№ 6428
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110168129 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...... АД срещу ...
АД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, за установяване
дължимостта на сумата 204,05 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” по Щета № ...56
с включени ликвидационни разходи за настъпило на 05.04.2024 г. застрахователно събитие -
ПТП, ведно със законната лихва от 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 41173/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 05.04.2024 г. на паркинга на ....,
находящ се в гр. ......., при извършване на необезопасена маневра за излизане от паркомясто
водачът на лек автомобил „.“, рег. № ....., удря в предна лява част намиращия се в паркирано
състояние лек автомобил „.....“, рег. № ...., в резултат на което за последното МПС
възникнали материални вреди. Към датата на процесното ПТП за увредения лек автомобил
при ищеца е имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ......7476/28.02.2024 г. Във връзка процесното ПТП е изготвен и
подписан Двустранен протокол за ПТП от 05.04.2024 г., удостоверяващо, че виновен за
настъпване на процесното ПТП бил водачът на лек автомобил „.“, рег. № ...... По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № ...56, било определено и
изплатено на застрахованото лице обезщетение в размер на 189,05 лв. с преводно нареждане
от 10.04.2024 г. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС
„.“, рег. № ....., имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови
заплатеното обезщетение, ведно с ликсидационните разноски за определянето му в размер
на 15 лв., но не последвало плащане. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като недопустим, доколкото не е дал повод за завеждане на настоящото дело. По
същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП. От предоставения
двустранен протокол по делото не ставало ясно дали е налице съгласие на участниците
относно вината на водача на застрахованото при ответника МПС. Оспорва иска и по размер,
1
доколкото претендираната сума не отговаряла на претърпените вреди и била завишена.
Счита, че обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената
вреда. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото застрахователна
полица № ......7476 от 28.02.2024 за комбинирана автомобилна застраховака „А“, към датата
на настъпване на ПТП – 05.04.2024 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „.....“ с
рег. №...., е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
със срок на застрахователното покритие от 04.03.2024 г. до 03.03.2025 г. Ответникът не
оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между него и водача на лек автомобил „.“ с рег. №....... към датата на процесното ПТП.
Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 05.04.2024 г. и
от заключението на САТЕ, прието от съда като обективно и компетентно се установява, че
на 05.04.2024 г. около 15.50 часа водачът на лек автомобил „.“ с рег. №....... при потегляне и
излизане от паркинг на ......, находящ се на ул. „М.“ реализира ПТП с паркирания от дясната
му страна лек автомобил „.....“ с рег. №..... Съгласно заключението след сравняване на
щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в двустранния констативен протокол за
ПТП видими увреждания е направен извод, че щетите по лек автомобил „.....“ с рег. №.... се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 05.04.2024 г.
произшествие.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 189,05
лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото преводно
нареждане от 10.04.2024 г. в полза на собственика на увредения автомобил. Собствеността
се установява от представения по делото регистрационен талон част II. Със заплащането на
определеното обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по договора за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на автомобил марка „.“ с рег. №......., който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
2
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни. Вписаното в съставения
двустранен констативен протокол от страна на виновния водач признание също следва да се
цени като изявление на неизгоден за автора си факт, за което авторът е положил своя
подпис.
Не е спорно, че с регресна покана, получена от ответното дружество на 06.06.2024 г.
ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение пред ответника, който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „.....“ с рег. №...., изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 424,13 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от
установения дължим такъв, поради което ответното възражение за завишеност на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно. Съдът счита, че
сумата 15.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от 204,05 лева,
представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се
явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените и претендирани в настоящото производство разноски в общ
размер на 475.00 лева, от които 25.00 лева – за платена държавна такса, 350,00 лева –
депозит за вещо лице и 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева,
от които 25.00 лева –държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ... АД ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление: гр. ..... дължи на ...... АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. .....
на основание иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, за установяване дължимостта на
сумата 204,05 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” по Щета №...56 с включени
ликвидационни разходи за настъпило на 05.04.2024 г. застрахователно събитие - ПТП, ведно
със законната лихва от 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
41173/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
ОСЪЖДА ... АД ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати на
...... АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 475,00 лева – разноски в настоящото производство и сумата в размер на
75,00 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4