РЕШЕНИЕ
№ 2836
гр. София, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110206100 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-
2400028 от 19.03.2024г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по
труда Софийска област със седалище гр.София към Главна Дирекция
„Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
дружеството „К*“ ЕООД с ЕИК: ********** за административно
нарушение по чл.128, т.1 от КТ вр. чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.415в, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
300.00 лева.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се представлява от професионален защитник, който пред съда релевира
допълнителни съображения по съществото на спора. Претендират се
разноски
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 05.04.2023г. в законоустановеният
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез
представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН – наказателно постановление, връчен на 27.03.2024г. с обратна
разписка на пощенски оператор, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството-жалбоподател „К*“ ЕООД, в качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и с утвърдени Вътрешни правила за работна
заплата в своето предприятие, притежавал търговски обект, представляващ
„К*-м*“ - К*, находящ се в гр.С*, ул. „Т* Т*“ № *.
На 12.01.2024г. този обект бил посетен за административна проверка от
служители - инспектори на Инспекция по труда Софийска област със
седалище гр.София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“ - в лицето
на В* И* П* и свидетеля С. А. М.. Проверката продължила и по документи
(изискани в хода на проверката) в периода 22.01.2024г.-26.01.2024г. Бил
съставен протокол.
От проверката на място и по документи се установило, че дружеството-
жалбоподател „К*“ ЕООД е било наело по трудов договор № 68/14.09.2023г.
с начало на трудовата дейност от 15.09.2023г. работникът Ц. А. В..
Работникът В. престирала работна сила в периода от 15.09.2023г. до
30.09.2023г. Дължало й се възнаграждение в размер на 159.27 лева в
уговорения срок по силата на трудовия й договор. Възнаграждението на
служителя В. й било заплатено. Същата се подписала във ведомостите за
месец 09.2023г. на дружеството жалбоподател на две места - на линията на
реда с № 8 и в ъгула (долу) чрез съставена ръкописна писмена разписка. С
писмена разписка на л.60 от СП работникът В. удостоверила за трети път - на
02.10.2023г., че е била получила дължимото й възнаграждение за
изработените петнадесет дни от месец 09.2023г. При проверката, обаче, на
служителите на ДИТ София е била предоставена писмена ведомост за месец
08.2023г., в която не фигирирала работника Ц. А. В. (логично е - тя започнала
работа в предприятието на търговеца от 15.09.2023г. - виж лист 30 за
проведен начален инструктаж на 15.09.2023г.). В копието на ведомостта за
месец 08.2023г. - цифрата 8 (осем) била поправена на цифрата 9 (девет) за
месец септември 2023г. Поправката на таци цифра от 8 на 9 (с химикал) не е
била удостоверена с подпис и/или име на конкретно лице. Ведомостта с
преправената цифра от 8 на 9 на л. 24 от СП, приложена в преписката на
административно-наказващия орган съвпадала, обаче по съдържание с
ведомостта за месец 08.2023г. (едно към едно) - без цифрата 8 да е била
2
преправена на 9 (ръкописно с химикал). Бил съставен АУАН № 23-2400028 от
26.01.2024г., че дружеството-жалбоподател „К*“ ЕООД не е било начислило
във ведомостта за месец 09.2023г. дължимото възнаграждение на служителя
В. (по чиято инициатива със сигнал била инициирана проверката). Било
депозирано писмено възражение по АУАН-на с доказателства, но
административно-наказващия орган не се съобразил и издал НП. Въз основа
на съставения АУАН № 23-2400028 от 26.01.2024г. е и обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2400028 от 19.03.2024г.,
издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област със
седалище гр.София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „К*“ ЕООД с ЕИК: ******* за
административно нарушение по чл.128, т.1 от КТ вр. чл.416, ал.5 от КТ вр.
чл.415в, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на
свидетеля С. А. М., които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum
a contrario”.
Въззивната инстанция на СРС приема, че спор, неясноти или
противоречия в събраните гласни доказателствени средства липсват. Затова
съдът е приел да не разпитва свидетелите - актосъставителят В* И* П* и
работника Ц. А. В., тъй като, разпитаният свидетел - очевидец С. А. М. излага
преки, подробни, логични и последователни възприятия за хода на
проверката.
От друга страна, съдът не кредитира копието на ведомостта за месец
08.2023г., в която цифрата 8 (осем) е била поправена на цифрата 9 (девет) за
месец септември 2023г. (не приема, че това е реалната ведомост за месец
09.2023г.) Поправката на таци цифра от 8 на 9 (с химикал) в тази ведомост не
е била удостоверена с подпис и/или име на конкретно лице. Ведомостта с
преправената цифра от 8 на 9 (в частта на месеца) на л. 24 от СП, приложена в
преписката на административно-наказващия орган се доказва по съдържание
(в останалата си част) да съвпада със съдържанието (в цялост) с ведомостта за
месец 08.2023г. - на л.56 от СП (едно към едно) - без цифрата 8 да е била
преправена на 9 (ръкописно с химикал).
Тези изводи мотивират съдът да приеме, че липсва извършен състав на
административно нарушение по чл.128, т.1 от КТ КТ във вр. чл.416, ал.5 от
КТ вр. чл.415в, ал.1 КТ.
Съдът приема, че в предприятието на търговеца не е имало две
ведомости за заплати за месец 09.2023г. Ако е имало, дружеството би
ангажирало юридическата си отговорност за липсващата ведомост за заплати
3
за месец 08.2023г. (а това не е сторено, тъй като ведомостта за месец 08.2023г.
е била налична - в тази насока е протокола от проверката на л.10 и сл. от СП -
липсват предписания и/или отрицателни констатации за ведомостта за
заплати за месец 08.2023г.).
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
НП следва да бъде отменено, поради опровергаване на фактите в него.
Липсва състав на административно нарушение по чл.128, т.1 от КТ КТ във вр.
чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.415в, ал.1 КТ, съгласно извършения от решаващата
инстанция на СРС доказателствен анализ.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна
помощ, за сумата от 500.00 лева. Според посочената процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Възражението за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено
изцяло с Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед възведеният материален интерес по делото.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Защитата на дружеството-жалбоподател е
реална и действителна. Възнаграждението не е прекомерно по размер.
Същото е напълно съобразено в Наредбата на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Намаляването му от съда до символичен
размер (например) или до размери, близки на разписаните такива в Наредбата
за заплащането на правната помощ ще лиши възможността всяко лице, което
търси съдебна защита, да не ползва каквато и да е било правна помощ от
адвокат, тъй като за ангажирането му пред съда, то ще знае предварително, че
няма да получи пълния размер на своите разноски за адвокатско
възнаграждение, дори и да постигне своята защита с положителен резултат.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2400028 от 19.03.2024г.,
издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област със
седалище гр.София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „К*“ ЕООД с ЕИК: ********
за административно нарушение по чл.128, т.1 от КТ вр. чл.416, ал.5 от КТ вр.
чл.415в, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ КЪМ
ГД „ИТ“ чрез законният й представител с адрес гр.София, „Лъчезар Станчев“
№ 20 да заплати на ВЪЗЗИВНИКА „К*“ ЕООД с ЕИК: ********* на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, сумата от 500.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5