Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4730 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.11.2018
г. по гр.дело № 19667/18 г., СРС, І ГО, 162
с-в е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу И. К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че И.К.П.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 123,02 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2014 г. - м. 04.2017
г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен номер 440399,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението -
11.12.2017 г„ до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 15.12.2017 г. по гр.д. № 86541/2017 г. по
описа на СРС, 162 състав, като е отхвърлил
исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 123,02 лв. до пълния предявен
размер от 182,67 лв., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2015 г. до 01.12.2017 г. Осъдил е И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 48,18 лв. разноски в заповедното производство, както и сумата от 240,91 лв., разноски
в исковото производство. Осъдил
е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 287,27 лв., разноски в исковото
производство.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител
юрисконсулт С.Д.в частта, в която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 123,02 лв. до пълния предявен размер от 182,67 лв., както
и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,82 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.01.2015 г. до 01.12.2017 г., както и в частта за разноските.
Относно отхвърлената сума от 59,65 лв., представляваща главница за доставена ТЕ
сочи, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ, съгласно
която месечната дължима сума се формира въз основа на определената за купувача
прогнозна месечна консумация. След края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от ФДР в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 1 за ползване
на ТЕ, отм. 26.03.2002 г., Наредба № 2 от 28 май 2004 г. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Що се отнася до отхвърленият иск за
мораторна лихва се сочи, че в чл.32, ал.1 от ОУ, раздел VІІ е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същата е
изпаднала в забава за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. Цялата сума е дължима,
доколкото ТЕ е реално доставена до имота на ответницата.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Третото лице помагач не е взело
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И.К.П., ЕГН **********.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответницата е изпаднала в забава.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата е оспорила предявените искове с
възражението, че е извършила отказ от услугите на ищцовото дружество, като не е
ползвала парно отопление и топла вода в процесния имот. Оспорила е и наличието на облигационна връзка и количеството доставяна ТЕ и нейната
стойност.
Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответницата
е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.11.2014
г. до м.04.2017г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на
място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е
бил извършен реален отчет в края на отчетните периоди, като въз основа на
изготвените изравнителни сметки (след извършени реални отчети в останалите
имоти в сградата и при преизчисление на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия) се установява, че стойността на реално консумираната топлинна
енергия в жилището за периода м. 11.2014 г. - м. 04.2015 г. е в размер на 15,14
лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 67,62
лв.), за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г. е в размер на 63,86 лв. (след
добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 23,82 лв.), а за
периода м. 05.2016 г. - м. 04.2017 г. е в размер на 44,02 лв. (след приспадане
на сумата за връщане на потребителя в размер на 64,76 лв.), като всички тези
данни са според приетата по делото СТЕ. Законосъобразен се явява изводът на
съда, че главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 123,02 лв.,
за която част предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 182,67 лв., неоснователен.
Относно изцяло отхвърленият иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението
на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в
30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. Видно от чл.33 от ОУ изискуемостта на вземането е свързана с публикуване на
задълженията на интернет страницата на кредитора. Това публикуване представлява
покана по смисъла на чл.114, ал.2 ЗЗД, след която вземането става изискуемо. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа
на посочените разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва, че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в
30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период. По делото ищецът не е ангажирал доказателства
за датата на публикуване на общата фактура, респ. на месечните дължими суми на
интернет страницата си, поради което настоящата инстанция също намира, че
ответницата не е изпаднала в забава в периода, за който се претендира
обезщетение, поради което и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответницата И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че
неправилно съдът е приел наличие на облигационни отношения между страните.
Въззивницата/ответник е поискала в първоинстанционното производство изготвянето
на СГЕ, като от заключението на вещо лице се установява, че подписът в
приложеното по делото Заявление-декларация до
„Т.С.” ЕАД, не е положен от нея. Прави извод, че няма как да й се търси
заплащане на каквато и да било услуга, тъй като такава не е поискана от нея/
чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП/. Твърди още, че тя действително е собственик на
процесния апартамент, но не ползва доставяната от ищеца ТЕ. Заявява, че от
официалната интернет страница на „Т.С.” ЕАД и представеното от ответницата под
формата на скрийношоп, се установява, че за процесния период тя няма налични
задължения и неплатени сметки. Смята, че по делото е представила доказателства,
че изрично е заплащала ТЕ за сградна инсталация, поради което не може да се
приеме, че е неизправен клиент.
Относно приетата по делото СТЕ твърди, че вещото лице
е извършило изчисленията си по отменената с решение № 4777 от 13.04.2018 г. по
адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС формула, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, като в
този смисъл изготвената СТЕ се явява неправилна. Освен това, вещото лице е
изготвила експертизата си единствено на основата на представените от ищеца
документи, които не отразяват реалното потребление. Позовава се на чл.2, т.1 от
Директива 2012/27/ЕС, за която директива са приложими разпоредбата за ТЕ, на
изискването на чл.9 и 10 от Директивата за фактурирането на ТЕ, което става въз
основа на действителното потребление на ТЕ. Същата заявява, че в последното
съдебно заседание е представила като писмени доказателства-инвестиционен
проект, издаден от НАГ към СО, от който е видно, че подаващите ТЕ арматури и
топломер са разположени извън територията на жилищата, респ. на процесния имот,
В проекта се предвижда,че отоплението на всеки апартамент следва да се
осъществява чрез индивидуално колекторно табло. От тези документи е видно, че
никога не е имало възможност за ползване на ТЕ, отдавана от тръбната мрежа на
сградната инсталация на територията на процесното жилище, поради факта, че за
да премине ТЕ по тръбите, обслужващи процесното жилище, енергията преминава и
се отчита като потребена първо през индивидуалния топломер, монтиран на
стълбищната площадка.
Най-накрая сочи, че при постановяване на решението си,
съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика по идентични съдебни
спорове, като е постановил едно непълно, като цяло неправилно и
незаконосъобразно решение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло процесното. Претендира присъждане на разноски.
По
делото е депозирана от ответницата и насрещна въззивна жалба, в която се иска
допускането на СТЕ, която след като извърши оглед върху показанията на
топломерите в процесното жилище, след преглед на намиращата се в официалния
Интернет сайт на въззивника информация по посочения абонатен номер, след като се запознае с представената от
ответницата е изходяща от НАГ техническа документация да даде отговор на
поставените два въпроса.
Моли въззивния съд, след като се запознае с
представените от ответницата документи от НАГ и въз основа на поисканата от нея
пред настоящето производство СТЕ, да установи, че конструктивно е невъзможно в
собственото жилище на ответницата да е
било и да бъде реализирано дялово разпределение към „битов клиент“ по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Иска се от въззивния съд да задължи „Т.С.” ЕАД да
преустанови игнориращото и дискриминационно поведение спрямо ответницата-като
потребител и да се съобразява с разпоредбите на европейските директиви, с чл.5,
ал.4 от КРБ и чл.15 от ЗНА.
Въззиваемият по тази въззивна жалба „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител
юрисконсулт С.Д., не взема становище по нея.
Третото лице помагач не е взело
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема че и тази
въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Неоснователно се явява твърдението на въззивницата/ответница,
че същата не е встъпила в облигационно
отношения с ищцовото дружество, тъй като по делото е установено от приетата в
първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, че подписът в приложеното по делото Заявление-декларация до „Т.С.” ЕАД, не е положен от нея. Следва да се
отбележи обстоятелство, че съдът не е
взел предвид това писмено доказателство. Както правилно е посочил СРС, изключването на това доказателство от делото не опровергава извода за
наличие на договор между ищеца и ответницата, доколкото възникването на
облигационно правоотношение между страните произтича от закона и качеството на И.П.
като собственик на процесния имот. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа
на писмен договор (арг. чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, който договор в настоящия случай е приложен
по делото) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения е топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК. Обстоятелството, че ответницата не е
подписала заявление- декларация за откриване на партида за имота в ищцовото
дружество на нейно име, не променя извода за възникнало между страните
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия.
Изводът е, че въззивницата/ответница И.П. се намира в облигационни отношения с ищцовото
дружество и дължи цената на потребената през процесния период ТЕ.
Относно обстоятелството кои компоненти са включени в изготвените сметки, то
и според приетата по делото СТЕ, включително
и изрично заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание на 01.11.2018г.,
през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация, не и за
отопление и топла вода. В този смисъл напълно неоснователни се явяват
твърдения й за начисляване на ТЕ за отопление и топла вода. Освен това, същата е
заявила в о.с.з. на 08.10.2019 г. пред въззивната инстанция, че няма „никакъв
проблем“ да си плаща сградната инсталация на общите части, но това което я
поставя в изключително тежко положение, е фактът, че пряко нарочното й
волеизявление е била приобщена като ползвател на ТЕ, отдавана от „Т.С.” ЕАД.
Неоснователно се явява твърдението, че приетата по
делото СТЕ е неправилна, тъй като вещото лице е извършило изчисленията си по
отменената с решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС
формула, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради-ЕС. Отдадена от сградната инсталация ТЕ е изчислена по формулата на т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост, в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, а впоследствие отменена с решение № 4777/ 13.04.2018
г. по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на ВАС. Следва
да се отбележи,
че постановената отмяна на посочената методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, има действие занапред /чл.195, ал.1 АПК/, поради което няма значение за
настоящия спор.
Въззивният съд е оставил без уважение направеното в насрещната въззивна жалба и
в о.с.з. искане за допускане на допълнителна СТЕ с така поставените задачи,
като е приел, че не са налице основанията на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, а именно
да са налице нови обстоятелства или нововъзникнали такива, както и допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да преодолеят забраната на
ал.1 от същия текст. Самите писмени доказателства във връзка с исканата
експертиза, са били представени едва в последното пред първоинстанционното
производство открито съдебно заседание, поради което СРС, след като е посочил,
че искането се явява преклудирано, не е приел тези писмени доказателства.
Въззивницата твърди още, че по делото е представила доказателства, че изрично е
заплащала ТЕ за сградна инсталация, поради което не може да се приеме, че е
неизправен клиент като тези доказателства представляват извадки от официалната интернет страница на „Т.С.” ЕАД и
представеното от нея под формата на скрийношоп, от които се установява, че за
процесния период тя няма налични задължения и неплатени сметки. Тези така
наречени от въззивницата ответница „писмени доказателства“, нямат характера на
такива по смисъла на ГПК и не удостоверяват валидно извършено плащане, което се
установява със съответните платежни документи.
Въззивницата/ответница заявява, че няма как да й се
търси заплащане на каквато и да било услуга, тъй като такава не е поискана от
нея, като се позовава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП. Доводът за т.н. „непоискана доставка“, като предявен
за пръв път едва във въззивното производство, се явяват преклудиран по смисъла
на т.4 от Т.Р. № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на
ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна
давност.“
Независимо от това, настоящата инстанция
ще изложи съображения в тази насока.
Разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно отопление без
искане на потребителя, е приета с цел транспониране в националното
законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Ето защо не може да се приеме наличие на хипотезата за т.н. „непоискана
доставка“.
Изводът е, че районният съд е постановил едно валидно, а по същество
законосъобразно и правилно решение, което и съгласно чл.271, ал.1 изр. І ГПК
следва да бъде потвърдено. Въззивницата/ответница иска цялостна отмяна на
решението си, но в отхвърлителната част, липсва правен интерес за нея да иска
отмяната му.
При този изход на делото и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.11.2018 г. по гр.дело № 19667/2018
г. на СРС, І ГО, 162 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.