Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа търговско дело № 1584 по описа
за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл.694 от ТЗ.
Образувано е по искова молба на
"К.Т.Б." АД - в несъстоятелност, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от постоянните синдици К.Х.М.и А.Н.Д.,
назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, с която е предявен отрицателен установителен
иск срещу "А.С.А." ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. И.Б.и
срещу "К.-Д." ООД - в несъстоятелност, ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление ***, офис ** представлявано от синдика В.П.М., с правна
квалификация чл. 694, ал.3 ТЗ за
установяване несъществуване на вземането на "А.С.А." ЕООД в размер на
114 056, 14 лева, което е прието в производството по несъстоятелност /т.д. 4855
от 2016 г. на ТО, VI-16 с-в на СГС/ на "К.-Д." ООД - в
несъстоятелност с допълнение към списъка
на допълнително приетите вземания, обявен на 04.06.2018 година в ТР на АВ по
партидата на дружеството, одобрен с определение № 3818 от 20.07.2018 година на
СГС.
Ищецът поддържа, че с Решение №
273/06.02.2017 година съдът е прекратил дейността на "К.-Д." ООД и е
спрял производството по несъстоятелността поради липсата на активи за покриване
на началните разноски. Сочи, че ищецът привнесъл определения от съда размер на
разноските, с оглед на което производството било възобновено. Излага, че с
оглед на горното обстоятелство, крайният срок за предявяване на кредиторовите
вземания изтичал на 08.01.2018 година. Твърди, че вземането на "А.С.А."
ЕООД било предявено едва на 19.01.2018 г., чрез куриерски услуги, за което била
представена товарителница, с попълнено на ръка указание, че датата на предаване
на пратката на куриера е 02.01.2018 година. Излага, че съдът по
несъстоятелността приел молбата на дружеството за просрочена, поради което
постановил разпореждане за връщането й. Това разпореждане било отменено от
Софийски апелативен съд, след обжалване, като въззивният съд приел, че датата
на предаване на пратката е именно 02.01.2018 година, тъй като товарителницата
се явявала първичен документ с обвързваща доказателствена сила по отношение на
вписаното в нея, независимо, че същата не съдържала волеизявление от страна на
куриера. С уточнителна молба /л.51/ посочва, че вземането на
ответника "А.С.А." ЕООД в производството по несъстоятелност и предмет
на спора по настоящото делото е в размер
на 114 056,14 лв. и е включено в
одобрения от съда по несъстоятелността с определение от 20.07.2018 година
допълнение към списъка на допълнително
приетите вземания .
Не споделя възприетото от
апелативния съд становище, че първичният документ за приемане и доставка на
пратката е товарителница № **********/02.01.2018 година, както и че данните от
автоматизираните системи на дружеството, осъществяващо
куриерски услуги не могат да опровергаят удостовереното в ръчната куриерска
разписка, че предаването й е станали на
02.01.2018 година.
Счита, че "А.С.А." ЕООД е пропуснал
преклузивния срок по чл.688 ТЗ, поради което твърдяното от него вземане следва
да се счита погасено като непредявено в рамките на производството по
несъстоятелност по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ.
Представя доказателства.
Ответникът "А.С.А." ЕООД
депозира в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е депозирал в срок пред съда по несъстоятелността
молбата по чл. 685 ТЗ, като реализираното забавяне в доставката се случило
поради допуснат пропуск от страна на куриера, което не следвало да води до
настъпване на неблагоприятни последици за дружеството-кредитор. Представя
доказателства, прави искане за допускане на свидетелски показания. С
допълнителна молба /л.70, л.78/ представя доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор и
от В.П.М. /синдик на дружеството, по отношение на което е открито производство
по несъстоятелност/, конституиран като страна на основание чл. 694, ал.4 ТЗ с
определение от 15.03.2019 година /л.45 /. Възразява срещу допустимостта на
установителния иск предявен срещу него, в която част съдът е върнал исковата
молба на ищеца, съгласно съдебно определение от 15.03.2019 г.
По същество, счита предявените срещу
"А.С.А." ЕООД и "К.-Д." ООД - в несъстоятелност, искове за
основателни. Счита правото на "А.С.А." ЕООД да предяви вземането си
по реда на чл. 688 ТЗ за преклудирано. Излага, че съгласно общите условия на
дружеството, извършило куриерските услуги, на неговите служители не е делегирано
правото да удостоверяват датата за приемане на пратката на самата
товарителница, като за дата на предаване на пратката следвало да се приеме
единствено маркировката, създадена от автоматизираната система на куриера, а
именно – 18.01.2018 година.
Ответникът К.-Д." ООД - в
несъстоятелност, уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не депозита отговор.
С допълнителна искова молба ищецът
поддържа предявените искове, оспорва отговора на исковата молба,
доказателствената стойност на представените с нея доказателства. Депозира
искане за откриване производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на
товарителницата/разписка/ № **********/02.01.2018 година. С допълнителна молба
прави искане за издаване на съдебно удостоверение, представя доказателства.
Отговори на допълнителната искова молба не са
постъпили.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, че по отношение
на "К.-Д." ООД е образувано т.д. № 4855 от 2016 г. на ТО, VI-16 с-в
на СГС, по което с Решение №273/06.02.2017 година съдът прекратил дейността на
"К.-Д." ООД, обявил е дружеството в несъстоятелност и е спрял производството
по несъстоятелността поради липсата на активи за покриване на началните
разноски.
Не е спорно и не се нуждае от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че вземанията на А.С.А.“ ЕООД са
включени в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по
несъстоятелност, подаване на възражение от ищеца срещу съставения от синдика
допълнителен списък на приетите вземания1, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, с който е прието за удовлетворяване вземане на „А.С.А.“ ЕООД в размер на
114 056,14 лева, отхвърляне на възражението от съда по несъстоятелността с
определение № 3818 от 20.07.2018 година на СГС, VІ-16 състав.
С решение от
20.11.2017 година производството по делото е възобновено.
Страните не
спорят, че срокът за предявяване на кредиторовите вземания изтичал на
08.01.2018 година.
Спорен е
въпросът дали включеното вземане на "А.С.А." ЕООД към допълнението
към списъка на допълнително приетите вземания, в размер на 114 056,14 лв. е
предявено в рамките на срока по чл. 688, ал.1 ТЗ.
От
представените по делото доказателства се установява, че при предявяване на
вземането си пред съда по несъстоятелността "А.С.А." ЕООД е използвал
услугите на куриерска фирма „Д.Е.Е.Е.“.
Установява
се, че за процесната пратка е съставен частен свидетелстващ документ - ръчна
товарителница №********** /л.32/ с дата 02.01.2018 г., носеща подписа на
изпращача на пратката - ответника "А.С.А." ЕООД. В ръководство за
попълване на товарителница на интернет страницата на „Д.Е.Е.Е.“ са дадени
указания като изрично е посочено, че изпращачът задължително се подписва и поставя дата на товарителницата. Върху приложената
по делото ръчна товарителница-копие на изпращача не се установява наличието на
подпис на куриера, приел пратката, както и не е попълнена съответната графа
взета от , час, дата, а е попълнена графа 7 -съгласие на изпращача и датата, на
която той сочи че е предал пратката. Липсата на официално писмено удостоверяване
от куриера, с оглед гореизложеното, без значение кой реално е попълнил данните
за пратката и датата в графа 7, изпращачът или куриерът, превръща документа в
частен свидетелстващ.
Предвид
направеното от ищеца оспорване на датата на съставяне и авторството на ръчната
товарителница и като взе предвид, че същата представлява частен свидетелстващ
документ, доколкото съгласно Закона за пощенските услуги куриерските дружества
осъществяват куриерски услуги и удостоверяват дейностите по приемане, пренасяне
и доставка на пощенски пратки /арг. чл.3, ал. 1 ЗПУ/, съдът счита, че преценката
относно оспорените обстоятелство следва да бъде направена при съвкупна преценка
на всички доказателства, вкл. с документи изходящи от куриерското дружество /в
този смисъл Решение № 440/31.05.2010 година по гр.д. № 1504/2009 година на ВКС,
ГК, III Г.О., Определение №471/12.07.2012 година по ч.т.д. №209/2012 г. на ВКС
I т.о., Определение № 838/13.11.2014 година по ч.гр.д. .№ 6433/2014 г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Определение № 375/28.02.2012 година по ч.гр.д. № 287/2012 г. на
ВКС, ГК, III г.о. / В този смисъл, доколкото съдът приема че оспореният
документ е частен, а не официален не е необходимо провеждане на производство по
чл.193 ГПК.
Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството,
че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила, само
относно факта на писменото изявление и неговото авторство, което не обхваща
датата и мястото на издаването им така, както са посочени. Същевременно по
силата на чл. 180 от ГПК, съществува оборимата презумпция, че изявленията
направени в частен документ са направени от лицето подписало документа, в
случая изпращача ответник –"А.С.А." ЕООД. Частният свидетелстващ
документ не се ползва с материална доказателствена сила, освен ако не съдържа
неизгодни за издателя му факти. Тяхната доказателствена сила се определя от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани обстоятелства по делото. /В
този смисъл Решение № 261/22.01.2014г. на ВКС по гр. дело № 2354/2013г./
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че данните за същата пратка и
товарителница са въведени в автоматизираната система на куриерското дружество
на 18.01.2018 година /л.85-94/, като пратката е входирана в деловодството на съда
по несъстоятелността на 19.01.2018 г. Фактурата за тази пратка е издадена на
19.01.2018 година.
Установява
се, че трите предходни и трите последващи процесната пратка номера на товарителници
са с различни дати, като три от тях са от дата 19.01.2018, а останалите три
съответно от 23.01.2018, 31.01.2018 г. и 06.02.2019г.
В настоящия
случай се установява, че товарителница **********/02.01.2018 година въобще не
носи подпис на представител на „Д.Е.Е.“, а куриерът само е попълнил данните-текста
по товарителницата, вкл.датата в поле 7, но не в полето, удостоверяващо
служителят приел пратката, както час и дата на приемане. От друга страна
документът с подпис на изпращача – ответник "А.С.А." ЕООД, който
твърди да не е съставител – попълнил документа, респ. че куриерът е съставил
същия пред управителя на дружеството изпращач в офиса на адв.К.А., и е вписал
дата 02.01.2018 година, съдържа изгодни за "А.С.А." ЕООД, обстоятелства,
а именно дата на изготвяне на товарителницата 02.01.2018 г., т.е. в рамките на
срока за предявяване на кредиторовите вземания. Липсват твърдения
товарителницата да е подписана от куриера, а само че е попълнена от него пред
клиента. /Противното- липсата на подпис на изпращача върху товарителницата и
без надлежно заплатена цена за услугата би означавало, че въобще няма поръчка от
клиент за доставка /.
От
свидетелските показания се установява, че свидетелят Б. Д. е попълнил лично текста на товарителница
**********/02.01.2018 година, вкл. е вписал датата 02.01.2018 година. Сочи, че
е обработил пратката доста по-късно, тъй като при приемането й не е била
заплатена цената и той не я сканирал, както постъпва обикновено, а в последствие тя
останала в колата, „подмушната до седалката“. При отчитането на пратките
вечерта в офиса и електронното им обработване не забелязал липсата на
процесната, тъй като същата не била сканирана от него. Пратката била обработена
около две седмици по-късно и заплатена след като адв.А. го извикал в офиса си и
му казал каква беля е направил.
По отношение
на обстоятелството – дата на съставяне на документа съдът открива съществено
вътрешно противоречие в показанията на св. Д.. Първоначалното му твърдение, че
процесната товарителница действително е съставена на 02.01.2018 г. не
кореспондира със заявения от свидетеля механизъм на работа, а именно че носи
със себе си скенер, с който сканира пратките веднага след получаването им
/л.99/, както и че пратките се обработват електронно от куриера в деня на
получаването им. В тази им част свидетелските показния се опровергават и от
представяното от „Д.Е.Е.Е.“ писмо /л.85/ и доказателства за въвеждане на
пратката в автоматизираната система на 18.01.2018 година.
Съгласно чл.
694, ал.3 ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на
вземане на друг кредитор, включено в
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
В конкретния
случай се установи, че с Определение №3818/20.07.2018 година по т.д. № 4855/16
година на VI-16 състав, ТО
на СГС, съдът е оставил без уважение възражението на ищеца "К.Т.Б."
АД - в несъстоятелност, срещу допълнителния списък на приетите вземания, обявен
на 04.06.2018 година по партида на "К." ООД/н/, с който за удовлетворяване
в производството по несъстоятелност е прието вземането на "А.С.А."
ЕООД, в размер на 114 056,14 лв., с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Предвид
изложеното, за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящото
производство.
Основанието за
завеждане на иска е, че вземането на ответното дружество е предявено след
изтичане на срока по чл. 688, ал.1 ТЗ.
Не е спорно,
че срокът за предявяване на кредиторовите вземания изтичал на 08.01.2018
година. Безспорно е и че молбата за предявяване на вземането на "А.С.А."
ЕООД е постъпила в СГС на 19.01.2018 година, след срока, чрез пратка доставена
от куриерско дружество „Д.Е.Е.“.
Не се спори
и че в автоматизираната система на куриера пратката е заведена с дата
18.01.2019 година, т.е. след срока за предявяване.
Спорно е,
дали пратката съдържаща молба за предявяване на вземанията на "А.С.А."
ЕООД пред съда по несъстоятелността е предадена на куриера на 02.01.2019
година, която дата е ръчно изписана на товарителница № ********** и която дата "А.С.А."
ЕООД поддържа да е датата на предявяването.
Срокът не се
счита за пропуснат, ако изпращането на молбата за предявяване на вземането, е
станало в рамките на срока по пощата (чл. 62, ал. 2 ГПК), като това правило се
прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на
основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги. (В този смисъл Определение №
194/31.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 182/2009 г., ТК, 2-о отд.; Решение №
56/25.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1201/2011 г., ТК, 1-о отд.; Определение №
766/5.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 212/2010 г., ТК, 2-о отд.; Определение №
75/4.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 258/2014 г., ГК, 4-о отд.; Определение №
43/3.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 42/2009 г., ГК, 3-о отд.).
Отношенията
за приемане и доставка на пратката се уреждат в Закона за пощенските услуги,
Глобалните общи условия на „Д.Е.Е.“ за пренасяне на пратки и Специфичните
условия за взаимоотношенията на куриерски услуги на „Д.Е.Е.“.
Съдът не приема
за доказано възражението на
ответника "А.С.А." ЕООД, че датата на предявяване на вземането му в производството
по несъстоятелност е 02.01.2018 година. Товарителницата представлява частен
свидетелстващ документ /проф. Ж. С., Българско процесуално право, осмо издание,
стр.286/, който се ползва с формална доказателствена сила само относно факта на писменото
изявление и неговото авторство. Доказателствената му сила не обхваща датата и
мястото на издаване така, както са посочени в товарителницата /в този смисъл
Решение №270/19.02.2015 по дело
№7175/2013 на ВКС, ГК, IV г.о/. За да се ползва с формалната доказателствена
сила относно писменото изявление и неговото авторство, частният свидетелстващ
документ следва да бъде подписан от издателя си. В конкретния случай процесната
ръчна товарителница не носи подписа на представител на куриерското дружество, а
такъв на изпращача.
Частният
документ – товарителница може да бъде автентичен, но да е неверен – когато
съдържанието му не отговаря на действително осъществените факти. При оспорване
на верността, доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на
съдебното дирене.
Предвид
изложеното, спорът за верността на ръчната товарителница, респ. за истинността на
датата на съставянето й, следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на
всички доказателства.
Когато
документът е свидетелстващ оспорването на истинността означава да се заяви, че
е неавтентичен – отрича се формалната доказателствена сила на свидетелстващия
документ или да се заяви, че е неверен. В последния случай оспорващият отрича
материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че
удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение.
Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата
доказателствена сила на документа и то само срещу материалната доказателствена
сила на официалните свидетелстващи документи. Процесната товарителница е частен
документ, поради което оспорването на верността се преценява по същество , а не
в нарочно открито производство по чл.193 ГПК.
Съгласно постоянната
практика на ВКС при спор относно датата на подаване на куриерската пратка,
следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката
дата. За установяване датата на получаване на пратката от куриера съдът е приобщил
по делото изпратена от „Д.Е.Е.Е.“ информация с писмо /л.85 и сл./, неоспорена
от страните. Видно от писмото на „Д.Е.Е.Е.“ денят на действителното постъпване
на куриерската пратка при куриера е 18.01.2018 година. Съгласно
отразеното всички
пратки след приемане се въвеждат веднага в системата и датите върху
придружаващи документи на пратката съответстват на въведените във вътрешната
система, като за валидни куриерското дружество сочи датите от въвеждането в
системата на куриерското дружество.
От доказателствата
по делото се установява, че процесната пратка е въведена в системата на куриера
на 18.01.2018 година, която дата съдът приема за дата на предявяване на
вземането на "А.С.А." ЕООД.
На следващо
място, съгласно Глобалните общи условия на DHL „Пратка“ са
всички документи или колети, пътуващи с една товарителница и транспортирани по
начин, избран от DHL. “Товарителница” е всяка маркировка, създадена от автоматизираните
системи на DHL. Т.е. всяка пратка има товарителница, генерирана от автоматизираните
системи на куриерското дружество, което се потвърждава от писмото на
куриерското дружество.
Сроковете за
доставка са уредени в чл.9 от глобалните общи условия /л.8/, където е
предвидено, че куриерското дружество доставя пратката, съгласно обичайните
срокове за доставка на DHL. Същевременно в чл.3 от специфичните условия /л.11/
е посочено, че сроковете за доставяне на пратките се определят в зависимост от
вида на услугата и са посочени в Тарифния справочник на „Д.Е.Е.“.
Видно и от
депозираната писмена защита от ответната страна, изпратена чрез същия куриер от
същата дестинация, пратката е пристигнала в съда в рамките на следващия работен
ден.
Начинът за
плащане е регламентиран по идентичен начин в чл.69 ЗПУ и чл.7 – чл. 9
Специфичните условия за взаимоотношенията с потребители на „Д.Е.Е.“/л.11/,
съгласно които цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите,
заплащането се извършва в брой или безкасово, като цените на услугите могат да
се заплащат и в срокове, определени в индивидуалните договори, сключени с
потребители.
Видно от чл.24.2
Специфичните условия /л.13/ потребителите са длъжни да предплатят цената на
услугата, освен ако не е посочен друг начин на плащане в индивидуалния договор
или допълнително споразумение.
В конкретния
случай, фактурата за процесната пратка с товарителница № ********** е издадена
на 19.01.2018 година.
Видно от
свидетелските показния на св. Д. ръчната товарителницата № **********/02.01.2018
г. е попълнена от него. По отношение на датата на съставянето й съдът приема,
че същата се установява от официално изявление на куриерското дружество и приложените
към него писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че показанията
на свидетеля Б.Д. изцяло потвърждават установеното с доказателствения материал
по делото, че пратките в процесната куриерска фирма се въвеждат в системата на
куриерското дружество в деня на получаването им от куриера-служител, за което
се генерира товарителница с номер идентичен с този на ръчната товарителница на
пратката, като датите на ръчната и електронната товарителници следва да
съвпадат. Потвърждават се и обстоятелствата, че процесната пратка е обработена
в офиса на куриера на 18.01.2018 г. и заплатена на следващия ден. Доколкото не
е въведена в системата и не е заплатена цената на услугата, то не би могло да
се приеме, че е завършен фактическият състав по сключване на договор между
куриера и клиента, респ. че е възникнало задължение за куриера да изпълни заплатената услуга от потребителя, съгласно Глобалните
условия на дружеството и чл.21,
ал.4 ЗПУ. Товарителницата е доказателство за изпращането на пратката с уникален
номер, който може да бъде използван на
интернет страница на куриерската фирма за нейното проследяване. В случая това
не е било възможно поради факта, че същата не е била въведена в системата на
оператора.
При липса на
заплатена цена на услугата, който факт, въпреки важността на пратката, е
игнориран и от куриера, който не е събрал стойността на услугата, и от изпращача,
който не е изпълнил задължението си да плати, няма основания да се приеме че
поръчката за пратката е приета от оператора за изпълнение, нито изпращачът би
имал право на рекламация.
Предвид установеното по-горе, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ръчна товарителница №********** /л.32/ да е с достоверна дата 02.01.2018 година. Този извод не се опровергава и от представената от ответника справка за движението на дела през 2017 година, страна по които е „А. С.А.“ ЕООД, изготвена от адв. К.А. /л.73,74/ с нотариално заверен подпис от 03.01.2018 година, в която е посочено че дружеството е предявило вземането си към „К.Д.“ ЕООД на 02.01.2018 година.
При съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че пратка с
товарителница №**********, съдържаща молба за предявяване на вземанията на
"А.С.А." ЕООД, в размер на 114 056,14 лв., включено в допълнението
към списъка на допълнително приетите предявени вземания по т.д. №4855/2016 г.,
по описа на СГС, е подадена на 18.01.2018 година, респ. вземането е предявено извън
законоустановения срок по чл.688, ал.1 ТЗ.
Съгласно
чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнени права се погасяват.
С оглед
гореизложеното, съдът намира иска за основателен и доказан.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 1140, 56 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на "К.Т.Б." АД - в несъстоятелност, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от постоянните синдици К.Х.М.и
А.Н.Д., назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, че вземането на „А.С.АН“ ЕООД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Н. И.Б., към
"К.-Д." ООД - в
несъстоятелност, с ЕИК********, в размер на 114 056, 14 лева, което е прието в
производството по несъстоятелност по т.д.
№ 4855 от 2016 г. на ТО, VI-16 с-в на СГС на "К.-Д."
ООД - в несъстоятелност, с ЕИК********, с допълнение към списъка на допълнително приетите вземания, предявени
в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, съставен от синдика на „К.-Д.“ ООД /н/, обявен на
04.06.2018 година в ТР на АВ по партидата на дружеството, одобрен с определение
№ 3818 от 20.07.2018 година на СГС, е несъществуващо като погасено, на
основание чл.739, ал.1 ТЗ, поради подаване на молбата за предявяването му извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„А.С.АН“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. И.Б., да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1140,56 лева– държавна такса в
производството, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Решението е
постановено при участието на синдика на „К.-Д.“ ООД /в несъстоятелност/ - В.П.М.
На основание
чл.694, ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение има установително действие по
отношение на длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: