Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,01.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3204 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са пасивно
съединени искове осъдителен по чл. 242 ал.1 КЗ (отм) и
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
Ищците
твърдят, че наследодателката им е била кредитополучател по договор за ипотечен
кредит, сключен на 20.04.2010 г., с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, обезпечен със застраховка
живот в „ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“„ ЕАД и „З.А.Д.„Б. В.И.Г.“„ АД с покритие от 30.04.2010
г. до 30.04.2020 г. В рамките на срока застрахователят се задължил при настъпване
на застрахователно събитие да заплати сума в размер на остатъка по кредита на
банката като трето ползващо се от застраховка лице. Сочат,че на 11.05.2011г. П.В.Г.е
починала в резултат на онкологично заболяване.Предявили претенция пред
застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение, но получили отказ. От
смъртта на наследодателката им до настоящия момент ищците заплащат
погасителните вноски по кредита. Ищците сочат още, че не дължат плащане на
непогасения към предявяване на исковете остатък от кредита по договора за
ипотечен кредит, тъй като с настъпването на покрития риск по застраховката
„Живот“ за банката се е породило правото да иска от застрахователя да плати
застрахователно обезщетение за остатъка от кредита, с което плащане ще се
погаси и задължението на застрахованото лице, респ. на наследниците му по
закон.Молят съда: 1/ да се осъдят двете застрахователни дружества солидарно да
заплатят застрахователно обезщетение за погасените задължения на наследодателя
по договора за ипотечен кредит в размер на 38 344,09 евро, ведно със
законната лихва върху сумата от 11.05.2011г. до окончателното плащане и 2/ да се
признае за установено, че не дължат остатъка от вноските по договора за кредит,
които към момента на депозиране на ИМ са в размер на 15 292.80 евро. Претендират
и за разноските.
Ответникът - З. „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД в Отговора на ИМ оспорва иска, тъй като смъртта на наследодателката на
ищците е резултат от диагноза, поставена ѝ на 16.04.2010 г. или преди
началото на застрахователното покритие.Счита, че смъртта се дължи на
предварително съществуващо състояние и представлява изключен риск. Твърди още,
че между същите страни и за същото нещо е налице влязло в сила решение
№54/06.01.2015 г. по гр. д. 12705/2012 г. по описа на СГС, поради което
претенцията за заплащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение,
е недопустима. Твърди, че ищците не са материалноправно легитимирани по иска по
чл. 242, ал. 1 КЗ (отм), тъй като не са платили цялото задължение по договора
за кредит. Поради това моли делото да бъде прекратено, алтернативно –
претенцията да бъде отхвърлена.
Ответникът
„З.А.Д.„Б. В.И.Г.“„ АД в отговора на ИМ оспорва иска. Твърди, че претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение е погасена по давност. Сочи, че
лицензията на дружеството обхваща единствено общо застраховане, а другият
ответник - З. „Б.Ж.В.И.Г.“ АД, има задължение да покрие рисковете „Смърт в
резултат на злополука или заболяване“.
Ответникът
- „Ю.И Е.Д.Б.“ АД депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че ищецът В.Г. е кредитополучател и солидарно задължен по договора за
кредит. При настъпване на покрит от застраховка „Живот“ риск Банката няма
задължение да предявява претенция към застрахователя, тъй като наследниците на
починалия са задължени за това, но получили отказ. Поради това ищците са
задължени за погасяването на остатъка от кредита по договора за ипотечен
кредит.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа страна:
Приетите по делото договори: за кредит и за
групова застраховка и съгласие за
застраховане, установяват сключения на 20.04.2010
г. с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД договор
който П.В.Г.заедно с първия ищец В.М.Г. са
посочени като кредитополучатели на 40 000 евро с краен срок на издължаване 120 месеца от
датата на откриване заемната сметка.Кредита е бил обезпечен с учредяване на
договорна ипотека в полза на Банката върху описания в договора недвижим имот. Безпорно
е, че Банката и другите двама ответници: З.“ Б.Ж.В.И.Г.“ ЕИК******** понастоящем ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕИК******** и З. „Б.В.И.Г.“ АД, са страни по сключения на
24.08.2009 г. договор за групова застраховка „Живот и безработица“ на
получателите на ипотечни кредити. По същия е предвидено, че включването на
кредитополучателите се извършва при условията на чл. 14 и 15 при даване съгласие за застраховането и попълване на въпросник, че лицето е в добро
здравословно състояние и работоспособно. Съгласие за застраховане, въпросник и
декларация, подписани на 28.04.2010 г.
за включване като застраховано лице по реда на чл.10 т.5 от договора за своя
сметка и в полза на Банката е дал само единия
от солидарно задължените кредитополучатели – П.Г..
Видно
от приложеното съгласие за застраховане и
декларация от 28.04.2010 г. попълнено от
П.Г.,същата е отбелязала на въпроса“ Здрава ли сте и/или работоспособна
100%“ отговор „да“ и на въпроса“ През
последните 5 години получавали ли сте лечение, преглед или консултация от лекар
за тежко хронично или остро заболяване, телесно нараняване или инвалидност“ отговор „ не“.
Не е спорно, че П.Г. е
била застраховано лице по договора за групова застраховка с начална дата на
застрахователното ѝ покритие от 30.04.2010
г. и е починала на 11.05.2011 г., в срока на
действието на застрахователния договор, както и че ищците са нейни наследници:
съпруг и деца. В препис от смъртния акт като причини за смъртта са изброени сърдечно
съдова и дихателна недостатъчност, чернодробна недостатъчност в резултат на
метастази от М.М., а като основна причина за смъртта - малигнен меланом.
По
силата на чл. 35 ал.1 от застрахователния договор след смъртта на
наследодателката, по заявление от ищцата М. Е. на 18.05.2011 г. до „ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.““
ЕАД е образувана щета и е отказано изплащане на застрахователната сума, затова
че смъртта на застрахованото лице е изключен риск съгласно чл. 11, т.6 от договора
за груповата застраховка.В решението е посочено, че заболяването е с начало
преди сключване на застрахователния договор. За отказа е била уведомена и
Банката наред с ищците.Тези обстоятелства се установяват от комплектуваната преписка за щетата по делото.
С влязло в сила решение
по гр.д. № 12705/2012 г. по описа на СГС І-3 с/в са отхвърлени преките искове
по повод смъртта на кредитополучателя П. Г. на същите ищци срещу З.“ Б.Ж.В.И.Г.“
ЕИК******** понастоящем ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕИК********. В мотивите към съдебния акт съдът е приел, че сключената групова застраховка „Живот и безработица“ е по чл. 231 КЗ (отм) в полза на Банката за
обезпечаване задължение на физическо лице, като волята на наследодателката е
имала значение с оглед разпоредбата на чл. 233 ал.1 КЗ(отм) относно изричното й
предварително писмено съгласие да бъде включена към застрахователното
покритие по договора. Изложил е доводи,
че починалата, не е била трето ползващо
се лице по см. на чл. 22 ЗЗД.
От
заключението на в.л. В.П. по назначената ССчЕ
се установява,че общото погашение
на кредита е 30 419,84 евро
за периода от 11.05.2011 г. до
15.03.2016 г.(датата на депозирането на ИМ), към който момент остатъкът от
кредита е 24 644,80 евро. Установява се още, че до 31.05.2017 г. общото
погашение вече е 38 344,09 евро,
и към тази дата са оставали за плащане още
15 292,80 евро. До смъртта на П.Г. застраховките са заплащани редовно като за периода 31.05.2010 -31.05.2011г.общия
им размер е 288,76 евро.
От
приложеното удостоверение на банковата сметка IBAN *** извлечение
се установява, че след 30.05.2011 г.единствено
В.Г. като клиент по докговора, без останалите ищци, ежемесечно е правил плащания по кредита
Относно
обстоятелство дали заболяването, от което е починала наследодателката на
ищците, е възникнало преди или след сключването на
застрахователния договор съдът съобрази следното:
От приложените амбулаторните
листа от 16.04.2010 г., и от 29.04.2010 г., е видно, че на П.Г. на
първата дата след консултация и преглед й е била снета анамнеза от няколко
години с бучка на ляво бедро й е била поставена диагноза “доброкачествени
новообразувания на съединителната и други меки тъкани“ и насочена за оперативно
лечение. На 29.04.2010 г. при вторичен преглед при същия лекар й е
извършена операция с
премахване на туморното образование.
Според
показанията на свидетеля Л. оперирал
тумора, образованието е било без възпаления,зачервявания и оттоци, без
метастази и затова било изрязано в амбулаторна обстановка, като
доброкачествено, който вариант като амбулаторна манипулация според него е
изключен при злокачествено образование, но той преценил че не следва да се
прави биопсия. И след свалянето на конците свидетелят сочи, че не е имало отклонения налагащи извършване на
хистологично изследване.
В ЛАК на починалата е отразено,
че на 27.01.2011г. „преди 9 месеци отстранената бемка на
лявото бедро, сега е с рецидив
и ингвинални метастази за операция на 07.02.2011 г.“ П.Г. е постъпила в
СБАЛО ЕАД (Клиника по онкодерматология) на 03.02.2011г.и видно от епикризата е била хоспитализирана.След
изследванията на 07.02.2011г.е оперирана, било установено онкологично заболяване
малигнен меланом със засягане на лимфни възли и с извършена биопсия и хистологична
верификация.
От заключението на в.л. д-р Т. по СМЕ се
установява, че П.Г. е страдала от малигнен меланом на кожата. На 29.04.2010 г. туморът е бил преценен като доброкачествен и
хистологично изследване не е правено. На
03.02.2011 г. в Клиниката по онкодерматология установяват авансирал малигнен меланом със засягане на
лимфни възли и онкологичното страдание е доказано с извършената първа биопсия и
хистологично изследване. На 07.02. 2011 г. е извършена операция и втората
биопсия с хистологичното изследване го
диагностицира като злокачествено онкологично заболяване инфилтрация на кожата, лимфните
жлези и с метастази от него. Според в.л.
метастазиралия малигнен меланом е едно
от най-злокачествените и бързо развиващи се онкологични заболявания завършващи с
летателен изход. В.л. д-р Т. в с.з.
заяви,че косвено може да се потвърди, че
е налице рецидив от меланом,
поради метастазирал процес на бързоразвиващо се злокачествено онкологично
заболяване поради еднаквото месторазположение на „бучката“ и на появилия си на
същото място злокачествен тумор.
В случая по косвените
данни може да се формулира хипотеза,
че още по време на първото премахване „бучката на лявото бедро“ на 29.04.2010
г. е била потенциално опасна за
развитието на злокачествения тумор, след като е имало диагностицирани изменения
на кожата от малигнения меланом потвърдено и с появата на злокачествения тумор,
опериран на същото място на 07.02.2011 г. Поради това и с оглед приложените
медицински документи и заключенията на в.л. по единичната и тройната СМЕ по
гр.д. № 12705/2012 г. които в.л. Т. е взела предвид при изготвяне на СМЕ по
настоящето дело се налага извода, че още първоначалните изменения на кожата (пигментна
лезия без хистологична верификация) датиращо от м.април 2010 г. не са от доброкачествен
тумор, а от малигнен меланом - злокачествен тумор, който още тогава е бил с
трансформация на клетките и с проява на
същото място и разпростиране в лимфните
възли по съседство. На 27.01.2011 отново и без хистологично изследване е
потвърдено – вписаното в ЛАК „рецидив и
ингвинални метастаз“.
С оглед цялостната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че туморното заболяване
на кожата на лявото бедро при П.Г., датира от 16.04.2010 г. В подкрепа на това е безпорно установеното обстоятелство, че операцията
на 29.04.2010 г. не може да предизвика преминаване на доброкачествения тумор в
злокачествен, както и че на 27.01.2011 г. вече е регистриран рецидива на същото
място. Дали едно заболяване е доброкачествено или злокачествено, ноторно
известно е, че се установява единствено чрез хистологично изследване. В случая,
двете биопсии и хистологични изследвания
на 03.02.2011 г. и на 07.02.2011 г. са потвърдили окончателната диагноза злокачествено
онкологично заболяване – метастазирал малигнен меланом.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Нормата на чл. 242,ал.1 КЗ(отм) регламентира
правото на иск на физическо лице,застраховано по застраховка "Живот" или
"Злополука" сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение
на ф.л. дори в случаите,когато не е страна по застрахователния договор, но е
платило задължението при настъпило
застрахователно събитие. Такова право
има и всяко трето лице, което на законово основание е платило задължението.
Съгласно приложения договор за групова застраховка
ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховател по същия за
осигорителните рискове обхванати в пакет
Б и съгласно чл. 10 ал.2 от договора покрива единствено риска „Безработица“. В
същия не е уговорена солидарност по отношение на риска “Смърт в резултат на
злополука или заболяване“ , а е посочено че този риск се носи от животозастрахователя. Видно от
сертификат № НL 47509-********** застрахователното покритие на наследодателката П.Г. е пакет
А, и пасивно легитимиран по предявения иск е ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.““ ЕАД, но не
и втория ответник. Ето защо съдът приема, че следва да се изключи солидарната
отговорност на двамата застрахователи.
Релевантните
факти във връзка основателността на исковата претенция са свързани с
установяване на следните предпоставки: 1/ че е налице договор за кредит, по
който техният наследодател е кредитополучател; 2/ че е сключен договор за
застраховка "Живот" между кредитодателя и ответните застрахователи,
по отношение на живота и здравето на кредитополучателя; 3/ че е налице
настъпване на покрит от застрахователния договор риск; 4/ че е налице плащане
от страна на ищците на задълженията по договора за кредит, след настъпването на
риска.
Не е
спорно по делото, че застрахователния договор е сключен за обезпечение на
задълженията на кредитополучателя към банката по сключения между тях договор за кредит, при условие че
настъпи събитие в срока на договора, явяващо
се покрит риск. Съгласно приложения сертификат № НL ****-**********
П.Г. е била застраховано лице към същия застрахователен договор с началната
дата на застраховката - 30.04.2010 г.
и крайна дата 30.04.2020 г. Тези обстоятелства установяват първите две
предпоставки. С удостоверението за наследници е доказана и третата предпоставка – настъпването на застрахователното събитие
- смъртта на лицето явяващо се покрит
риск и че наследниците са трети лица които имат законен интерес да платят
задължението.
Установи
се също така, че за периода от 11.05.2011 г. - смъртта на наследодателката до
15.03.2016 г.- депозирането на ИМ, изплатените суми по кредита са в размер
на 30 419,84 евро, а до 31.05.2017
г. 38 344,09 евро, които са
изплатени от името на първия ищец В.М.Г. съгласно банковото извлечение. При
положение, че продажбите на валутата и вноските с обмяната са извършвани за
издължаването на кредита единствено от първия ищец, съдът намира за
неоснователно и недоказано твърдението в
ИМ, че заедно ищците след смъртта на
наследодателката започнали да плащат и изплатили исковата сума.Не без значение
е и факта, че първия ищец като кредитополучател (с подпис на договора) е
солидарен и ипотекарен длъжник по кредита. А съгласно нормата на чл. 122 ЗЗД
банката може да насочи иска си за изпълнение по отношение на който и да е от длъжниците и никой от тях не
може да заяви възражение за поредност.
Съгласно
чл. 11 т.6 от застрахователния договор, застраховката не покрива смъртта, настъпила в резултат от
предварително съществуващо заболяване,
страдания или физическо състояние.
Спорен
по делото е въпросът, дали е налице правоизключващото
условие на чл. 11 т.6 според което застрахователят има право да
откаже изплащането на застрахователното обезщетение, когато има данни за предварително съществувало заболяване,
страдание или физическо състояние
оказало въздействие за настъпване на събитието.
В
тежест на ответника ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД е да установи обстоятелството, че
заболяването, причинило смъртта на застрахованото лице, е отпреди сключване застраховката респ. че същото се явява рецидивиращо
заболяване, което му е дало основание да откаже. В тази насока съдът приема,че по делото се проведе успешно доказване поради
следните съображения: Съгласно чл. 188, ал.1 КЗ при сключването на
застрахователния договор застрахованият
е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства,
които са му известни и са от значение за риска, като за съществени се смятат
тези обстоятелства за които
застрахователят според ал. 2 на същата
норма писмено е поставил въпрос.
В
случая, видно от въпросника към съгласието за застраховане от страна на застрахователя е бил поставен
въпроса за здравословното състояние на кредитополучателя и за наличие на
лечение,преглед и консултация. Безпорно се установява този документ че П.Г. е отрекла наличието на каквито и да е било здравословни
причини.
Безпорно се установи, наличието на твърдяното обстоятелство, че застрахованото лице към
момента на сключването на застрахователния договор - 30.04.2010 г. е страдало от
туморното образование. Този тумор е било констатиран след консултация и
преглед на 16.04.2010 г. и диагностициран като доброкачествено заболяване на лявото
бедро, а самата пациентка е посочила, че от няколко години е с тази „ бучка“.
На 29.04.2010 г. при повторния преглед при същия лекар, П. Г. е била оперирана по повод поява на
пигментна лезия в областта на ляво бедро
– без хистологична верификация, От
писмените доказателства и заключението
на СМЕ по делото и заключенията от двете
експертизи по гр.д. № 12705/2012 г. СГС, І ГО-3 /в, които в.л. д-р Т. е взела
впредвид, съдът приема, че е налице
причинно-следствена връзка между туморното
заболяване с първоначалните диагностицирани изменения на кожата, рецидивирало в
най злокачествено кожно заболяване – метастазирал малигнен
меланом и определената диагноза в смъртния акт на П. Г..
В
случая съдът приема, че са налице
категорични данни, че застрахованото лице
е имало информация относно
страданието, при положение че вече е имала оплаквания и още на
16.04.2010 г. е била насочена за оперативно лечение. На следващо място договора
за кредит е сключен на 20.04.2010 г., и съгласно чл.10, ал.2 от същия, като
условие за усвояването му е било необходимо сключване на лична застраховка.
Кредитополучателите следвало да посочат,
кой се задължава от тях двамата за сключване на личната застраховка. На 28.04.2010
г. П.Г. подписва декларацията в която сочи че е в добро здравословно състояние,
но още на следващия ден - 29.04.2010 г. отива
при същия лекар, който я насочил за оперативното лечение да й извърши отстраняването
на тумора в амбулаторна обстановка. Следователно тези й действия могат да бъдат
квалифицирани като „укрито
обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието.
За пълнота
на изложението съдът намира че следва да
се посочи и следното: По делото пред ВКС (ч.т.д. 1503/2016 г. ІІ ТО) е приложено ЕР на ТЕЛК на ищецът В.М.Г., от
което е видно,че е първоначално инвалидизиран на 18.11.2010 г. със 74 % т.н.р.с
констатирани дългогодишни заболявания, което налага извод, че в случай на
сключена от него лична застраховка към
28.04.2010 г. многогодишните заболявания биха
дали отражение върху клаузите на договора.
Въз
основа на съгласието и декларацията подписана на 28.04.2010 г. ответникът ЗЕАД
„Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД е одобрил П.Г. за включване към застрахованите лица,
установено с издадения сертификат № НL
47509-********** с начална дата на застраховката - 30.04.2010 г. Следователно към
датата 30.04.2010 г. доколкото
отстранения тумор е преди сключване на
застрахователния договор, налице е основание за освобождаване от отговорност на
застрахователя за изплащане на първия
ищец на застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1 КЗ са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
намира за неоснователен и предявения отрицателен установителен иск по
чл.124,ал.1 пр.3 ГПК.
Няма
спор, че задълженията по кредитния договор са заплащани ежемесечно. При положение, че продажбите на валутата и
вноските с обмяната са извършвани за издължаването на кредита само с първия
ищец като клиент, съдът намира за неоснователно
и недоказано твърдението в ИМ, както бе отразено и по горе, че заедно
ищците след смъртта на наследодателката са изплащали исковата сума. Неоснователно е и другото
твърдение в ИМ, че Банката е бездействала и не е упражнила правото си на иск
срещу застрахователя, с оглед което ищците неправомерно били натоварени с
погасяването на вноските. Съгласно нормата на чл. 22,ал.1 вр. с чл.4 от
договора за групова застраховка,при настъпване на смърт на застрахования
застрахователната сума се изплаща на
Банката до размера на непогасената част
от кредита. Освен че банката няма
задължение да предявява иск, безпорно е ,че такъв иск е бил предявен от ищците –
гр.д. № 12705/2012 г. СГС, І ГО-3 /в. Същевременно поради предевяването на иск
срещу застрахователя наследниците не се освобождават от задължението за плащане на вноските, без
значение че първия ищец на самостоятелно
основание има качеството на солидарен
длъжник по кредита.Банката от друга страна има възможност съгласно чл. 122 ЗЗД да претендира цялото
задължение от когото и да е от
солидарните длъжници.
С
оглед изхода на спора и обстоятелството, че ответниците не претендират за разноски,
липсва основание за произнасянето по чл. 78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.М.Г.,
ЕГН **********, М.В.М., ЕГН **********,
и М.В.Е., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: *** – адв. Щ.Щ., срещу „ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК********, със седалище и с адрес на управление ***, и „З. „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ********, със седалище и
с адрес на управление ***, пл. "********за заплащане сумата 38 344,09 евро, солидарно на основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.)
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.М.Г.,
ЕГН **********, М.В.М., ЕГН **********, и М.В.Е., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: *** – адв. Щ.Щ. срещу „Ю.Б.“ АД (с предишно
фирмено наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД), с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***0 за признаване за
установено на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че не дължат общо сумата 15 292,80
евро – остатък от сключения договор
за кредит от 20.04.2010 г.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: