Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 17.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдията Вълчева гр. дело №1026
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от С.А.Н., с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Н.Л. ***, с адрес за контакти: гр.П., ул.“П. М.“ №.., ет.., офис ..
против К.К.В., с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че на …г. сключил договор за наем на недвижим имот (нотариално заверен)
с К.К.В.. Предмет на договора е отдаването под наем на земеделска земя,
съставляваща поземлен имот в землището на село М. К., Община П., област П.: №…,
ЕКАТТЕ…, в местността „К. К.", цялата с площ … дка, при граници и съседи:
№…… - Полски път на Община П., №.. - Напоителен канал на Община П…. - В, №… -
Полска култура на П. Г. С. - Скица №….., приложена към исковата молба.
Твърди, че договорът е сключен за
срок от 6 (шест) години - до ….
Сочи, че в точка 3 от договора е
предвидено, че наемателят се задължава да заплаща годишен наем в размер на 60
лева на декар, платим ежегодно до 01.10. (първи октомври), т.е. - 60 лева по
6.371 дка дава общо 382.26 лева годишен наем.
Твърди, че до момента К.В. не е
заплатила нито една наемна вноска. Тя дължи наемни вноски за годините 2017г.,
2018г., 2019г. и 2020г. Това са четири годишни наемни вноски по 382.26 лева
всяка, т. е. - общо в размер на 1529.04 лева, които представляват неизпълнено
задължение на наемателя длъжник по договор за наем.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди К.К.В. *** да му заплати сумата от 1529 лв., представляваща
дължимия и неплатен наем за годините от 2017г. до 2020г. включително, по
договор за наем на недвижим имот от 11.02.2016г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Заявява, че исковата молба следва
да се счита и за писмено изявление за разваляне на договора на основание чл.87
ал.2 ЗЗД, тъй като поради забава на длъжника изпълнението на задължението вече
е станало безполезно. Това е така, тъй като на длъжника са отправяни
многократно устни и писмени покани и предупреждения за разваляне на договора,
въпреки които К.В. упорито не изпълнила поетите от нея задължения по договора
за наем.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който взема становище, че същата е неоснователна по
същество. Оспорва дължимостта на сумите за годините 2017г., 2018г., 2019г. и
2020г.
Твърди, че Договорът за наем е сключен
формално, а уговорката между тях с ищеца била различна. Твърди, че през 2014г. имала
връзка с ищеца С.Н.. Тогава била 18-годишна и все още ученичка. Тъй като
възрастта й отговаряла на изискванията за включване в програма Млад фермер,
мярка 6.1 на Държавен фонд „Земеделие“, приятелят й С., заедно с баща му А. Н.,
взели решение да се включат в тази програма като нейното участие бъде само
формално - като поставено лице. Твърди, че самите те не отговаряли на
изискванията по мярката за възраст, а желанието им било да работят по нея,
поради отпусканите субсидии и други привилегии, тъй като и без това се занимавали
със земеделие. Именно с тази цел се регистрирала като земеделски производител,
а през 2015г. я одобрили по тази мярка.
Твърди, че като току-що завършила
средно образование нямала никакъв опит и какъвто и да било трудов стаж към този
момент. Работата по мярката реално започнала през 2016г., като всичко се
извършвало от бащата на приятелят й ищеца С. - А. Н. и съпругата му С. Н., а тя
подписвала необходимите документи. Те имали достъп до банковата й сметка, по
която били отпускани субсидиите от фонда, като им била предоставила издадената й
банкова карта. Твърди, че двамата самостоятелно са изтеглили от там сума от
приблизително 30 000 лева, представляваща субсидии от Фонда /финансова помощ/,
които са употребили, както са намерили за добре, без да я уведомяват изобщо. Заявява,
че всъщност не е имала претенции в обратната насока, тъй като уговорката им била
именно такава. А. Н. я убедил, че ще работят по този начин, тъй като самият той
не отговарял на изискванията, нито друг член на семейството и че няма да има
никакви проблеми и тя се съгласила.
Твърди, че договорът за наем бил
сключен формално и с определена кауза, а именно да послужи като необходимо
условие за работа по посочената мярка на Държавен фонд Земеделие. Не са имали
уговорка с ищците да плаща наем реално, вместо което те разчитали да се
удовлетворят от субсидиите от фонда, до които имали пряк достъп посредством
банковата дебитна карта на нейно име. Твърди, че се касае за привидно
съглашение, което е нищожно с аргумент на чл.26 от ЗЗД и на чиято нищожност се
позовава.
Твърди, че по-късно с ищеца се
разделили по други причини, като тя била длъжна да продължи да работи по тази
мярка, тъй като крайният срок по нея е 2020г., а всичко се водело на нейно име.
Заявява, че през 2018г. блокирала достъпа на ищеца и баща му до сметката й, по
която се превеждали субсидиите от Фонда и те вече нямали достъп до нея.
Вероятно това е причината към предприемане на действия по настоящето
производство от страна на ищеца.
Сочи, че в действителност, поради
младата й възраст преди шест години /на 18 години/ и лични отношения със сина
на ищеца погрешно се доверила на семейство Н. да работят от нейно име, като по
тяхна молба не го разгласявала никъде. От 2018г. и към момента работи лично по
мярката като е привела всичко в необходимия ред и дори е имала няколко успешно
преминали проверки от Фонда. С. и баща му обаче я притеснявали непрекъснато от
две години и й отправяли заплахи, подавали сигнали до различни институции и
възпрепятствали работата й.
С оглед на изложеното, прави възражение
за нищожност на договора за наем от 11.02.2016г. като привиден, поради симулация.
Твърди, че е налице абсолютна симулация, при която страните не са желали към
момента на сключването им да бъдат обвързани с последиците на договорите за
наем, а с тях са целели единствено да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1.
на Държавен фонд Земеделие, съгласно Наредба №14 от 28 май 2015г. за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. на Министерство на земеделието и храните
/чл.5 и сл./.
Твърди, че последващите действия
и на двете страни налагат извода, че не са желали възникване последиците на
договорите за наем. Сочи, че на 05.06.2017г. е бил сключен трудов договор между
ЗП К.В. с бащата на ищеца А. Н. за длъжността „берач плодове и зеленчуци“ на
минимална работна заплата. По него същият твърди, че не е получавал никога
трудовото си възнаграждение, образувайки по претенцията си друго висящо
производство пред съда /гр.д. №4387/2019г. на ПРС/. За период от няколко години
бащата на ищеца А. е бил едновременно наемодател на земеделския производител К.В.
и неин работник по трудов договор. За този период въобще не е получил каквото и
да е плащане, включително по трудовия договор и по договорите за наем. Налице е
свързаност между лицата - страни по делото. Всичко това води единствено до
извода за наличие на твърдяните обстоятелства по симулация и заобикаляне на
закона при сключването на договорите. С няколко сделки, всяка от които би могла
да е действителна, страните са постигнали заобикаляне на закона и целения
резултат от това. Именно неплащането на наемната цена за времето на действие на
договора е индиция за постигнатото между страните съгласие, че такава няма да
се плаща и че не желаят настъпването на правните последици от договора за наем,
а договорът е привиден. Твърди, че изявленията на страните в процесния договор
са само формални и не отговарят на действителната им воля. Ето защо за
посочения период сумите за наем не са дължими, тъй като договорът е симулативен
от момента на сключването му.
Оспорва дължимостта на годишната
наемна вноска за 2020г., претендирана от ищеца на отделно основание. Същата не
е падежирала към момента на подаване на исковата молба. Съгласно т.3 от
процесния договор за наем за предоставения под наем имот наемателят заплаща
годишен наем ежегодно до 01.10./първи октомври/.
Ето защо не е налице и основание
за разваляне на договора от страна на наемодателя.
Оспорва твърденията на ищеца, че
е отправял многократни устни и писмени покани и предупреждения за разваляне на
договора.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
Така предявените искове се
поддържат изцяло от пълномощника на ищеца в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да уважи исковете като доказани и основателни. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по същество излага в представената по делото писмена защита.
Ответницата,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноските по делото. Доводи по същество излага в приложената по
делото писмена защита.
Съдът като
се запозна с твърденията на ищеца в исковата молба и с възраженията на ответницата
в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От
представените, приети и неоспорени писмени доказателства, се установява, че на
11.02.2016г. между ищеца С.А.Н. и ответницата К.К.В. е бил сключен Договор за
наем на недвижим имот, по силата, на който ищецът, в качеството му на
наемодател е предоставил на ответницата като наемател за временно и възмездно
ползване следния недвижим имот, негова собственост, а именно: Поземлен имот №…
находящ се в землището на с.М. К., общ.П., обл.П., с площ от ….. дка, с начин
на трайно ползване – полска култура, категория на земята при неполивни условия:
четвърта, находящ се в местността „К. К.", при граници и съседи: имот №… -
Полски път на Община П., имот №..- Напоителен канал на Община П. - В, имот №…-
Полска култура на П. Г. С. и др.
Договорът за наем е с нотариална
заверка на подписите на страните по него – на ищеца и на ответницата – рег.№../1…1.02.2016г.
на Нотариус Т. Д., рег.№… на Нотариалната камара.
Съгласно чл.2 от договора, същият
е сключен за срок от шест години, считано от датата на подписване, т.е. до 11.02.2022г.
Видно от чл.3 от договора е, че
за предоставения под наем имот наемателят - ответницата се е задължила да
заплаща годишен наем в размер на 60,00 лева на декар, платим ежегодно до 01.10.
/първи октомври/.
С писмения си отговор ответницата
оспорва наличието на валидно сключен между нея и ищеца договор за наем. Твърди,
че процесният договор за наем е бил сключен формално и с определена кауза, а
именно да послужи като необходимо условие за работа по посочената мярка на Държавен
фонд Земеделие. Твърди, че не са имали уговорка с ищците /при положение, че
ищец по делото е само С.А.Н./ да плаща наем реално, вместо което те разчитали
да се удовлетворят от субсидиите от фонда, до които имали пряк достъп посредством
банковата дебитна карта на нейно име. Твърди, че се касае за привидно
съглашение, което е нищожно с аргумент на чл.26 от ЗЗД и на чиято нищожност се
позовава. Прави възражение за нищожност на договора за наем от 11.02.2016г.
като привиден, поради симулация. Твърди, че е налице абсолютна симулация, при
която страните не са желали към момента на сключването им да бъдат обвързани с
последиците на договорите за наем /предмет на делото е само един договор за
наем - този от 11.02.2016г. за описания по-горе недвижим имот/, а с тях са
целели единствено да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1. на Държавен фонд
Земеделие, съгласно Наредба №14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. на Министерство на земеделието и храните /чл.5 и сл./.
Отново с писмения си отговор
ответницата признава, че от 2018г. и към момента работи лично по мярката като е
привела всичко в необходимия ред и дори е имала няколко успешно преминали
проверки от Фонда.
В съдебното заседание, проведено
на 06.10.2020г., ищецът по реда на чл.176 от ГПК заяви, че с ответницата не са
имали други уговорки по процесния договор за наем.
При тези данни и по възражението
на ответницата за нищожност на процесния договор за наем, съдът приема
следното:
Привидните
и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 от ЗЗД и чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.26
ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Съгласно нормата на чл.17
ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилага се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
Привиден е този договор, при
който със съгласието на другата страна не се желае неговото правно действие,
поради което винаги при него е налице съзнателно несъответствие между
действително желаното от страните и изразеното от тях при сключването на
договора.
Прикритият договор е този, който
всъщност е сключен от страните при сключването на привидния договор, с
желанието им именно да прикрият, а не привидният, договор да породи целеното
правно действие, но то да не стане достояние на третите лица.
Разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗД
позволява да се запазят в правния мир последиците на един нищожен като привиден
договор, но само когато е налице друг договор, сключен от страните при
сключването на привидния договор, и който е бил прикрит от страните именно чрез
сключване на привидния договор, само обаче ако относно прикрития договор са
налице всички изисквания за неговата действителност и ако не се увреждат
интересите на трети лица.
При
абсолютната и относителната симулация е налице липса на
волеизявление, на съгласие, относно привидната сделка, докато при подставеното
лице симулацията касае субектите на правоотношението.
Разпоредбата
на чл.165 ал.2 от ГПК се отнася до всички видове привидни сделки. В този смисъл
Решение №196/16.10.2013г. по гр. д.
№2326/2013г. на I г. о. на ВКС и Решение №34 от 23.03.2015г. по гр.
д. №7201/2013г. на ВКС, III г. о.
В конкретния случай ответницата не твърди
наличието, а и не представя т.нар. обратно писмо (contra
letera). Следователно, за да бъде доказана привидността на
сделката, чрез свидетелски показания, трябва да е налице т. нар. „начало на
писмено доказателство“. Това са писмени доказателства, които изхождат от
другата страна или удостоверяват нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението за привидност (чл.165 ал.2 от ГПК).
Недоказването
на твърдяната привидна сделка води до невъзможност за доказване на прикритата
сделка /в случая ответницата дори не сочи коя е прикритата сделка/ и до
невъзможността нейните последици и съдържание да бъдат приложени в отношенията
между страните.
Настоящият
съдебен състав счита, че в настоящия казус ответницата не представи писмени
доказателства, които да имат характер на начало на писмени документи, които да
правят допустимо събирането на гласни доказателства за установяване привидността
на процесния договор за наем. За да съставлява т. нар. „начало на писмено
доказателство“, документът следва да изхожда от насрещната страна и да прави
вероятно наличието на симулация. Такъв документ не бе представен от
ответницата. Такъв документ не е и експертното заключение на
съдебно-почерковата експертиза, депозирано по друго гражданско дело, а именно
по гр.дело №4783/219г. по описа на Районен съд-Пазарджик, на което ответницата
се позовава в писмената си молба с вх.№13935/29.07.2020г. и което съдът отказа
да приеме като писмено доказателство по настоящето дело.
Липсата
на каквито и да е доказателства, изходящи от ищеца за наличието на други,
различни договорки по процесния договор за наем, водят до недопустимост на
разпит на свидетели за разкриване на привидност на сделката, предвид разпоредбата
на чл.165 ал.2 от ГПК.
Оттук
установяването на твърдяната от ответницата привидна сделка е невъзможно чрез
разпит на свидетели. В тази връзка свидетелските показания на разпитаната
свидетелка на ответната страна М. Н. М. /майка на ответницата/, в частта им
относно наличието на привидност на сделката, са недопустими /чл.164 ал.1, т.5 от ГПК/ и не следва да се обсъждат от съда.
Предвид
гореизложеното, съдът намира възражението на ответницата за недоказано и
неоснователно.
С
оглед на горното, съдът приема, че между ищеца и ответницата е налице валидно сключен
договор за наем на процесния недвижим имот, представляващ земеделска земя.
Приема, че ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил
задължението си като е предоставил на наемателя-ответницата имота за временно
ползване. Ответницата е ползвала от сключването на договора, а и продължава да
ползва и понастоящем земеделската земя. Не е спорно по делото, че ответницата
не е заплатила на ищеца нито една наемна вноска по договора. Не е сторила това
нито в договорения срок – до първи октомври на съответната година, нито след
отправените й покани, нито в хода на производството по делото. Към момента е
настъпил падежът на наемната вноска за настоящата 2020г., който, съгласно чл.3
от договора е първи октомври 2020г. Касае се за факт, който е от значение за
спорното право и който съдът взема предвид на основание разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК.
При тези данни, съдът намира, че ответницата
дължи на ищеца заплащането на договорената годишна наемна цена по договора за
наем от 11.02.2016г. за процесните години – 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.
Съгласно чл.3 от договора за наем, годишната наемна цена е в размер на 60,00 лева
на декар. Отдаденият под наем имот е с площ от 6.371 дка. Следователно
годишният наем е в размер на 382,26 лева. За четирите процесни години наемната
цена се равнява на сумата от общо 1529,04 лева.
Както бе посочено и по-горе, ищецът
е изправна страна по договора, поради което има правото да претендира заплащането
на наемната цена по същия.
За неоснователни съдът счита
възраженията на ответницата, че не дължи наем, тъй като ищецът и неговите
родители са ползвали субсидиите й. Освен това заплащането на наемната цена в процесния
договор не е уговорено под никакво условие.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че исковете за заплащането на дължимата наемна цена по процесния договор за наем за
процесните години е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в претендирания с исковата молба размер от 1529 лева.
Вземането
е изискуемо и длъжникът - ответницата следва да бъде осъдена да го заплати, тъй
като не е сторила доброволно това до настоящия момент.
Ответницата дължи на ищеца законната
лихва върху главницата за първите три процесни години в общ размер на 1146,74
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.05.2020г.,
а върху главницата за процесната 2020г. в размер на 382,26 лева - считано от
01.10.2020г. до окончателното им изплащане.
Предвид изхода на делото, ответницата
дължи на ищеца сторените от него в настоящето производство разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 401,16 лева, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.К.В.,
с ЕГН ********** *** да заплати на С.А.Н., с ЕГН ********** ***, с пълномощник адв.Н.Л.
***, с адрес за контакти: гр.П.к, ул.“П. М.“ №.. ет…2, офис.. сумата в размер на 1529 лв., представляваща дължим и неплатен наем за
годините от 2017г. до 2020г. включително, по Договор за наем на недвижим имот
от 11.02.2016г., сключен помежду им, ведно със законната лихва върху главницата
от 1146,74 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
18.05.2020г. и върху главницата от 382,26 лева - считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски в размер общо на 401,16 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: