№ 45228
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110150764 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника Ц. З. Х., в която поддържа, че неправилно е
определен размерът на дължимата в исковото производство държавна такса, като
счита, че същата следва да е в размер на 25 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – ФИРМА и „Техем
сървисис” ЕООД не са депозирали становище по нея.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА срещу Ц. З.
Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет установяване за дължими на суми за цена на ползвана
топлинна енергия, лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, за
цена за разпределение на топлинна енергия, както и за лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ, с които суми ответникът неоснователно се е
обогатил и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
71215/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на
чл.414 ГПК са предявени исковете, предмет на настоящото производство.
Видно от петитума на исковата молба срещу ответника са предявени четири
кумулативно съединени иска /за топлинна енергия, за лихва за забава върху това
вземане, за дялово разпределение и за лихва за забава върху дялово разпределение, с
които суми същият неоснователно се е обогатил/. В хипотезата на обективно
кумулативно съединяване на искове, съдът дължи произнасяне по всеки един от
1
предявените искове, тъй като интересът на ищеца по всеки един от предявените срещу
ответника искове е различен и съответно и изходът от правния спор по всеки иск е
различен, поради което дължимата държавна такса следва да се определи по чл. 72, ал.
2 ГПК. В този смисъл и по аргумент за противното от изложените от ВКС мотиви е и
константната съдебна практика на ВКС, постановена след изменението на чл. 72 ГПК с
ДВ, бр. 86 от 2017г. – Определение № 8 от 8.01.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 4838/2019
г., III ГО, Определение №60349 от 14.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 2543/2021 г., III
ГО, Определение №119 от 15.02.2023г. на ВКС по к.ч.т.д. № 96/2023г., I ТО и др.
В настоящия случай и при съобразяване с константната съдебна практика, съдът е
определил държавна такса в размер на 200 лв. – по 50 лв. за всеки един от четирите
обективно съединени искове, като е приспаднал внесената в производството по ч.гр.д.
№ 71215/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, държавната такса в размер на 25 лв.,
или дължимата и внесена от ищеца с платежно нареждане от 29.09.2022г. по исковото
производство държавна такса е в размер на 175 лв. – така, както е посочено и в
решението, с оглед на което наведените в молбата по чл. 248 ГПК доводи за
неправилно определяне на дължимата по делото държавна такса са неоснователни,
съответно молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Ц. З. Х., ЕГН **********, по
чл. 248 ГПК за изменение на решението от 03.05.2023г., постановено по гр. д. №
50764/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, в частта за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2