№ 9975
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20201110144092 по описа за 2020 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него
суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период,
за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за
плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците, получили препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С договор за покупко-продажба от 07.03.2017г. ответникът е прехвърлил правото на
собственост върху процесния имот в полза на трето лице, като с него са сключили
споазумение на основание чл. 66 от ОУ, съгласно което ответникът признава, че дължи
всички суми за цена на топлинна енертгия до 07.04.2017г. Споразумението е представено в
ищцовото дружество и депозирано като приложение към исковата молба по делото., поради
1
което ответникътсе явява и потребител на процесната услуга, респективно и носител на
задължението за заплащане на нейната цена за периода до от м.10.2016г. до 07.04.2017г.,
вкл..
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия се е извършвало на база показанията на 3 на
броя топломера, отчитано е и количество топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода, за който следва да се ангажира отговорността на
ответника съгласно сключеното с купувача споразумение, обхващащ времето от м.10.2016г.
до 06.04.2017г., вкл., възлиза на сумата от 988.75 лв., представляваща разлика между цената
на топлинна енергия, начислена за периода м.10.2016г.-30.04.2017г. в размер от 1084.92лв.,
цената на топлинна енергия, начислена за времето от 07.04.2017г. до 30.04.2017г. в размер
от 87.82лв. и сумата по изравнение, възлизаща на 8.36лв. – сума за връщане.
Следователно главният иск следва да се уважи за целия претендиран размер и да се
отхвърли за периода 07.04.2017г. до 30.04.2017г..
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от 15.06.2017г../деня
следващ изчитане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от 30.04.2019 г. до
18.10.2019г.- е в размер на 260.95лв., поради което този иск следва да се уважи за тази сума
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 261.72лв. Относно исковете за
присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото не е депозиран действащ към момента на съсществуване на
процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в какъв размер е
уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово
2
разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане.
Представеният по делото договор, сключен между представител на ЕС, в която се
намира процесния топлоснабден имот и дружестовото, извършващо услугата дялово
разпределение е от 01.11.2007г. . и е сключен за срок от 3 години, като първият
изравнителен период обхваща времето от 01.05.2007г. до 30.04.2008г.
Ето защо този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство и за особен представител в общ размер от 1235 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК има вземания към С. И. С., ЕГН
**********,, за сумата от 988.75лв., , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.10.2016г. до 06.04.2017г., вкл., ведно със
законна лихва за период от 25.10.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за периода от 07.04.2017г. до 30.04.2017г., за сумата от 260.95лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.06.2017 г. до 18.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 261.72лв.
, ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу С. И. С., ЕГН
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 9.52лв.,,
3
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
м.09.2016г. до 18.10.2019г., за сумата от 2.77 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 30.10.2016г. до 18.10.2019г.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство и за особен представител в
общ размер от 1235 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т. С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4