Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 09.03.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети
февруари 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 6921 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ твърди в исковата си молба, че
при сключване на договор за кредит с номер CARU-15255002 ответникът Б.Д.С. дал
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 24.01.2018 г.
Б.Д.С. активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България кредитната карта №CARD-15643570 с
максимален кредитен лимит в размер 1000 лв. Същият представлявал
револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в
брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът заявява, че ответникът преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.10.2018г., когато било последното му плащане по нея,
като балансът по същата е в размер на минус 1243,27 лв. Това принудило
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, той продължавал да не изпълнява, което пораждало интерес от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да потърси съдебна защита
на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ПК задължението на
ответника по кредитната карта било в размер на 1243,27 лв., представляващо
използваната главница в размер на 1045,99лв., както и договорна лихва от 01.10.2018
(първа пропусната вноска) до 08.03.2019 (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 197,28 лв. При
условие евентуалност, предявява осъдителен иск за горните суми. Счита, че
осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Заявява, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 54.55 лв. за периода от 08.03.2019 (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2019 (дата на завеждане на дело).
Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми:
главница – 1045,99 лв.; възнаградителна лихва – 197,28 лв., законна лихва за
забава – 54,55 лв., или общо 1297,82 лв.
За събирането на посочените суми ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по образуваното ч.гр.дело №4862/2019 г.
била издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК предявява
иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от
страна на ищеца от ответника в размер на 1045,99 лв., представляваща главница
по револвиращ кредит; 197,28 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.10.2018 до 08.03.2019; 54,55 лв., обезщетение за забава за
периода от 08.03.2019г. до 11.09.2019г., или общо дължима сума 1297,82 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. При условие на
евентуалност предявява осъдителен иск за посочените по-горе суми. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът Б.Д.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че предявения иск е
недопустим, поради липсата на доказателства за правоприемство между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
Счита предявения иск по чл.422 ГПК за неоснователен, като заявява, че
липсват доказателства, че кредитополучателят е запознат с условията на
усвояване и погасяване на револвиращ кредит с издаване и ползване на кредитна
карта, както и че е получил самата кредитна карта; че е ползвал кредитната
карта, респективно суми по револвиращия кредит, нито доказателства за правени
от него транзакции и погашения.
Оспорва, че изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като излага подробни
съображения в подкрепа на оспорването.
Сочи, че не става ясно как при отпуснат кредитен лимит от 1000,00 лв.,
ответникът дължи главница по револвиращия кредит в размер на 1045,99 лв. В този
смисъл оспорва дължимостта на търсената главница.
Прави възражение за нищожност на клаузите по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CDRU-15255002 относно годишен процент на разходите -
44,90% и лихвен процент - 35% - досежно отпуснатия револвиращ потребителски
кредит в размер на 1000 лв., като счита същите за неравноправни клаузи по
смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО, както и противоречащи
на добрите нрави.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №4862/2019 г. по описа на СтРС, за процесните
вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от №2564 от
27.09.2019г., с която е разпоредил длъжникът Б.Д.С. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България следните суми: 1045,99
лева - главница за неизпълнено задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с кредитна карта
CARD-15643570, активирана на 24.01.2018г.; 197,28 лева - възнаградителна лихва
за периода от 01.10.2018 г. до 08.03.2019 г.; 54,55 лева - мораторна лихва за
периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019г., ведно със законната лихва от 26.09.2019г.
до окончателното плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представеното по делото Приложение към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARU 15255002
- CARD-15643570/07.09.2017г. се установява, че на 07.09.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София /кредитор/ и ответника Б.Д.С. /кредитополучател/
е сключен договор, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя
редволвиращ кредит в размер на 1000 лв., при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в Приложението. Съгласно чл.15 от договора, договора за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната
карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. В договора и всички приложения към него фигурира подпис
на ответника.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че при
сключване на договора не са налице нарушения по чл.11 и чл.12 ЗПК, каквото е
възражението на ответната страна. Договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е
общият размер на кредита; Посочен е лихвения процент по кредита, условията,
приложими по отношение на лихвения процент; Посочен годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; Предоставянето, респ. получаването
на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора; Договора и Общите
условия са подписани на всяка страница от ответника. С оглед на това съдът
приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало
заемно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което не е оспорено от страните, се установява, че кредитната карта е
активирана на 24.01.2018г., сумата по нея е усвоена чрез тегления; направени са
вноски от ответника и към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК
дължимите по картата суми са 1045,99лв. главница и 197,28лв. възнаградителна
лихва, като вещото лице е посочило в табличен вид задължението, начислените
такси и лихви и погашенията с направените вноски.
Предвид горното съдът намира, че ищеца е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума,
поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил
насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в договора.
В чл.11 от Приложението към договора е уговорено, че кредиторът
може да закрие картата по своя инициатива при просрочие над 3 месеца. Не е
спорно по делото и се установява от заключението на вещото лице, че ответникът
е преустановил плащането на вноски по договора на 01.10.2018г. На основание цитирана
разпоредба, на 14.03.2019г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
плащане, с която е поканен да погаси цялото задължение, възлизащо на 1045,99лв.
главница, 197,28лв. възнаградителна лихва и 1,75лв. лихва за забава. Няма данни
тази покана да е достигнала до длъжника.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество
решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о.,
Решение №169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./,
когато искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното тълкувателно
решение разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до
произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до
длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата
молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с
връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост
е обявена на кредитополучателя.
В настоящия случай не се установи преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2019г., по което е
образувано ч.гр.д. №4862/2019г. по описа на РС Ст.Загора, ищецът да е изпратил
уведомление до длъжника за обявяване на вземането за изискуемо.
Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила
от момента на връчване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление
на ищеца в тази насока. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, има
за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В случая обстоятелството,
че ответната страна е представлявана от особен представител на основание чл.
47, ал. 6 ГПК, не опровергава този извод. В този смисъл е и съдебната практика,
намерила израз в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ТК, I т.о.
на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, кредитът се
счита за предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба е
връчен на особения представител на ответника на 22.05.2020г.
В настоящия случай по делото не се установи при
условията на пълно и главно доказване приложената към исковата молба Покана - уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнала до ответника.
С оглед на гореизложеното предявените главни искове
се явяват неоснователни, поради липса на обявена преди подаване на заявлението
предсрочна изискуемост на вземането. С оглед неоснователността на главните
искове, то съдът следва да се разгледа предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове /Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС/.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №3 от
27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. С оглед на това съдът приема, че от момента на връчване на
исковата молба задължението по договора за кредит за главница, за
възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост и за такси до
датата на предсрочната изискуемост става изискуемо и предявените искове за
главница и възнаградителна лихва за периода 01.10.2018г. до 08.03.2019г. се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Както беше посочено по – горе законна лихва за забава
се дължи след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за
периода преди това, поради което претенцията за лихва за забава в размер на 54,55
лв. за периода 08.03.2019г. до 11.09.2019г. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете общо в размер 761,43 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.
България, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Д., ЕИК
*********, против Б.Д.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.З.Й., АК
Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на Б.Д.С. съществуването
на вземането на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България, за следните суми: 1045,99лв.
главница и 197,28лв. възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018
г. до 08.03.2019 г.; 54,55 лева - мораторна лихва за периода от 08.03.2019 г.
до 11.09.2019г., ведно със законната лихва от 26.09.2019г. до окончателното
плащане, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България против Б.Д.С. заповед №2564 от 27.09.2019г.
за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№4862/2019 г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Б.Д.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.З.Й., АК Ст.Загора да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Д., ЕИК *********, следните суми: 1045,99 лева - главница
за неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard с кредитна карта CARD-15643570, активирана
на 24.01.2018г.; 197,28 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018
г. до 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска общо в размер на 761,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А. България, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Д.,
ЕИК ********* против Б.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван
на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.З.Й., АК Ст.Загора, иск за сумата от 54,55
лева – лихва за забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: