Решение по дело №46/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. А. К., с [ЕГН], от [населено място], община Брезник, област Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0249-000005 от 26.01.2025 година на полицейски инспектор Ч. И. Б. в РУ Брезник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 година жалбоподателя редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата, като излага допълнителни доводи. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 година ответникът по жалбата Ч. И. Б. редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата, като неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2025 година Ч. И. Б. – полицейски инспектор в РУ Брезник при ОДМВР Перник, в присъствието на свидетел съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA1303935 на А. А. К., с [ЕГН], от [населено място], община Брезник, област Перник, за това на посочената дата, около 10:52 часа, в [населено място], управлява лек автомобил „Рено Еспас“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, като уреда е отчел 0.99 промила. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0249-000005 от 26.01.2025 година на полицейски инспектор Ч. И. Б. в РУ Брезник при ОДМВР Перник, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, с която е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.

Видно от Служебна бележка № УРИ 313р-3630/20.02.2025 година се установява, че Ч. И. Б. към 26.01.2025 година е заемал длъжността – полицейски инспектор към РУ Брезник при ОДМВР Перник.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че въз основа на съставения АУАН № GA 1303935 е издадено Наказателно постановление № 25-0249-000016/21.02.2025 година, с което е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Относно компетентност на органа, издал оспорвания административен акт:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор към РУ Брезник при ОДМВР Перник в производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

В случая нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства –

Независимо от изложеното, процесната ПАМ е несъразмерна и непропорционална на извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав споделя извода на административния орган, че нарушението е установено, но следва да се съобрази с многобройната съдебна практика на СЕС.

При действащата правна уредба към датата на издаване на обжалваната заповед, както и към настоящия момент, санкционирането на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и едновременно с това прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, по същността си представлява кумулиране на санкции и води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ – никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление.

Санкциите трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34.

Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице - Решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20, EU: C: 2022: 202, т. 35 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г.

Безспорно санкцията за нарушение по ЗДвП с издаването на НП и едновременно с това прилагането на ПАМ за същото нарушение, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.

В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.

Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН наказващия орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага санкциите по чл. 171 и чл. 174 от ЗДвП националната правна уредба предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото.

В заключение и съгласно член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз не следва да се допуска националната правна уредба, съгласно която за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на наказаното лице да може да бъде наложена мярка „Глоба“ и/или „Лишаване от право да управлява МПС“, и мярка „Принудителна административна мярка“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Издаването на наказателно постановление № 25-0249-000016/21.02.2025 година от АНО е неоспоримо доказателство за инициирането и провеждането на паралелно административнонаказателно производство против лицето за ангажиране на неговата отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право.

По така изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0249-000005 от 26.01.2025 година на полицейски инспектор Ч. И. Б. в РУ Брезник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на А. А. К., с [ЕГН], от [населено място], община Брезник, област Перник е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.