Решение по дело №1186/2019 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. К., 01.07.2019 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 24.06.2019 година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при участието на секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Нейков гр. дело № 1186/2019 година по описа на РС – К., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 1186/2019 г. е образувано по искова молба от Р.Б.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Ст. Г.-Ч.,*** против „Б.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Г.,  с правно основание чл. 422 от ГПК, с цена на иска – 510,00лв.

Ищцата сочи, че работила в ответното дружество в звено „Пресукване“, като трудовият й договор бил прекратен на 10.09.2018 г. поради намаляване обема на работа на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че дружеството не заплатило трудовото възнаграждение за м. 06.2018 г., както и обезщетението за оставане без работа – 510,00 лева, поради което депозирала заявление по чл. 410 ГПК пред РС-К. и било образувано ч.гр.д. ***/2019 г. След издаването на заповедта по чл. 410 ГПК, ответното дружество заплатило сумата от 467,15 лева, което представлявало трудовото възнаграждение за м.06.2018г и депозирало възражение, че не дължи сумата от 510,00 лева , както и направените разноски по ч.гр.д. ***/2019 г.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Б.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Г., че дължи сумата  в размер на 500,00 лева, представляващо обезщетение  по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода от 10.09.2018 г. до 10.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.   Оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. Не оспорва твърдението, че между страните  бил сключен трудов договор, прекратен на 10.09.2018 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Не  оспорва твърдението, че сумата от 467,15 лева, представляваща възнаграждение за ищцата за м. 06.2018 година, била заплатена след получаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Не оспорва твърдението, че не било  заплатено на ищцата обезщетение по реда на чл. 222 от ГПК.

 Сочи, че обезщетението по чл. 222 от КТ се дължало от работодателя на работник, с който трудовото правоотношение било прекратено на някое от посочените в разпоредбата основания и когато работникът е останал без работа поне един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетението ставало изискуемо, след като работникът е останал без работа и е представил пред работодателя надлежни доказателства за това.

Твърди, че ищцата не подала молба до „БЪЛГАРИЯ – ТЕКС“ АД и не представила доказателства, че е останала без работа в продължение на един месец от прекратяване на трудовото правоотношение. Не били  представени и с исковата молба такива доказателства. Заявява готовност да заплати дължимото обезщетение след представяне пред съда или работодателя на надлежни доказателства за възникване на правото на ищцата да получи обезщетение по реда на чл. 222 от КТ.

Сочи, че след като пред работодателя не били представени доказателства за възникване на правото за получаване на обезщетение за оставане без работа, то „БЪЛГАРИЯ – ТЕКС“ АД не било в забава и не дължало претендираните лихви.

Твърди, че  не дължи разноски и за заповедното производство. Сочи, че съгласно възприетото от ВКС в т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013 година от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, след като кредиторът бил получил плащане за вземането си след издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но не и за разноските, то той имал право да се снабди с изпълнителен лист само за разноските и това искане трябвало да бъде направено с срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Кредиторът  имал право в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК да поиска издаване на изпълнителен лист относно разноските, направени във връзка с искането за изплащане на трудово възнаграждение за м. 06.2018 година.

Твърди, че след като ищцата не била представила доказателства за оставане без работа, за дружеството не било възниквало задължението за заплащане на претендираната сума и с поведението си не било дало основание за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно не следвало да носи тежестта на разноските за производството.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Моли съда да отхвърли искането за присъждане в полза на ищцата на разноски, както за настоящото така и за производството по ч.гр.д. №***/2019 година по описа на Районен съд К..

Заявява, че  ще заплати обезщетение по реда на чл. 222 от КТ при представяне на доказателства за възникване на правото на ищцата да получи това обезщетение.

 

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на страните, съдът намери за установено следното:

            Видно от Заповед № **/10.09.2018 г. от изп.директор на „Б.Т.“ АД, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Р.Б.С. на осн. чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа.

            По делото е представена справка за актуално състояние на действащи трудови договори за Р.Б.С. за периода от 10.09.2018 г. до 20.06.2019 г. от ТД на НАП Пловдив, от която е видно, че същата е сключила трудов договор на дата 06.11.2018 г.

            Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1186/2019 по описа на РС-К., съдът е издал Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил „БЪЛГАРИЯ - ТЕКС“ АД, да заплати на Р.Б.С.,   чрез пълномощника си адвокат С.Г.Г.- Ч., сумата: 977  лева  главница; законна лихва от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 300,00  лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати 25,00 лева държавна такса по сметката на РС-К.. По същата заповед длъжникът „БЪЛГАРИЯ - ТЕКС“ АД е възразил.

В исковата молба ищцата сочи, че сумата в размер на 467,15 лева, представляваща трудовото възнаграждение за м. 06.2018 г. била заплатена от ответното дружество, но сумата от 510,00 лева  - обезщетение по чл. 222 КТ и разноските по заповедното производство не били заплатени.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Безспорно се установи  по делото, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т.3 от КТ- поради намаляване обема на работа. Съдът цени като доказателство представената справка от ТД на НАП  -Пловдив , от която е видно че от дата 10.09.2018 г. до 10.10.2018 г. /1месец/ ищцата Р.Б.С. е останала без работа  и не е получавала трудово възнаграждение. От същата справка е видно, че тя е започнала работа на дата 06.11.2018 г.

Обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ се изплаща при уволнение, поради съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 г.  работни дни, и същото е в размер на брутното му трудово възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но не повече от един месец, освен ако друг нормативен акт предвижда изплащането на това обезщетение за по-дълъг срок.

Претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по  чл. 222, ал. 1 КТ е основателна, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, при което й се дължи това обезщетение.

По тези съображения искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан в претендирания с исковата молба размер.

По въпроса за разноските в производството:

Относно становището на ответника, че работодателят не  е изпаднал в забава и не е дал повод за образуване на делото и във връзка с искането за неприсъждане на разноски относно обезщетението по чл. 222 КТ, както по настоящото производство, така и по заповедното производство, съдът счита следното: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, тъй като до приключване на  производството, включително и до постановяване на съдебния акт от съда, ответникът единствено изразява готовност да заплати дължимото си обезщетение без да е извършил реално плащане. От друга страна същият прави признание на иска, предвид което следва да бъдат присъдени  разноските в производството.

Направено е възражение от ответника за адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност.  Възражението е направено своевременно, но разгледано по същество е неоснователно. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при защита трудови дела с определен материален интерес  - минималното адвокатско възнаграждение е съобразно ал. 2 от Наредбата, според която по дела с материален интерес до 1000 лева /каквото е настоящото/, 300,00 лева е размерът на минималното адвокатско възнаграждение. По делото е представено  адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В договорът за правна защита и съдействие е вписано договорно възнаграждение в размер на минимума, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300,00 лева.

С оглед на горното направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от  ищцата в производството по настоящото дело, следва да се остави без уважение като неоснователно.

 

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в производството по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на  300,00 лева.

 

На основание чл.78, ал.6  ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 50,00лева, представляваща дължима държавна такса за производството.

 

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сторените по делото разноски в размер на 300,00 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И

 

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Г., че същото дължи на Р.Б.С., ЕГН **********,***  чрез пълномощник адв. Ст. Г. - Ч.,***, сумата от 510,00 лева /петстотин и десет лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 222 КТ  за периода от 10.09.2019 г. до 10.10.2018 г. и  законна лихва върху главницата от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА  Б.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Г. да заплати на „Р.Б.С., ЕГН **********,***  чрез пълномощник адв. Ст. Г. - Ч.,***, направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на – 600,00 лева /шестстотин лева и нула стотинки/.

 

ОСЪЖДА  Б.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Г. да заплати на по сметката на РС-К. 50,00 лева /петдесет лева и 0 ст./ окончателна държавна такса. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2019 г. по описа на РС-К..

 

                                                                        

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: