№ 1936
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 508422
–F532402/27.04.2020г., издадено от Ж.Н.М., на длъжност ** отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с което на „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – **, представлявано от Б.Н.С., на основание
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв.
(шестстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. В този смисъл управителят сочи, че не познава лицето
С.Д.К., същия не е в списъка на работниците, както и че при проверката не е
могъл да присъства в обекта, тъй като бил в по-натоварен ресторант. Още
1
сочи, че констативният протокол е написан нечетливо и не може да го
прочете. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция
по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасов
оспорва жалбата. Сочи, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
от доказателствения материал по преписката се установява като извършено
посоченото нарушение. На следващо място взема становище, че нарушението
е формално, а отговорността – безвиновна, както и че не са налице основания
за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено следващото се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 15.06.2022 г. видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез
ТД НАП – Пловдив на 27.06.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.12.2019г., в 11:30 часа, свидетелят Й. Н. Й. – в качеството и на **
по приходите в Централно управление на Национална агенция по приходите,
извършила проверка на обект – песторант „Орфей“, находяща се в **,
стопанисвана от „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********. При същата проверка на
обекта, който бил в работен режим, преди да се легитимира, свидетелят Й.
извършил контролна покупка, като лицето С.Д. К., ЕГН:********** приел
плащане в брой на сумата от 20,25 лева, за закупени от контролиращия
продукти – един брой кока кола на стойност 1,99 лева, един брой минерална
2
вода на стойност 1,71 лева, един брой салата елиники на стойност 5,30 лева,
едни брой салата шопска на стойност 4,75 лева, един брой пилешки хапки на
стойност 6,50 лева, всичко на обща стойност 20,25 лева. При това лице К.
приело плащането и не издало фискален бон от монтираното, въведено в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство – DATECS DP-150 с
ИН на ФУ DT 759732 и ИН на ФП 02759732, нито от кочан с ръчни касови
бележки. Свидетелят Й. още изискал и разпечатка от КЛЕН за периода от
16:06:00 на 20.12.2019г. До 23:00:59 на 20.12.2019г. от която също се
установило, че посочената сума не фигурирала в него.
С оглед на горното, на 26.12.2019г. свидетелят Й. Н. Й. съставила
АУАН № F532402/26.12.2019г. срещу „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********, за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
управителя на дружеството Б.С.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Й. Н. Й., които описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, включително това, че не е бил
издаден касов бон за закупените артикули. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от
20.12.2019г. - от който се установява факта и датата на проверката,
Декларация от лицето С.Д. К. от която се установява, че същият работи в
обекта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
3
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ** е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във
вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност - за това, че
на 20.12.2019г., в обект – песторант „Орфей“, находяща се в **, стопанисвана
от „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********, като регистрирано лице, не е
регистрирало и отчело извършваните от него продажби на стоки на обща
стойност от 20,25 лева чрез издаване на фискална касова бележка от т
монтираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство – DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT 759732 и ИН на ФП 02759732.
Горните факти се установиха по несъмнен начин съгласно вече
коментираната доказателствена съвкупност по делото.
4
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
управителят не познава лицето С.Д.К., същия не е в списъка на работниците,
както и че при проверката не е могъл да присъства в обекта, тъй като бил в
по-натоварен ресторант. По делото се установява, че лицето С.Д.К.
фактически е работил в обекта (за което собственоръчно е попълнил и
декларация в този смисъл) и е приел сумата и същият е приел плащането на
сумата в брой. Що се отнася до това, дали управителят на дружеството знае
кои са лицата, които обслужват клиенти в обекта и дали може да присъства в
същия обект – последното са въпроси на организация на дейността на
дружеството, който са непротивопоставими на факта на констатираното
нарушение. Още следва да се обърне внимание, че в случая е ангажирана
отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна,
съответно – без значение е защо лицето К. е работело в обекта, какви са
причините за същото и т.н..
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че
констативният протокол е написан нечетливо и не може да го прочете.
Въпросът колко четлив и съответно – дали може да бъде прочетен един
ръкописен документ е субективен, като съдът намира същият Протокол за
извършена проверка от 20.12.2019г. за добре четим. Отделно от това – следва
да се отбележи, че т.нар. „констативен протокол“ не е акт, предвиден в ЗАНН,
а съставянето на същия се практикува в някои случаи - по преценка на органа,
за скрепяване на определени обстоятелства, но същото съвсем не е
задължително. В случая извършената проверка, съставения АУАН и
издаденото наказателно постановление биха били законосъобразни и без
съставянето на констативен протокол, като фактите по нарушението се
установяват от показанията на самия актосъставител. И до колкото липсата на
съставен констативен протокол не би могла да опорочи настоящото
производство, то още по-малко последното би могло да се случи предвид
нечетливо написан констативен протокол.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
5
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във
вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Процесното
нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената
опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за така описаното
нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица –
имуществена санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева. В случая е
определена имуществена санкция над минималния размер, а именно - такъв
от 600 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като
необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви
мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във
връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Ето защо
съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, а именно – 500 лева, като намери същото в
този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на страните следва да бъдат
присъдени извършените разноски или съответно – възнаграждение защита от
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от претенцията на жалбоподателя.
При това съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна,
както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
6
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа,
нито правна сложност, делото е разгледано в рамките на само на едно съдебно
заседание, с кратка продължителност, с разпит на един свидетел, при липса на
спор по фактическата обстановка. Ето защо съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност административно наказание – имуществена санкция в размер на 600
лева до размер от 500 лева, то съдът следва да присъди съразмерно
възнаграждението за защита от юрисконсулт, която съразмерна част е в
размер на 66,67 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 508422
–F532402/27.04.2020г., издадено от Ж.Н.М., на длъжност ** отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с което на „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – **, представлявано от Б.Н.С., на основание
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв.
(шестстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
7
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА наложеното на
основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лева до
размер от 500 лв. /петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното
постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 66,67
лева (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8