РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 803 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна
жалба на П.Г.Г., подадена чрез адв.
В.В. и адв. В.М. против
решение № 134/05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 178/2019 г. по описа на
Районен съд – Елин Пелин, 5-ти състав, с което е отхвърлен предявения от П.Г.Г. против П.н.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл.
49, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи, в резултат от
лишаването му от ползване на мотопед марка „Я.“ МВК …. за
периода от 16.12.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответника и сторените по делото разноски в размер на 200
лева за юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната
жалба въззивникът обжалва първоинстанционното
решение като неправилно. Счита, че от доказателствата по делото се установява,
че е бил лишен от ползването на процесния мотопед без
да е имало процесуална необходимост същият да бъде приложен като веществено
доказателство по ДП № 409/2016 г. по описа на РУ – гр. Елин Пелин, пр. пр. №
1166/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин. Счита, че връщането
на вещта не зависи от това дали собственикът ѝ я е поискал от
прокуратурата, а наблюдаващият прокурор следва да прецени дали връщането ще
затрудни разследването. Излага доводи, че прокурорът по делото не е изпълнил
задълженията си да упражни надзор за законност и да прецени дали вещта е
необходима за разследването. Претендира присъждане и на разноски.
Въззиваемата страна П.н.Р.Б.
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК се
е възползвала от възможността да подаде писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Посочва, че ищецът не е направил изрично искане за връщане на иззетата
вещ преди приключване на наказателното производство. Счита, че за да бъдат
упражнени правомощията на прокурора по чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК е
необходимо изрично искане от страна на заинтересованото лице. Излага доводи, че
от доказателствата по делото се установява, че ищецът е поискал да му бъде
върната процесната вещ едва в хода на съдебното
производство. Посочва се, че не са извършвани незаконосъобразни действия от
страна на прокуратурата, както и че не е осъществен фактическият състав на деликта. По изложените съображения се моли решението на
първата инстанция да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадените въззивни
жалби, съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на П.Г.Г., с
която против П. н. Р.Б. е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, пропуснати ползи, в резултат от лишаването му от ползване на мотопед
марка „Я.“ МВК …. за
периода от 16.12.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По съществото на спора и с оглед наведените
доводи, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Според чл. 45, ал.
1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Следователно за уважаване на предявения иск следва да се установят
следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен
фактически състав на непозволено увреждане от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея /арг. ППВС № 9/1966 г./. Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
По делото не се
спори, че ищецът е собственик на мотопед „Я.“ МВК …. с рег. № …… .., което се установява и от представеното по делото
свидетелство за регистрация. По делото не се спори, че били образувани две
досъдебни производства срещу обвиняемото лице А. М. – ДП № 406/2016 г. по описа на РУ – Елин Пелин,
пр. пр. № 1166/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин за
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и ДП
№ 2728/2016 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 48748/2016 г. по описа
Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
346, ал. 1 от НК. Предмет и на двете престъпления бил собствения на ищеца
мотопед. Страните не спорят, че този мотопед е бил приобщен като веществено
доказателство с протокол за доброволно предаване от 16.12.2016 г. по досъдебно
производство № 409/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин, пр. пр. № 1166/2016 г. по
описа на Районна прокуратура – Елин Пелин. Основният довод на ищеца във въззивната жалба е, че той противозаконно е бил лишен от
ползването на собствения му мотопед и поради това за периода от 16.12.2016 г.
до 30.10.2018 г. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – получаването на наемна цена. За да има право на обезщетение обаче
следва да бъде установено, че от страна на служители на П. е извършено противоправно и виновно деяние, в резултат на което са
настъпили вредите.
Разследващите органи
са длъжни да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и
успешно извършване на разследването – чл. 203, ал. 1 от НПК. Те заедно с
прокурора осигуряват провеждането на досъдебното производство в предвидените в
процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 от НПК. Съгласно чл. 234, ал. 1 от НПК този срок е двумесечен, считано от образуване на разследването. При
фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока до 4
месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на
съответната прокуратура или оправомощен от него
прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на
всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца. В случая досъдебното производство е продължило
около шест месеца, но от данните по делото не може да се направи извод, че
същото се характеризира с фактическа и правна сложност.
Съгласно чл. 110,
ал. 2 от НПК веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат
мерки да не се повредят или изменят, а когато поради размерите си или по други
причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност
запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган
/чл. 110, ал.4 от НПК/. Видно от чл. 111, ал. 1 от НПК веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В ал. 2 на
посочената разпоредба е предвидено изключение от това правило, а именно предметите,
иззети като веществени доказателства да могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство с разрешение на прокурора, но само когато това няма
да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. Прокурорът е длъжен да се произнесе по искането за връщане в
тридневен срок. За наблюдаващия делото прокурор е въведено правомощие да върне
предметите иззети като веществени доказателства ако има направено искане за
това и същевременно само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Както беше
посочено в редакцията на разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК, за разлика от
тази по отменения процесуален закон, е регламентирано, че иззетите като
веществено доказателство предмети могат да бъдат върнати на правоимащите
лица, от които са отнети. Понятието "правоимащ"
по смисъла на цитирания текст включва не само собственика на вещта, но и всяко
друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическата
власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване,
договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с
цел да стане собственик/ - така решение № 23 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1944/2019 г., III г. о., ГК. При спор за
право върху предмети, иззети като веществени доказателства те се пазят докато решението
на гражданския съд влезе в сила – чл. 113 НПК и ТР № 2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС, ОСНК. От систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 111, ал. 2 и ал. 3, както и чл. 113 от НПК
следва да се направи извод, че за да бъде върната една вещ, иззета като
веществено доказателство, преди завършването на наказателното производство, то
необходимо е да има изрично направено писмено искане от правоимащото
лице. При направени искания от няколко лица, то спорът се решава от гражданския
съд и вещта се пази до тогава.
От представената
по делото разписка от 30.10.2018 г. се установява, че на посочената дата в РУ –
Елин Пелин процесният мотопед е бил върнат на ищеца
съгласно определение от 12.10.2018 г. по а.н.д. № 216/2017 г. по описа на
Районен съд – Елин Пелин. Съдът се е произнесъл по молба на ищеца за връщане на
мотопеда. По делото не се установи ищецът да е поискал връщане на процесната вещ преди това, както и в хода на досъдебното
производство от компетентния орган – прокурор. Според показанията на
свидетелката Г.С.,
ищецът многократно е искал връщането на мотопеда, а освен това не е знаел по
кое досъдебно производство е иззет. От показанията на свидетелката не се
установява обаче ищецът да искал вещта от наблюдаващия прокурор. Напротив тя
посочва, че са разговаряли със служители в РУ – Елин Пелин. Същевременно
свидетелката посочва, че ищецът не е знаел къде се намира мотопеда, а на
следващо място посочва, че от 05 РУ – гр. София са им казали, че мотопедът е
иззет като веществено доказателство в РУ – Елин Пелин. Освен това свидетелката
дава сведения за обстоятелството, че около месец след като мотопедът е бил
откраднат полицейски служители са им се обадили, че е открит. Свидетелката
посочва, че заедно с ищеца са ходили до РУ – Елин Пелин за да търсят мотопеда.
Ето защо неоснователни се явяват доводите на въззивника,
че не е знаел къде се намира мотопедът и по кое досъдебно производство е бил
иззет.
Доводите на ищеца,
изложени във възивната жалба, че вещта не е била
необходима за разкриване на обективната истина също са неоснователни.
Прокурорът разполага с правомощие да прецени дали дадената вещ е необходима за
разкриване на обективната истина, а и още повече, че досъдебното производство е
предварителен етап и съответната вещ може да бъде необходима при провеждане на
съдебното следствие в последващото съдебно
наказателно производство. Освен това по делото не се установи да е било
отправено искане до прокурора за връщане на вещта и той да е отказал връщането
или да не се е произнесъл по него в тридневния срок по чл. 111, ал. 3 от НПК.
Същевременно по
делото е представен и договор за наем от 01.10.2016 г. по силата на който
ищецът се е задължил да предостави ползването на процесния
мотопед на трето лице – М. Д. за срок от две години,
считано от 01.01.2017 г. срещу насрещна парична престация /наемно възнаграждение/, в размер на 5 евро на месец.
От това писмено доказателство може да се направи и извод, че правоимащото лице, което следва да получи вещта е бил
наемателя, а не ищеца.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан. По делото не се установи осъществяването на
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.
49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход
на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК право на разноски има само въззиваемата
страна, която е представлявана от юрисконсулт и съдът определя възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 178/2019 г. по описа
на Районен съд – Елин Пелин, 5-ти състав.
ОСЪЖДА П.Г.Г., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.