РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1226/13.7.2020г.
гр.Пловдив, 13 . 07
. 2020г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и
двадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3920 / 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Е.Т.А., британска гражданка, родена
на ***г., студент по медицина VI курс в Медицински университет /МУ/ – Пловдив, ****,
представлявана от адв.Г.Д., обжалва мълчалив отказ на
Ректора на Медицински университет /МУ/ - Пловдив.
Становища на страните :
- Поддържа се наличие на мълчалив
отказ на Ректора на МУ Пловдив да издаде акт, с който да отмени Заповед №
Ф-1777/03.08.2018г. /техническа грешка в буквеното означение, което е Р, а не
Ф/ и да възстанови статута на жалбоподателката на
студент по медицина, VI курс в Медицински университет – Пловдив, ****. Поискана
е отмяна на мълчаливия отказ с решаване на спора по същество и присъждане на
направените разноски по делото.
Жалбата се счита за допустима поради
подаването й в срока по чл.149 ал.2 АПК – предвид разпоредбите на глава IV от
Закона за висшето образование /ЗВО/, ректорът на МУ няма горестоящ
административен орган. Посочено е, че със заявление от 13.11.2019г., получено
от ректора на МУ Пловдив на 03.12.2019г. е поискано на основание чл.197 АПК –
да бъде издаден нов акт, с който да се отмени заповед № Р-1777/03.08.2018г. и
да бъде възстановен статута на оспорващото лице на студент по медицина VI курс
в Медицински университет – Пловдив. Заявено е, че законовите срокове за
издаване на искания административен акт са изтекли, поради което е налице
мълчалив отказ по см. на чл.58 ал.1 АПК.
В съдебно заседание с ход по същество
бе заявено, че се поддържа оспорване по см. на чл.197 АПК, а във вр. с данните от преписката – мълчалив отказ и последвал
изричен отказ за възобновяване, който се счита за нищожен. Поддържа се, че ректорският
съвет е помощен орган и правомощия за произнасяне по заявлението на жалбоподателката има само ректорът.
- Ректорът на Медицински университет –
Пловдив с пълномощник адв.Н.Д. оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че не са били налице основания за отмяна на Заповед №
Р-1777/03.08.2018г. и отказът е законосъобразен. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
1. При насрочване на делото към
страните са отправени указания по доказателствената
тежест и във вр. с доказателствата, вкл. възможност жалбоподателката да уточни искане по чл.197 АПК ли е
подадено до Ректора на МУ Пловдив или по реда на чл.99 АПК, л.14. Указание за
уточнение предмета на спора е отправено и с р./23.12.2019г. /л.9/ - искане по
см. на чл.197 АПК ли е подадено до Ректора на МУ Пловдив или искане по реда на
чл.99 АПК във вр. със заявения обхват на спора –
против мълчалив отказ.
В молба от 14.02.2020г. /л.185/ - се
поддържа производство по чл.197 и сл. АПК. Представени са заверени копия от
заявление от 13.11.2019г.; известие за доставянето му на 03.12.2019г.; Заповед
№ Р-1777/03.08.2018г.
Ответникът представи преписката по
издаване на Заповед № Р -1777/03.08.2018г. и информация за разглеждане на
заявлението от 13.11.2019г. По доказателствено искане
на ответника е приложено към настоящото дело – адм.д.№
3545/2018г. на АС – Пловдив.
Предвид необходимост от прилагане на адм.д.№ 3545/2018г. на АС – Пловдив и допълнително
представяне на писмени доказателства, делото е насрочено в открито съдебно
заседание.
2. Според данни от преписката : Е.А.
подала молба от 13.11.2019г. до Ректора на МУ – Пловдив за отмяна на Заповед №
Р-1777/03.08.2018г. и възстановяване статута й на студент по медицина VI курс в
Медицински университет – Пловдив, ****, основана на следните съображения : с
посочената заповед й е било наложено наказание „отстраняване от университета за
срок от три години” и към момента на подаване на молбата, считано от 27.08.2018г.
– дата, на която заповедта е влязла в сила, са изтекли повече от 14 месеца от
наложеното наказание. Заявено е, че наложеното наказание е осъществило целите
си – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Посочени са недостатъци на заповедта, чиято отмяна се иска – основана
на предположения, като наказаното лице е било лишено от възможност да представи
обяснения преди издаването на заповедта. Поискано е да бъде взето предвид, че
към момента на налагане на наказанието, А. е положила успешно всички изпити и е
приключила стажа си, като е останало единствено явяване на държавен изпит по
хирургически болести. Поискано е да бъде отчетено обстоятелството, че
продължителността на наложеното наказание ще рефлектира негативно върху
подготовката й и ще затрудни успешното дипломиране. С молбата е поискано преразглеждане
с отмяна на заповедта и възстановяване на пълния студентски статут. Молбата е
получена в МУ Пловдив на 03.12.2019г., л.8.
2.1. Заповед № Р-1777/03.08.2018г. е
издадена от Ректор на МУ Пловдив на основание : Решение на РС – Пловдив №
13/24.07.2018г., прието по доклад на проф. Е.И., дм –
Зам.Декан КА на МФ на МУ – Пловдив, основаващ се на доклад от проф. д-р Ч.С.,
дмн – Ръководител катедра КАСИМ на МФ на МУ – Пловдив от 20.07.2018г., явяващ
се продължение на доклад от Д.Х. – технически изпълнител в катедра КАСИМ от
07.06.2018г., предхождано от щателно обсъждане на случая, описан в заповедта и
на основание чл.83 т.4 във вр. с чл.82 ал.4 т.1
/”подправяне на документи за студентското си положение”/ от ПУДМУ – Пловдив, основаващи се на чл.71 и чл.74 ал.2
т.1 /”подправяне на документи за студентското му положение”/ от Закона за
висшето образование /ЗВО/.
Студентката А., ****, VI курс, специалност „Медицина”, МФ на МУ – Пловдив е
наказана с „отстраняване от университета за срок от три години”. Мотивите за
издаване на заповедта са следните : Студентката - VI курс, специалност „Медицина”,
****, МФ на МУ – Пловдив е представила в учебен отдел на факултета личния си
дневник за професионална специализация през държавен лекарски стаж, в който се
съдържа подправен /фалшифициран/ подпис, неположен лично от проф. д-р Ч.С., дмн
– ръководител катедра КАСИМ на МФ на МУ-Пловдив. С това си действие студентката
е опитала/искала да докаже, че е преминала успешно изискуемия стаж по
Анестезиология и реанимация, подправяйки документ /стр.9 от дневника –
задължителна дейност за стажант – лекаря в Анестезиология и реанимация/,
удостоверяващ студентското й положение. В дневника е поставен и печат на КАИЛ
на УМБАЛ „Св.Г.”***, а не изискуемия, удостоверяващ проведения стаж печат на
КАСИМ на МФ на МУ-Пловдив. При определяне тежестта на наказанието Ректорският
съвет на МУ – Пловдив взел предвид факта, че студентката е извършила нарушение
на императивни правни норми на ЗВО във вр. с ПУДМУ –
Пловдив, като е представила подправен документ за студентското си положение –
личния си дневник за професионална специализация през държавен лекарски стаж, с
което си действие е опитала/искала да докаже, че е преминала успешно изискуемия
стаж по Анестезиология и реанимация. В заповедта е посочено, че представлява индивидуален
административен акт и може да бъде обжалвана в 14 –дн.срок от получаването й пред
компетентния административен съд по реда на АПК.
Преписката по издаване на Заповед № Р-1777/03.08.2018г.
се съдържа в приложеното адм.д.№ 3545/2018г., АС –
Пловдив. Административният акт е оспорен по съдебен ред – с Определение №
172/25.01.2019г. по адм.д.№ 3545/2018г. жалбата
против Заповед № Р-1777/03.08.2018г. на Ректор на МУ Пловдив е оставена без
разглеждане поради просрочие. С Определение №
4514/27.03.2019г. на ВАС, постановено по адм.д.№
2878/2019г. - Определение № 172/25.01.2019г. по адм.д.№
3545/2018г. на АС-Пловдив е оставено в сила. Според мотивите на ВАС : „Предвид
разпоредбата на чл.149, ал.1 АПК актът на ректора на МУ-Пловдив може да се
оспори в 14-дневен срок от съобщаването му. По делото не е било спорно, че
заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.08.2018
г. Срокът за съдебно оспорване е изтекъл на 27.08.2018 г. - понеделник,
присъствен ден. Жалбата е подадена до АС - Пловдив на 22.11.2018 г. Както с
жалбата, така и с направеното уточнение във връзка с указанията на съда, по
несъмнен и категоричен начин е определен предметът на оспорване, а именно
заповед № Ф-1777/ 3.08.2018 г. на ректора на МУ-Пловдив. Този акт нито подлежи
на задължителен контрол за законосъобразност и правилност пред горестоящ административен орган, за да бъде съобразен
срокът с чл.149, ал.3 АПК, нито има такъв горестоящ
орган. …С подадената пред АС - Пловдив жалба не е оспорено произнасяне на
органа по реда на чл.91 АПК. По делото няма данни, а и няма наведени твърдения,
че издателят на акта е надлежно сезиран с искане по чл.99 и сл. АПК, което е
друго административно производство, развиващо се на някое от основанията по чл.
99 АПК и в сроковете по чл.102 АПК. …Категорично заявеният с жалбата и
допълнителното становище на А. предмет на оспорване е заповед № Ф-1777/
3.08.2018 г. с искане за нейната отмяна. В тази връзка неоснователно частният
жалбоподател се е позовал и на чл.197 АПК, което е отделно производство,
изискващо отправено искане до административния орган за издаване на
индивидуален административен акт, по което органът да е отказал издаване на
такъв акт…..”.
2.2. По повод молбата на А., постъпила
на 03.12.2019г. в деловодството на МУ – Пловдив, Ректорският съвет на
университета приел Решение по Протокол № 17/17.12.2019г. За решението е
уведомен адв.Г.Д. на 06.01.2020г. В решението на
ректорски съвет е посочено, че след запознаване с молбата на А., е припомнен
случаят със студентката, вкл. издадената и отменена заповед № Р-1770/26.07.2016г.
за наложено наказание „отстраняване от университета за срок от една година”,
както и опитът за обжалване на заповед № Р-1770/03.08.2018г. „и предвид изхода
от същото”, РС решил, че заповед № Р-1770/03.08.2018г.”не следва да бъде
преразглеждана /респ. отменяна/ към настоящия момент”. Основание за приемане на решението са чл.34 ЗВО /” Висшите училища създават по своя
преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване
се регламентират в правилниците на висшето училище.”/ и чл.22 ал.3 и ал.5 ПУДМУ
– Пловдив /”Помощен съвещателен орган на ректора в оперативното управление е
Ректорският съвет, който включва : лицата по ал.1, деканите на факултетите,
директорите на Медицинско колеж и на ДЕСО; Решение по обсъжданите въпроси се
взема и формулира от ректора”/.
3. Във вр.
с указания за уточняване на жалбата, в съдебно заседание с ход по същество се
поддържа оспорване на отказ по чл.197 и сл. АПК и на мълчалив отказ за
възобновяване с последвал изричен отказ.
3.1. Според твърдението в жалбата -
със заявление от 13.11.2019г. е поискано на основание чл.197 АПК – да бъде
издаден акт, с който да се отмени заповед № Р-1777/03.08.2018г. и мълчаливият
отказ на Ректора на Медицински университет – Пловдив по това искане е оспорен
пред съда. Молбата е получена в МУ Пловдив на 03.12.2019г. Жалбата е постъпила
на 20.12.2019г. В молба от 14.02.2020г. също се поддържа производство по чл.197 АПК.
Тъй като съдът е обвързан от заявеното
в жалбата, определяща предмета на спора, се съобрази, че производството по
чл.197 АПК е регламентирано в самостоятелен раздел IV – „Обжалване на отказ за разглеждане
на искане за издаване на административен акт” от глава X – „Оспорване на административни актове
пред първата инстанция”. Според нормата на чл.197 АПК : „Изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.”. По искането до административния орган по реда на чл.197 АПК не е
предвидено да има мълчалив отказ в хипотезата на чл.58 АПК. Отказът по см. на
чл.197 АПК е изричен, а не мълчалив и със същия се отказва разглеждане по
същество на отправено искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт. Разпоредбата на чл.197 АПК не е приложима относно искания
за издаване на административен акт, с който да се отмени влязъл в сила друг
индивидуален административен акт. За искане за отмяна на влязъл в сила административен
акт е регламентирано самостоятелно производство в глава VII
Възобновяване, бл.99 –
106 АПК.
Предвид изложеното следва, че в случая
отсъства мълчалив отказ, както е наименован оспорения
акт по искане, основано на чл.197 АПК и следва извод за недопустимост на
жалбата по см. на чл.159 т.1 АПК в обхвата на заявения предмет и оставянето й
без разглеждане с прекратяване на съдебното производство – не е налице
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
В чл. 143 АПК, уреждащ отговорността
за разноски, не е предвидена изрично хипотеза за присъждане на разноски при
прекратяване на делото, поради липса на предмет или при липса на правен интерес
от оспорването. Съобрази се, че случаят не касае отпаднал правен интерес в хода
на производството, при който към момента на подаване на жалбата, оспорващото
лице е имало правен интерес /отмяна от административния орган на обжалвания акт
по реда на чл.91 ал.1 АПК; оттегляне на обжалвания акт/ - в която хипотеза е
приложима нормата на чл.78 ал.2 АПК.
3.2. Във вр.
с данните от преписката и изявлението на адв.Д. в
съдебно заседание с ход по същество – за оспорване на мълчалив отказ по
възобновяване с твърдение за нищожност на последвал изричен отказ : Както бе
посочено, на жалбоподателката бе предоставена възможност
да уточни искане по чл.197 АПК ли е подадено до Ректора на МУ Пловдив или по
реда на чл.99 и сл. АПК. В жалбата се поддържа искане по чл.197 АПК.
Впоследствие се поддържа и оспорване на мълчалив отказ по възобновяване с
твърдение за нищожност на последвал изричен отказ, ведно с оспорване по реда на
чл.197 АПК. Съобрази се, че отказ по искане за възобновяване се оспорва по реда
на чл.197 и сл. АПК, като молбата с отправеното искане до ректора представлява
искане на страна в производството по см. на чл.100 АПК – независимо, че в
молбата не е посочено правно основание.
Съгласно чл.103 ал.3 АПК : „Отказът да
се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.” – допустим е и мълчалив отказ
/Определение № 776 от 22.01.2015г. на ВАС по адм. д.
№ 581/2015 г., VIII о./. Спорът относно законосъобразност на мълчалив отказ на
Ректора с твърдение за последвал изричен нищожен отказ на РС при МУ, Пловдив, се
разглежда във вр. с изискванията за основания и
срокове в глава VII Възобновяване, бл.99 – 106 АПК. Съпоставено с нормата на
чл.99 т.2-7 АПК, съдържанието на молбата не разкрива основание от задължителния
обхват: „2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи
престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния
орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен,
което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на
административното производство; 4. административният акт е основан на документ,
който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на
друго държавно учреждение, който впоследствие е бил
отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание
е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт,
който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от
възможността да участва в административното производство или не е била надлежно
представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез
пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с
решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено
нарушение на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.”. Няма изрично позоваване на някое от
основанията от страна на заявителката във вр. с
чл.100 АПК, при което не е възможна проверка за спазване на срока по чл.102
ал.2 АПК.
В конкретния случай съдът приема, че
предпоставката по чл.99 АПК е била налице – „Влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал…”, независимо от обжалването
на Заповед № Р-1777/ 3.08.2018г. Оставянето на жалбата против Заповед № Р-1777/ 3.08.2018г. без разглеждане от съда, не отрича
цитираната предпоставка по чл.99 АПК - оспорването пред съда в контекста на
чл.99 АПК е обвързано с произнасяне на съда по същество. Извън това се
съобрази, че възобновяване на производството по издаване на индивидуален
административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила
административни актове. Тъй като засяга стабилитета на административния акт,
процедурата по възобновяване е с императивен регламент в АПК и може да бъде
осъществена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 АПК
основания, по инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в производството в случаите
на чл. 99, т. 2-т.7 АПК /чл. 100 от АПК/. В случая отсъства основание от
обхвата на чл.99 т.2-7 АПК, спрямо което да бъде преценен срока по чл.102 ал.2 АПК. Налага се извод за неоснователност на искането, при което мълчаливият
отказ на ректора е законосъобразен /в тази насока цитираното Определение № 776
от 22.01.2015г. на ВАС по адм. д. № 581/2015 г., VIII
о. : „За да отхвърли жалбата против мълчаливия отказ, административният съд
приел, че отказът е законосъобразен, защото искането за възобновяване на
административното производство е подадено след изтичане на преклузивните
срокове по чл.102, ал.2 АПК, евентуално - не е налице някое от лимитативно
изброените основания за възобновяване на производството по чл.99 АПК.”/.
Дори да бъде прието, че е съобразен
срокът по чл.102 ал.2 АПК - Заповед № Р-1777/ 3.08.2018г. е влязла в сила,
считано от произнасянето на ВАС - Определение № 4514/27.03.2019г. по адм.д.№ 2878/2019г., в случая е налице мълчалив отказ на
ректора, към който орган е отправена молбата. Решението на РС при МУ – Пловдив не представлява индивидуален
административен акт, тъй като Ректорският съвет, по арг.
от чл. 24 ал. 1 ЗВО, е помощен консултативен
орган, а не орган на управление на висшето училище. Решението на РС може да
бъде определено на подготвящо становище, което следва да бъде предложено на
ректора за издаване на акт /решение, заповед или др. наименование/ по молбата -
чл.22 ал.3 и ал.5 ПУДМУ – Пловдив /”Помощен съвещателен орган на ректора в
оперативното управление е Ректорският съвет, който включва : лицата по ал.1,
деканите на факултетите, директорите на Медицинско колеж и на ДЕСО; Решение по
обсъжданите въпроси се взема и формулира от ректора”/. Индивидуалният
административен акт, подлежащ на контрол, е решението на Ректора на МУ Пловдив,
включително мълчаливият му отказ - чл. 21 ал. 1 АПК. Подготвящото го становище
на РС е волеизявление, което е само част от административното производство и
като такова не подлежи на самостоятелно обжалване - чл. 21 ал. 5 АПК / Решение
№ 8170 от 7.06.2012г. на ВАС ; Решение № 5438 / 2018г.; Определение №
11358/2016г. – ВАС, Второ О. и др – сходен случай,
макар по друг закон/. Писменото уведомление на зам.ректора за решението на РС до
жалбоподателката чрез адв.Д.
не променя квалификацията на решението на РС – в същото е отразено, че молбата
на студентката е разгледана на Ректорски съвет на университета /л.41/ и не е
изпратен акт на ректора, приет въз основа на решението на помощния съвещателен
орган. В случая отсъства реквизит, одобряващ решението на РС от ректора, за да
бъде възприето, че становището на РС представлява същевременно акт на ректора.
В решението ясно е отразено, „РС РЕШИ : ….“, което съдържание не е идентично с
решение, взето от ректора /л.42/.
Мълчалив отказ не може да бъде оспорен
като нищожен /Определение № 9023/2015г. по адм.д.№
6776/2015г., ВАС, Седмо О. и др./ и заявеното в допълнение оспорване не е основателно.
Както е резюмирано от РС, имало е издадена и отменена Заповед №
Р-1770/26.07.2016г. за наложено наказание „отстраняване от университета за срок
от една година”. Впоследствие е издадена Заповед № Р-1777/03.08.2018г. затова,
че жалбоподателката е представила в учебен отдел
на факултета личния си дневник за професионална специализация през държавен
лекарски стаж, в който се съдържа подправен /фалшифициран/ подпис, неположен
лично от проф. д-р Ч.С., дмн – ръководител катедра КАСИМ на МФ на МУ-Пловдив.
Ректорът е отменил предходна своя заповед, но поведението на оспорващото лице
не е инцидентно и изолирано, а повтарящо се. Действително, продължителността на
наложеното наказание ще затрудни успешното дипломиране на студентката, но
последицата е от собствено поведение, а не в резултат на незаконосъобразен
административен акт. Освен това, веднъж е била отменена заповед за отстраняване
от университета за срок от една година, което показва коректно отношение и
проявено разбиране от страна на административния орган.
Съдът приема, че текста на молбата до
ректора не съдържа основание от обхвата на чл.99 т.2-7 АПК, поради което
мълчаливият отказ е законосъобразен.
Представителят на ответника заяви
своевременно искане за присъждане на направени съдебни разноски – в съдебно
заседание с ход по същество. Представена е молба /л.236/ за приемане на опис на
направените разноски съгл. Договор за правна защита и съдействие с посочен в
него размер. Опис на направените разноски не е представен към молбата, а ако
договорът се счита за опис – в същия е отразено договорено възнаграждение в
размер на 600лв., платимо по банков път и е вписана банкова сметка /***.40/. Не
е представено доказателство за изплащане на договореното адвокатско
възнаграждение по банков път – т.1 от Т.Р. / 06.11.2013г. на ВКС. При тези
данни не следва присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Е.Т.А.,
британска гражданка, против мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет
- Пловдив по молба от 13.11.2019г. за възобновяване.
Оставя без разглеждане жалбата на Е.Т.А.,
британска гражданка, против мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет
- Пловдив по чл.197 АПК вр. с молба от 13.11.2019г. Прекратява
съдебното производство в тази част.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
В частта за оставяне на жалбата без
разглеждане, съдебният акт може да се обжалва пред Върховния Административен
Съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен
съдия :