№ 220
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 2376 от 09.05.2023 г. по гр.д.№ 15434/2021 г. по описа на СГС, ГК, І-21
състав, са отхвърлени предявения от Р. А. С. ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“ № *
срещу Д. С. М. ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“ № * осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до окончателното
изплащане, както и предявения от Д. С. М. срещу Р. А. С. насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното
изплащане, а разноски не са присъдени никому.
В срока по чл. 258 ГПК решението е обжалвано от ответника Д. М., който поддържа, че
решението на СГС е неправилно и следва да се отмени поради нарушение на материалния
закон. Счита, че са доказани елементите на фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1
ЗЗД, но неправилно бил отхвърлен насрещният му иск за обезщетяване на неимуществени
вреди против ищцата Р. С.. Искането е въззивният съд да отхвърли постановеното
първоинстанционно решение по делото като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и да постанови друго, с което насрещният му иск да бъде уважен
изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата не е подала отговор на въззивната жалба, но в открито съдебно заседание пред
1
САС, процесуалният й представител поддържа теза за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на първоинстанционното решение. Също се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт. Пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
Преценявайки допустимостта на решението в контекста на заявеното във въззивната жалба
становище, САС намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни поради
следното:
Делото е образувано по предявен от Р. А. С. срещу Д. С. М. осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева неимуществени
вреди, с твърдения за причиняването им от ответника Д. С. М.. Предмет на разглеждане по
същото дело е и предявен от ответника Д. С. М. срещу Р. А. С. насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева
неимуществени вреди, с твърдения за причиняването им от Р. А. С..
В първоначалната искова молба пълномощникът на ищцата Р. А. С. излага, че през м.
декември 2018 г. ищцата и съпругът закупили етаж от къща на адрес: ул. „***“№ * в гр. ***.
Ответникът Д. С. М. бил собственик в същата къща и понастоящем единственият живеещ
там. При преместването на ищцата и семейството, ответникът препятствал достъпа им до
части от двора. Ответникът държал в пристройка на двора няколко кучета, които били
агресивни. Техният лай и агресия причинявали на ищцата страх и притеснения, а
отрицателните емоции предизвикали усложнения в състоянието по време на бременността.
Според твърденията в исковата молба, ответникът М. не поддържал двора в добро
състояние. Подадените от ищцата жалба останали без резултат. Поради това, ищцата и
съпругът решили да продадат имота. Ответникът предизвиквал затруднения при проданта на
имота, чрез твърдения пред брокери и потенциални клиенти, че сградата била с
неизправности и реализирани скандали от него при извършване на оглед. Това принудило
ищцата да продаде имота бързо и на по-ниска цена от пазарната. Претендира
неимуществени вреди – болки и страдания от поведението на М. в посочен в исковата молба
период от време и желае присъждането на 26 000 лв. главница ведно с мораторна лихва от
датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане и съответните разноски.
Пълномощникът на ответника Д. С. М. оспорва първоначалния иск. Оспорва
твърденията на ищцата С. за влошени отношения между ответника и нейното семейство,
като твърди, че демонстрирал доброжелателност и ги е подпомагал. Оспорва твърдението на
ищцата за агресивност на отглежданите от ответника кучета и за лошо състояние на
дворното място. Твърди, че от м. март 2021 г. ищцата е демонстрирала спрямо семейството
на ответника агресивно поведение, а през лятото на 2021 г. семейството на ответника било
подложено на психически тормоз от страна на ищцата и срещу ответника били отправени
заплахи от страна на адвокат на ищцата.
По предявения насрещен иск пълномощникът на ищеца по насрещния иск Д. С. М. излага,
2
че семейството на ответницата по насрещния иск Р. А. С. закупили през 2018 г. втория етаж
от къща на адрес ул. „***“ № * в гр. ***, в която къща живеел ищецът М. със семейството
си. След две години съжителство като съседи,в отлични взаимоотношения, на 01.03.2021 г.
ответницата по насрещния иск С. атакувала физически ищеца М. след посещение на екип на
РЗИ, извикан по сигнал. На 02.03.2021 г. ответницата С. започнала да се държи агресивно,
отправяла закани и правила опити за физическа саморазправа, чупила и рушила
имуществото на семейството на ищеца. Това поведение продължило и след като жилището
било продадено. На 13.01.2022 г. ответницата С. подала сигнал до Районна прокуратура
срещу ищеца Д. М., по който ищецът давал сведение в полицията. Преписката приключила
с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Пълномощникът на ищеца по насрещния иск твърди, че вследствие така развилите се
взаимоотношения ищецът М. претърпял психически и емоционален срив, загубил
самочувствието си, изпадал в депресивни състояния, а необходимостта да отговаря по
сигналите на ответницата му причинили депресивни състояния. Влошили се отношенията
със съпругата му. Семейството му се принудило да се премести на друг адрес, докато
семейството на ответницата не продало жилището. Ищецът станал нервен и раздразнителен,
наложило му се да употребява успокоителни. Ситуацията му пречела на работата.
На основание изложените обстоятелства, по насрещния иск е направено искане до съда да
осъди ответницата по насрещния иск Р. А. С. да заплати на ищеца по насрещния иск Д. С.
М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Пълномощникът на ответницата по насрещния иск Р. А. С. го оспорва с твърдение за
доказаност на отглеждането от ищеца по насрещния иск М. на кучета без спазване на
определените правила, и неспазване на необходимата хигиена. Релевира твърдение за
доказаност на тези обстоятелства от извършена от БАБХ проверка на 01.03.2021 г. Твърди и
за извършени незаконни записи с монтирани от ищеца камери на сградата. Излага и
твърдение за заболяване на дете на ответницата, което налагало предпазване от травми и
поддържане на стриктна хигиена.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
С нотариален акт от 06.12.2018 г. ищцата Р. А. С. и съпругът й В. К. С. закупили апартамент
на втори надпартерен етаж в жилищна сграда № 1, построена в поземлен имот в гр. *** ул.
„***“ № *, заедно с идеална част от поземления имот. Собственик на първия и последния
етаж в жилищната сграда бил ответникът Д. С. М.. Ответникът отглеждал три кучета в
дворното място. След закупуването на жилищния имот и установяване на владение от
семейството на ищцата, между тях и семейството на ответника възникнали поредица битови
конфликти. Ищцата С. се оплакала от състоянието на дворното място и присъствието на
кучета в него, от поставянето на наблюдателни камери от ответника и от препятстване на
достъпа на външни лица до собствения на ищците имот. С нотариален акт от 19.08.2021 г.
ищцата Р. А. С. и съпругът й В. К. С. продали притежавания от тях имот в сградата, в която
живеел ответникът М..
3
По повод подадени оплаквания от ищцата С., били образувани две проверки в Софийска
районна прокуратура, съответно по пр.пр. № 16891/2021 г. и пр.пр. № 45526/2021 г. След
извършените проверки, с постановление на прокурор в СРП от 26.04.2021 г. по пр.пр. №
16891/2021 г. и постановление на прокурор в СРП от 16.02.2022 г. било отказано
образуването на наказателно производство. Били извършени проверки от Столичния
инспекторат при Столична община и от Областната дирекция по безопасност на храните,
протоколите от които са приобщени към преписките на СРП. В протокол № 106 от
01.03.2021 г. е констатирано, че в дворното място ответникът М. отглежда пет кучета от
породата чихуахуа и че не се поддържа необходимата хигиена. В хода на проверката са
установени прояви на вербална агресия и непристойни действия от двете страни.
От правна страна, САС в настоящия си състав намира следното:
Нормата на чл.154, ал. 1 ГПК изисква лицето-въззивник - Д. М. да докаже при условията на
пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, в случая – наличието
на непозволено увреждане с всичките елементи на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, т.е.
при условията на пълно и главно доказване да се докажат следните елементи от
фактическия състав на главния деликт – поведение на С., изразяващо се в действие, което е
било противоправно, от което М. да е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
чийто интензитет също следва да бъде установен от него, за да може съдът да направи
преценката си по чл. 52 ЗЗД. Единственото доказателствено задължение, от което
въззивникът е освободен е относно вината, тъй като за нея е формулирана оборима
презумпция в ал. 2 на чл. 45 ЗЗД. Тази презумпция следва да се оборва от ответницата по
насрещния иск. В този смисъл е и доклада на СГС по делото, който е приет от
процесуалните представители на страните без възражения.
По делото са разпитани като свидетели В. К. С. - съпруг на ищцата по първоначалния
иск, Д. К. П., М. Р. М. - съпруга на ответника по първоначалния иск М., и Д. А. М. - тъща на
ответника М.. Според показанията на доведените от ищеца свидетели, ответникът
ограничавал достъпа на ищцата и съпруга й до дворното място, че развъждал дворното
място кучета били агресивни към ищцата, съпруга й и детето им. Безспорно е, че М. е
монтирал камери за видеонаблюдение пред сградата. Според свидетелите, ответникът М.
създавал пречки на огледите, предшестващи продажбата на имота. Според показанията на
свидетелите, доведени от ответника, ищците нямали достъп до мястото, където отглеждал
кучетата, а свидетелката М. твърди, че ищцата и съпругът й отглеждали котка, която
замърсявала общите части на жилищната сграда. Според показанията на свид. М.,
конфликтите били причинени от ищцата С., която проявявала към тях агресия и опитвала да
уврежда тяхно имущество.
САС намира, че доколкото за вредоносното поведение на делинквентите по главния и
насрещния иск са събрани само гласни доказателства, които обаче са противоречиви, както и
при отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК
поради родствената им свързаност с ищцата и ответника, то не може да се приеме, че е
4
доказан фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД нито по главния иск, нито по
насрещния иск.
Ето защо, налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право на разноски за защитата си пред въззивния съд има само
въззиваемото лице, като те възлизат на сумата 1000 /хиляда/ лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за защита пред САС.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2376 от 09.05.2023 г. по гр.д.№ 15434/2021 г. по описа на
СГС, ГК, І-21 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. С. М. ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на от Р. А. С. ЕГН
**********, гр. *** сумата 1000 /хиляда/ лева - разноски по делото във втората инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5