№ 207
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600217 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява
от прокурор И.К..
Подсъдимият С.Я. Б., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на РД „Охрана“ - Бургас.
Явява се служебният защитник на подсъдимия - адвокат И.Х. от ****.
Частните обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Т. М., редовно
призовани, не се явяват. Явява се Т.М., като майка и законна представителка
на ненавършилите пълнолетие Т. и Р.Г.и. За всички тях се явява адвокат
Н.Б.А. от ****с.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Х.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да се гледа делото.
АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, намери че са налице условията на процесуалния
1
закон за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВОКАТ Х.: Поддържам направеното доказателствено искане във
въззивната жалба. Няма да соча други доказателства.
АДВОКАТ Б.: Няма да сочим нови доказателства.
По повод направеното с въззивната жалба искане от защитата на
обвиняемия, СЪДЪТ се е произнесъл в определението по чл. 327 от НПК,
като е оставил искането без уважение, поради което счете делото за изяснено
от фактическа страна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е
образувано пред настоящата инстанция по жалба от адвокат Х., в качеството
му на защитник на подсъдимия С.Я. Б. срещу присъда № 110/18.05.2021г. по
НОХД № 107/2021г., по описа на Окръжен съд - Бургас, с която същият е
признат за виновен за извършено на 09.08.2020г. в гр. Бургас престъпление по
чл. 115 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в
размер на 10 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Постановената присъда се обжалва като неправилна, с доводи за
необоснованост и незаконосъобразност, въз основа на които се претендира за
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние по чл.
115 от НК, поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
2
Алтернативно се прави искане за преквалификация на деянието по чл. 122 от
НК или по привилегирования състав на чл. 119 от НК, както и за намаляване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Считам жалбата за
неоснователна и моля да бъде оставена без уважение.
На първо място ще посоча, че процесуалният представител на
подсъдимия мотивира твърдението си, като се позовава не на мотивите на
решаващия съд, а на становището на обвинението като страна в процеса.
Доводите на обвинението, изложени в пледоарията пред първоинстанционния
съд след приключване на съдебното следствие, по никакъв начин не
обвързват съда и не могат сами по себе си да са основание за извеждане на
каквото и да е процесуално нарушение в дейността на съда по преценка и
анализ на доказателствената съвкупност.
В случая постановеният от БсОС съдебен акт отговаря на всички
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него фактически
констатации и направените въз основа на тях правни изводи, са изключително
подробно мотивирани, като е взето отношение по всички направени от
защитата възражения и изрично е посочено кои факти се приемат като
достоверни и защо. Фактът, че въз основа на анализ на доказателствената
съвкупност, защитната версия на подсъдимия мотивирано е приета за
недостоверна, не обосновава никакво процесуално нарушение.
На следващо място ще посоча, че е несъстоятелна критиката към
обстоятелствената част на обвинителния акт, мотивирана с твърдението, че в
същата не „фигурира“ защитната версия на подсъдимия, изразяваща се в
това, че жертвата е залитнала към него и се е „намушкала“ на държания от в
ръцете му нож. Съгласно трайно установената съдебна практика, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е задължен да
изложи всички факти и обстоятелства, които приема за установени въз
основа на доказателствата в проведеното досъдебно разследване, като
прокурорът няма процесуално задължение да описва в нея защитната теза на
подсъдимия, още повече в случаите, когато приема тази версия за
недостоверна и недоказана.
Голословни и неконкретизирани са и твърденията на защитата, че
съдът не е проверил защитната теза на подсъдимия, защото не е разпитал
свидетели в тази насока. За разпит на какви свидетели претендира защитата
лично на мен не ми стана ясно, защото преки очевидци на момента на
намушкването и при осъществяване на деянието - няма, а всички лица, които
са се намирали в близост до местопроизшествието преди, по време и след
деянието са разпитани по делото, в качеството им на свидетели. Видно от
приложените протоколи, при приключване на съдебното следствие, защитата
не е направила никакво мотивирано искане за допълнителен разпит на
свидетели и не е посочила такива. Нещо повече, съдебното следствие е
проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, но тази особена процедура допуска
провеждане на личен разпит на свидетели или експерти, за които защитата
3
изрично е дала съгласие да не се разпитват непосредствено пред решаващия
съд, но само ако е налице необходимост от допълнително изясняване и
проверка на фактите по делото, но както вече посочих такова мотивирано
допълнително искане, в хода на съдебното следствие и след приключване на
съдебното следствие, защитата не е направила.
На последно място, считам че не е допуснато и процесуално
нарушение с отказа на съда да уважи искането за назначаване на нова,
повторна по своя характер съдебно-медицинска експертиза, което е
аргументирано единствено с декларативното твърдение, че вещото лице е
некомпетентно. Съгласно установената съдебна практика, отказът да бъдат
уважени доказателствените искания на защитата на подсъдимото лице, не
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, а е такова само ако
този отказ е немотивиран, ако това е довело до непопълване на
доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събраните
доказателства. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая, тъй
като решаващият съд е аргументирал подробно отказа си да назначи нова и
повторна експертиза, поради липса на основания за това. Несъгласието на
защитата на подсъдимия със заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза само по себе си не съставлява основание за
назначаване на повторна експертиза. Необосновано предположение на
защитата за друг механизъм на извършване на деянието, за който в случая
липсват каквито и да е обективни факти по делото и направеното искане в
становището на хипотетичност и предположения, не са основания за
назначаване на нова и повторна съдебно-медицинска експертиза. В тази
насока е и съдебната практика - Решение № 81/01.09.2020г. по наказателно
дело № 261/2020г. на І-во НО, според което извършването на повторна
експертиза за вече изяснени факти или хипотетични такива, обективно
неподкрепени с доказателства, е безпредметно.
На следващо място следва да посоча, че доводи за необоснованост на
фактическите констатации в съдебния акт, т.е. за липса на доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, не са конкретно изложени.
С подадената жалба защитата не оспорва изводите на съда за
хронологията на събитията преди и след извършване на инкриминираното
деяние, като не се оспорват изводите за поведението и състоянието, както на
пострадалия, така и на подсъдимия в резултат от употребата на голямо
количество алкохол, за което са налице и изводите на експертите по
назначените експертизи, и показанията на разпитаните свидетели. Не се
оспорва времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
деянието, факта на причиняване на тежка гръдна травма, с иззетия като
веществено доказателство по делото нож, вида и характера на причинените
телесни увреждания на пострадалото лице, както и причините за настъпване
на неговата смърт.
Това, което подсъдимият оспорва, е изводът, че тежкия съставомерен
4
резултат е причинен от целенасочено нанесен от него силен удар с нож в
дясната гръдна половина на пострадалия, като изтъква друг различен
механизъм за това и твърди, че пострадалият е залитнал, паднал и сам се е
намушкал на ножа, който подсъдимият е държал в ръката си. Единствено този
довод може да се цени като твърдение за някаква необоснованост на
направените от съда констатации по фактите в тази насока. Считам това
твърдение за неоснователно и доказателствено необезпечено, като същото е
изградено единствено върху обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство в процеса, без тези обяснения да бъдат съпоставени с всички
събрани по делото доказателства в тяхната цялост, както е сторил подробно в
мотивите си решаващия съд.
В обясненията си пред съда подсъдимият твърди, че е седял на
табуретка до масата и е държал в ръката си ножа, с който режел краставица,
когато пострадалият станал, заобиколил го, застанал непосредствено прав до
него, от дясната му страна, и започнал да му нанася силни удари по главата.
Обяснява, че е станал за да се защитава и да го отблъсне, държейки ножа
непосредствено пред гърдите си, когато пострадалият направил крачка към
него, залитнал и паднал върху този нож. Считам посоченият механизъм,
който не се коментира в неговата цялост от защитата, за противоречив и
нелогичен, защото не може едновременно пострадалият да стои
непосредствено до подсъдимия и от тази позиция да му нанася удари и в
същия този момент, той да се намира на едно отдалечено разстояние от него,
което изисква извършване на целенасочени движения на придвижване, т. е.
приближаване към подсъдимия, при които да се спъне, да залитне и да падне
върху ножа.
Обясненията на подсъдимия в тази им част, правилно са приети за
недостоверни, на първо място, защото обективно няма установени никакви
наранявания по главата и тила му, в резултат от някакъв побой над него,
както твърди.
На следващо място, обективно е невъзможно пострадалото лице да се
намира едновременно на различни места – непосредствено до главата на
подсъдимия в дясната му част и заедно с това на достатъчно разстояние от
него, за да направи крачка към него, да се придвижи към него, да се спъне, да
залитне и да падне с цялата си тежест на тялото си върху ножа. До
прободното нараняване, с установените характеристики, не би се стигнало и
ако беше вярно твърдението на подсъдимия, че ръцете му, с които е държал
ножа са били, цитирам :„плътно до гърдите ми отпред“. Твърденият от
защитата механизъм се опровергава и от заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза, която е изследвала всички обективни
характеристики на нараняването и е установено, че проникването на ножа е
отдолу-нагоре и отдясно-наляво, като ударът с него е нанесен целенасочено,
със значителна сила, необходима за да бъде оставен отпечатък от дръжката на
ножа върху гърдите на пострадалия и да бъде прерязано шестото ребро.
Поради това вещото лице е категорично в заключението си, че не е възможно
5
ножът да е държан в ръката на извършителят, непосредствено до гърдите му и
пострадалият да се е нанизал на него.
Правилно и обосновано решаващият съд е приел за недостоверни и
твърденията на подсъдимия, че седейки до масата, още в началото на
конфликта, той е държал в ръката си ножа, с който режел някаква краставица.
В обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени като гласно доказателство в процеса, по реда на чл. 279, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 от НПК, подсъдимият твърди нещо съвсем различно, а именно, че
се е ядосал и взел ножа, който се е намирал на масата, когато пострадалия е
тръгнал срещу него да му „посяга“, според думите му. Съдът е изложил
подробно мотивите си за недостоверност на обясненията на подсъдимия,
дадени пред съда, позовавайки се на обективните данни от огледа на
местопроизшествието, както и на показанията на разпитаните свидетели за
поведението и това, което е споделил извършителят след деянието.
Не на последно място, по експертен път е установен фактът за
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 4,59 промила, довела до
тежка степен на алкохолно опияняване и тежко коматозно състояние, при
което той не е могъл да се придвижва и да извършва координирани движения.
Този извод не се оспорва от защитата в подадената жалба, а напротив това се
излага като довод в подкрепа на реализираната от подсъдимия защитна
версия. Сама по себе си тази позиция считам за противоречива, защото на
практика се претендира в един и същи момент пострадалото лице да е
извършвало целенасочени действия по нападение над подсъдимия, а
едновременно с това да се твърди, че с оглед пияното му състояние, тези
негови действия са били изцяло некоординирани. Доказателствено
необезпечено е и твърдението, че подът бил хлъзгав, което съставлява едно
лишено от основание предположение, както и че начинът, по който е бил
облечен пострадалият, е затруднявало неговите движения. Достатъчно е да
бъде разгледан приложения по делото фотоалбум, за да се стигне до извод, че
този начин на обличане на пострадалия по никакъв начин не е възпрепятствал
движението му, още по-малко да се спъне и да падне.
Предвид гореизложеното считам, че виновността на подсъдимия е
установена по безспорен начин и по делото не съществува никакво съмнение
за това, че той е автор на инкриминираното деяние, за което съдът е изложил
подробни аргументи, които напълно споделям и няма да повтарям.
Гореизложеното опровергава и доводите на защитата за неправилно
прилагане на материалния закон, с които се претендира за оправдаването на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние по чл. 115 от НК,
поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, както и за
преквалификация на деянието по чл. 122 от НК или по чл.119 от НК.
Посочените твърдения са свързани с аргументиране на противоречиви по своя
характер и взаимно изключващи се версии за случилото се на
местопроизшествието. От една страна се твърди, че липсват каквито и да е
6
действия на подсъдимия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а от друга страна се твърди, че е нанесен по
непредпазливост удар с нож в дясната гръдна половина на пострадалия, а от
трета, че са налице активни действия на подсъдимия, които съставляват
действия при отблъскване на едно противоправно нападение. Кое от трите е
възможно и е истина?
При така установената фактическа обстановка считам изложените в
тази насока доводи на защитата, както и доводите за необоснованост на
изводите за субективна съставомерност на деянието, за неоснователни.
Аргументи за липса на основание за приложение на чл. 15 от НК изложих по-
горе, поради което няма да ги повтарям.
По отношение на субективната страна на деянието ще посоча, че
съгласно съдебната практика – Постановление №2/16.12.1957г., изм. с
Постановление № 7/06.07.1987г. на ВС, за формата на вината се съди по
обективните данни, очертаващи поведението на подсъдимия при извършване
на деянието, именно: начина, средствата, мястото на въздействие върху
тялото на пострадалия и др.
В случая обективните данни категорично сочат за умишлено
умъртвяване на пострадалия, при форма на вината „пряк умисъл“, т.е че
подсъдимият е целял настъпването на общественоопасните последици.
Средството, с което е извършено престъплението и съставомерния резултат са
причинени от удар с нож с обща дължина от 25,5см и дължина на режещата
му част -12 см, т.е. хладно оръжие, годно да причини смърт, със значителната
сила и интензитет, като посоката и дълбочината на удара са насочени към
жизнено важни органи на човешкото тяло, намиращи се в дясно на гръдния
кош. Умисълът на подсъдимия е установен от действията, в които се е
обективирало деянието му.
Не е налице основание за преквалификация на деянието по чл. 122 от
НК. Материалноправна предпоставка за приложение на тази правна норма е
смъртта да е причинена по непредпазливост, в двете й форми –небрежност
или самонадеяност. По делото не са събрани доказателства за това
подсъдимият да не е предвиждал смъртта на пострадалия, да е бил сигурен, че
тя няма да настъпи, да е взел мерки за нейното предотвратяване или да е
разчитал на други странични обективни или субективни обстоятелства. За
умисъла не може да се съди от дадените от него обяснения при реализиране
на правото му на защита.
Не е налице основание и за преквалификация на деянието по чл.119 от
НК. Няма никакви доказателства за агресивно поведение на пострадалия в
конкретната ситуация. Несъстоятелно е и твърдението на защитата, че
подсъдимият е бил обект на нападение, защото няма никакви обективни
медицински данни и установени наранявания като резултат от нанесени
удари със силен интензитет и характер върху неговото тяло, поради което
твърденията на защитата в тази насока са изцяло необосновани. Установените
7
факти по безспорен начин установяват, че именно пострадалият е бил обект
на нападение с нож, с който извършителят се е въоръжил преди нанасянето на
удара. Вещото лице също е категорично в експертното си заключение, че тези
наранявания са причинени със сила и замах и не могат да се получат като
резултат от залитане и падане на пострадалия върху ножа.
Съгласно константната съдебна практика и най-вече ППВС № 12 от
1973г., неизбежна отбрана се допуска при непосредствено противоправно
нападение, при което е започнало увреждането или е създадена реална
опасност от увреждане, когато нападението не е прекратено. Предвид
гореизложеното, по делото не са налице факти, установяващи наличието на
такова нападение спрямо подсъдимия, съответно-действията му не са
резултат на неизбежна отбрана, както и на превишаване пределите на такава
отбрана.
При така установената фактическа обстановка не са допуснати
нарушения при прилагането на материалния закон. Въз основа на изяснените
факти и обстоятелства, съдът е направил законосъобразни правни изводи за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.115 от НК и не са налице основания за преквалификация на деянието по
чл.119 от НК или чл.122 от НК. Всички изложени до този момент факти и
обстоятелства са от съществено значение при определяне на наказанието.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието по реда на
чл. 54 от НК, като е дал съществен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, приемайки, че справедливо за извършителя е наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 10 години, т.е. минималното, предвидено
в правната норма на чл.115 от НК, като са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност и процесуалното поведение
на подсъдимия, направените от него признания и изразеното съжаление за
стореното. Считам, че съдът е надценил стресовото състояние на подсъдимия
в дадената ситуацията, като не е отчел факта, че извършителят сам се е
поставил в такава ситуация, след употребата на огромно количество алкохол.
Не е установил отегчаващи отговорността обстоятелства, нито е изложил и
конкретни негативни данни относно личността на извършителя, приемайки че
същият е с ниска степен на обществена опасност. Имам възражения срещу
тази констатация, но при липсата на жалба от частните обвинители или на
протест от прокурора излагането им е безпредметно.
В жалбата не се твърдят факти и обстоятелства, които не са взети в
предвид от решаващия съд или не са преценени в достатъчна степен при
определяне на размера на наказанието, като в случая не са налице особености,
които могат да смекчат допълнително неговата отговорност. Правилна е
преценката, че не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което няма
основания за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради
8
това наложеното наказание не е явно несправедливо и няма основание за
намаляване на размера му.
По отношение на гражданския иск, считам че размерът на
присъденото обезщетение е справедливо определен и не са налице основания
за намаляването му.
В този смисъл моля да постановите Вашето решение.
АДВОКАТ Б.: Уважаеми апелативни съдии, от името на
доверителите ми заявявам, че считам въззивната жалба за неоснователна, като
тезата на защитата за случайно деяние не се подкрепя от нито едно от
събраните по делото доказателства, разгледано нито самостоятелно, нито в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. Посоката и силата на
нанесения удар, вследствие на който е настъпил леталния изход на
пострадалия доказа, че няма начин жертвата сама да е залитнала, да е паднала
и да се е намушкала на ножа. Подсъдимият заяви, че след като е било
извършено деянието, той е излязъл от стаята веднага и не е премествал нищо
от помещението. Видно от огледния протокол и от фотоалбума, табуретка до
масата, на която подсъдимият твърди, че е седял - няма. Не се вижда и
краставица, която да е била нарязана, и изобщо краставица не е била открита
в помещението. Липсват също така данни, а и не се вижда каквото и да е
намокряне по пода, освен кръвта на жертвата. Нещо повече кървавата следа
започва от входната врата и достига до вътрешността на помещението.
Видно от съдебно-медицинската експертиза, жертвата се е намирала в
такава степен на алкохолно опиване и според вещото лице, от медицинска
гледна точка, пострадалият не е могъл да извършва каквито и да било активни
движения в това си състояние. В този смисъл твърдението на защитата, че
подсъдимият е бил нападнат от жертвата, не се подкрепя от каквито и да било
други доказателства, освен неговите твърдения.
Възражението във въззивната жалба за нарушено право на защита на
подсъдимия е неоснователно, тъй като той твърди, че празнотата в
доказателствения материал се изразявала в неразпитване на свидетели, които
да докажат наличие на случайно деяние. Такива свидетели, не само че няма,
но не се и твърди да е имало в помещението, където е извършено убийството,
поради което считам, че това възражение е изцяло неоснователно. Дори във
въззивната жалба не се сочат имената на такива свидетели.
Вероятността, за която се твърди във въззивната жалба, за мокър под
звучи хипотетично и неподкрепено, както от доказателствата по делото, така
и от твърденията на подсъдимия, тъй като при разпитите си в досъдебното
производство и в съдебното такова, той не е заявявал, че е разливал нещо по
пода.
Считам, че съдът е обсъдил обстоятелно и надлежно всички
доказателства по делото, отчел е дори в по-висока степен смекчаващите
9
вината обстоятелства, поради което присъдата е повече от справедлива.
По отношение на гражданския иск – твърденията, че жертвата не е
имала контакти с децата си и не е давала издръжка за тях, нямат отношение,
първо защото са необосновани и липсват каквито и да е доказателства за тези
твърдения и второ контакта между деца и родители не се изчерпва само в
даването на материални блага, а се изразяват и в нуждата от подкрепа, от
контакт, от възможност при необходимост да се потърси родителя.
Контактите между бащата и децата не се изразяват само в това да се дават по
банкова сметка или по друг начин финансови средства. Именно поради това
считам, че гражданският иск е напълно доказан и основателен, а
възраженията във въззивната жалба моля да отхвърлите като необосновани.
Моля да присъдите на доверителите ми направените в настоящото
производство разноски, за което представям документ за разноските.
Моля да потвърдите изцяло присъдата, както по отношение на
наказателната част, така по отношение на уважените граждански искове.
ГРАЖДАНСКАТА ИЩЦА И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.:
Присъединявам се към пледоарията на моя доверител и направените от него
искания.
АДВОКАТ Х.: Уважаеми апелативни съдии, считам че
първоинстанционния съд е допуснал някои грешки при реализиране на
присъдата. В мотивите се твърди, че по главата и тялото на подсъдимия не са
установени увреждания. Нито в досъдебното производство, нито в съдебното
следствие подсъдимият е твърдял, че ударите, насени от пострадалия, са били
с такава сила и интензитет, че да му причини увреждания. Същият е заявил
многократно, че е приел въпросните удари като заплаха, но той не е твърдял,
че е пострадал от тях. В тази връзка считам за неоснователен извода на съда,
че обясненията на подсъдимия следва да се възприемат единствено като
средство за защита.
На следващо място, изводите на съда, че пострадалият е бил
алкохолно опиянен, с цел да се докаже, че на практика е било невъзможно
той да е извършил каквито и да е действия, са неправилни, тъй като са
изминали няколко часа от разговора на Б. с полицая, от който е очаквал
някаква помощ, за да изведе пострадалия от квартирата му, защото не е успял
сам до случилото се и това алкохолно опиянение, в което е бил изпаднал
пострадалият може да е било отминало.
Също така, още в първия момент, непосредствено след смъртта на Г.,
Б. е заявил на свидетеля Н., че е бил нападнат от пострадалия. Думите му
пред свид. Н. били: „Убих го! Той ме нападна и аз го наръгах.“.
Обстоятелството, че подсъдимият е заявил това на свидетеля Н. не може да се
приеме като самопризнание за умишлено убийство. Впоследствие това негово
10
твърдение не беше променено и беше потвърдено от свидетели, имащи
отношение към инцидента. Затова считам, че това не следва да се приема
единствено като защитна теза на подсъдимия.
Очевидно е, че след инцидента Б. веднага е установил смъртта на
пострадалия, но това не означава, че намушкването е станало осъзнато и
смъртта е била причинена умишлено. Свидетелите У. и М. – полицейските
служители, задържали подсъдимия, заявяват, че същият е бил учуден, че
пострадалият е паднал веднага и казал: „как го уцелих точно там, направо
падна“. Това учудване е констатирано и от първоинстанционния съд и
доказва, че Б. не е целял настъпването на смъртта на пострадалия.
По отношение на присъдения размер на гражданския иск, съм изложил
подробни съображения в жалбата, като ще обърна внимание на едно
заключение в мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че двете деца
са изгубили баща си в ранна възраст и са били лишени от подкрепа. Считам
този извод за неправилен, тъй като пострадалият е нямал никакви контакти с
децата си след развода с майка им, няколко години преди инцидента. Същият
е бил осъден да заплаща издръжка на децата си, но той не е платил нищо.
Пострадалият е бил с алкохолна зависимост и е нямал постоянна работа,
където да остане да работи за дълго време. Не мога да се съглася с
твърденията на повереника на частните обвинители и граждански ищци, че
няма доказателства в тази насока, тъй като при разпита на неговата бивша
съпруга в досъдебното производство, същата категорично твърди, че е нямала
никакви контакти с пострадалия след развода си. В този смисъл недоумение
буди извода на съда, че децата са били лишени от бащина грижа и подкрепа,
тъй като това се е случило още при самия развод, а и преди това. Споделям
становището на колегата повереник, че бащините грижи не се изразяват само
в плащането на издръжка, но видно от доказателствата по делото, освен че
липсват данни за плащане на издръжка, пострадалият не е имал никакъв
контакт с децата си. Едва ли ако бащата беше оцелял, щеше оттук нататък да
се грижи за тях и да участва по някакъв начин в живота им. В тази връзка,
моля да бъде намален размера на присъденото обезщетение, тъй като считам,
че е превишен. Считам, че присъдата на първоинстанционния съд е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна и като такава моля да я
отмените и да постановите нова, с която да признаете моя доверител за
невиновен за извършено престъпление по чл. 115 от НК, т. е. за умишлено
причиняване на смърт другиму, поради недоказаност на обвинението. Няма
да се спирам на доводите, изложени от мен във въззивната жалба и на
доказателственото си искане за назначаване на нова, повторна съдебно-
медицинска експертиза. Считам, че към настоящия момент е доказано
единствено престъпление по чл. 122, ал.1 от НК - причиняване на смърт по
непредпазливост, тъй като считам, че не са събрани достатъчно
доказателства, уличаващи моя подзащитен да е целял точно този резултат.
Дори в някаква степен да е осъзнал опасния характер на извършеното и
донякъде да е предвиждал неговите общественоопасни последици, едва ли е
11
искал смъртта на пострадалия. Казвам „донякъде“, защото дори и да е бил
виновен, заради изпития алкохол едва ли ясно е осъзнал какво се случва. Като
алтернативност, моля да бъде редуциран размера на наказанието „лишаване
от свобода“, наложено от първостепенния съд и същото да бъде справедливо.
РЕПЛИКА на адвокат Б.: Във връзка с твърдението на защитата, че е
изминало време от убийството до тестването за алкохол, заявявам, че същото
е неоснователно, тъй като се твърди, че убийството е било извършено
непосредствено след като подсъдимият е излязъл от помещението, т.е.
ударите за които се твърди, че са нанесени на подсъдимия от пострадалия, са
били преди самия инцидент, защото ако са били нанесени часове по-рано, а
той след това се е върнал в помещението да си отмъщава, това ще означава
абсолютна предумишленост на деянието.
Относно твърдението, че подсъдимият бил учуден от случилото се,
само ще кажа, че той не е бил учуден, а се е възхитил на собствените си
способности, затова че е касапин и е знаел точно къде да нанесе с ножа удара,
причинил смъртта на пострадалия.
По отношение на казаното от защитника на подсъдимия, че ако
пострадалият беше оживял, той едва ли би бил осъществявал контакти с
децата си, ще заявя, че отношенията между бившите съпрузи нямат нищо
общо с отношенията между баща и синове. Не може да се предпоставя
развода на родителите с едни бъдещи отношения на моите доверители като
мъже с баща си. Затова считам, че абсолютно неоснователно и дори е обидно
твърдението на защитата , че след като пострадалият бил разведен с майката
и не плащал издръжка, в един момент бащата няма да се интересува от децата
си и да поддържа връзка с тях.
ДУПЛИКА на АДВОКАТ Х.: Уважаеми апелативни съдии, колегата
повереник явно не ме разбра за това, което казах относно степента на
алкохолно опиянение. Аз казах, че има време между ситуацията с полицая,
когото моят подзащитен е молел да дойде и да изгони пострадалия от
помещението му, до ситуацията с ножа и това го казах, защото съдът ползва
показанията на полицейски служител, за да се потвърди неадекватното
състояние на жертвата и невъзможността му да извършва каквито и да е
движения. Затова наблегнах на този момент, но не съм твърдял по никакъв
начин, че има изминало време между настъпилия момент на смъртта и
тестването за алкохол.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с казаното от моя защитник и
поддържам направените от него искания за оправдаване, за намаляване на
наказанието и за намаляване на обезщетението. Единственото, което мога да
кажа е, че съжалявам за случилото се, нямал съм никакъв умисъл да причиня
смъртта на този човек.
12
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Много съжалявам за случилото се, не съм имал
умисъл и цел да убивам пострадалия.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе със съдебният си акт в предвидения от закона срок, за което
съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13