№ 110948
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110138699 по описа за 2025 година
При извършена проверка за редовността на заявлението с оглед
извършването на справка в НБДН съдът установи, че длъжникът има
настоящия му адрес в САЩ. Съгласно чл. 411, ал. 2, т.5 ГПК липсата на
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде
уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали
такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
Настоящият адрес на длъжника е във Великобритания, което се установява
от извършена служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за реда
и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра
на населението – Национална база данни "Население".
Съгласно чл.94, ал.1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее,
като настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене
е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на
държавата, в която живеят – чл.94, ал.3 ЗГР. Регистрацията на длъжника по
настоящ адрес в чужбина е индикация за обичайно местопребиваване на
длъжника в чужбина, като последното обстоятелство е пречка за издаване на
заповед за изпълнение съгласно чл.411, ал.1, т.5 ГПК.
В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че
длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее във
Великобритания, където има настоящ адрес, за което е уведомил по
официален, надлежен път българските власти. Следователно още на този етап
се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за
1
изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да
упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на
територията на Република България и това се установява от представения по
делото официален удостоверителен документ. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде
извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е
недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да
участва в производство.
При това заявлението следва да се отхвърли.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
с вх. № 227635/27.06.2025 г., подадено от , срещу П. Х. П..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2