О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26
ВОС гражданско отделение в закрито заседание
на 27 януари
две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател: В** В**
Членове: АН** П**
В** М**
при секретаря
……………………………………………..и с участието
на……………………прокурора………………..изслуша
докладваното
от съдия П** в.гр.дело 589 по описа на ВОС за
2020 година.
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от Общ.
В**, представлявана от Кмета на Общината против Определение от 04.08.2020 г. ,
постановено по г.д. № 3473/2019 г. по описа на Районен съд В**. В жалбата се
излага, че Община В**н е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК с изх. № ПО-01-10-3047/20.12.2019 г. за заплащане на дължима
неплатена наемна цена от „Ф** –м**“ ЕООД, ЕИК **. С определение от 12.03.2020
г. по ЧГД № 3473 /2019 г. получено от Община В** на 26.05.2020 г. е даден
едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането им. Твърди се във
въззивната жалба, че на 18.06.2020 г. е подадена искова молба пред Районен съд
В** против „Ф**-М**с“ ЕООД, ЕИК **, въз основа на която е образувано гр. Д. №
929 / 2020 г.по описа на РС В**. Считат , че тъй като общината е изпълнила
дадените от съда указания, не е налице основание за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение с № 2888 от 20.12.2019 г.по чл.410 ГПК.
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Община Видин е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ф** М**“ ЕООД , ЕИК ***
за сумата от 1638,91 лева ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано
от 18.12.2019 г.до окончателното издължаване на сумата , 611,10 лева лихва за периода от 10.03.2018 г. до
18.12.2019 г. дължими суми от наем на помещение по договор между страните. ВРС
е разпоредил издаването на заповед № 2888 от 20.12.2019 г.за изпълнение на
парично задължение за претендираните суми.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК , поради което съдът с определение
от 12.03.2020 г. е указал на заявителя Община В** да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На
заявителя са указани и последствията при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в срока.
Съобщение за определението на
съда е връчено на заявителя на 26.05.2020 г. , който в този срок не е
представил доказателства по делото, че е предявил иск в указания едномесечен
срок, поради което е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и е прекратил производството по делото.
Определението е
правилно.
За да постанови определението,
предмет на настоящата проверка, съда издал заповедта за изпълнение приел, че не
са ангажирани пред него доказателства за предявяването на исковата молба против
длъжника в срок.
Доказването на факта,
че е предявен иск за установяване на вземането е в тежест на заявителя и това е
изрично посочено в нормата на чл.415, ал.5 ГПК. В конкретния случай такива
доказателства не са били представени пред съда, издал заповедта за изпълнение.
Следва да се посочи на първо
място, че заявителят – частният жалбоподател не твърди да е предявил иск против
длъжника за установяване на вземането.
Съгласно действащата
редакция на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че
е предявил иска за установяване на вземането си в едномесечния срок по ал.1,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен
лист по чл.418 ГПК. С депозирането на
установителния иск за заявителя възниква и задължението да предостави
доказателства, че е предявил иска в срок. Правомощие на заповедния съд е сам да
обезсили издадената заповед за изпълнение, в случай, че такива доказателства не
бъдат ангажирани.
По приложението на чл. 415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива
практика на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, напр.
определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о.,
определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о.,
определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о.,
определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и
др. В същите е възприето становището, че за да не бъде обезсилена заповедта за
изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заявителят трябва не само да
предяви специалния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК в рамките
на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, а и до изтичане на този
срок да представи доказателства за предявяването на иска пред съда, издал
заповедта за изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК
може да послужи, както адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие
от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на
съда или данни за изпращането й по пощата, така и нарочно съдебно
удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото
производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за
предявяване на иска - един месец от датата на уведомяване на заявителя за
постъпилото възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и неговото пропускане е
основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта. Това становище е
застъпено и т.13 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК където е указано, че
законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в
хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК /изм./, ако заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК /изм./. Съдът,
разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали
заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /изм/,
включително в случаите, когато заповедното и исковото производство са висящи
пред един и същ съдебен състав. Виж Определение № 945 от 23.10.2012 г. на ВКС
по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК. Доколкото по делото безспорно е
установено, че в указания срок пред заповедния съд не са представени
доказателства за предявен иск в хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК
/такива не се представят и с частната жалба/, то обжалваното определение е
правилно, като постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика.
Съобразявайки изложеното, депозираната частна жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.08.2020 г. ,
постановено по г.д. № 3473/2019 г. по описа на Районен съд В**.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :