Решение по дело №1206/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалбата от П. И. Т. от гр. Варна, [улица], [ЕГН], против Решение № 462/ 06.04.2024 г. на РС - Варна, с което е потвърдено НП № 557/31.10.2022 г. на зам.- кмет на Община - Варна, с което на П. И. Т. е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 178е. от ЗДП.

В жалбата са наведено като касационно основание за оспорване –неправилност, незаконосъобразност и необоснованост по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. При тълкуване се извежда – необоснованост на постановения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – зам.- кметът на община Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. Не изразява становище по делото.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил НП № 557/31.10.2022 г. на Зам.- Кмет на Община - Варна, с което на П. И. Т. е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 178е. от ЗДП.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на въззивника П. Т. е бил съставен АУАН, Серия ОВ № 00002033/18.10.2022 г., за това, че на 11.07.2022 г. около 12:45 часа, в гр. Варна като водач на МПС- т. а. "***" с рег. № ****, собственост на „Винтайм“ ЕООД, ЕИК ***, е паркирал автомобила на [улица], върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходците. Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. По акта са били депозирани възражения, които са приети от АНО за неоснователни.

Производството е инициирано по повод констатиране на нарушението от страна на Д. Н., който в качеството си на ст. полицай го е констатирал. За същото бил издаден фиш, с който е наложена „глоба“ в размер на 50. 00 лева на собственика на автомобила. Същия е бил обжалван и това е станало причина за издаване на процесните АУАН и НП на водача на автомобила, посочен от собственика му. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното НП, като административно наказващия орган (АНО) не е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението описана в АУАН и е наказал П. И. Т. налагайки му адм. наказание „ГЛОБА“ в размер на 50. 00 лева на осн. чл. 178е., от ЗДП – минимума предвиден от закона.

От правна страна въззивният съд е счел, че административно наказателното производство, образувано по отношение на касатора е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на касатора не са допуснати процесуални нарушения. В АУАН и в НП е отразена една непротиворечива фактическа обстановка. Наказанието е определено според тежестта на нарушението и обществената му опасност в границите на предвидения от закона минимум.Възраженията на касатора относно мястото на извършване на нарушението съдът е приел за недоказани. В докладната записка изготвена от ст. полицай Н. е посочено мястото, на което той е установил нарушението и това е [улица]. Същото място е посочено в издадения фиш, посочено е и в уведомлението по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП . На базата на тези документи същото място на нарушението е посочено и в АУАН и в НП. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че автомобилът е бил паркиран на друг адрес.

Относно възражението за некомпетентност на органите извършили проверката и издали НП, съдът е намерил същото за неоснователно. По делото е приложена Заповед № 4129/05.11.2018 г. от която се установява компетентността на извършилия проверката орган – служител на "Общинска полиция" - Варна. Съдът е приел, че поведението на касатора е укоримо, доколкото е решил и е паркирал управлявания от него автомобил върху тротоара и по този начин е осуетил възможността по него да преминават пешеходци.

Отделно от така изложеното, като се вземе предвид личността на касатора и описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че АНО правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и не е квалифицирал нарушението като маловажен случай. Произнасяне на АНО относно липсата на основанията на чл. 28 от ЗАНН няма в оспореното НП, но становището на АНО е безспорно установено от факта на издаденото НП.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, като краен правен резултат. Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Подадената касационна жалба е идентична с тази пред въззивния съд, като последният е отговорил на поставените въпроси, наведените пред настоящата съдебна инстанция. Действително постановения съдебен акт е необоснован, но необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Съдебният състав споделя становището, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като са описани обстоятелствата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко от 2 метра за преминаване на пешеходци. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че процесното МПС е паркирано върху тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние откъм страната на сградите. В НП е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя.

Административно-наказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и на кое конкретно място, е наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т. е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. По изложените съображения съдът намира, че наличието на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП не е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението пред въззивния съд.

На следващо място, съгласно легалното определение на понятието "тротоар" дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е паркирано МПС, в обстоятелствената част на НП се извежда извод представлява ли това място "тротоар". При правната регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът намира, че в НП е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, както и че е налице описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на изискванията за престой и паркиране на определените от собствениците на пътя или администрацията места, поради което е налице съставомерност на нарушението. Изложените факти в АУАН и НП, от които да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за престой и паркиране на определените от собствениците на пътя или администрацията места се потвърждава от събраните по делото доказателства.

По изложените съображения постановения съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

При изхода от оспорването разноски не следва да бъдат присъждани на страните.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 462/ 06.04.2024 г., постановено по НАХД № 20233110200395/ 2023 г. по описа на РС – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.