№ 2791
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110152490
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена /фирма/, искова
молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 3884.60лв. – регресно вземане по щета № 19112530088,
като претендираната сума представлява част от невъзстановено от ответника
застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца, за вреди причинени по лек
автомобил „Нисан Х Трейл“ с ДК № ********, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 432.02лв. –
мораторна лихва за периода 13.08.2020г. до 08.09.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 16.12.2019г., около 14.00часа, в локалното платно на „Околовръстен път“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с ДК № ********, застрахован
при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДК №
*********, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, при което водачът на застрахования при /фирма/ лек автомобил, виновно
причинил щети по автомобила, застрахован при /фирма/. Сочи се, че във връзка с
произшествието при ищеца е образувана преписка по щета № 19112530088, по която е
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8589.27лв., което
било изплатено на 26.06.2020г., на сервиза извършил ремонта – /фирма/. Твърди се, че
след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования и е
изпратил покана до ответника, получена на 13.07.2020г., за възстановяване на сумата,
като постъпило частично плащане на сумата от 4 707.67лв., като с уточнителна молба
от 16.02.2022г. се прави уточнението, че платената от ответника сума е 4 704.67лв.,
респективно непогасената част възлизала в размер на 3884.60лв. Твърди се, че
ответникът дължи и мораторна лихва върху сумата в размер на 432.02лв. за периода от
13.08.2020г. до 08.09.2021г.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявените
претенции се оспорват по основание и размер. Оспорват се механизма на
произшествието, вината на водача на МПС-то, застраховано при ответника, размера на
1
претендираното обезщетение, като с оглед изложените съображения се прави искане
заявените претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена /фирма/, искова
молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 3884.60лв. – регресно вземане по щета № 19112530088,
като претендираната сума представлява част от невъзстановено от ответника
застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца, за вреди причинени по лек
автомобил „Нисан Х Трейл“ с ДК № ********, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 432.02лв. –
мораторна лихва за периода 13.08.2020г. до 08.09.2021г.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните
ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното
застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в негова тежест е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към датата
на настъпване на произшествието 16.12.2019г. лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДК
№ ********* е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при /фирма/, че
във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета №
19112530088, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 8589.27лв., че до ответника е изпратена покана от ищеца, получена от
/фирма/ на 13.07.2020г. за възстановяване на сумата, както и че след получаване на
поканата, с плащане, извършено на 11.08.2020г., ответното дружество е възстановило
част от претендираната сума – 4 707.67лв.
В проведеното открито съдебно заседание е допусната корекция в доклада,
досежно размера на платената от ответника част от претендираното обезщетение, като
е прието, че е платена сумата от 4 704.67лв.
От приложеното на л. 39 по делото копие на застрахователна полица се
установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Нисан Х
Трейл“ с ДК № ******** е имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца,
която е обективирана в застрахователна полица № 19253110302.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
2
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че не е
установен механизма на произшествието. От заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация се установява, че ПТП-то е настъпило при
следния механизъм – на 16.12.2019г. около 14.00ч., водачът на застрахования при
ответника лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДК № ********, движейки се по ул.
/улица/ на кръстовището с локалното платно на „околовръстния път“ на гр. София,
отнема предимството на застрахования при ищеца лек автомобил „Нисан Х- Трейл“ с
ДК ************, с което причинява ПТП, от което са настъпили увреждания по
застрахованото при ищеца МПС.
По отношение стойността, необходима за възстановяване на вредите, причинени
на застрахования при ищеца лек автомобил съдът намира следното:
От заключението на допуснатата и изготвена по делото САТЕ се установи, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Нисан Х- Трейл“ с ДК
************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП е 8845.64лв.
С доклада по делото и нанесените корекции в тази му за безспорно по делото се
отдели обстоятелството, че на 13.07.2020г., ответното дружество е изплатило част от
сумата или 4 704.67лв. След приспадане от стойността необходима за възстановяване
на автомобила извършеното от ответника плащане се получава неизплатена част в
размер на 4140.97лв. / 8845.64лв. – 4704.67лв. = 4140.97лв./ .
С оглед изложеното и съобразявайки принципа на диспозитивното начало съдът
намира, че претенцията с правно основание чл. 411 КЗ е изцяло основателна,
доколкото същата е заявена за сумата от 3884.60лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. С доклада по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
изпратил до ответника регресна покана за възстановяване на сумата, получена от
/фирма/ на 13.07.2020г., респективно считано от 13.08.2020г. ответникът е в забава за
възстановяване на сумата от 3884.60лв. Размерът на акцесорната претенция за
мораторна лихва за исковия период 13.08.2020г. – 08.09.2021г., изчислен с помощта на
компютърна програма, е 422.99лв.
По гореизложената аргументация следва извода, че исковата претенция следва
3
да бъде уважена за сумата от 422.99лв., като над тази сума до максимално
претендирания размер от 432.02лв. или за сумата от 9.03лв. акцесорният иск се явява
неоснователен.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 4316.62лв., уважената част е в
размер на 4307.59лв., респективно отхвърлената част е в размер на 9.03лв., като при
това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 505.38лв., от които
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, 200.00лв. – депозит
за вещо лице и 205.38лв. – внесена държавна такса. С оглед уважената част на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 504.32лв.
На ответника следва да се признаят разноски в рамер на 500.00лв. – 400.00лв. –
депозит за вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнграждение. С оглед
отхвърлената част на акцесорната искова претенция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1.04лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ , да
заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ ,
на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 3884.60лв. – регресно вземане по
щета № 19112530088, представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, за вреди причинени на лек автомобил
„Нисан Х Трейл“ с ДК № ********, от настъпило на 16.12.2019г., около 14.00часа в
гр. София ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с ДК
**********, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба - 09.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 422.99лв. – мораторна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение за периода 13.08.2020г. – 08.09.2021г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
9.03лв. / разликата над уважената част до максимално предявения иск /, като
неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 504.32лв. – разноски с оглед
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 1.04лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4