Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
гр. Брезник, 10.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 11.12.2019г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 93 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В.С., против наказателно
постановление № **-****-******/04.10.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР
Перник, С-Р Пътна Полиция Перник с което на жалбоподателя е наложено
административно наказани, глоба от 200,00 лв., лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че
13.08.2019г. в 17.20ч. в с. В., общ. Брезник, на центъра в посока към с. Г., управлява
специален автомобил „Ф. Т.“ с рег. № СН****АТ, собственост на И.С. Б.,
ЕГН:**********, на който е поставено устройство /система/ за подаване на
светлинен и/или звуков сигнал предвиден за автомобил със специален режим
на движение, без да има право на това, тъй като МПС-то е регистрирано на
физическо лице и МПС-то не попада в категорията МПС-та разписани в чл. 91, ал.
3 от ЗДвП. Устройството за подаване на светлинен и/или звуков сигнал предвиден
за автомобил със специален режим на движение е заснето със РСОД.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.В.С., чрез процесуалния му
представител адв. Л.С. ***. В нея се оспорва както законосъобразността на
издаденото наказателно постановление от процесуална страна, така и
материалноправната му законосъобразност по изложени конкретни доводи. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
необосновано. На тази си позиция остава и в съдебните прения. Искат се разноски
в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за потвърждаване на НП. Същата,
редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 13.08.2019г. около 17:20 часа в
с. В., община Брезник, област Перник, автопатрул (АП) 153 „Пътен контрол“ в
състав мл. автоконтрольор Н.Г.Х.-*** и мл. инспектор В.Д.–ст. полицай в Районно
управление (РУ) – Брезник към ОД на МВР–Перник, като Х. е съставил АУАН с
бланков № ***** от същата дата, на водача В.В.С. за това, че управлява
специален автомобил „Ф. Т.“ с рег. № СН****АТ, собственост на И.С. Б.,
ЕГН:**********, на което превозно средство е поставено устройство /система/ за
подаване на светлинен и/или звуков сигнал предвиден за автомобили със
специален режим на движение без да има право на това, тъй като МПС-то е
регистрирано на физическо лице и МПС-то не попада в категорията МПС-та
разписани в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП. Приел, че водачът е нарушил чл. 175, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на С. на 13.08.2018г. Същият
депозирал възражения по него. Направена е проверка и е изготвена докладна
записка рег. № *****-****/29.08.2019г. и справка с УРИ*****-****от 28.08.2019г.
Възраженията са приети за неоснователни.
От докладна записка рег. № *****-****/29.08.2019г.
изготвена от мл. автоконтрольор Н.Х. се установява, че на посочената дата
и час водачът не е използвал устройството за подаване на звуков и
светлинен сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение.
Установява се и че системата/устройството може да функционира, като
същото е облепено с бяло фолио, през което при работен режим проблясва синя
светлина.
На 04.10.2019 г., при проверка по
реда на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на С. за нарушението по чл. 175, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите Н.Г.Х. и В.С.Д., както и писмените доказателства: АУАН бл. № *****/13.08.2019
г., наказателно постановление № **-****-******/04.10.2019 г. на Началник Сектор
към ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, докладна записка рег. № *****-****/29.08.2019г.,
възражение от 15.08.2019г., справка от 28.08.2019г., Свидетелство за
регистрация част 1 и Заповед рег. 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав,
основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху
АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението,
респ. че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова
вреда ако не е доказал възраженията си.
Регламентираната в чл.
189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не
обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и
способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл. 84 от ЗАНН.
С АУАН на жалбоподателя е вменено
във вина, че управлява автомобила на който е поставено устройство /система/ за подаване на светлинен и/или
звуков сигнал предвиден за автомобили със специален режим на движение, без
да има право на това, тъй като МПС-то е регистрирано на физическо лице и МПС-то
не попада в категорията МПС-та разписани в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
91, ал.3 от ЗДвП, специален режим на движение ползват моторните превозни
средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална
сигурност", главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция
"Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на
Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските
формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните
работи, определени от министъра на вътрешните работи, Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност и структури на Държавната
комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на
комисията. В случая, макар процесният автомобил да е бил регистриран като
"специално превозно средство линейка", видно от приложеното по делото
свидетелство за регистрация Част 1, то това не му дава право на специален режим
на движение, тъй като не всички линейки имат това право, а само автомобилите на
Спешна медицинска помощ. Независимо, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е "линейка", то той не е автомобил на Спешна медицинска
помощ, поради което няма правото на специален режим на движение, въпреки монтираните
светлинни и звукови устройства за това.
Нарушителят е бил санкциониран по
реда на чл.
175, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на
светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на
движение, без да има това право. Следователно има две форми на изпълнителното
деяние – поставяне или използване на устройство за подаване на светлинен или
звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение. С
издаденото НП е била ангажирана отговорността на водача за осъществяване първата
форма на изпълнителното деяние, а именно за това, че поставил устройство за
звуков или светлинен сигнал, предвидено за автомобили със специален режим на
движение, без да има такова право. В случая обаче, се твърди, че водачът е
поставил тази сигнализация, то нарушението остава недоказано, тъй като няма
данни същият да е монтирал сирената и светлините, а освен това не е и
собственик на превозното средство, тоест извършването на деянието
"поставил" е не доказано. В случая наказуемо е не управлението на МПС
с неразрешена сигнализация, а поставянето или използването на тази
сигнализация. Напротив от всички събрани доказателства се установява, че
автомобилът е бил регистриран като специален – линейка което по-скоро
предполага лампата да е била поставена там фабрично, а не допълнително.
Изложеното мотивира съдебния състав
да приеме, че обвинението срещу В.В.С. не е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен
извод, че при описаните обстоятелства виновно е извършил нарушението, вменено
му във вина, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него.
Тези съображения дават основание за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован и от материално-правна
страна.
С оглед изхода на делото право на
разноски има жалбоподателят. Същите са своевременно поискани. На основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН ответника ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие от 15.10.2019г.
По изложените съображения и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № **-****-******/04.10.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР
Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на В.В.С., ЕГН:**********, адрес: ***
е наложено административно наказани, глоба от 200,00 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
за това, че 13.08.2019г. в 17.20ч. в с. В., общ. Брезник, на центъра в посока
към с. Г., управлява специален автомобил „Ф. Т.“ с рег. № СН****АТ,
собственост на И.С. Б., ЕГН:**********, на който е поставено устройство
/система/ за подаване на светлинен и/или звуков сигнал предвиден за
автомобил със специален режим на движение, без да има право на това, тъй като
МПС-то е регистрирано на физическо лице и МПС-то не попада в категорията МПС-та
разписани в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП. Устройството за подаване на светлинен и/или
звуков сигнал предвиден за автомобил със специален режим на движение е заснето
със РСОД.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
към Министерство на вътрешните работи – Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „*******“ № * да заплати на В.В.С., ЕГН:**********,
адрес: ***, сумата от 300.00лева, представляваща съдебни разноски по НАХ дело 93/2019г.
по описа на Районен съд Брезник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс -
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: