№ 1026
гр. Бургас, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100500827 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. К. Г. и А. Т. Г., чрез
пълномощника им адв. Пенка Мутафчиева от Софийска адвокатска колегия,
срещу Решение № 2882/15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7332/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е установено, че всеки от тях тях дължи на „Топлофикация –
Бургас” ЕАД по 179,62 лв. – главница, представляваща 1/3 от цената на
доставена топлинна енергия за периода февруари 2018 г. – януари 2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.*** ж.к.*** бл.*** вх.* ет.* ап.*, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД по 11,40 лв. – мораторна лихва,
представляваща 1/3 от общо дължимата мораторна лихва за периода
01.04.2018 г. – 12.03.2020 г., и по 10,10 лв. – мораторна лихва,
представляваща 1/3 от общо дължимата мораторна лихва за периода
09.04.2020 г. – 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.03.2021 г., до
окончателното изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед №
248/23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1979/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Белчевстрой“ ЕООД.
Въззивниците считат, че решението е нищожно, недопустимо и
1
неправилно. Неправилността обосновават с допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди се, че въззивниците са били лишени от правото да
участват пълноценно в процеса пред първата инстанция, тъй като не са били
редовно призовани за последното съдебно заседание. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички възражения, направени от въззивниците в
първоинстанционното производство. Въззивниците изтъкват също, че
Решение № Ц-6/07.04.2017 г на Комисията за енергийно и водно регулиране,
с което са одобрени цените на топлоенергията за процесния обект, е отменено
с решение на Върховния административен съд. Считат, че не са потребили
топлинна енергия, която да трябва да заплащат.
Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение и
да отхвърли исковете. Претендират се деловодните разноски.
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която
сочи, че по делото е установено, че въззивниците са съсобственици по
наследство, всеки с по 1/3 ид. ч. от топлофицирания имот. Според
въззиваемата страна решението на първата инстанция е правилно, тъй като е
основано на закона и на събрания доказателствен материал. Излага се, че
отчитането на дяловото разпределение на топлинната енергия в абонатната
станция е осъществявано от „Белчевстрой“ ЕООД и е изготвяна обща и
индивидуална сметка на абонатите, по цени, одобрени за „Топлофикация –
Бургас“ ЕАД от КЕВР. Въззиваемата страна поддържа, че доставената
топлинна енергия от дружеството за процесния период е разпределена
правилно съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
действащата методика, утвърдена от КЕВР.
Третото лице помагач не се е явило в открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, нито е депозирало писмено становище по същество.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирани лица, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.
1 и чл. 261 ГПК.
По валидността и допустимостта на решението:
Въззивният съд извърши проверка по чл. 269 ГПК и счита, че
решението е валидно и допустимо. Не е вярно твърдението на въззивниците,
че решението не е подписано. Решението не е постановено по нередовна
искова молба. Съдът не се е произнесъл и свръх петитум. Твърдяното от
въззивниците нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с
призоваването на страните, е относимо към правилността, а не към
допустимостта на решението.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящото производство е образувано след възражение, подадено от
2
въззивниците срещу Заповед № 248/23.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1979/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас. Със същата е разпоредено длъжниците Р. К. Г., А. Т. Г.
и Д.Т.Б. да заплатят разделно на кредитира „Топлофикация – Бургас” ЕАД
сумата от 538,85 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода февруари 2018 г. – януари 2021 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр.*** ж.к*** бл.*** вх.* ет.* ап.***, сумата от 34,20 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода 01.04.2018 г. –
12.03.2020 г., сумата от 30,30 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода 09.04.2020 г. – 18.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
19.03.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. –
разноски по делото.
Заповедта е влязла в сила по отношение на единия от длъжниците –
Д.Б., тъй като същата не е възразила срещу заповедта, след като й е била
връчена. Затова предмет на производството по чл. 422 ГПК е 1/3 от
дължимото от всеки от двамата длъжници, които са подали възражение.
Ищецът по делото е привлякъл като трето лице помагач на своя страна
„Белчевстрой“ ЕООД – дружеството, което на основание чл. 139а от Закона за
енергетиката е извършвало отчитането и дяловото разпределение на
топлоенергията в процесния имот.
С определение в открито съдебно заседание на 28.06.2023 г. съдът е
приел за основателни оплакванията на въззивниците, че не са били редовно
призовани за последното открито съдебно заседание в първата инстанция,
поради което не са се явили за същото. В открито съдебно заседание на
13.09.2023 г. съдът повтори процесуалните действия, извършени от
първоинстанционния съд, за да санира извършеното нарушение на
съдопроизводствените правила. В заседанието съдът установи идентичност на
всички преписи от писмени доказателства към исковата молба с
представените от въззиваемата страна оригинали, изслуша вещи лица и прие
ново писмено доказателство, представено от въззивниците.
По същество първата инстанция правилно е установила собствеността
върху процесния имот. Позовала се е на Допълнителна заповед №
293/20.03.1989 г. (л. 68 от първоинстанционното дело), с която процесният
имот е възложен на Т.А.Г. като обезщетение срещу отчуждаване на негов
имот, и удостоверение за наследници (л. 10 от първоинстанционното дело),
от което е видно, че наследници по закон са въззивницата Р. Г. – преживяла
****, въззивникът А. Г. – ***, и Д.Б. – ****.
Въззивниците настояваха пред настоящия съд да бъде задължена
въззиваемата страна да представи оригинал от горецитираната заповед.
Въззиваемата страна обаче заяви, че не разполага с оригинал от тази заповед.
Настоящият състав намира това за правдоподобно, тъй като няма причина
„Топлофикация – Бургас“ ЕАД да разполага с оригинал от документ за
собственост на свои абонати.
Първата инстанция също правилно е установила, че имотът на
3
въззивниците се намира в топлоснабдена от „Топлофикация – Бургас“ ЕАД
сграда в режим на етажна собственост, както и че дяловото разпределение е
извършвано от „Белчевстрой“ ЕООД. Това ясно следва от приетите по делото
писмени доказателства: протокол от общо събрание на етажната, договори за
топлосбандяване и за дялово разпределение и анексите към тях (л. 25-65).
За облигационните отношения на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД се
прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация – Бургас” ЕАД, приложени на л. 65-67 от
първоинстанционното дело. Тези общи условия са били публикувани в
местен ежедневник, действали са в процесния период и обвързват всички
потребители, без да е необходимо изрично изявление от тяхна страна за това.
С оглед качеството на въззивниците на собственици на имот в
топлоснабдена сграда, между тях и доставчикът е възникнало облигационно
правоотношение, съгласно чл. 3 от Общите условия, което не е прекратено.
Така по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закон за енергетиката, като собственик
на обекта, всеки от тях има и качеството на потребител на топлинна енергия.
Във връзка с въпроса дали и колко топлинна енергия е потребена в
процесния имот са представени писмени доказателства: отчетите на общите
топломер и водомер в абонатната станция за етажната собственост за
процесния период, справка за консумираната топлоенергия и приспаднати
технологични загуби за абонатната станция на етажната собственост за
процесния период, справка за дължими суми от въззивниците за същия
период. Назначена е и комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза. От нея се установява, че в процесния имот е потребявана
топлинна енергия за отопление от щранг-лира и сградна инсталация, която не
е била заплащана в срока по чл. 32, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас” ЕАД. Освен това въззивниците
не са заплащали и такси за отчет и дялово разпределение. Според вещото
лице всеки от въззивниците дължи главници в размер на 179,62 лв., а лихвите
за забавено плащане са в общ размер от 21,50 лв. за всеки от въззивниците. В
експертизата също така е посочено, че абонатната станция, към която е
присъединен имотът на ответниците, през процесния период е работела на
отопление и битова гореща вода, като същата е била действаща през целия
период. Според вещите лица при индивидуалното разпределение на
топлинната енергия за всички абонати, присъединени към абонатната
станция, са били спазени действащите нормативни разпоредби, както и
утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия, като сумите за топлинна
енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Вещите лица бяха повторно изслушани пред въззивната инстанция.
Заявяват, че не са ходили в процесния апартамент, защото не е било нужно за
целите на експертизата. Разполагали са с извлечение от абонатната станция,
съгласно което е имало топлоподаване към сградата за целия процесен
период.
Настоящият съд намира заключението на вещите лица за компетентно
4
изготвено и не намира причина да не го кредитира.
Правилно първоинстанционният съд е намерил за правно неотносими
представените по делото два протокола от проведени общи събрания на
собствениците на обекти в етажната собственост (от 07.03.2017 г. и от
28.01.2021 г), на които са били приети решения ответниците да бъдат
освободени от заплащане на суми към „Топлофикация-Бургас” ЕАД. Пред
настоящата инстанция е представено и писмо, с което се твърди, че се
уведомява „Белчевстрой“ ЕООД за тези решения. Пред въззивна инстанция е
представен и трети такъв протокол (от 21.09.2021 г.), с който етажната
собственост е взела решение да прекрати топлоподаването към апартаментите
от входа, но да запази топлоподаването за подгряване на вода. В протокола от
07.03.2017 г. се сочи, че през жилището на въззивниците преминават
единствено съоръжения, които са изорали със стъклена врата и гипсокартон,
поради което семейството няма достъп до самите тръби и не получава
никаква топлина от тях и като цяло от сградната инсталация. В протокола от
28.01.2021 г. се сочи, че от 2013 г. през жилището на въззивниците не
преминават тръби и съоръжения на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД.
Протоколът от 21.09.2021 г. не касае процесния период.
От горепосочените протоколи става ясно, че сградата, в която се намира
процесният имот, не е била с прекъснато топлоподаване през процесния
период. Поради това в имота на въззивниците се е излъчвала топлина от
сградната инсталация и от щранг-лирата. Както е разяснено Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от
отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е
спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на етажната собственост.
На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приел, че
възражението на въззивниците за изтекла погасителна давност е
неоснователно. В случая давността е тригодишна на основание чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Най-старото от процесните задължения по главницата е за м.
февруари 2018 г., като на основание чл. 32, ал. 1 от Общите условия на
„Топлофикация – Бургас“ ЕАД е следвало да бъде платено в 30-дневен срок,
т.е. в срок до 30.03.2018 г. От тази дата е започнала да тече давността. При
това положение е очевидно, че няма как да е изтекла към 19.03.2021 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същото важи за по-
късно възникналите задължения.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че при определяне на
цената на топлоенергията в имота въззивниците не е съобразена отмяната на
Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране
от Върховния административен съд. Това твърдение се прави за пръв път
пред настоящата инстанция. То е могло да бъде направено пред първата
инстанция, поради което е преклудирано (чл. 266 ГПК). За пълнота обаче
следва да се посочи, че според вещите лица по назначената експертиза при
5
изчисляване на дължимите суми за потребена топлоенергия са съобразени
всички изисквания за ценообразуване.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивниците срещу
първоинстанционното решение. Няма данни за наличие на пристрастие от
страна на председателя на състава, разгледал делото. Не е вярно, че в
решението си съдът се е позовал на неангажирани по делото доказателства и
на „други дела между същите страни, предмет и съдебен състав“. Решението е
обосновано, в съответствие с материалния закон, а допуснатите нарушения на
съдопроизводствените правила са коригирани от настоящата инстанция. Не са
налице пороци в доклада на съда и разпределянето на доказателствената
тежест.
Предвид изложеното съдът счита, че искът за главницата е безспорно
доказан. Основателността на главното задължение влече основателност и на
акцесорните, включително за законната лихва до изплащане. Решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
Въззиваемата страна е направила своевременно искане за заплащане на
деловодни разноски в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение във
въззивна инстанция, и 30 лв. – възнаграждение за явяване на вещи лица във
въззивна инстанция. Представени са доказателства за плащанията. Предвид
изхода на спора следва да присъди пълният размер на претендираните
разноски.
С определение от 13.09.2023 г. съдът е указал на въззивниците и на
въззиваемата страна да внесат по 30 лв. за явяване на вещите лица пред
въззивния съд. Въззиваемата страна е внесла дължимия от нея депозит в
размер на 30 лв., но към момента на постановяване на решението
въззивниците не са изпълнили своето задължение. Налице е хипотезата на чл.
77 ГПК – страната е останала задължена за разноски, които подлежат на
принудително изпълнение. Поради това с решението си съдът ще осъди
въззивниците да заплатят дължимото възнаграждение на вещите лица.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2882/15.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 7332/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Р. К. Г., ЕГН **********, и А. Т.
Г., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща деловодни
разноски за въззивна инстанция.
6
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, и А. Т. Г., ЕГН **********, да
заплатят на вещите лица Жулиета Атанасова Едрева, ЕГН **********, и
Марияна Димова Ангелова, ЕГН **********, по 15 лв. – възнаграждение за
явяване в открито съдебно заседание във въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД – „Белчевстрой“ ЕООД, ЕИК
*********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7