Решение по дело №1240/2020 на Районен съд - Казанлък

                                   Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                       гр. Казанлък – 21.01.2021г.

 

                            В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на  единадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

 

                                                                 Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1240/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                   М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 454207-F492567/30.07.2019г. на Началник отдел ‘Оперативни дейности’- П. в Централно управление на Национална агенция за приходите  с което е наложено административно наказание – имуществена санкция.

Недоволен от наложеното наказание останал жалб. от ЕТ  ‘Д.З.Д.’ ,  БУЛСТАТ *********  представлявано от  Д.Г. З. които го обжалват пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  при съставянето на АУАН и при съставянето на  обжалваното наказателно постановление .

Редовно призовани се  явява управителя Д.З. която поддържа жалбата и моли съдът на отмени обжалваното наказателно постановление.

Възз. страна чрез  пълномощника си взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди .

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетел,писмени и становищата на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява   основателна, макар и не на посочените в нея основания.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че  на  10.06.2019г. в 15.50ч. е извършена проверка на обект – магазин за  текстил и облекла  находящ се в гр.К. ***   стопанисван  от ЕТ  ‘Д.З.Д.’ ,  БУЛСТАТ ********* ‘  е констатирано,че  търговеца в качеството си на лице по чл.3 от наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата които извършват продажба чрез електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата ,като не е регистрирало чрез операцията ‘служебно въведени’ суми промяна на  касовата наличност в размер от 13 лв..

На основание  чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране  и отчитане  на продажби в търговските обекти  чрез фискални устройства, ‘извън случаите на продажба всяка промяна на касовата наличност /начална сума,въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира  във ФУ чрез операциите ‘служебно въвеждане’ или ‘служебно изведени ’ суми.

 Извършена е проверка на касовата  наличност на намиращото се в обекта  фискално устройство ‘DATECS DP-25’ с индивидуален номер DT 455280 ИН на  ФП 02455280 . В хода на проверката е установено,че не е регистрирана чрез операцията ‘служебно изведена сума ’  промяна на касовата наличност в размер от 13 лв..

Установена е фактическа наличност в размер на 174.00лв. и наличност по дневен отчет от ФУ с № *** – 187.00 лв..Лицето в хода на проверката дало  писмени обяснения,че за сумата от 13.00лв. не е използвала функцията на ФУ „служебно извеждане“ .

Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се  извършват операциите ‘служебно въведени’ и  ’служебно изведени’ суми.

Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходите.

Нарушението е констатирано при извършена проверка документирана с ПИП   № 0408412 от 10.06.2019г..

Нарушен е състава на чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр чл.118 ал.4 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г.Г. – актосъставител и от писмените доказателствени средства - протокол за извършена проверка в обект  от 10.06.2019г.,  №  0408412,  въпросен лист за извършена проверка към същия протокол, декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение,декларация за стопанисвани обекти от задължено лице,договор за наем от 01.06.11г.,,фактура,вноски бележки,договор № 6939 от 16.05.19г.,ведно със сервизно обслужване,свидетелство за регистрация на ФУ от 16.05.19г.,данъчна декларация по чл.61 от ЗМДТ за облагане с патентен данък,приходна квитанция, дневен отчет от 10.06.2019г. и фискален бон .

Жалб. не сочи доказателства които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е приел,че е нарушена разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба  №  Н- 18/13.12.2006г. за регистриране  и отчитане на  продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 500 лв..

Санкцията не е от категориите на абсолютно определените поради което подлежи на проверка от съда относно нейната индивидуализация но в настоящия случай АНО е определил санкцията в минимално предвидения в закона размер.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление за законосъобразност не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила.Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН поради което съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му ,че при неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя възражението на жалб., че във обжалваното наказателно постановление не е посочена материално-правната  разпоредба която е била нарушена.

Изрично в атакуваното наказателно постановление АНО е посочил,че с деянието си жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба  №  Н- 18/13.12.2006г. за регистриране  и отчитане на  продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС.

Не се споделя и възражението за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.42 т.7 от ЗАНН при съставянето на АУАН.

За законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение в разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е предвидено той да е подписан поне от един свидетел.

В настоящия казус свидетеля по акта за установяване на административно нарушение е очевидец при установяване на нарушението  тъй като е изрично посочена в протокол за извършена проверка на обект предхождащ съставянето му. 

По отношение на релевирания довод за ‘малозначителност ’ на извършеното нарушение съдът счита,че в конкретния случай  деянието представлява маловажен случай на административно нарушение и е следвало АНО да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като освободи нарушителя от  административно-наказателна отговорност.

В ЗАНН няма легално определение/дефиниция/ за понятието маловажен случай а и  разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към разпоредбите на НК.

Понятието  маловажен случай  на административно нарушение  се съдържа   в  чл.28 от ЗАНН и   следва да се  направи разграничение от нарушенията обхванати  по чл.6 от ЗАНН.

Извършеното от нарушителя деяние с оглед незначителността на вредните последици от нарушението – няма настъпили такива, личността на наказаното лице, факта,че нарушението е извършено за първи път / няма данни друг път да е нарушавало закона/,  сумата която не е  била изведена – 13 лв.,както и ,че   нарушението не е довело до неотразяване на приходи,   прави деянието с много по-ниска степен на обществена опасност  спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Деянието  според съдът  се  характеризира с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и според съдът има  основания за по-благоприятно третиране на нарушителя.

Предвид ,че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице но административно-наказващия орган не ги е приложил това се явява  основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие с закона.

По изложеното съдът счита,че жалбата е основателна а наказателното постановление подлежи на отмяна.

 

 

                                          Р     Е     Ш     И   ;

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № ***г. на Началник отдел ‘Оперативни дейности’- П. в Централно управление на Национална агенция за приходите   с което на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. на ЕТ ‘Д.З.- Д.’  , Булстат *********  представлявано от Д.Г.З.  като  незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ ;