№ 1815
гр. Плевен, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430103224 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, гр. София, ЕИК***, чрез юрк. П.Б., против К. С. Н., гр. Плевен, с
която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 300лв-
главница, 31,65лв.- договорна лихва, за периода 10.09.2017г.-10.01.2018г, и
сумата от 108,70лв.-обезщетение за забава, за периода 10.09.2017г. -
10.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на
задължението. Твърди се, че между „КРЕДИСИМО“ АД– като заемодател и
ответника, като заемател, по електронен път, по реда на ЗПФУР, е сключен
Договор за потребителски кредит №***г., по силата на който, на ответника е
предоставен кредит в размер на 300лв. Твърди се, че заемът е следвало да
бъде върнат на 5 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 66,30лв., в
срок до 10.01.2018г, съобразно погасителен план, при ГПР от 50% и ГПЛ от
41,24%. Твърди се, че съобразно Раздел Х, чл.2 от ОУ, неразделна част от
Договора, заемателят дължи обезщетение за забава, в размер на действащата
законна лихва за забава, върху всяка просрочена вноска, а на основание
Раздел VI, чл.8 от ОУ, заемателя заплаща всички разноски свързани с
1
неизпълнение на договора. твърди се, че е налице неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ответника. Твърди се, че на
02.03.2021г, е сключен договор за цесия между „КРЕДИСИМО“АД като
цедент и ищеца- като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията си по договора за кредит. Твърди се, че ответника е
уведомен за цесията на 01.04.2021г, на посочената от нея ел. поща.
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. К. С. Н., чрез назначеният от съда
особен представител адв. Т. М., изразява становище за неоснователност на
исковете. Посочва се, че не се установява факта на подаване на заявление от
ответника за сключване на договор за заем; оспорва се факта на получаване
на сумата по заема от ответника. Твърди се, че клаузите, касаещи ГПР и ГПЛ
са нищожни, поради прекомерност и противоречие с добрите нрави. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност спрямо претенциите за лихва,
като се посочва, че в случая началната дата на давността е срока на договора-
10.01.2018г. Посочва се, че е приложима кратката тригодишна давност.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №79/11.01.2023г по ч.гр.д.№147/2023г. на ПлРС, редовно връчена
по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указания срок е предявен настоящия
установителен иск.
По делото се установява факта на сключване на договор за
потребителски кредит № ***г, между ответника- като заемател и
„КРЕДИСИМО“АД-като заемодател, със следните параметри, съобразно
Приложение №1 към договора: предоставен заем от 300лв, за срок от 5
месеца, при ГПР 50% и фиксиран ГЛП от 41,24%; общ размер на всички
плащания- 331,65лв, при месечна вноска от 66,33лв и падеж на последната
вноска- 10.01.2018г., по погасителен план. Представени са и Общите условия
към договора, подписани, на всяка страница от страните по договора,
съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК. Установява се също, че на
заемателя е предоставен СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити, подписан от страната. Съдът намира за установен
факта, че заемателя е получил сумата по заема, за което от страна на
2
кредитора е представена разписка за извършено плащане от 01.08.2017г- л.
87.
По делото се установява също факта на сключване на договор за
предоставяне на поръчителство, от 01.08.2017г, между заемателя К. Н. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД- като поръчител, въз основа на който, поръчителя се
задължава да сключи договор за поръчителство с кредитора по договора за
заем, при възнаграждение за поръчителя от 30,71лв/месечно. Съдът
констатира, че предмет на настоящият установителен иск е само вземането по
договора за заем, в петитума на исковата молба не е включено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и лихва
върху него. поради това, издадената заповед за изпълнение следва да бъде
обезсилена в тази й част.
По делото се установява факт на сключване на договор за
поръчителство, от 01.08.2017г, между кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД- като поръчител, за обезпечаване вземанията по процесния
договор за заем. По делото няма твърдения поръчителя да е платил в полза на
кредитора задълженията по договора за заем.
По делото се установява също и факта на сключване на договор за цесия
от 02.03.2021г. между „КРЕДИСИМО“ЕАД, и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД- от една
страна, като цеденти и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
цесионер; видно от Приложение №1 към него /представено по заповедното
производство/, е прехвърлено и вземането против ответника по договор за
кредит. Установява се също, че цедентите са упълномощили цесионера
/пълномощните съща са представени в заповедното производство/ да уведоми
длъжниците за станалата цесия. По делото няма доказателства за връчване на
уведомление за станалата цесия на ответника, но съдът приема, че същото е
редовно връчено на особеният представителна ответника, с връчването на
преписите от ИМ и приложенията й.
По делото не се установява извършване на плащания от страна на
ответника по процесния договор за заем.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
3
Заемодателят- цедент „КРЕДИСИМО“ЕАД, е финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче
не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират
приложение нормите на ЗЗД. Съдът приема, съобразно събраните по делото
доказателства, че между ответника К. Н.- като заемател и „КРЕДИСИМО“
АД, като заемодател, е сключен процесния Договор за заем от 01.08.2017г, за
сумата от 300лв., получена от страна на заемателя. Съдът приема, че
сключеният договор за заем е действителен и е породил търсените от
страните по него правни последици. По отношение на възраженията на
особеният представител на ответника, за нищожност спрямо клаузата за
договорна лихва, съдът намира за установено следното: както бе посочено по-
горе, с Договора за заем страните са уговорили ГЛП- 41,24%, при ГПР- 50%, с
конкретен размер на възнаградителната лихва от общо 31,65лв, за срока на
договора, включен в месечната погасителна вноска, съобразно погасителния
план. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената
услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр.
35/2014г в сила от 23.07.2014г./, постановява, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи– лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл.
19, ал.4 от ЗПК служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по
4
кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта
на всеки един от компонентите на ГПР, се явяват нищожни. В случая съдът
приема, че не е налице нарушение на посочената законова норма, уговореният
ГПР е в рамките на законоустановеният размер и клаузата за договорна лихва
не се явява нищожна на посоченото основание. Съдът счита също, не е
налице и противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено по- горе, по делото се установява и факта на
сключване на договор за цесия между кредитора и поръчителя- от една
страна, като цеденти, и ищецът в настоящето производство- „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, с който е цедирано вземането по договора
за кредит. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за
цесията. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице първата
предпоставка за уважаване на предявеният иск- а именно качеството на
кредитор на ищеца спрямо ответника.
По отношение на приетото за съвместно разглеждане възражение за
изтекла погасителна давност, съдът намира за установено следното:
Съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на
вземането се счита за предявен, считано от датата на заявлението по чл.410 от
ГПК- или в случая това е 10.01.2023г. Именно към тази дата следва да се
извършва преценката за това изтекла ли е погасителната давност спрямо
вземането на ищеца, като се съобрази нормата на чл. 117 от ЗЗД, съобразно
която, погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането-
в случая с настъпването на срока на договора– 10.01.2018г- падежа на
последната погасителна вноска. Съдът приема, че спрямо претенцията за
договорна лихва е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания. В този случай, задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора,-арг. чл. 66 ЗЗД. При постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
5
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.- арг. ТР №5/2019г на
ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по- горе, в случая е налице настъпване
на крайния срок на договора. С оглед изложеното, съдът приема , че към
датата на заявлението, давността спрямо главницата и договорната лихва не е
изтекла и вземането не е погасено по давност.
По отношение на претенцията за лихва за забава, претендирана в размер
от 108,70лв., за периода 10.09.2017г.-10.01.2018г., съдът приема, че спрямо
същата е приложима кратката тригодишна давност, по чл. 111, б. „в” от ЗЗД и
към датата на заявлението -10.01.2023г, претенцията в тази й част се явява
погасена по давност.
На основание гореизложеното, съдът намира че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че отв. К. С.
Н., гр. Плевен дължи сумата от 300лв- главница, 31,65лв.- договорна лихва, за
периода 10.09.2017г.-10.01.2018г, и сумата от 108,70лв.-обезщетение за
забава, за периода 10.09.2017г. -10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на договор
за потребителски кредит №***г., сключен между ответника и
„КРЕДИСИМО“АД, са частично основателни и следва да бъдат уважени за
претендираните главница и договорна лихва, като за сумата от 108,70лв-
обезщетение за забава, за периода 10.09.2017г. -10.01.2018г., искът следва
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 414,23лв. по
настоящето производство /при общ размер на сторените разноски от 550лв,
от които – 100 лв. юрк. възнаграждение, 50лв. внесена д.т. и 400лв. разноски
за особен представител/ и 56,48лв.- по заповедното производство.
На основание чл.. 415, ал.5 от ГПК, издадената заповед за изпълнение
следва да бъде частично обезсилена, за непредявената част от вземането,
касаещо договора за предоставяне на поръчителство.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ К. С. Н.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България, №81В, сумата от 300лв- главница и сумата от
31,65лв.- договорна лихва, за периода 10.09.2017г.-10.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
410 ГПК- 10.01.2023г, до окончателното й изплащане, дължими въз основа на
Договор за потребителски кредит №***г, сключен между ответника и
„КРЕДИСИМО“АД, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№79/11.01.2023г по ч.гр.д.№147/2023г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.
София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
България, №81В, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. С. Н.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи сумата от
108,70лв.-обезщетение за забава, за периода 10.09.2017г.-10.01.2018г., която
сума има издадена заповед за изпълнение №79/11.01.2023г по ч.гр.д.
№147/2023г. на ПлРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К. С. Н.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България, №81В, сумата от 414,23лв - разноски по
настоящето производство и сумата от 56,48лв разноски по ч.гр.д.
№147/2023гг. на ПлРС.
На основание чл. 415, ал.5 от ГПК, ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО
Заповед за изпълнение №79/11.01.2023г. издадена по ч.гр.д.№147/2023г. на
ПлРС, за сумата от 153,55лв.- главница, съставляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и за сумата от 50,32лв.- лихва за
забава за периода 23.02.2021-02.03.2021г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
7
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8