№ 565
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.
Д. Ковачев
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело №
20211100512906 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.08.2021г. по гр. д. № 25707/2020г. Софийски районен
съд, ГО, 31 състав, са уважени предявените от М. К. А. срещу „К.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 6 332 лева, представляваща арендно плащане за
стопанските 2016г./2017г. и 2017г./2018г. по Договор за преарендуване на
земеделска земя от 05.06.2013г. относно нива с площ 63,320 дка, находяща се
в с. Мокреш, община Вълчедръм, сключен между Д.Р.П. и „К.“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 06.07.2018г., както
и сумата от 1 844, 07 лева, представляваща арендно плащане за стопанската
2017г./2018г. по Договори за аренда с вх.рег.№1173/25.04.2013г. и вх.рег.
№1219/26.04.2013г. за земеделски имоти в землища, находящи се в с. Крива
бара, общ. Козлодуй и с. Хайредин, общ. Хайредин, сключени между Н.С.Г. и
„К.“ ЕООД, вземанията по които са прехвърлени с Договор за цесия от
13.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба - 20.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Със
1
същото решение са отхвърлени предявените от М. К. А. срещу „К.“ ЕООД
искове за разликата над уважения размер от 6 332 лева до пълния предявен
размер от 9 498 лева и за стопанската 2015г./2016г., предявеният иск по чл.
232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за сумата от 20 322, 61 лева, неизплатено
наемно възнаграждение за стопанската 2014г./2015г. по Договор за отдаване
под наем на недвижими имоти-земеделска земя от 02.09.2014г. относно нива с
площ 290,323 дка, находяща се в с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен
между ЕТ „М. А. – Ю.-Ю. К.“ и „К.“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени с Договор за цесия от 09.07.2018г., както и иска за сумата от 3
688, 14 лева, представляваща арендно плащане за стопанските 2015г./2016г. и
2016г./2017г. по Договор за аренда на земеделска земя вх.рег.
№1155/11.05.2012г. относно арендувани имоти, находящи се в с. Крива бара,
общ. Козлозуй и с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен между Н.С.Г. и „К.“
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от
13.11.2018г.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове,
е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца М. К. А., в
която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че процесните вземания се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност, а не както съдът е приел с кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Поддържа, че тригодишната давност не е
приложима при едногодишен договор за наем, доколкото страните са
уговорили едно единствено неповтарящо се плащане. Освен това оспорва
изводите на съда относно датата, на която е приел, че е настъпила
изискуемостта на вземането за арендно плащане за стопанските 2016г./2017г.
и 2017г./2018г. по Договор за преарендуване на земеделска земя от
05.06.2013г. относно нива с площ 63, 320 дка, находяща се в с. Мокреш,
община Вълчедръм, сключен между Д.Р.П. и „К.“ ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени с Договор за цесия от 06.07.2018г. По отношение на иска за
заплащане на сумата от 3 688, 14 лева са изложени доводи за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд, че не е доказал наличие на арендно
правотношение между цедента и ответника. Счита, че съществуването на това
правоотношение е установено въз основа на представения препис от влязло в
2
сила решение по гр.д. № 70068/2015г. по описа на СРС. Освен това навежда
съображения, че наличието на висящ правен спор не обосновава извод, че
арендаторът е лишен от ползването на имота, нито че последният е освободен
от задължението си да извършна арендни плащания. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните
им размери.
Насрещната страна в производството „К.“ ЕООД оспорва въззивната
жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и правилно приложение на относимите материално-правни
норми.
По делото е подадена въззивна жалба и от ответника „К.“ ЕООД срещу
първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените
искове. Въззивникът поддържа доводи за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт в посочените части. Твърди, че Д.П. не е могъл да
прехвърли вземане, което не притежава. Излага, че договорът за преаренда на
земеделска земя от 05.06.2013г. е прекратен, считано от 29.01.2014г., с
оттегляне на пълномощията от страна на действителния собственик и
арендатор на процесната нива. Оспорва и правилността на изводите на съда,
че не е установено сливане на качествата на първоначалния арендодател и
Д.П., т.е. че не било установено, че Р.Д. е встъпил в правата по договора за
преаренда. В жалбата се навеждат съображения за необоснованост на
приетото от първоинстанционния съд, че по делото е установено изпълнение
на задължението на арендодателя Н.Г. да предаде на ответника имотите,
предмет на договора за аренда. Освен това сочи, че по време на висящността
на спора пред СРС по гр.д. № 70068/2015г. по описа на СРС, ответникът „К.“
ЕООД не е бил ползвател на процесните имоти, поради което не дължи
арендни плащания. На следващо място се поддържат доводи, че процесните
договори за цесия и уведомления към тях не са били надлежно връчени на
ответното дружество. Счита, че връчването на договорите за цесия в хода на
висящото производство няма правен ефект на съобщаване на цесията по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за
3
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна М. К. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно в частта, в
която са уважени предявените искове.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 232, ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Предмет на спора са претендирани от ищеца изискуеми
неудовлетворени парични притезания, възникнали на основание сключени
договори за цесия, по силата на които кредитори на ответното дружество са
прехвърлили свои вземания срещу „К.“ ЕООД. По делото са представени
процесните договори за цесия, като към всеки един от тях е приложено
уведомление от цедентите до длъжника за извършеното прехвърляне.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента
за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/. Получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или
4
неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, не може да
бъде игнорирано. Настоящият съдебен състав споделя изцяло приетото в
решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II ТО, съгласно
което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В същия
смисъл са и Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.
и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 46 от
25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 572/2016 г., I т. о.
В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно
връчване на съобщение от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомленията от
цедентите за сключените договори за цесия с предмет процесните вземания
представляват приложение към исковата молба, които са били надлежно
връчени на процесуалния представител на ответното дружество. Това
действие, предприето в хода на висящия исков процес, съставлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото
прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор. С оглед изложеното и като взе
предвид, че ответникът не твърди да е извършвал плащания в полза на
старите кредитори /цеденти/ на съществуващите задължения, се налага извод,
че процесните договори за цесия са произвели действие спрямо длъжника на
5
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Цесията е способ за прехвърляне на субективни права по силата на
който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение,
доколкото кредитор по вземането става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. От транслативния ефект на договора следва, че
негов предмет могат да бъдат само прехвърлими права, респ. такива
вземания, възможността за чието прехвърляне не е изключена от закона, не е
установена по договорен път, или не следва от тяхното естество /чл. 99, ал.1
от ЗЗД/. Нормата на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, която включва в предметния обхват
на прехвърлителното му действие привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности на вземането, определя цесионния договор като комутативен
- страните по него следва да постигнат съгласие относно съществените белези
на конкретното вземане - правоотношението, от което е възникнало и неговия
размер или начина на определянето му. Това следва освен от характера на
договора като каузална сделка, условие за чиято действителност е наличието
на основание (causa), изразяващо се в уговорените с него насрещни
престации, още и обстоятелството, че договорът за цесия по необходимост
предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго
правоотношение между цедента и длъжника. В доктрината и съдебната
практика се приема, че независимо от различните основания за сключване на
цесионния договор (acquirendi causa при продажба или замяна, donandi causa
при дарение или solvendi causa в хипотезата на даване вместо изпълнение),
определеността, съответно определяемостта на съдържанието на престацията
е предпоставка за действителността на договора. Ето защо, ако прехвърленото
вземане не съществува, договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. Релевираните от
ответното дружество възражения срещу действителността на процесните
договори за цесия почиват на фактическото твърдение, че с тях са
прехвърлени несъществуващи вземания.
Настоящият съдебен състав приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 99 от
ЗЗД за сумата от 9 498 лева, представляваща арендно плащане за стопанските
2016г./2017г. и 2017г./2018г. по Договор за преарендуване на земеделска земя
6
от 05.06.2013г. относно нива с площ 63,320 дка, находяща се в с. Мокреш,
община Вълчедръм, сключен между Д.Р.П. и „К.“ ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени с Договор за цесия от 06.07.2018г.:
От представения договор за цесия от 06.07.2018г., сключен между ДДи.
Р. П. /в качеството на цедент/ и М. К. А. /в качеството на цесионер/ се
установява, че цедентът е прехвърлил на ищеца вземането си срещу „К.“
ЕООД в размер на 9 498 лева, произтичащо от неплатена годишна рента за
стопанските 2014г./2015г., 2015г./2016г. и 2016г./2017г. по Договор за
преаренда на земеделска земя с рег. № 3754/05.06.2013г. на нотариус с рег.
393 на НК, вписан в Служба по вписванията-гр. Лом под дв.вх. рег. №
5530/07.06.2013г., том 13, акт № 25, касаещ арендуван земеделски имот- нива
от 63, 320 дка, имот № 063008, по КВС на с. Мокреш, област Монтана,
ЕКАТТЕ 48859. В чл. 2 от договора е посочено, че годишното арендно
плащане за всяка една от трите стопански години е в размер на 50 лева/дка,
или за 1 стопанска година - 3 166 лева.. В чл. 6 е посочено, че цедентът
прехвърля на цесионера и вземанията си против длъжника за преаренда,
които вземания представляват дължима от „К.“ ЕООД годишна рента за
посочения имот за периода на стопанските 2017/2018г. до стопанската
2026/2027г., вкл. респ. за стопанските години от 2017/2018г. до прекратяване
на договора за преаренда в случай че такова бъде извършено преди изтичане
на неговия срок.
Представено е уведомление за цесия, изходящо от цедента Д.П.,
адресирано до „К.“ ЕООД, в което е посочено че е извършено прехвърляне на
вземанията в полза на Ма. К. А., както и разписка от 15.03.2019г. за
неуспешно предаване на пратка 5300084606897, в която е посочено, че
получателят отказва да получи пратката.
С Договор за преарендуване на земеделска земя от 05.06.2013г., сключен
между Ди. Р. П. и „К.“ ЕООД, преарендодателят Ди. П. се е задължил да
предостави на преарендатора “К.“ ЕООД за временно ползване общо 63, 320
дка земеделска земя в землището на с. Мокреш, община Вълчедръм, област
Монтана, представляваща имот № 063008, категория 4, описани подробно по
договори, вписани в Районен съд гр. Лом, съгласно договор за аренда и анекс
№ 208 от 11.03.2011г., том 4, рег. № 1553 и № 126/24.11.2011г., том 23, рег. №
10238, със срок на договора - 2027г. Страните са уговорили, че договорът
7
започва да тече от 01.10.2013г. и се сключва за оставащия срок по договорите
за аренда – до 2027г. Страните са постигнали съгласие за арендно плащане в
пари за декар преарендована земя, като е определена сумата от 50 лева на дка,
която да се получава от 01.10 до 31.12 за изтеклата стопанска година, но не
по-късно от 45 работни дни от крайния срок /чл. IV.1/.
Като доказателство по делото е прието заявление от Ра. Б. Д.,
адресирано до управителя на „К.“ ЕООД, в което е посочено, че считано от
29.01.2014г. е прекратил пълномощията на лицето Ди. П., поради което за в
бъдеще следва да се осъществява контакт с него по всички въпроси, касаещи
изпълнението на договор за преарендуване на земеделска земя от
05.06.2013г., включително и плащането на рентата по раздел IV, т. 1 от
договора. В заявлението е посочено още, че ако се плати рентата на Ди. П., то
това плащане ще бъде без правно основание, като няма да освободи
дружеството от задължението да плати рента на него като собственик на
земеделската земя. Приложено е и уведомление от „К.“ ЕООД до Д. П., с
което последният е уведомен за прекратяването на правомощията му по
процесния договор за преарендуване поради прекратяване на пълномощията,
дадени от Р.Д.. Няма данни това уведомление да е връчено на адресата Д. П..
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на
ответника, че заявлението от Р.Д. е довело до прекратяване на договорното
правоотношение по договора за преаренда на земеделска земя с рег. №
3754/05.06.2013г. Безспорно е, че волеизявления на лица, които не са страни
по договорното правоотношение, не могат да реализират фактическия състав
на прекратяване на облигационната връзка. Изключение от това правило е
уредено в нормата на чл. 30, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/,
съгласно който с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и
правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването. В
случая обаче нито се твърди такава хипотеза, нито са налице доказателства,
че договорът за аренда е прекратен по реда и при условията на чл. 27-29 от
ЗАЗ. При липсата на данни за предмета на учредената представителна власт
от Р.Д. в полза на Д.П. остава неясна връзката между оттеглянето на
упълномощаването и процесния договор за преаренда на земеделска земя.
Такава не може да се установи пряко от съдържанието на договора за
преаренда, доколкото от същото е видно, че той е сключен от Д.П. в лично
качество, а не като пълномощник на друго лице, а ответното дружество е
8
поело задължение за арендно плащане към преарендодателя, т.е. към Д.П..
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за погасяване
на задълженията за арендно плащане за стопанските 2014/2015г., 2015/2016г.
и 2016/2017г. с допустимите доказателствени средства /конкретно с писмени
доказателства, доколкото задължението е поето с писмен акт и погасяването
на същото е недопустимо да се установява с гласни доказателства – чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК/ се налага извод, че с процесния договор за цесия е
прехвърлено съществуващо вземане и възраженията на ответника по чл. 26,
ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД са неоснователни. Ищецът се легитимира като
носител на вземане за сумата от 9 498 лева, определена по реда на чл. IV.1 от
договора за преаренда - 50 лева на декар.
По релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането
по давност:
Вземанията за арендни плащания имат периодичен характер по смисъла
на чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД и се погасяват с кратка тригодишна давност, тъй
като са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди
от време (за стопанска година), определени по основание и размер (цена на
декар арендувана земя). Арендните плащания представляват разновидност на
вземания за наем предвид близостта на арендния договор до договора за наем.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС, в мотивите на което се приема, че вземанията на арендодателя по
договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност,
тъй като представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение е прието, че понятието
"Периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията еднакви.
В процесния случай е налице единен правопораждащ факт - договор за
преаренда, по който ответникът дължи плащане в точно определен размер,
като уговорения падеж на задължението по договора настъпва през
9
предварително определен интервал от време. Ето защо и с оглед
задължителната съдебна практика, съдът намира, че вземанията на ищеца-
ареднододател по сключения между страните договор за преаренда на
земеделска земя от 05.06.2013г. представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и на това основание същите се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Падежът на процесните вземания за главници
е определен в чл. IV.1 – плащането е уговорено в периода от 01.10 до 31.12 за
изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45 работни дни от крайния
срок, т.е. изискуемостта на арендното задължение настъпва с изтичането на
45 работни дни след 31.12 на съответната година.. Вземането за арендно
плащане за стопанската 2014/2015г. в размер на 3 166 лева е станало
изискуемо считано от 08.03.2016г., а погасителната давност за същото е
изтекла на 08.03.2019г. Следователно, към датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2019г. вземането за арендно плащане за стопанската
2014/2015г. е погасено по давност, както правилно е приел
първоинстанционният съд. Непогасеното по давност вземане е в размер на 6
332 лева и представлява арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и
2016/2017г., което е било прехвърлено на ищеца с процесния договор за
цесия.
По предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, 8, ал. 1 от
ЗАЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД за сумата от предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 99 от ЗЗД за сумата от 20 322,61 лева, неизплатено наемно
възнаграждение за стопанската 2014г./2015г. по Договор за отдаване под наем
на недвижими имоти-земеделска земя от 02.09.2014г. относно нива с площ
290, 323 дка, находяща се в с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен между ЕТ
„М. А. – Ю.-Ю. К.“ и „К.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с
Договор за цесия от 09.07.2018г.:
По делото е установено, че с договор за цесия от 09.07.2018г., сключен
между “Ю.” ООД /в качеството на цедент/ и М. К. А. /в качеството на
цесионер/, дружеството е прехвърлило вземането си против “К.” ЕООД в общ
размер на 20 322, 61 лева, произтичащо от неплатен наем на земеделска земя
за стопанската 2014г./2015г. по Договор за отдаване под наем на недвижими
10
имоти – земеделска земя от 02.09.2014г., сключен между “К.” ЕООД и ЕТ “М.
А. – Ю. - Ю. К.”, респективно ”Ю.” ООД като универсален правоприемник
съгласно договор за продажба на търговско предприятие. Посочено е, че
договорът за наем на земеделска земя касае отдадени имоти в землището на с.
Хайредин, общ. Хайредин, обл. Враца, ЕКАТТЕ: 77102 в размер на 290, 323
дка с годишен наем в размер на 70 лева/дка. По делото не е спорно, а и
същото се установява след извършена служебна справка по партидата на ”Ю.”
ООД в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел, че между търговското дружество и ЕТ “М. А. – Ю. - Ю. К.” е сключен
през 2016г. договор по чл. 15 от ТЗ за прехвърляне на търговското
предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, т.е. в патримониума на ”Ю.” ООД е преминало и
вземането на ЕТ “М. А. – Ю. - Ю. К.” по договора за отдаване под наем на
недвижими имоти – земеделска земя от 02.09.2014г. Представено е и
уведомление от цедента до “К.” ООД за извършената цесия, както и разписка
от 15.03.2019г. за неуспешно предаване на пратка 5300084463575, в която е
посочено, че получателят отказва да получи пратката.
С Договор за отдаване под наем на недвижими имоти-земеделска земя,
сключен на 02.09.2014г. между ЕТ “М. А. – Ю. - Ю. К.”, като наемодател, и
“К.” ЕООД, като наемател, наемодателят e предоставил на ответното
дружество за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя,
находяща се в с. Хайредин, общ. Хайредин, обл. Враца, ЕКАТТЕ: 77102 в
размер на 290, 323 дка, съгласно приложен опис. Договорът е сключен за срок
от една стопанска година и влиза в сила от 01.10.2014г. до 01.10.2015г.
Съгласно чл. 3 от договора наемодателят предоставя на наемателя земеделска
земя срещу годишен наем за съответната стопанска година в размер на 70
лева/дка, а именно за сумата от 20 322, 61 лева. В чл. 4 е уговорено, че
наемното плащане се дължи до 01.10.2014г. Ответникът не е ангажирал
доказателства да е престирал на кредитора дължимото арендно плащане в
уговорения срок или към датата на сключване на процесния договор за цесия,
поради което се налага извод, че цедентът е прехвърлил в полза на цесионера
съществуващо вземане в размер на 20 322, 61 лева.
Настоящият съдебен състав счита релевираното от ответното дружество
възражение за погасяване на вземането по давност за основателно. В случая
вземането представлява наемна цена по договор за наем на земеделска земя.
11
Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска