ОПРЕДЕЛЕНИЕ№511
17.03.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Въззивно гражданско
отделение, VI-ти граждански състав, в закрито
заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова
възз.ч.гр.д. № 503 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Б." №49, бл.53Е, вх.В,
чрез процесуален представител юрисконсулт
Н. Л., срещу разпореждане от
04.02.2020г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. № 1638/2020г. по описа на
ПРС, VI гр.с-в, обективирано
в Заповед № 685
от 04.02.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410
от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника В.Б.С., ЕГН ********** ***, в частта му за
сумата от 762, 71 лева- договорна лихва за периода 15.06.2018 г. - 15.08.2019
г. и сумата от 805, 05 лв.-
възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се
настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
В.Б.С., ЕГН ********** ***, с предмет вземания, произтичащи от договор
за потребителски кредит № ********** от 12.02.2016г., както следва: 1 904.22
лева -главница, ведно със законна лихва за забава от 724, 74 лева за периода от
16.04.2016 г. до15.08.2019г.; 762, 71 лева-
договорна лихва за периода от
15.06.2018 г. до15.08.2019 г., 805.05 лв.-
възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания
за договорна лихва
и възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги, районният съд е приел, че в тази
му част искането се основава на неравноправни клаузи
съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от от
ЗЗП, налице е противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК
вр.с чл.142, ал.2, т.20, вр.с ал.1 ЗЗП,
както и че се заобикаля забраната
на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Изхождайки от представения договор за
потребителски кредит е приел, че е договорен годишен
лихвен процент по заема от 41.17 % и годишен процент на разходите на заема
49.89 %, който надвишава многократно размера на законната лихва, от което също
е намерил, че налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в
договор.
Частната жалба срещу така
постановеното разпореждане е неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие
на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла
на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3
от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
По отношение на претенцията за договорна
лихва се установява, че с договора за
потребителски кредит е договорен годишният
лихвен процент от 41,17%. Договорната лихва представлява цената на
предоставената услуга по предоставяне на заемни средства и същата е ограничена
от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са един от двата
критерии, които ограничават свободата на договаряне, и в този смисъл преценката
на съда относно това дали постигнатите между страните договорки за размера на договорната
лихва не нарушават добрите нрави е в съответствие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Преценката за противоречие с добрите нрави се извършва във всеки конкретен
случай и към момента на сключване на договора.
В случая настоящият съдебен състав намира, че договореният ГЛП от 41, 17
% е прекомерно висок и договорен в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля
тройни размер на лихвата за забава. За последното съдът изхожда от факта, че
докато договорната лихва от 762, 71 лева се претендира за периода от 15.06.2018
г. до15.08.2019 г. /тоест за 14 месеца/, то лихвата за забава от 724, 74 лева -
за периода от 16.04.2016 г. до15.08.2019г. /тоест за 40 месеца/. Поради това, договореният
лихвен процент от 41,17% е уговорен във вреда на потребителя, същият води до
значително неравенство между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което с оглед на нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП тази клауза следва да се
третира като неравноправна. Възраженията в жалбата за приложението на чл.19,
ал.4 от ЗПК не се споделят, тъй като същата възвежда максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита, но не и на годишния лихвен процент, а
обстоятелството, че годишният лихвен процент се включва в ГПР, не означава, че
размерът на ГЛП следва да се съизмерява
с общия размер на ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Законоустановеният максимален размер
на ГПР е приложим само по отношение на него, но не и по отношение на ГЛП, с
оглед на което не може да се обоснове извод, че е налице законоустановена
възможност да бъде уговаряна възнаградителна лихва в размер до пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ето защо,
правилно е било отхвърлено искането за издаване на заявление за процесната
договорна лихва.
Правилно е отхвърлена и претенцията за сумата
от 805, 05 лв.- възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги. Включените в
допълнителния пакет услуги /за приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита,
възможност за отлагане,
намаляване и смяна на
дата на падеж на погасителни вноски и
улеснена процедура за
получаване на допълнителни
парични средства/ по същество
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 ЗПК. Регламентираните в чл.10а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора. В случая възнаграждението за допълнителните услуги е
договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране
на такси и
комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва и да се има
предвид, че в настоящия случай на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за право, което има по силата на закона - като правото на страните
да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски.
Последното води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна – потребителя, си
заплаща правото да договоря с другата страна – кредитора, за изменение на
параметрите на сключения договор, като не
му е гарантиран определен резултат, а същият зависи от волята на кредитора.Изложеното
обосновава извода, че възнаграждението
за закупен пакет
за допълнителни услуги
представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора, което е
договорено в противоречие с добрите нрави
и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ето защо по
отношение на посоченото
вземане заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение също правилно е
било отхвърлено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен
съд
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
04.02.2020г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. № 1638/2020г. по описа на ПРС, VI гр.с-в,
обективирано в Заповед
№ 685 от 04.02.2020г.
за изпълнение на парично
задължение по чл.410
от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит
България" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.Б.С., ЕГН ********** ***,
в частта му за сумата от 762, 71 лева- договорна
лихва за периода 15.06.2018 г. - 15.08.2019 г. и сумата от 805, 05 лв.-
възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: