№ 1051
гр.П., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба, с която е предявен главен иск - за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем и при условията на
евентуалност иск - за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6 и на чл.8
от същия договор.
В исковата молба, подадена от Г. П. СТ., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Г., ул.“Ч.“ №32, представлявана от адв.Д.Ф. – САК, с адрес
на кантора: гр.С., ул.“П. П.“ **, ет.5, ап.14 против „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ **2, ищцата, чрез
пълномощника си, твърди, че на 13.05.2020г. е сключила с ответното
дружество договор за паричен заем №**** към искане 0 131222, по силата на
който е получила в собственост сумата от 1 500 лв., при месечен лихвен
процент от 3,330 %, който изчислен на годишна база е в размер на 39,96 % и
ГПР в размер на 47,780 %. Страните са уговорили, че заемателят ще погаси
кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска 112,13 лв.
Сочи, че съгласно чл.6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се
задължава да учреди поръчителско обезпечение, отговарящо на условията на
чл.10 ал.2, т.1 от ОУ кумулативно с едно от следните обезпечения - ипотека
1
върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга,
издадена в полза на заемодателя.
Сочи, че съобразно чл.8 от процесния договор, при неизпълнение на
чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1851,71 лв., която ще се плаща разсрочено
като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.
Ищцата твърди, че е потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради
потребителското й качество, процесният договор попада в приложното поле
на ЗЗП и ЗПК.
Твърди, че изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл.23
ЗПК тя не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна
лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.
Счита, че процесният договор е нищожен, поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11
ал.1, т.9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл.26 ал.1,
предл.3 от ЗЗД/, на основание чл.21 ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 ЗПК и на
основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че
кредиторът не е изпълнил и изискването на чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК да разпише
в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната
лихва.
Твърди, че не са изпълнени и условията на чл.11 ал.2 от ЗПК общите
условия по договора да бъдат подписани от потребителя.
Твърди, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.20
от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на
лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29
ал.4 и ал.6 ЗПК.
Твърди, че договорът се явява нищожен, освен като сключен в
нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.11, т.9 ЗПК и при
2
неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, във връзка с чл.10 ал.1,
във връзка с чл.19 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.21 и с чл.22 от ЗПК,
разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е
включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Кредиторът не
е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Твърди, че по силата на чл.22, във връзка с чл.21 ЗПК, неизпълнението
на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и
действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит
води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите
от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други
разходи по заема.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три
основания - 1. с договорения лихвен процент в размер на 39,96 % се
нарушават добрите нрави; 2. нарушават се и изискванията на чл.11 ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК и 3. внася се неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.
Твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 39,96 % се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение. Сочи, че съдебната практика приема, че при
формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е
установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й
определяне може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може
да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити двукратния размер на законната лихва. Сочи съдебна практика,
съгласно която при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не
надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към датата на сключване на
договора за кредит и понастоящем размерът на законната лихва се определя
според ПМС №426 на МС от 8.12.2014г. като сбор от основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на
БНБ се установява, че към датата на сключване на процесния договор
3
основният лихвен процент е 0,00 %, т.е. размерът на законната лихва е
10,00%. Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,00 %, а
двукратният 20,00 %. В настоящия случай договорената между страните
лихва в размер на 39,96 % годишно, към която следва да се добави скритата
лихва - уговорената по договора неустойка за неосигуряване на обезпечение
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото.
Твърди, че посочения в договора фиксиран лихвен процент в размер на
39,96 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение
лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на
обезпечение представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва и в
нарушение на чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя
действителната цена на кредитния ресурс. Вземането по чл.8 от
потребителския договор няма характера на неустойка, тъй като макар и да е
именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава
присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна
и обезпечителна функции. Кредиторът го е именувал „неустойка“, за да
преодолее ограничението по чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като съгласно чл.19 ал.3, т.1
ЗПК разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.
Търговецът си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу
предоставените в заем средства, чрез създадените от него предпоставки за
сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на
поръчител кумулативно с реалните обезпечения. Вземането е допълнителна и
гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлява
печалба за търговеца - скрита под формата на неустойка лихва. В този смисъл
е и съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава
предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения
кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието на престацията и я
именува като „неустойка“, вместо да разкрие действителната й икономическа
и правна характеристика на лихва, тази облага съставлява печалба за него и
като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на
договорната лихва. Сочи съдебна практика.
Твърди, че с договорния лихвен процент в размер на 39,96 % , към
който се кумулира вземането за неустойка, представляващо скрита печалба, с
4
която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават правилата на
чл.11 ал.2, т.9 ЗПК, понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да
посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в
отношенията между страните.
Сочи, че аргументите й, че договореният размер на възнаградителната
лихва противоречи на потребителската защита и на добрите нрави, тъй като
тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се
увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите,
са следните:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в
чл.19 ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити,
регистрирани по реда на чл.3а ЗКИ въведоха практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови
гаранции и др. След като кредитодателите създадоха предпоставки за
неизпълнение на тези задължения, чрез поставянето на изисквания към
потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите
за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък
предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя
на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.
Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение,
небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба,
която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляха законовото изискване на чл.19 ал.4 от ЗПК за
таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Твърди, че въведените изисквания в процесния договор за вида
обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като
кумулативно да учреди към поръчителското правоотношение и едно от
следните обезпечения: банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с
лицензирана банкова институция. Сключването на гаранционни търговски
сделки от банките е уредено в чл.2 ал.2, т.7 от Закона за кредитните
5
институции, като е поставено изискване за включването на дейността по
обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката. В банковата
практика се изисква наредителят - бенефициер да учреди в полза на банката -
гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална
сметка. Използва се и механизмът банката да кредитира наредителя за сумата
на банковата гаранция, който кредит се обезпечава по ред, определен от
банката. Единствено при първокласни клиенти банката може да издаде
гаранция без да изисква обезпечение. Освен това договорът за поръчка чрез
издаване на банкова гаранция е възмезден, тъй като наредителят дължи на
банката съответните такси и разноски по издаване на гаранцията. Клиентите
на ответника са изолирани от банковото кредитиране, поради ниски или
липсващи доходи и имущество и/или налична вече задлъжнялост. На тях
банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за
чието издаване има още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при
отпускането на заемен ресурс. Следва да се има предвид, че ако бяха налице
условия на този тип потребители да се отпусне банков кредит, те биха
предпочели последния, който е с много по-ниски лихви в сравнение с лихвите
на т.нар. „фирми за бързи кредити“. Ипотека върху недвижим имот -
учредяването на ипотека е свързано със значителни разходи, надхвърлящи
размера на предоставената в заем сума. По тази причина в практиката се е
наложило с ипотека да се обезпечават значителни по размер кредити.
Ответникът познава профила на клиентите си и има информацията, че те не
биха разходвали средства за учредяване на ипотека, които са в размер по-
големи от сумата по заема и по този начин е създал предпоставки изискването
за обезпечеване чрез ипотека да не бъде изпълнено; учредяване на особен
залог върху движимо имущество - съгласно 303, особен залог може да учреди
търговско дружество. На това основание, кредиторът съзнава, че
потребителите на услугите му са в невъзможност да отговорят и на това
кумулативно изискване; Ценна книга - доставчикът на кредитен ресурс не е
посочил какъв вид ценна книга следва да представи потребителят.
Потребителите за разлика от търговците не са квалифицирани, те са по-
слабата страна в правоотношението, както в степента си на информираност,
така и в преддоговорните си възможности. Кредиторът използва
неинформираността на потребителите, като същевременно не им поставя ясни
условия относно вида на ценната книга, с което създава предпоставки
6
потребителите да не изпълнят и това негово изискване. Същевременно,
нормата на чл.34 ЗЗП забранява на кредиторите да задължават потребителите
да гарантират потребителския кредит, чрез издаване на два вида ценни книги
- на записи на заповед и на менителници.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК
на ВКС по т.д. **/09, с което е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им
на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се
обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
релевантни факти и доводи, наведени в производството.
Сочи, че на плоскостта на настоящия случай, неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално
обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха
настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
заради неизвършена договорна престация. Ето защо вредите, компенсирани с
тази неустойка не са съизмерими нито е положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на
изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка
за наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на срока на кредита и наличния риск. Уговорка като
7
процесната поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит,
тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно
завишено плащане и то в размер, надхвърлящ размера на отпуснатия кредит,
без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл.19 от ЗПК). Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя
в икономическата тежест от сключената сделка.
Твърди, че преценката за обоснования размер на неустойката следва да
бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл.92 от ЗЗД
неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите
от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор може да
претърпи са от виновното пълно неизпълнение. Сочи, че чл.33 от ЗПК
предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за
потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху
непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е
максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните
задължения по кредитното правоотношение. Предвидената неустойка е
излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото
тя надвишава представената в заем сума, без да зависи от вредите от
неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението.
Твърди, че неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй
като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение
на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.
Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване на обезпечение,
кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на
дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов
легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел
неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Твърди, че чрез уговорената в договора неустойка се въвежда още един
8
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една
страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението, тъй като надхвърля предоставената сума по
кредита.
Сочи, че вземането по чл. 8 от потребителския договор няма характера
на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е
уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я
като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Чрез създадените от
търговеца предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му
изисквания той си е гарантирал, че ще го получи срещу предоставените в
заем средства. Това вземане е допълнителна и гарантирана за него сигурна
икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца -
скрита под формата на неустойка лихва. Посочва, че в този смисъл е и
съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава
предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения
кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието й и я именува като
„неустойка“ тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало
да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва. Сочи
съдебна практика.
Твърди, че поради това, че неустойката е скрита лихва, кредиторът не е
изпълнил условията на чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е разписал
съдържанието на договора действително приложените в правоотношението
договорна лихва. Съгласно чл.21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или
за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна. Поради прякото
противоречие на чл.11 ал.1 от процесния договор с изискванията на чл.11
ал.1, т.9 ЗПК, клаузата за възнаградителна лихва не е породила правно
действие.
Твърди, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по
смисъла на чл.143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не
е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е
бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 39,96 %.
В нарушение на чл.147 ал.1 ЗЗП, на заемателя не е било оповестено по
обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите
9
последици от поетото от него задължение и какъв е действителният размер на
възнаградитслната лихва, а е бил заблуден, че нарушава договора, на което
основание трябва да престира неустойката по чл.8 от процесния договор.
Сочи, че принципът за обективност, прозрачност и равнопоставеност на
уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл.5 от Директива
93/13/ЕИО, транспонирано в чл.147 ал.1 от ЗЗП, съгласно която договорните
клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с
преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според
Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и
граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието
на потребителите на икономическите последици от поемането на
задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи.
Твърди, че в настоящия казус, доставчикът на кредитен ресурс е
нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността и
неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размера на дължимата от
него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора
лихва от 39,96 % не е породила валидни правни последици на основание
чл.146 ал.1 ЗЗП.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден - чл.11 ал.1, т.9 ЗПК и липсата на задължителния реквизит от
съдържанието му, а именно непораждането на валидно задължение за
заплащане на цена на кредитния ресурс има, съгласно чл.22 ЗПК, за
юридическа последица недействителност на заемното правоотношение. Сочи
съдебна практика.
Твърди, че е неприложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, тъй като
договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без
недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да
се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на
потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК, при неспазване на императивните
изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7- 12 и
20 и чл.12 ал.1, т.7-9 ЗПК, сред които са точното определяне на
възнаградителната лихва - чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, договорът за потребителски
10
кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът
поставя важен акцент на посочената уговорка относно цената на заемните
средства - поради възмездния характер на договора за потребителски кредит,
в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл.11 ал.1, т.9 ЗПК/.
Нищожността на клаузата, регламентиращи част от реквизитите на договора
за потребителски кредит - лихвения процент - представляваща част от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение
нищожно. Това разрешение отговаря и на задължителното тълкуване на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който
приема, че Директивата допуска възможността, при спазване на правото на
Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор,
съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за
нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра
защита на потребителя.
Твърди, че е неприложима и втората хипотеза на чл.26 ал.4 от ЗЗД,
съгласно която е възможно договор да бъде само частично недействителен.
Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на
целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от
повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че
договорът би бил сключен без недействителната му част. Нищожните клаузи
на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не
биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като
законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с
оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициалн заключения на
Съда на ЕС, с които е дадено разрешението, че националните съдилища не са
овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, че
договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение
освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът, тъй като ако на националния съд бъде позволено да
изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно
правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член
7 от Директива 93/13 относно неравноправнте клаузи, понеже би
11
способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява
върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на
неравноправните клаузи спрямо потребителя.
Твърди, че на още едно основание не са изпълнени изискванията на
чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в
договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент.
Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под
"условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото
и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба
на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1, т.9, които, ако не са спазени,
договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че
под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително
разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора
предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става
ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за
възнаградителна лихва; дали върху цялата сума по кредита, дали върху
остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от
длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните
начин, дали е уговорен фиксиран лихвен процент или референтен и
променлив. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 39,96
%, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши
самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази
информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя,
тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за
предоставения му заем. Чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската
защита, издигат като основно право на потребителя правото на информация за
характеристиките и цената на услугите чл.1 ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като
задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4, 1 и
т.4 ЗЗП/. Сочи, че специалните основания за недействителност на договора по
смисъла на чл.22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя
по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в
неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен
търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова
12
материя. Обстоятелствата по чл.22 ЗПК създават висок риск за средния
потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо
предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна
финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му
информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ
аналитичен вид.
Сочи, че непредоставянето на релевантната за потребителя информация
относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди
сключване на договора и невключването й в условията на контракта е
увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката
правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски
кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11 ал.1, т.9 ЗПК.
Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение
ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в
контракта ГПР от 47,780 % е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и е заобиколил изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК. Поради
неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл.21 ЗПК клаузата за
ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл.22 ЗПК -
нищожност на цялата кредитна сделка, поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11 ал.1,
т.10 от ЗПК.
Сочи, че по силата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР се формира по нормативно
установен алгоритъм и изразява всички разходи по кредита като процент от
общия размер на предоставения кредит. По съображенията, подробно
изложени по-горе вземането по чл.8 от процесния договор не съставлява
неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР не се
дерогира от правилото на чл.19 ал.3, т.1 ЗПК. Това вземане по правната си
природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва е
вид разход по кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на
чл.19 ал.1 ЗПК следва да бъде включена в размера на ГПР. Невярното
посочване на лихвения процент по договора в размер на 39,96 %, без в него да
е включена скритата лихва по чл.8 от договора има за резултат и невярно
разписване на ГПР в размер на 47,780 %. Твърди, че при изчисление,
13
извършено с Calculator.bg е видно, че ГПР е с действителна стойност в размер
на 201,9901 %, при калкулация, като в него се включи и вземането по чл.8 от
процесния договор. Правото на ЕС, гарантиращо високо ниво на защита на
потребителите поставя важен акцент върху ГПР. Целта на ГПР следва да се
изведе от Съображения 19, 20 от Директива 2008/48, които гласят следното:
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения
при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация
следва да включва по-специално годишния процент на разходите (ГПР),
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския
съюз; (20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за
кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи; Позовава се на чл.3 от Директивата, буква ж).
Твърди, че размерът на ГПР е решаващ за потребителя, защото по
замисъл на Директивата размерът на ГПР има за цел да информира
потребителя за стойността на кредита и да може по тази стойност да сравнява
кредитните продукти с оглед правото си на информиран избор. В договора е
посочено, че ГПР е в размер на 47,780 %, като това е неточно и подвеждащо,
тъй като в този размер не е включена скритата под формата на неустойка
договорна лихва. Следователно в договора се предвижва ГПР в по- нисък
размер от реалния размер на ГПР. Чрез занижаване на размера на ГПР и
лихвения процент кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните
параметри на договора за кредит, което представлява недобросъвестна
търговска практика. Сочи практика на съда на ЕС.
Твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 47,780 %/, което от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
14
разбираем начин /чл.10 ал.1 ЗПК/. Във величината на ГПР като глобален
израз на всичко, дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този
смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20
септември 2018г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че „на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация
като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Твърди, че в конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно обстоятелствата по чл.19 ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по
заема - 39,96 %, /който е годишен/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Сочи, че съгласно чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.
Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не
са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва
в обхвата на ГПР други разходи освен договорната лихва. От друга страна, за
да се изчисли правилно действително прилагания в правоотношението размер
на ГПР, кредиторът е следвало да включи в обхвата му и допълнителната
печалба - скритата под формата на неустойка лихва. Сочи, че съгласно чл.21
ЗПК, уговорката която има за цел или за резултат заобикаляне на
изискванията на закона има за юридическа последица нищожност на клаузата.
Поради заобикаляне на изискванията на чл.11 ал.1, т.9 и т.10 ЗПК в договора
да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита
и ГПР, разписаните в чл.3.5 и чл.3.7 лихва и ГПР са недействителни уговорки.
Съгласно чл.22 ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни
реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези
съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна
сделка.
Сочи, че неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото
оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят
15
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето (чл.22 ЗПК). Посочва константна съдебна практика по
идентични клаузи.
Твърди, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.20
от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на
лихвения процент на ден. Твърди, че разпоредбата на чл.11 ал.1, т.20 ЗПК
поставя изискване потребителят да бъде информиран не по какъвто и да е
начин, а правото му на отказ от договора и условията, при които то може да
се случи, да бъдат задължителна част от договорното съдържание.
Законодателят е подчертал важността на тази защита посредством
уреждането на тежки последици, които кредиторът ще понесе при
нарушаването й - съгласно чл.22 ЗПК, нарушаване изисквания на чл.11 ал.1,
т.20 ЗПК води до недействителност на договора. Поради това, уредбата в чл.8
ал.3 от Общите условия, към която препраща чл.10 от договора на правото на
потребителя да извърши отказ не съставлява изпълнение на предвиденото в
чл.11 ал.1, т.20 ЗПК изискване за задължителното съдържание на договора.
Твърди, че дори в Общите условия към договора да се съдържа
формула за изчислението на дневния лихвен процент, общите условия не са
били предоставени на потребителя.
Същевременно записването на този алгоритъм за изчислението на
подневната лихва не е равнозначно на изпълнение на императивното
изискване на закона дължимата лихва на ден да бъде включена в
съдържанието на договора като абсолютна стойност. Законодателят е извел
изрично правило по какъв начин следва да се посочи в договора тази
стойност, за да гарантира, че всеки потребител дори и този, който няма
математическите си познания ще може да упражни правото си по чл.29 ЗПК.
Твърди, че уговорка, съдържаща алгоритъм за изчисляване на лихвения
процент на ден е и неравноправна, тъй като тя не отговаря на изискването за
яснота и прозрачност по чл.147 от ЗЗП при съставянето й и потребителят не
може въз основа на нея да прецени обхвата на правото си на отказ от
договора. Информацията относно абсолютната дневна стойност на лихвата е
от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните
данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на
16
отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не
изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има
за него тежки негативни последици - поради неизпълнение да се погаси
правото му на отказ. Поради значимостта на тази информация за защита на
интересите на потребителя, законодателят е предвидил за неспазването на
изискването по чл.11 ал.1 т.20 ЗПК с тежките правни последици по чл.22 ЗПК
- нищожност на цялата кредитна сделка.
Твърди, че процесният договор за кредит е изначално недействителен и
поради неспазване от страна на кредитора на изискванията на чл.11 ал.2 от
ЗПК общите условия да бъдат подписани от заемателя.
С оглед изложеното и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита. Уредбата на националното право е в съответствие с
правото на ЕС такава санкция е пропорционална и възпираща с оглед на
изискванията, поставени от Съда с решение от 9 ноември 2016г., Home Credit
Slovakia (С-42/15, EU:C:2016:842, т. 65 и 69).
Сочи, че според СЕС, член 10, параграф 2 от Директива 2008/48
/съдържащ реквизитите по чл.11 ал.1 от ЗПК/ трябва да се тълкува в смисъл,
че изисква националният съд, сезиран със спор относно вземания, възникнали
в резултат на договор за кредит по смисъла на тази директива, да проверява
служебно дали е изпълнено предвиденото в посочената разпоредба
задължение за предоставяне на информация и да вземе мерките, предвидени в
националното право в случай на неизпълнение на това задължение, стига
санкциите да отговарят на изискванията по член 23 от посочената директива
/така т.74 и диспозитива на решение от 21 април 2016г. по дело С-377/14,
Radlinger на СЕС/.
Твърди, че независимо, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение, респ. че кредитът е предсрочно погасен,
кредиторът предявява искания ищцата да му заплати лишените от правно
основание вземания за възнаградителна лихва и за неустойка, което обуславя
правния интерес на ищцата от предявяване на следните искове:
Моли съда да прогласи нищожността на договора за паричен заем
№**** към искане **31222 от 13.05.2020г., сключен с „К.Й.“ ООД.
Моли съда в случай, че не уважи този иск, в условията на евентуалност,
17
да прогласи нищожността на клаузите на чл.6 и на чл.8 от договор за
потребителски кредит №**** към искане **31222 от 13.05.2020г.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Моли, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, да бъде
присъден на адвокат Д.Л. Ф., с ЕГН ********** адвокатски хонорар,
съобразно Наредба ** за минималните размера на адвокатските
възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител. Взема
становище, че предявената искова молба е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Оспорва исковата молба изцяло, както
по основание, така и по размер.
Възразява, че описаната в депозираната искова молба фактическа
обстановка по сключването на процесния договор за паричен заем №**** от
13 май 2020г. и общите заемни правоотношения между страните е непълна и
неотговаряща на обективната действителност. Сочи, че действителната
фактическа обстановка по сключването на договора за заем и общите заемни
правоотношения между страните е следната:
На 13.05.2020г. Г. П. СТ. е подала молба за заем **31222 до „К.Й."
ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми,
чрез която моли да й бъде отпуснат паричен заем в размер на 1500 лв., които
да бъдат върнати от заемоискателя/клиент на 18 броя погасителни вноски
като декларира, че ще обезпечи договора за заем с гарант и ценна книга
Предоставен и е СЕФ. В тази връзка и по повод нужните проверки за оценка
на искането, заемоискателят е предоставил заверено копие от личната си
карта, заедно с молбата за заем.
Сочи, че след извършване на оценка на така депозираното искане и въз
основа на посочените в него параметри за заем „К.Й.“ ООД одобрило молбата
за заем на Г.С.. В резултат на това на 13.05.2020г. в грП. между страните - Г.
П. СТ., в качеството й на заемател и „К.Й." ООД, в качеството му на
заемодател, е сключен Договор за паричен заем №**** към искане **31222.
Видно от приложения договор за заем, в чл.3 на същия е направено подробно
18
описание на параметрите на отпуснатия заем, а именно: размер на отпуснатия
заем - 1500лв., размер на погасителна вноска - 112,13 лв., ден на плащане -13-
то число, вид вноска - месечна, ГПР - 47.780%, брой погасителни вноски - 18,
месечен лихвен процент - 3,330%, дата на първо плащане - 13.06.2020г.,
обезпечения - посочени в чл.6, дата на последно плащане - 15.11.2020г., такса
за усвояване - няма, обща сума за плащане- 2018.29 лв. В чл.4 ал.1 е
посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за получената по
договора заемна сума от заемателя. Вследствие на декларираното в искането
за заем с прякото влияние на потребителя в чл.6 от договора е посочено, че
страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от
посочените в същия член обезпечения, а именно: ценна книга, издаден от
заемателя и гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 от Общите условия
към договора за заем, тъй като към датата на сключването му не разполага с
такъв. В чл.8 от договора за заем е уговорена с цел санкция неустойка в
размер на 1851.71 лв., с начин на разсрочено плащане подробно описано в
погасителен план в случай на неизпълнение в тридневен срок от сключването
на договора от страна на заемателя на задълженията по чл.6 ал.2 от договора.
Неразделна част от така сключения договор за заем съставлява погасителния
план към договор за паричен заем №**** с три колони, в които е описано
подробно размера на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от
договора и без нея, както самият размер на разсрочената на месечни вноски
неустойка по чл.8 от договора. В погасителния план е направено описание на
падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за
заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3 ал.9 и
чл.6 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с
погасителния план към договора за заем, видно от положения под същия
подпис с изписване на имена от страна на заемателя. Неразделна част от така
сключения договор са и приложените Общи условия по договор за заем в
сила от 21.01.2020г. С подписване на договора за заем, заемателят се е
запознал с клаузите на Общите условия към договора и се е съгласил с тях
нещо повече от общото е извел индивидуалното и с прякото влияние от
страна на потребителя С. е постигната индивидуалната договорка, скрепена в
чл.8. За запознаването с клаузите на ОУ свидетелства подписът на заемателя,
положен на всяка една от страниците от Общите условия (ОУ), а за изрично
изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем.
19
Сочи, че във връзка с обещаното обезпечаване на договора, заемателят
е следвало в 3-дневен срок от сключването му да предостави надлежно
обезпечение, тъй като не е могла да стори това при сключването му.
Заемателят обаче не е изпълнил това свое обещание и ето защо към сумата по
договора за заем, представляваща главница и лихви е включена и
индивидуално уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. С това
общият размер на дължимата по договора за заем сума става 3870 лв.,
съставена от сумите, както следва: главница, договорена лихва и неустойка.
Възразява, че в исковата молба процесуалният представител на ищеца не
спира да говори за спазване на добрите нрави като услужливо пропуска
неизпълнените обещания на доверителя си. След така сключените каузални
правоотношения заемателят Г.С. е извършила седем на брой пълни
погасителни вноски по погасителния план от по 215 лв., съставляващи
главница, договорна лихва и неустойка по чл.8, след което е преустановила
плащанията.
Твърди, че договорът за заем е валидно сключен. Заемателят Г. П. СТ.
лично се е запознала и е подписала договора за заем и всички приложения
към него и документи, свързани с отпускането му, както и че е получила
заемната сума от заемодателя „К.Й." ООД в брой. От изложеното става ясно,
че процесният договор за паричен заем №**** е изцяло валиден, отговарящ
на всички законови изисквания.
Твърди, че на заемоискателя е предоставена преддоговорна
информация, чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр,
съобразен изцяло с изискванията на ЗПК. Представя предоставения на
заемоискателката СЕФ с положен под него подпис в уверение на това, че
същата е запозната със съдържанието на предоставения формуляр и е
получила необходимата преддоговорна информация. В молбата за заем,
заемоискателката допълнително е декларирала, че е запозната и е получила
екземпляр от СЕФ.
Сочи, че в исковата молба ищецът прави възражение за нищожност на
договор за кредит №**** на основание чл.23, във връзка с чл.22, чл.10 ал.2 и
чл.10а ал.4, чл.11 ал.1, т.7- т.12 и т.20 и чл.11 ал.1, т.20, чл.12 ал.1, т.9 от ЗПК,
както и поради заобикаляне императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
На основание чл.26 ал.2 от ЗЗД ищецът прави възражение поради липса на
20
съгласие както на целия договор, така и на отделни негови клаузи.
Ответникът възразява, че не е съгласен с основателността на така
направените в исковата молба възражения, тъй като видно от представените
към настоящия отговор доказателства - молба за заем, копие от лична карта
на ищцата, предоставена в качеството й на заемоискател, договор за паричен
заем №****, погасителен план към него, общи условия към договора е видно,
че са спазени изискванията на цитираните правни норми.
Твърди, че видно от приложения договор за паричен заем №****,
договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт в размер 12, като договорът е
предоставен и сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Клаузите в договора са ясни, разбираеми и изцяло съответстват на
волята на страните. Договорът за заем е сключен изцяло, съобразно с
исканите параметри в молбата за заем, подадена от ищцата. Предоставеният
погасителен план към договора за заем е с три колони, в които е описано
подробно размера на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от
договора и без нея, както самият размер на разсрочената на месечни вноски
неустойка по чл.8 от договора. В погасителния план е направено описание на
падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за
заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3 ал.9 и
чл.6 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с
погасителния план към договора за заем, видно от положения под същия
подпис с изписване на трите имена от страна на Заемателя. Съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК в погасителния план се сочи
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването т.е. тази последователността на разпределяне на вноските
следва да бъде част от погасителния план в случай, че има възможност за
промяна на лихвения процент, определен първоначално в договора. В
конкретния случай лихвеният процент е фиксиран към момента на сключване
на договора, без възможност за последваща промяна. Ето защо в настоящия
погасителен план не са посочени последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Сключеният между страните
21
договор за заем е на хартиен носител, в писмена форма, написан на разбираем
език, без използване на специфични термини, с равен шрифт за всички клаузи
в размер 12, с кратък текст, без излишни текстове, които да целят объркване
на заемателя. Клаузите са ясни, кратки и точни, отразяващи действителната
воля на страните за сключване на договор за заем и конкретните условия по
него. Ето защо не може да се приеме, че договорът противоречи на
разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК.
Твърди, че видно от чл.3 на сключения договор за заем №****, в същия
е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем, а именно
посочени са: размер на отпуснатия заем, размер на погасителна вноска, ден на
плащане, вид вноска, брой погасителни вноски, месечен лихвен процент, дата
на първо плащане, обезпечения, дата на последно плащане, такса за
усвояване, обща сума за плащане.
Сочи, че в договора не са посочени референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, тъй като лихвеният
процент е фиксиран за целия период на договора и е в размера, посочен в чл.3
от договора. Съгласно чл.8 от ОУ към договора, ГПР на заема не може да
бъде променян. Не е необходимо и да има допускания, тъй като към момента
на сключване на договора всички разходи по договора са известни и няма
липсващи или променливи параметри.
Твърди, че именно в разпоредбата на чл.3 от процесния договор е
направено пълно и подробно описание на параметрите на отпуснатия заем -
главница, лихва, ГПР, дата на падеж, периодичност на вноските, брой на
погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска, такса за усвояване,
общ размер на кредита, дата на първо и дата на последно плащане.
Твърдението на ищеца за неизчерпателност на така посочените параметри на
кредита е неоснователно, тъй като неустойката по чл.8 от договора за заем не
е част от параметрите по отпуснатия заем. Същата има обезпечителен
обезщетителен и санкционен характер с оглед основанието за начисляването
й - непредоставяне на искано обезпечение по договора - посочено в чл.3 и
чл.6 от договора за заем. В случай, че заемателят предостави обещаното
22
обезпечение, то неустойката не се дължи. Тъй като съгласно чл.8 от договора,
заемателят има възможност и след сключването на договора макар и да не е
предоставил поръчител при сключването му може допълнително да
предостави такъв и няма как размерът на неустойката да бъде включен
отначало в ГПР по кредита при неизпълнение на задълженията си по
договора, във връзка със забраната на чл.19 ал.3, т.1 от ЗПК. Предвидената
между страните неустойка е за неизпълнение на поето задължение и тя има
санкционна цел, която не е отречена нито от ЗПК и ЗЗП. Възразява, че не са
съгласни с изразеното становище, че чл.8 от договора за заем е
недействителен и неравноправен. С конкретната клауза между страните се
уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на
заема. Конкретният размер на дължимата неустойка за неизпълнение е
индивидуално определен в договора и не може да се приеме, че е бланкетна
клауза.
Твърди, че лихвеният процент е точно и ясно посочен в чл.3 от
договора за заем и не надвишава позволения от законодателя размер. Лихвата
по своята правна същност и характер е съществено различна от неустойката,
Лихвата по договор за заем има възнаградителен характер. Във връзка с
гореизложеното не може да бъде споделено твърдението на ищеца за
неспазване изискванията на чл.11 от ЗПК. Твърди, че в чл.3 от договора са
дадени точно и изчерпателно всички параметри по договора за заем, съгласно
законовите изисквания в тази връзка.
Сочи, че видно от разпоредбата на чл.5 от договора за заем, в същия е
посочена информация относно правото на заемателя при погасяване на
главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо
допълнителните разходи.
Твърди, че предвид гореизложеното се налага изводът, че в сключения
договор за заем изцяло са спазени изискванията на чл.11 от ЗПК.
23
Сочи, че в чл.9 от договора е посочено правото на заемателя да се
възползва без ограничения от правата си по чл.29 от ЗПК, като в чл.7 ал.3 от
ОУ към договора за заем са посочени изрично начинът и редът, по който
може да се упражни това право. В цитираните клаузи е посочено, че
заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит като за това отправи искане до заемодателя в срок 14 дни, считано от
датата на сключване на договора за кредит. Уведомлението следва да бъде в
писмен вид, на хартиен или друг траен носител, като включва изрично искане
за прекратяване на договора, при спазване условията на чл.29 ал.2 и 3 от ЗПК.
При упражняване валидно право на отказ от сключения договор за заем,
заемателят връща на заемодателя главницата и заплаща лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на сумата по договора до датата на връщане
на главницата. В цитираната разпоредба е посочена и лихвата.
Ето защо изцяло неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца за
неспазване законовите изисквания на чл.11 ал.1, т.20 от ЗПК.
Сочи, че видно от приложените Общи условия в сила от 22.01.2020г.,
същите са предоставени на заемателката за запознаване. В удостоверение на
което, същата се е подписала на всяка страница от така представените общи
условия. Ето защо не може да се сподели твърдението на ищцата, че не е
запозната с клаузите на общите условия по сключения договор за заем,
доколкото същата лично и собственоръчно е положила подписа си на всяка
една от страниците на конкретните ОУ, които са и неразделна част от
договора за заем.
Сочи, че съгласно чл.3, т.5 от договора, ГПР по заема е в размер на
47.780%. Според законовата разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. С
Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, обн., ДВ, бр.106 от
23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015г., годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли,
24
на текущата година плюс 10 процентни пункта. Съгласно Прессъобщение от
29 февруари 2016г. на БНБ, считано от 1 март 2016г., основен лихвен процент
(проста годишна лихва) е в размер на 0.00 на сто. Следователно размерът на
ГПР, съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, не може да бъде повече от 50 %. ГПР по
процесния договор за заем е в размер на 47.780% и е изцяло в определената
императивна законодателна рамка.
Следва да се отбележи също, че в чл.9 от договора и в чл.7 ал.3 от ОУ е
предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, без да сочи
причината и без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от
сключване на договора, с което правата на потребителя са защитени.
Твърди, че клаузата на чл.8, във връзка с нормата на чл.10 ал.4 от ЗПК,
която урежда условията, при които е допустима едностранна промяна на
общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременно наличие
изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на
общия разход по кредита и описание на обстоятелствата, приложими към
промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и
да не зависят от волята на кредитора, както е в настоящия случай. Ал.5 на
същата разпоредба предвижда нищожност на всяка уговорка, която нарушава
правилото на ал.4 или го заобикаля. В настоящия случай е прието, че
неустойката от 930.58 лв. е дължима от заемателя, в случай, че не предостави
договореното в чл.6 обезпечение или последното не отговаря на изискванията
на чл.10 ал.2, т.1 и т.4 от Общите Условия, представлява клауза за
едностранно изменение на общия разход по кредита без да са налице
едновременно предпоставките на чл.10 ал.4, т.1 и т.2 от ЗПК. Легално
определение на „общ разход по кредита" е дадено в п.1, т.1 от ДР на ЗПК и
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Следователно предвидената в чл.8 от договора за заем
неустойка не представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и
25
от уговорка между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че
представлява неравноправна клауза по чл.143 ал.1, т.5 от ЗЗП, то е акт на
индивидуално договаряне. Първо защото потребителя може без съгласието на
кредитора да я промени и второ защото в сравнение с други аналогични
договори за заем, сключени със същия кредитор за едни и същи предоставени
парични суми като главници, процесният договор се различава от тях именно
във финансовата си рамка. Видно от представените и приети по делото три
други договора за заем с други потребители по несъмнен начин доказват
индивидуално договорените параметри на процесния договор, защото при
същите отпуснати суми на другите потребители погасителните им вноски се
различават от тези на ищеца. Въпреки наличието на общи условия от общото
е изведено индивидуалното, скрепено с ищеца, на който е предоставена
възможността да влияе едностранно на търговските взаимоотношения и след
сключването на договора. Без да са налице данните, че потребителят не е
имал възможност да се запознае с условията на договора, респективно да
влияе върху тях, включително да откаже да сключи допълнително
споразумение до нова индивидуална договорка. Поради изложеното, се
налага извода, че неустойката не се включва в размера на общия разход по
кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК условията на чл.1, ал.4, във връзка с
ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и клаузата, която
урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.
Твърди, че от изложената фактическа и правна обстановка относно
възникването и валидността на договор за заем №****, сключен между „К.Й."
ООД и Г. П. СТ. се налага изводът, че е налице валидно каузално
правоотношение между страните - договор за заем, който отговаря изцяло на
императивните норми на ЗПК. Изложените по-горе обстоятелства,
подкрепени с представените към настоящия отговор на искова молба
доказателства установяват по несъмнен начин съществуването на валидно
сключено правоотношение между „К.Й." ООД и Г. П. СТ..
Моли съда да не уважава подадената от ищеца Г. П. СТ. искова молба
срещу „К.Й." ООД и да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Моли да им бъдат присъдени и разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Моли да бъде задължен ищецът да предостави банкова сметка.
26
Представя писмени доказателства.
Възразява да бъдат извършени исканите изчисления на ГПР с включено
в него вземането за неустойка, тъй като е в противоречие с императивната
норма на чл.19 ал.3, т.1 от ЗПК, също така исканите изчисления по този начин
не носят материална доказателствена тежест.
Процесуалният представител на ищцата, с депозираното по делото
писмено становище за насроченото и проведено съдебно заседание, поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в условията на евентуалност.
Изразява съображения по същество.
Ответното дружество, чрез пълномощника си, взема становище в
съдебно заседание, за отхвърляне на исковете, като недоказани и
неоснователни. Претендира разноски по делото. Подробни съображения по
същество излага в представените писмени бележки.
Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че на 13.05.2020г. е сключен
Договор за паричен заем №**** към искане **31222 между ищцата Г. П. СТ.
като заемател и ответното търговско дружество – „К.Й.“ ООД като
заемодател.
Съгласно чл.3 от договора заемодателят предоставя на заемателя
потребителски заем при следните параметри: 1.Размер на отпуснатия заем –
1 500 лева; 2.Размер на погасителна вноска – 112,13 лв.; 3.Ден на плащане –
13-то число; 4.Вид вноска – месечна; 5.ГПР – 47,780%; 6.Брой вноски – 18;
7.Месечен лихвен процент – 3,330%; 8.Дата на първо плащане – 13.06.2020г.;
9.Обезпечение – ДА /по чл.6 от договора/; 10.Дата на последно плащане –
15.11.2021г.; 11.Такса за усвояване – няма; 12.Обща сума за плащане -
2018,29 лв.
Срокът на договора е 18 месеца, видно от чл.3.1. от договора.
Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора – чл.3.2. от
договора.
27
Съгласно чл.4 ал.1 от договора заемателят – ищцата, с полагането на
подписа си, е удостоверила, че надлежно е получила заемната сума в размер
на 1 500 лева, съгласно параметрите, посочени в чл.3 от договора и се е
задължила да я заплати на ответника – заемодател в сроковете и условията,
описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към
договора за заем.
С чл.6 от договора за заем, страните са се съгласили договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2, т.1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу
обезпечения, по избор на заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот,
съгласно чл.10 ал.2, т.3 от Общите условия; 2.Особен залог върху движимо
имущество, съгласно чл.10 ал.2, т.2 от Общите условия; 3.Банкова гаранция,
съгласно чл.10 ал.2, т.4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза
на заемодателя.
Според чл.8 от договора за заем, с подписването на договора,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10 ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1851,71 лева, с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора
за заем.
Съгласно чл.10 ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем,
страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да
уговарят в самия договор учредяването на следното обезпечение: Гаранти –
две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има
нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно
справочните данни на НОИ; да работи по безрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ.
Не е спорно по делото, че ищцата е получила заемната сума по договора
28
в размер на 1500 лева.
Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за
паричен заем е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл.8 от
договора за заем е в размер на 112,13 лева, като последната вноска е в размер
на 112,08 лева и е с падеж 15.11.2021г. В погасителния план е включен и
размер на разсрочена неустойка по чл.8 от договора за заем при липса на
обезпечение в размер на 102,87 лева месечно /последна вноска в размер на
102,92 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл.8 от договора за заем е в размер на 215 лева
месечно, видно от погасителния план.
В чл.3.3 от договора за заем е посочено, че годишният процент на
разходите е изчислен при вземане предвид на следните допускания:
1.Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания
/лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са
посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те са поискани от
лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя;
2.Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора; 3.Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за
срока, уговорен в договора; 4.Паричният заем се погасява от заемателя с
плащания, съобразно погасителния план към договора; 5.При изчисляване на
ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за паричен заем.
В настоящото производство е налице спор относно действителността на
процесния договор за паричен заем от 13.05.2020г., сключен между страните
по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че между ищцата и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и
сл. от ЗПК. За този си извод, съдът има предвид предмета на договора –
предоставяне в собственост на пари в определен размер срещу поемане на
задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в договора
срок, както и страните по него - физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните
институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.
29
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ поставя строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които са
уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК
определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит.
В исковата си молба ищцата признава, че е усвоила изцяло заемния
ресурс по договора, но твърди, че не дължи плащания за договорна лихва и
неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради това, че
уговорките в договора по отношение на годишния лихвен процент и на
годишния процент на разходите /ГПР/ противоречат на добрите нрави и
внасят неравноправие между страните по договора. Ищцата твърди, че не е
ясно какви разходи се включват в ГПР. Навежда доводи. Цитира съдебна
практика.
Настоящият съдебен състав намира горните твърдения на ищцата за
неоснователни, по следните съображения:
Процесният договор за кредит е сключен на 13.05.2020г. и съответно по
отношение на него е приложим и действащ Закона за потребителския кредит
(ЗПК) в настоящата му редакция.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля
величината от 50.00%, предвид на това, че законната лихва е в размер на
10.00%.
С оглед горното, съдът счита, че в конкретния случай, процесният
30
договор за кредит не нарушава правилото, визирано в разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК, тъй като определеният в договора годишен процент на разходите
е в рамките на законодопустимия. Същият е в размер на 47,780% и не
надвишава 50.00%. Съгласно изискванията на Закона за потребителския
кредит, при изчисляване на ГПР не се включват неустойки и други разходи за
неизпълнение на задълженията по договора.
При тези данни и с оглед на това, че процесната договорна клауза за
годишния процент на разходите не противоречи на императивните
разпоредби на закона, се налага извода, че същата не противоречи и на
добрите нрави. Следователно твърденията на ищцата за наличието на такова
противоречие се явяват неоснователни.
С поставянето на максимална горна допустима граница на годишния
процент на разходите, законодателят е защитил правата на длъжника-
кредитополучател от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят.
Не е налице такова законодателно ограничение по отношение на
годишния лихвен процент.
Разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК предвижда, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Освен това законната лихва е основен компонент на годишния процент
на разходите, в това число и в процесния договор за кредит, а както бе
посочено по-горе законодателят изрично е ограничил свободата на
договарянето с ограничаване на размера на годишния процент на разходите,
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК и с допустимия размер на лихвата за забава по
чл.33 ал.2 от ЗПК.
В конкретния случай, съдът приема, че договорения между страните
годишен лихвен процент по кредита не противоречи на добрите нрави, поради
това, че възнаградителната лихва калкулира риска от бързото отпускане на
кредита и липсата на обезпечение при предсрочна изискуемост и в случай на
принудително изпълнение, поради неизпълнение на задължението за връщане
на договорената сума в срок. По-високите лихви при бързото потребителско
кредитиране, каквото е процесното, имат своята ясна пазарна обосновка и са
еквивалетни на търговския риск, който компаниите, предлагащи този вид
31
продукти поемат. В този смисъл Решение №304 от 24.11.2016г. по в. гр. д.
№458/2016г. на СлОС.
Затова съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата за
нищожност на процесната договорна клауза за годишен лихвен процент.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването на тази разпоредба
налага извода, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на
възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен
процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен като
постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска негова
промяна, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия.
В конкретния случай това е сторено с чл.3.2, във връзка с чл.3, т.7 от
процесния договор като е посочено и че лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на договора. Ето защо няма основание да се приема, че е нарушена
тази разпоредба.
Не е налице и противоречие на процесния договор с разпоредбата на
чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.
В случая от представения договор е видно, че годишният процент на
разходите по кредита е посочен – 47.780%, както е посочена и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора
за кредит /чл.3, т.12 от договора/, което съдът счита, че е достатъчно за
покриването на законовите изисквания.
Налице е и погасителен план, в който са посочени погасителните
вноски.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1, т.12 от ЗПК, ако потребителят
погаси главница по срочен договор за кредит той има правото да получи нов
погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на
32
лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК според
която, когато се прилага ал.1, т.12, кредиторът предоставя на потребителя при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания. В конкретния случай ищцата не е доказала наличието на
предпоставки за прилагането на посочената разпоредба, а именно: предсрочно
погасяване на главница по заема, поради което не се установява възникнало
задължение за заемодателя да й представи подробен погасителен план.
Относно погасителния план при сключването на договора за срочен кредит
важат изискванията на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК, според който той трябва да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК съдържа и
изискване да се посочи последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, но само когато договорът предвижда
прилагането на различни лихвени проценти през срока на договора. Това
изискване не се отнася до заемите с фиксиран лихвен процент, какъвто е
настоящият.
В процесния договор - в чл.3 от същия, както и в погасителния план,
неразделна част от договора, се съдържа информация за размера, броя и
периодичността на погасителните вноски, както и за техния падеж.
В гореизложения смисъл е Решение от 17.07.2020г., постановено по
в.гр.дело **86/2020г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният лихвен процент по
кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Договорът и погасителният план към него са
подписани от страните. Заемателят-ищцата е подписала и общите условия
към договора, видно от същите. Следователно договорът отговаря на
изискванията за съдържание, установени в ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният главен иск – за
прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем се явява
33
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск, а именно: за прогласяване на
нищожността на клаузите на чл.6 и на чл.8 от договора за паричен заем.
С чл.6 от договора за паричен заем, страните са се съгласили договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2,
т.1 от Общите условия към договора за заем /цитиран по-горе/ и с още едно
от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1.Ипотека върху
недвижим имот, съгласно чл.10 ал.2, т.3 от Общите условия; 2.Особен залог
върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2, т.2 от Общите условия;
3.Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2, т.4 от Общите условия; 4. Ценна
книга, издадена в полза на заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора за заем, с подписването на договора,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10 ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1851,71 лева, с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора
за заем.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение ** от 15.07.2010г. по тълк.
д. **/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора /а не към последващ момент/,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1.естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2.дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; 3.вид на уговорената неустойка
34
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4.съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката
е уговорена за санкциониране на заемателя за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция за кредитора за удовлетворяване на вземането му. Уговарянето на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който е
по-висок от този на главницата, съдът намира за установено в разрез с
добрите нрави.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в случая макар
да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към законната
лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от
основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна
печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна
финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на
добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза
по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че следва да се уважи
предявения при условията на евентуалност иск, като се признае за установено
в отношенията между ищцата и ответното дружество, че клаузата на чл.8, във
връзка с чл.6 от договора за паричен заем №**** от 13.05.2020г. е
неравноправна и нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Предвид изхода на делото, в тежест на ответника следва да се присъди
заплащането на държавна такса по делото в размер на 77,40 лв.
35
В тежест на ответника и в полза на пълномощника на ищцата - адв.Д.Ф.
ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция в размер на
359,62 лв.
Ответникът ще следва да заплати на ицщата разноски по делото за
държавна такса, съобразно уважения иск, а именно в размер на 37,03 лева.
Ищцата дължи на ответника част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно сумата от 250 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. СТ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Г., ул.“Ч.“ №32, представлявана от адв.Д.Ф. – САК, с адрес на
кантора: гр.С., ул.“П. П.“ **, ет.5, ап.14 против „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ **2 иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем №**** към искане **31222 от
13.05.2020г., сключен между Г. П. СТ., с ЕГН ********** и „К.Й.“ ООД, ЕИК
****, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.8, във връзка
с чл.6 от Договор за паричен заем №**** към искане **31222 от
13.05.2020г., сключен между Г. П. СТ., с ЕГН ********** и „К.Й.“ ООД, ЕИК
****.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Х., ул.“Л.“ **2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съдП. държавна такса по делото в размер на 77,40 лв.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Х., ул.“Л.“ **2 да заплати на Г. П. СТ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Г., ул.“Ч.“ №32 разноски по делото за държавна такса в размер на
37,03 лева.
ОСЪЖДА Г. П. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г., ул.“Ч.“
№32 да заплати на „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
36
управление: гр.Х., ул.“Л.“ **2 разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Х., ул.“Л.“ **2 да заплати на пълномощника на ищцата - адв.Д.Л. Ф., с ЕГН
********** – САК, с адрес на кантора: гр.С., ул.“П. П.“ **, ет.5, ап.14
възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящето
производство в размер на 359,62 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –П.: _______________________
37