Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.06.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
седми май две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1689 описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр.
чл. 422 вр. чл. 41 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „А.п.2."
АД, ЕИК ****, със седалище и управление ***, р-н „П.“,
К. "Ч." ул.
„Я. С.“ № ., с която претендира да бъде
осъдено „Т.7.“
Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да му върне получените съобразно писмен договор за наем
от 21.08.2019г. недвижими
вещи, представляващи помещение за търговска
дейност-заведение за хранене и развлечения, включващо ресторант, заведение за бързо
обслужване, питейно заведение, кафе-сладкарница и бар, находящ се
в гр. В., р-н „П.“, К. „Ч.“,
ул. „Я. С.“, №., имот с идентификатор *** по ** на гр.
В..
В исковата молба се сочи, че ищецът
е собственик на горепосочените недвижими вещи. С писмен
договор от 21.08.2019г.
отдал под
наем вещите на ответника за
срок до 21.08.2020г. срещу заплащането на месечен наем
в размер на 1500 лв. с ДДС. При
сключването на договора, ответникът бил представляван от П. Б. П., който
представил нотариално заверено пълномощно №***/*** г. издадено от нотариус
М. Д., с peг. № *** на нот. камара с район
на действие PC Л**. Преди изтичане на договора наемателят
не бил изряден
с плащане на дължимите наемна цена и режийни разноски, а след изтичането на срока
му - 21.08.2020 г., наемателят
не върнал получените вещи, въпреки многократните покани, вкл. с
обратна разписка, с която го уведомили,
че договорът е прекратен и предложили доброволно уреждане на отношенията. Поканата била получена
на 20.10.2020 г. от майката на управителя
на „Т.7.“ ЕООД, но отговор
не последвал. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от
ответника. В проведеното по делото открито съдебно
заседание изразява становище, че признава
иска, както и дължимостта на претендираните разноски.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността, при признание на иска
от ответника, ищецът да поиска
от съда да
прекрати съдебното дирене и да постанови
решение. Признанието на иска е заявление
от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено
в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение
на правните твърдения на двете
страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от
страна на ответника може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237 ал.1
ГПК/.
В този случай съдът
е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите
си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз
основа на направеното признание.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките
за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на претенцията на ищеца. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да
се разпорежда. Съдът е съобщил на ответника за приетия от
него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил. Ищецът в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед
направеното признание на иска, съдът
намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 233, ал. 1,
пр.1 ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.
237 ал.2 ГПК не излага
мотиви за това.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК и доколкото предвид плащане до приключване на процеса, ответникът е станал
повод за предявяване на иска, следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело -
600 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 80 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 233
ал. 1 пр.1 ЗЗД „Т.7.“ Е., ЕИК *** да
върне на „А.п.2.“
АД, ЕИК ***** получените съобразно писмен договор за наем от
21.08.2019г. недвижими
вещи, представляващи помещение за търговска
дейност-заведение за хранене и развлечения, включващо ресторант, заведение за бързо
обслужване, питейно заведение, кафе-сладкарница и бар, находящ се
в гр. В., р-н „П.“, КК „Ч.“,
ул. „Я. С.“, №., имот с идентификатор *** по** на гр.
В.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Т.7.“ Е., Е. *** да
върне на „А.п.2.“
АД, ЕИК *** сумата от 680 лева - разноски по гр.д. № 1689/2021г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: