Р
Е Ш Е Н И Е № 260018
гр.
Пловдив, 04.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ
търговски състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело №
568 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* – чрез пълномощника на
дружеството адв. М.Г. против Решение №46 от 14.04.2020г., постановено по т.д. №162/2019г.
по описа на Окръжен съд – П. в частта,
с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* да заплати на всеки един от ищците: Н.В.Т.
с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН ********** *** ****и съдебен адрес ***5 000
лева, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди -болки и
страдания от настъпила смърт на техният баща - В.Н.Т. с ЕГН **********, починал
в резултат на травмите, получени при ПТП, настъпило на 25.09.2017г. на км. ** *
*** м. на път ** * ***в посока : от с.К.Д., към разклона за град П. и град П.,
причинено по непредпазливост от Д.В.С.като водач на лек автомобил „Ф. П."
с ДК №****** **, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от 30.10.2018 година до окончателното изплащане на главниците, в частта с която
е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд П. държавна такса в размер на 10 000 лева, както и в частта, с
която е осъдено да заплати адв. Я.П.Я. САК, с адрес ****, възнаграждение в
размер на 8560 лева /съобразно уважената част от исковете/ на основание чл.38
ал.-1 от ЗАдв.
В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че обезщетения от по 125 000 лева
за всеки от ищците не представлява справедлива репарация за вредите съобразно
критериите за справедливост. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. При условията на евеинтуалност се иска отхвърляне на
исковете за разликата над 80 000 лева до присъдения такъв от 125 000
лева за всеки от двамата ищци.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от Н.В.Т. с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН **********
*** ****– чрез адв. А.А., чрез който е изразено становище за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се
определяне на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на въззиваемите по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от
Кодекса за застраховането.
Ищците
Н.В.Т. с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН ********** *** ****твърдят, че на 25.10.2017г.,
в гр. П., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал баща
им В.Н.Т., при катастрофа, причинена от Д.В.С.при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК
№****** **. Твърдят, че ПТП е причинено от водача С., поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на баща им е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с
Присъда №14/24.04.2018г. по НОХД 186/2018г. Д.В.С.е призната за виновна в това,
че на 25.09.2017г. при управление на „Ф. П." с ДК №****** ** е нарушила правилата за движение, посочени в чл.20 ал.1
от ЗДвП като не е
контролирала непрекъсната МПС, която управлява, навлязла в лентата за насрещно
движение, при което изгубила контрол над управлявания автомобил е ударила
насрещно правилно движещ се велосипедист и по непредпазливост е
причинила смъртта на В.Н.Т..
Твърдят,
че вследствие на причинената смърт на баща им са понесли неимуществени вреди – душевни
страдания и болки, силна тъга, болка от загубата на близък човек, който им е
оказвал голяма морална и материална подкрепа. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.И.” АД по застрахователна полица №************,
сключена на 09.05.2017г. със срок на покритие до 05.12.2017г. Твърдят, че са
заявили своите претенции пред застрахователя като са били образувани
ликвидационни преписки по щети № ********** и №**********. По тях ответникът не
е определил и заплатил обезщетения за всеки от двамата ищци. Ищците считат, че
сумата от 200 000 лева за всеки от тях поотделно е справедлива репарация
на претърпените от тях неимуществени вреди.
Молят
съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* да им заплати по 200 000
лева на всеки един от двмата ищци, представляващи обезщетения за неимуществени вреди за претърпени от всеки от ищците болки и страдания от смъртта на техния
баща В.Н.Т., настъпила на на
25.09.2017г. в резултат на
ПТП след като лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК
№****** **, управляван от Д.В.С.е ударил насрещно правилно движещия се като
велосипедист техен баща, ведно със законна лихва считано от 25.09.2017г.- датата на увреждането или
евентуално – от 16.01.2018г. - датата на която е изтекъл срока за произнасяне от страна
на застрахователя за
изплащане на обезщетение - до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските по делото.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* оспорва предявените искове. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението, че причина за ПТП
е поведението на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК №****** **, управляван от Д.В.С.. Твърди, че причина
за вредоносния резултат е и поведението на пострадалия, тъй като е управлявал
велосипед без да ползва предна светлина, светлоотразителна жилетка и предпазна
каска. Счита, че вредоносният резултат е съпричинен от пострадалия в размер на
50 %. Претенциите за присъждане на обезщетение в размер от по 200 000 лева
за всеки от ищците считат за несправедливо завишени и неотговарящи за
критериите за справедливост. Претенцията за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането оспорва изцяло.
С
допълнителна искова молба ищците оспорват възражението за съпричиняване и
твърдят, че единствено поведението на водача на лекия автомобил – загубването
на контрол и навлизането в насрещното пътно платно – е причина за ПТП и като
резултат - смъртта на велосипедиста Т..
С
отговора на допълнителната молба ответникът поддържа възражението за
съпричиняване. Посочва и че претенцията на ищците надхвърля дори максималните
стойности на обезщетенията за подобен род вреди, присъждани в съдебната
практика.
Видно
от представената молба вх. №ОИ-744416/15.01.2018г. от Н.Т. ***“ АД в същата се съдържа претенция,
отправена до застрахователя от посочените лица за заплащане на обезщетение за смъртта на баща им, вследствие на ПТП с виновен
водач Д.С.. С писмо изх. №НЩ -7787/31.10.2018г. застрахователят уведомява
ищците, че в дружеството е образувана ликвидационна преписка №********** и
изисква представяне на допълнителни документи – влязъл в сила акт, установяващ
виновността на водача. С молба от 22.11.2018г. ищците представят присъдата на С..
С писмо от 12.02.2019г. ЗД „Б.И.“ АД
уведомява ищците, че определя застрахователно обезщетение в размер на
20 000 лева. Няма данни по представената преписка същото да е изплатено.
Не се и твърди такова заплащане. От представените по преписката на
застрахователя документи може да се направи извод, че ищците са отправили писмена
застрахователна претенция до „З.д.Б.и.“
АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Такова не е заплатено.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно
от представената Присъда №14/24.04.2018г. по НОХД 186/2018г. Д.В.С.е призната
за виновна в това, че на 25.09.2017г. при управление на „Ф. П." с ДК №******
** е нарушила правилата за движение,
посочени в чл.20 ал.1 от ЗДвП като не е
контролирала непрекъсната МПС, която управлява, навлязла в лентата за насрещно
движение, при което изгубила контрол над управлявания автомобил е ударила
насрещно правилно движещ се велосипедист и по непредпазливост е
причинила смъртта на В.Н.Т..
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От
представената влязла сила присъда се
установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Ф. П." с ДК №****** ** – Д.С.. С действията си той е нарушил
конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради
обстоятелството, че пострадалият е управлявал велосипед без да ползва предна
светлина, светлоотразителна жилетка и предпазна каска:
Видно
от заключението на вещото лице инж. В.М.по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза /стр.89-955 от делото на ОС/ от техническа гледна точка причина за
настъпване на пътния инцидент е загуба на контрол над управлението на
автомобила, вероятно поради отклонение на вниманието. Процесното ПТП е
настъпило по време на т.нар астрономически здрач, около 5.50 ч. сутринта на
25.09.2017г. при ясно време и сухо пътно покритие. При ползване на светлина и
светлоотразителна жилетка от велосипедиста, разстоянието от което водачът на
лекия автомобил би го видял, е по-дълго от опасната му зона на спиране. При
обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 10.03.2020г. то посочва, че
автомобилът се е движил в дясната лента и изведнъж е навлязъл в лентата на
движение на велосипедиста. След удара тай е излязъл от пътя и се е преобърнал.
С оглед на това заключение, което съдът възприема
като обективно, компетентно и неоспорено от страните, няма основание да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Той се
е движил правилно в своята лента на движение, различна от тази на лекия
автомобил. Причината за ПТП не е невъзприемане на велосипедиста от водача на
лекия автомобил, защото той е бил без предна светлина или светлоотразителна
жилетка, а внезапното му навлизане в неговата лента на движение, поради загуба
на контрол върху ППС. След като лекият автомобил се е отклонил от своята лента
на движение, независимо от наличието или липсата на предна светлина или
светлоотразителна жилетка на велосипедиста е настъпил ударът. Ето защо възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради
обстоятелството, че е управлявал велосипед без да ползва предна светлина,
светлоотразителна жилетка и предпазна каска, е неоснователно.
Не
се спори относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на В.Т.. Това се установява и от влязлатав сила присъда.
Обстоятелството,
че двамата ищците са синове на починалия в резултат на ПТП В.Т., се установява
от представеното удостоверение за наследници. Показанията на разпитаните двама свидетели
Н. Б.и П.П.са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може да се направи
извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между
синовете и починалия. Те са живеели в една къща, в едно домакинство заедно с баща
си. И двамата ищци много го обичали и много тъгуват за него. Съществували са
много добри отношения помежду им, грижили са се взаимно и са си помагали.
Продължават да изживяват мъката от загубата му до настоящия момент. От гласните
доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между
ищците и баща им В.Т., основани на обич и взаимна привързаност.
От
полица №************ от 09.05.2017г. със срок на
покритие до 05.12.2017г., сключена с ответното дружество
се установява наличието на сключен застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК
№****** ** със
срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. Д.С.като
водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие
на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл.380 от КЗ.
За
вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания, че ищците са
претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на баща им. Те
са били в състояние на стрес, изпълнени с тъга и скръб.
С
оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените искове за
заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците болки и страдания
за основателни. Същите са претърпяли значителни по степен емоционални и
психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като
съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се
касае за загуба на най-близък човек – баща, който към момента на смъртта е била
на 58 години, съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за всеки от ищците от по 125 000 лева е справедлив.
Ето
защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* да заплати на всеки един от ищците: Н.В.Т.
с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН ********** *** ****и съдебен адрес ***5 000
лева, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди -болки и
страдания от настъпила смърт на техният баща - В.Н.Т. с ЕГН **********, починал
в резултат на травмите, получени при ПТП, настъпило на 25.09.2017г. на км. ** *
*** м. на път ** * ***в посока : от с.К.Д., към разклона за град П. и град П.,
причинено по непредпазливост от Д.В.С.като водач на лек автомобил „Ф. П."
с ДК №****** **, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от 30.10.2018 година до окончателното изплащане на главниците, в частта с която
е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд П. държавна такса в размер на 10 000 лева, както и в частта, с
която е осъдено да заплати адв. Я.П.Я. САК, с адрес ****, възнаграждение в размер
на 8560 лева /съобразно уважената част от исковете/ на основание чл.38 ал.-1 от
ЗАдв.
По
отношение на разноските във въззивното производство: На
основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде осъдено ЗД „Б.И.“
АД – **** ЕИК ********* да
заплати на адв. Я.П.Я. САК, с адрес ****– пълномощник на ищците Н.В.Т. и Т.В.Т.
адвокатско възнаграждение в размер на 8560 лева за производството пред
въззивния съд.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение в частта, с която е осъдено ЗД
„Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* да
заплати на всеки един от ищците: Н.В.Т. с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН **********
*** ****и съдебен адрес ***5 000 лева, представляващи обезщетения за
причинените им неимуществени вреди -болки и страдания от настъпила смърт на
техният баща - В.Н.Т. с ЕГН **********, починал в резултат на травмите,
получени при ПТП, настъпило на 25.09.2017г. на км. ** * *** м. на път ** * ***в
посока : от с.К.Д., към разклона за град П. и град П., причинено по
непредпазливост от Д.В.С.като водач на лек автомобил „Ф. П." с ДК №******
**, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 30.10.2018
година до окончателното изплащане на главниците, в частта с която е
осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд П. държавна такса в размер на 10 000 лева, както и в частта, с която е
осъдено да заплати адв. Я.П.Я. САК, с адрес ****, възнаграждение в размер на
8560 лева /съобразно уважената част от исковете/ на основание чл.38 ал.1 от
ЗАдв.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД – **** ЕИК ********* да заплати на адв. Я.П.Я. САК, с адрес ****–
пълномощник на ищците Н.В.Т. и Т.В.Т. адвокатско възнаграждение в размер на
8560 лева за производството пред въззивния съд, определено на основание чл.38
ал.1 от ЗАдв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: