Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно
гр. дело № 15508 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 423444/06.06.2018г. по гр.д. № 27923 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 2009321/03.05.2017г. на Й.И.Й.
, ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т.,
гр. София, ул. „********срещу„Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ********за признаване на установено, че Й.И.Й. , ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********заплащане
на сумата от 2737,49лв., начислена
като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 05.12.2016г.
до 01.03.2017г. по констативен
протокол № 3017395/01.03.2017г. за което
е издадена фактура № **********/07.03.2017г. за имот с клиентски номер 210029136668,
представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал Тошев“ поради това, че ищецът не е потребител и
ищецът Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********е
осъден да заплати на ответника Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********съдебни разноски от 50лв.
, като са уважени отрицателни установителни искове на Й.И.Й. , ЕГН **********, действаща
като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********срещу Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********и е признато за установено, че Й.И.Й.
, ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т.,
гр. София, ул. „********не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********заплащане на сумата от 2737,49лв.,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 05.12.2016г.
до 01.03.2017г. по констативен
протокол № 3017395/01.03.2017г. за което
е издадена фактура № **********/07.03.2017г.
за имот с клиентски номер 210029136668, представляващ стопански двор в
с. Сухаче, ул. Генерал Тошев“ поради
липса на правно основание за начисляване на сумите и Ч.Е.Б.“АД е
осъдено да заплати на Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********разноски
по делото в размер на 109,50лв.
С Определение № 482638/05.09.2018г.
по гр.д. № 27923 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав е отхвърлена
молба на ищеца Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като в тежест
на ищеца не се поставят разноски на ответника от 50лв., а на ищеца се присъдят
422лв. разноски за адвокат.
Срещу така
постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5110015/28.06.2018г. от ответника по иска– Ч.Е.Б.“АД
в частта, в която иск е уважен.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че бил уведомил
ищеца за и0звършена корекция с писмо, спазена била клауза на чл. 17 и чл. 49 от
ОУ, като това бил предвидения ред за уведомяване на потребителя за тази
корекция. Посочило е, че по делото било установено че има промяна на схемата на
свързване , поради което и приложими били правилата на чл. 42, ал.1, т.2, буква
„б“ от ПИКЕ. Неправилно районният съд кредитирал заключението на вещото лице,
посочило, че доколкото електромер бил трифазен, то корекцията следвало да се
извърши само на две от фазите, а не и на
третата фаза. Методиката не правила разграничение дали електромер е еднофазен
или трифазен, формулата се прилагала и на трите фази Корецкцията била направена
при съобразяване на 1/3 от максималния базов ток, като се изисква по методиката
и това се установявало от посочената в предложението за корекция формула. Претендирало
е разноски, оспорило е претенция на въззиваем за разноски като прекомерна за
горница над минималния размер по Наредбата,
нямало основание за предоставяне на безплатно процесуално
представителство и възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат
на въззиваем не се следвало.
Въззиваемият
– ищец Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********,
в предоставения срок е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението е
правилно. Друго лице му било изпратило
писмото, не бил спазен реда по чл.17 и чл. 49 от ОУ. Не било установено и че съдържанието на това
писмо е уведомление за корекция. Правилно било кредитирано заключението на
вещото лице в частта за необходимост от корекция само на две от фазите, а не и
на трите фази на електромера. Ответникът
не разполагал с право да извършва едностранна корекция на сметките. Не било
установено към дата на корекция да са изпълнени задълженията по чл. 98 а, ал.2,
т. 6 от ЗЕ. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна
жалба вх. № 5163958/15.10.2018г. от ищеца Й.И.Й. , ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********в частта, в която молбата й по чл. 248 от ГПК е отхвърлена. Посочила е, че от
представения документ се установявало, че е платила възнаграждение за адвокат, защото тя
била задълженото лице по платежния документ и изводи на районния съд в обратния
смисъл били неправилни. Претендирала е разноски.
Ответникът по частната жалба - Ч.Е.Б.“АД
е оспорило жалбата като неоснователна. Посочило е, че съдът не бил
пропуснал да се произнесе по разноските и правилно било прието, че не следва
решение да се допълва. Ответникът имал право на 50лв. разноски защото иск бил
отхвърлен в едната част. Не било установено ищецът да е платил възнаграждение
за адвокат и не му се следвали разноски за същото. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2009321/03.05.2017г. на Й.И.Й.
, ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т.,
гр. София, ул. „********срещу„Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ********, с която е поискал от съда да признае за установено, че Й.И.Й. , ЕГН **********, действаща като
ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********заплащане на сумата от 2737,49лв., начислена като стойност на потребена електрическа
енергия за периода от 05.12.2016г. до 01.03.2017г. по констативен протокол №
3017395/01.03.2017г., за което е издадена фактура № **********/07.03.2017г. за
имот с клиентски номер 210029136668, представляващ стопански двор в с. Сухаче,
ул. Генерал Тошев“. Посочила е, че страните не са обвързани от валидно
правоотношение за доставка на електрическа енергия в имота, а и ответникът не
разполага с право на едностранна корекция на задълженията на ищеца. Ищецът не
бил потребител на енергия в имота, не бил провел неправомерно поведение, довело
до погрешно отчитане, не бил потребил енергия на стойност, за която са
начислени сумите , нямало основание за ангажиране на обективната му
отговорност, не бил въведен в ОУ и ред за уведомяване на потребителя за
извършената корекция, констативния протокол бил съставен без да бъде потърсена
и уведомена за проверката, констатации били едностранни. Ищецът не разполагал
със законова делегация да определя правила за измерване на енергията, въведената
корекционна процедура въвеждала обективната отговорност на потребителя, което
било в противоречие с разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. ПИКЕЕ в голямата си част
били отменени от ВАС. Клаузите на ПИКЕ били неравноправни поради противоречие с
чл. 143 , т. 5, т.14, т.16 от Закона за защита на потребителя. Претендирала е
разноски.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ********, в предоставения му срок
е оспорил иска. Навел е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор
за продажба на електрическа енергия за имота сключен по искане на ищеца на 19.03.2013г при Общи условия, при извършена на 01.03.2017г. проверка в присъствие на
представители на МВР и на Федерация на
потребителите било установено промяна на схема на свързване при която електромер не измерва консумация на
първа и на трета фази, тоест част от консумирана електроенергия не се отчита. В
случая потребител бил небитов, нямало точен измерител на потреблението, поради
което и приложими били чл. 48, ал.1, т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ по които била
определена и корекцията на сметката. При проверката потребител бил търсен , но
не бил намерен. Подобна била ситуация и при проверка по протокол от 05.12.2016г.
, като извършването на проверката на 05.12.2016г. определяло и начален момент
на начислена електрическа енергия по протокола от 01.03.2017г. Корекцията била
при 1/3 от максималния базов ток на електромера, която била 100 ампера при
всекидневно 10-часово потребление. За корекцията ищецът бил уведомен по
правилата на чл. 17 и чл. от ОУ. Правилата
на ДКЕВР от 14.10.2013г. приети на основание на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи
условия, одобрени от ДКЕВР е определено количество потребена електроенергия, за
което с разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от 17.07.2012г.) същото
било допустимо. Отговорността на потребителя била обективна. Претендирало е
разноски.
По делото са приети неоспорени от страните заявление №
**********/19.03.2013г., декларация от
19.03.2013г., носещи подпис за автора му, договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност
от 19.03.2013г. и споразумение към него, носещи подписи за страните по него, съгласно
които на 19.03.2013г. Й.И.Й., действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“ и като собственик на
имота е поискала от ответника да сключат
договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди в имот,
представляващ стопански двор в с. Сухаче,
имот № 162017 със съществуващ електромер фабр. № 40049212, кл. № 210029136668, като е запозната и приема
Общите условия на продавача, на 19.03.2013г. страните са сключили такъв договор
, като са посочили че собственик на съоръженията за доставка на енергия е ЧЕЗ
Разпределение“АД, предоставена мощност е 66квт, НН, трифазно с две скали.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа
енергия, и сертификат, съгласно който ОУ на ответника, одобрени от ДКЕВР на
07.11.2007г. са публикувани във вестник
Телеграф, бр. 927/26.11.2007г. и съгласно чл. 16, ал. 1 от които, редът за
измерване на електрическата енергия, проверката на средствата за търговско измерване и т.н. се
уреждат от общите условия на ЧЕЗ Разпределение България”АД на договорите за
използването на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение”АД.
Съгласно чл. 19 от тези ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на
електроенергията и дължимата сума за извършения пренос на същата. Съгласно чл.
17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ потребителят
се уведомява със съобщение за извършената корекция на адреса, посочен от
потребителя.
По делото е приета фактура № **********/07.03.2017г.,съгласно която
ответникът е начислил на ищеца сумата от 2737,49лв.
като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 05.12.2016г.
до 01.03.2017г. по констативен
протокол № 3017395/01.03.2017г., за имот с клиентски номер 210029136668, представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал
Тошев.
По делото са приети
писмо от 02.03.2017г. от ЧЕЗ Разпределение до ищеца, известие за
доставяне от 16.03.2017г., съгласно които
електроразпределителното дружество е изпратило на ищеца писмо, с което
го е уведомило, че е извършена проверка
на 01.03.2017г. в стопански двор в с.
Сухаче, ул. Генерал Тошев клиентски номер 210029136668,
съставен е констативен протокол и ще бъде извършена корекция на сметката на
потребителя, на 16.03.2017г. ищецът е получил писмо от Чез Разпределение“АД.
По делото е прието писмо от 08.3.2017г. от ЧЕЗ
България“АД до ищеца, известие за доставяне, съгласно които на 08.03.2017г. Чез
Бъргарпия“АД е съставило изявление до ищеца, че сметката му е коригирана съ
сумата от 2737,49лв. за доплащане по констативния протокол от 01.03.2017г.,
като 16.03.2017г. ищецът е получил писмо
от Чез България“ЕАД.
Приет е констативен протокол от 05.12.2016г., съгласно
който на 05.12.2016г. е направена проверка на средство за търговско измерване
на електроенергия за имота клиентски номер 210029136668,
представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал Тошев.
По делото е приет констативен протокол № 3017395/ 01.03.2017г. съставен от служители на
„ЧЕЗ Разпределение България”АД- П.Р., И.М.и Г.С., подписан и от 2-ма свидетели
от Федерацията на потребителите- М.и В., както и от Ц.Х.от МВР, съгласно който е направена проверка на
средство за търговско измерване на електроенергия за имота клиентски номер 210029136668, представляващ стопански
двор в с. Сухаче, ул. Генерал Тошев при
която е потърсен потребител, но не е открит и е констатирано, че пломбата на капака на клемния блок е отваряна
и скъсана, при демонтиране на капака се установила промяна на схема на
свързване. Пластините на деривациите на първа и трета фаза са изместени в
крайно дясно положение. Електромер не мига и не измерва потребление на първа и
на трета фази и част от потребление не се измерва. Електромер измервал с
допустима грешка по БДС.
По делото е прието предложевие за корекция, съгласно
което следва да се начисли допълнително
20092 кВч, като е съобразена 1/3 от максималния базов ток на електромера- това
е посочено в знаменателя на обикновената дроб, при определянето й.
Разпитан по делото св.
Г.С. е заявил, че работи при Чез Разпределение“АД, на 01.03.2017г. бил един от служителите на ЧЕЗ Разпределение“ АД,
които направили проверка на средство за търговско измерване на електроенергия
за представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал Тошев , били трима служители – свидетелят, И.М.и П.Р.,
имало и 2-ма представители на Федерация на потребителите, потърсили абоната, но
не го намерили. Посочил е, че електромер е в трафопост на края на селото,
пломбата на капака на клемния блок била нарушена, демонтирали този капак и
установили, че две от деривационни пластини за първа и трета фази са с развити
болтчета и преместени в крайно дясно положение, което води до неточно измерване
на потреблението. Реално електромер измервал само потребнеието на втора фаза.
По време на проверката обаче ток през втора фаза не преминавал, такъв
преминавал само през трета фаза, тоест изобщо потреблението не се измервало.
Заявил е, че след като установили нарушението информирали МВР, дошъл униформен
служител пред който демонстрирали констатациите си. За този обект имало
сигнали, но не помнел дали проверката от 01.03.2017г. е била по сигнал.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и тези в
електронния масив на ответника, е посочило, че отразените в констативния
протокол констатация означава, че е осъществена промяна в схемата на свързване,
което води до неотчитане на консумирана електроенергия на първа и трета фаза. Посочило е, че
доколкото не е установено на втора фаза да не се отчита потреблението, то
корекцията следвало да бъде само за първа и трета фаза.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за
енергетиката (ЗЕ)– иск
за установяване на несъществуване на задължение за заплащане на стойност на
електроенергия, като недоставена.
При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което
ответникът е продал на ищеца електроенергия, че ответникът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество електроенергия, поради
което и за ищеца да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно чл.
91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които
съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е
движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и
от събраните по делото доказателства по делото е установено, че ответникът е обществен доставчик на
електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот, а
ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот за процесния период.
Съдът приема, че от приетите по делото неоспорени от
страните заявление, декларация, договор и споразумение по делото се установява,
че на 19.03.2013г. страните са сключили договор за доставка на електрическа
енергия за стопански нужди в клиентски номер 210029136668, представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал
Тошев при Общи условия на ответника с които ищецът се е съгласил и приел, при
съобразяване на обстоятелството, че уреди за пренос и за измерване на
потребление са собственост на „Чез Разпределение“АД, което извършва проверката
и поддръжката им.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е „Чез
Разпределение България”АД. Негово е задължението да поддържа същите в изправност
съобразно разпоредбите на гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на
ответника. Негово задължение е било и да извършва съответните действия с оглед
установяване на конкретно потребено количество енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по делото е установено, че на 01.03.2017г. е извършена
проверка на електромера, измерващ потреблението на електрическа енергия в
процесния имот, която е извършена с участие на 2-ма представители на
Федерацията на потребителите, както и констатации са демострирани пред служители на МВР , които нарушения са били за
нарушаване на схемата на свързване. Приетият по делото констативен протокол
носи подписи на представители на Федерацията на потребителите и на полицай от съответно
РПУ, п.разпитаният по делото
свидетел С.е потвърдил обстоятелствата
по записванията по този протокол. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел като логични, последователни, категорични и
резултат от личните възприятия на свидетеля, неопровергани от другите
доказателства по делото. При така възприето съдът приема, че по делото е
установено , че на 01.03.2017г. пластините на деривациите на първа и трета фаза
на схемата на свързване на електромера, измерващ потреблението на енергия в
имота, са изместени в крайно дясно
положение, електромер не мига и не измерва потребление на първа и на трета фази
и част от потребление не се измерва. Съдът приема, че това нарушение е промяна
в схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Това е установено
от заключението по техническата експертиза, която съдът кредитира в тази част
като неопровергана от другите доказателства по делото, неоспорено от страните в
тази част, вярно и задълбочено.
Съдът приема, че по делото е установено, че
начислената от ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния
период, е изготвена съобразно цените, определение от Комисията, както и че
същата не надхвърля стойността, която би се получила при съобразяване на математически правила, разписани
в чл. 48, ал.1, т.2 буква „б“ от Правилата за измерване на количество
електроенергия (Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. , която разпоредба
е приложима в случая, ако не се съобрази обсоттялество, че токова система е
трифазна. В случая от предложението за
корекция се установява, че при определянето на количествата енергия данните във
формулата са съобразени с изискванията на чл. 48 от ПИКЕЕ като е взета предвид една трета от пропускателната способност на
средството за търговско измерване ( в знаменателя на обикновената дроб е посочено „3“,
тоест взема се 1/3 от пропусквателна способност) при ежедневно
10-часово натоварване (посочено в числителя на обикновената дроб във формулата). Съдът приема, че следва да кредитира заключението на техническата
експертиза в частта, посочваща, че не би следвало да се прилага формулата за
втора фаза на токовата система и електромер. По делото е установено, че при
проверката от 01.03.2017г. не е установена промяна в схемата на свързване
за втората фаза, че по нея цялото потреблението се отчита коректно. Няма основание на потребителя да се начисли
като потребеление по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ енергия, която вече е отчетена и
начислена като потребление при ежемесечни отмитания на показания на електромера.
Същото би довело до неоснователно
обогатяване на доставчика, защото ще се плати два пъти едно и също количество
енергия, потреблението на което е измерено точно. Правилата на ПИКЕЕ са за
неточно измерване. В случая е установено, че цялата потребена енергия през втора фаза на
токовата система и електромер е измерена точно и начислена като задължение на
потребителя, поради което съдът приема,
че начислените от доставчика на потребителя общо 20092 кВч и за трите фази несъответства
на правилата. По делото не са ангажирани доказателства кои електроуреди са
включени на всяка от фазите на токовата система и електромер в имота, не е
установено и за периода какво количество енергия е начислено от доставчика на
ответника като потребено с втора фаза на токовата система и илектромер. При
така установеното и като съобрази, че съществуването на основание на корекция на
потреблението за първа и трета фаза е установено по делото, като съобрази
характера на иска, то съдът приема, че корекция
с оглед определяне неизмерената част от потреблението на първа и трета фаза от
токовата система съобразно приложимата разпоредба на чл. 48, ал. 1, т.2 буква
„б“ от ПИКЕЕ е 2/3 енергията, посочена в
предложението за корекция. При така възприето съдът приема, че и стойността, която следва да се начисли на
ищеца по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ е в размер на 1824,99лв. Няма основание да се начисли сумата от 9122,50лв.
Съдът приема,
че в случая Правилата от 14.10.2013г. са приложими доколкото неточното
измерване е констатирано на 01.03.2017г., тоест след влизането им в сила. Отмяната
чл. 58-51 от ПИКЕЕ с Решение №
2315/21.02.2018г. на ВАС обн. ДВ бр.
97/2018г. в сила от 23.11.2018 г. е ирелевантно в случая, доколкото отмяната
е след процесната проверка и корекция, а отмяната действа за в бъдеще. Съдът приема, че
разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от Правилата са издадени от компетентен орган
въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези
Правила действат само занапред, поради което и за периода преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна
корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се
установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата,
обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа
енергия се регулират и от тези Правила, като съществува законово основание за
едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и
доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията.
Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане на
електроенергия при установено неточно измерване на същата поради промяна на
схемата на свързване или при негодно средство за измерване на енергията като
специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на
измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за
същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна
отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че
причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от
потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на
обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на
потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя. Този
законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно
която купувачът дължи заплащане на потребеното количество енергия. За да се
ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел строги
формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на потребителя.
Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на
негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез метрологична
проверка на електромера по реда на Закона за измерванията, съответно при
промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да са направени
в присъствие на орган на власт -
представители на МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и
изискването по чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички
хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПИКЕЕ за периода на действие на
тези правила – считано от 16.11.2013г., като периода на едностранната корекция
следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 124/18.06.2019г. по
гр.д. № 2991 по описа за 2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 467/28.07.2017г.
по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
Доколкото в конкретния случай по делото се установи
промяна на схемата на свързване, че същото е установено и демонстрирано пред
представители на МВР, че ОУ предвиждат
ред за уведомяване на потребителя за същото и той е спазен, то съдът приема, че
по делото е установено валидно възникнало право на ответника да извърши
едностранна корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата
на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая местоположението на електромера, нарушението на пломбата на клемния блок, липсата
на доказателства за неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод,
че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена енергия,
следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и възниква
само на основание на установено неточно отчитане на потреблението.
При така възприето и по съображения изложени по-горе съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на процесната
сума от 1824,99лв. Неоснователни са
доводите на въззивника, че не бил редовно уведомен за корекцията. Приетите
писма и известия за доставяне установяват, че до знанието му е достигнало както
направената проверка и следващата корекция, така и направената корекция. По
делото не е установено през март 2017г. между ищеца и подателите на писма да е
имало други основания за изпращане на писма, поради което и съдът приема, че
съдържанието на писмата получени от ищеца са п уведомленията от „Чез
Разпределение от 08.03.2017г. и от „Чез
България“АД от 08.03.2017г. Доколкото ищецът се е съгласил „Чез Разпределение
да проверява количеството на потреблението, то съдът приема, че изявлението от
08.03.2017г. на „Чез Разпределение“ е направено от легитимирано за същото лице.
Обстоятелството, че съобщението за корекцията и фактурата са изпратени на ищеца
от „Чез България“АД не са от решаващо значение по делото. Това е така, защото
фактурата сочи, че издател на същата е ответникът, тоест страната по
правоотношението с ищеца.
При така възприетото съдът приема, че исковете са
неоснователни за 1824,99лв. и следва да бъдат отхвърлени, а решението на СРС в тази
обжалваната част следва да бъде отменено.
Решението на СРС в частта за сумата от 912,50лв.
следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на съда за
дълживостта на тази сума.
По частната
жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК и по отговорността за разноски:
Съдът пирема, че по делото е установено, че ищецът е
уговорил и платил на ангажирания от него адвокат сумата от 422лв. за
възнаграждение за адвокат. Приетото споразумение сочи постигнато съглашение за
възнаграждение за адвокат по делото от 422лв. Приетото платежно нареждане
установява и че за сметка на ищеца тази сума е внесена по сметка на
ангажираното дружество с основание хонорар. Тези доказателства са достатъчни,
за да установят валидно уговорено и платено възнаграждение за адвокат от ищеца
и при разпределяне отговорността за разноски същото следва да се съобрази и
извода на районния съд в обратния смисъл е неправилен.
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността
за разноски следва да бъде оставена в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
При така възпирето ищецът следва да бъде осъден да заплати на въззивника
ответник по исковете общо 369,84лв.,
представляващи 2/3 от сумите, както следва: от платена държавна такса за
въззивната жалба от 54,75лв.; от разноски за вещо лице пред СРС в размер на
300лв.; от още 50лв. за възнаграждение
за юрисконсулт в производство пред СРС; от възнаграждение за юрисконсулт за
производство пред СГС в размер на 100лв по въззивна жалба и 50лв. за
производство по частна жалба. Последните са определени съобразно сложността на
делото и правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и
Наредбата за заплащането й.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за
адвокат в производство пред СРС в размер на 140,67лв.. Последното съдът определя с оглед на изхода на делото по
жалбата по чл. 248 от ГПК и изхода на делото по предмета му. На
въззиваемия-ищец следва да се присъдят и разноски за адвокат за производство пред
СГС по възизвна жалба в размер на 105,50лв.;
разноски за адвокат в производство по частна жалба в размер на 66,67лв, разноски за държавна такса в
размер на 5лв. Уговореното
възнаграждение за адвокат не е прекомерно, доколкото е съпоставимо с минималния
размер по Наредба № 1/2004г. и сложността на делото. При този изход на делото ищецът има
право на разноски за държавна такса за производството пред СРС в размер на 36,50лв., тоест решение на СРС за горница над тази сума до
присъдени 109,50лв. следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 423444/06.06.2018г. и Определение
№ 482638/05.09.2018г. по гр.д. №
27923 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти
състав в частта, с която са уважени отрицателни установителни
искове на Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********срещу
Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********и е признато за установено, че Й.И.Й. ,
ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т.,
гр. София, ул. „********не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********заплащане на
сумата от 1824,99лв., начислена като
стойност на потребена електрическа енергия за периода от 05.12.2016г. до
01.03.2017г. по констативен протокол
№ 3017395/01.03.2017г. за което е издадена фактура № **********/07.03.2017г. за имот с клиентски номер 210029136668,
представляващ стопански двор в с. Сухаче, ул. Генерал Тошев“ поради липса на правно основание за
начисляване на сумите, като Ч.Е.Б.“АД е осъдено да заплати на Й.И.Й. , ЕГН **********, действаща
като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********разноски
по делото в размер на 73лв. , както и в
частта в която е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК за сумата от 140,
67лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
отрицателни установителни искове, предявени
с искова молба вх. № 2009321/03.05.2017г. на Й.И.Й.
, ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т.,
гр. София, ул. „********срещу„Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ********, за признаване за установено на основание на чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 91 и чл. 97 от ЗЕ , че Й.И.Й. ,
ЕГН **********, действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“,
ЕИК ********не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********заплащане на
сумата от 1824,99лв., начислена като
стойност на потребена електрическа енергия за периода от 05.12.2016г. до
01.03.2017г. по констативен протокол
№ 3017395/01.03.2017г., за което е издадена фактура № **********/07.03.2017г.
за имот с клиентски номер 210029136668, представляващ стопански двор в с.
Сухаче, ул. Генерал Тошев“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 423444/06.06.2018г. и Определение № 482638/05.09.2018г. по гр.д. № 27923 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център да заплати на Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т., гр. София,
ул. „********да заплати на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 317,84лв., (триста и седемнадесет лева
и 0,84лв), представляващи съдебни разноски
за производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Й.И.Й. , ЕГН **********,
действаща като ЕТ“Й.Й.Й.“, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:*** бряг и съдебен адрес: адв. В.Т., гр. София,
ул. „********да заплати на„Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 369,84лв. (триста шестдесет и девет
лева и 0,84лв.), представляващи съдебни
разноски в производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева по въззивно гр.д.№ 15508/ 2018 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия Ст. И./:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно
начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия е частично
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищцата са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищeца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищцата енергия за минал
период- от 5.12.2016 г. до 1.03.2017 г., основният
право-пораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е.
установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищцата- ЕТ като небитов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и допълнени
през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на
клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищцата- ЕТ- потребител, без да е
било налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищцата не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което
прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
СЪДИЯ :