Р Е
Ш Е Н
И Е № 260148
гр. Пловдив, 20.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на двадесет и седми април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
В. ХАДЖИЕВ
при
секретаря Гергана Спасова и в присъствието на прокурора Димитър
Махмудиев като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 757 по описа за 2021
год. , за да се произнесе, взе предвид
следното :
С присъда, постановена
по НОХД №8006/2020г., ПРС , 14-ти н.с. е признал подсъдимия М.С.И. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложил наказание
при условията на чл.54 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА при следната съвкупност от пробационни мерки
: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител
два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Присъдата е обжалвана от подс. М.С.И. ,
чрез неговия защитник -адв.К. в законоустановения срок, с искане за нейното изменение и намаляване на наложеното
наказание. Твърди се неправилно индивидуализиране на наказанието и в този
смисъл се иска определяне на по-ниско по размер наказание пробация.
В съдебно заседание подсъдимият се явява, като лично и чрез защитника си поддържа жалбата и доводите за намаляване на наказанието. Допълнително се излагат твърдения, че подсъдимият има желание да изпълнява задълженията си за издръжка, но е бил в невъзможност, която към настоящия момент е преодоляна, тъй като същият започнал работа в частна фирма. В този смисъл се иска намаляване размера на определеното наказание „пробация“ в минималния по закон размер от шест месеца.
Представителят
на Окръжна прокуратура -Пловдив взема становище за неоснователност
на жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като се излагат
доводи за продължително неплащане на дължима издръжка от страна на подсъдимия,
както и за справедливост на наложеното наказание.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в
предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени от състава на районния съд, се установява
следната фактическа обстановка:
През 2000г. св.З.К. и подс.М.С.И.
заживели на семейни начала, като първата забременяла. Още преди да се роди
детето обаче, двамата се разделили, като св.К.а останала да живее със
семейството на своя баща-св.В. К.. На 20.09.2003г. се родила дъщеря им- Т.М.И.,
която била призната от подсъдимия. Тъй като последният не се грижил за детето и
не пращал средства за издръжка, през 2007г. св. К. подала искова молба и било
образувано гр.д. № 1274/2007г.по описа на ПРС за определяне на издръжка. Била
определена издръжка в размер на 50 лева месечно, която подс.И. следвало да плаща
за детето, считано от 10.05.2006г. Въз основа на издаден изпълнителен лист било
образувано и изпълнително дело при ДСИ към РС-Пловдив. Впоследствие св.К.а
инициирала ново дело, в резултат на което било постановено увеличение на
издръжката на 120 лева месечно. Издаден бил изпълнителен лист, присъединен към
вече образуваното изпълнително дело. Поради факта, че към онзи момент
подсъдимият И. работел на трудов договор, то сумите за издръжка били превеждани
по изпълнително дело и регулярно изплащани на св.К. последното плащане било на
27.06.2018г.
През 2017г. св.Т.М.И. предявила
иск до РС-Пловдив за увеличаване на присъдената й издръжка, като с решение по
гр.д.№ 17547/2017г. , в сила от 27.04.2018г. , присъдената в полза на св.Т. И.
издръжка била увеличена в размер на 220 лева месечно. От началото на
постановяване на това решение подсъдимият И. не плащал дължимата издръжка. Тъй
като напуснал работа, не постъпвали и суми по изпълнителното дело от трудово
възнаграждение, а и подс.И. отишъл да работи в чужбина. От там той изплатил на
св.К. суми с три парични превода чрез Уестърн Юниън на 13.03.2019г./400 евро/, на
11.05.2019г./155 евро/ и на 29.06.2019г./125 евро/, общо възлизащи на 685 евро.
На 03.07.2019г. превел на К. сумата от 220 лева по банков път.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ всички събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства, като правилно е приел, че
липсват съществени противоречия в доказателствения материал, които да
разколебават приетата фактическа обстановка. По отношение на фактите по делото не
съществува и спор между страните, като не се установяват противоречия между
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т.И., З.К. и В. К. относно
взаимоотношенията след развода и установените и приети начини за издължаване на
издръжка за непълнолетното дете. Приложените писмените доказателства-справка за
изплатени суми от ЧСИ, справка за преведени пари в брой, чрез Уестърн Юниън установяват
плащане на посочените по –горе суми, извън инкриминирания период, което
обстоятелство не се оспорва от страните.
Обосновани са
изводите за наличие на състава на чл.183, ал.1 от НК. Безспорно установено е, че
в периода от месец ноември 2018г. до месец
септември 2020 г. в гр.Пловдив, като е осъден с решение по гр.д.№ 17547/2017г.
, в сила от 27.04.2018г. да издържа свой низходящ- дъщеря си Т.М.И. с ЕГН:**********,
подс.М.С.И. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 22 месечни вноски от по 220 лева , или всички в размер
4840 лева. Безспорно
установено е, че през посочения период изцяло разходите за издръжка и гледане
на децата са поети от майката. Налице е неизпълнение на задължението за плащане
на издръжка, тъй като въпреки установеното
частично плащане, то с оглед закъснението, внасяните суми покрили задължението
до м.10.2018г. включително.
Правилни са изводите на
районния съд и за субективната съставомерност на деянието, което се явява
извършено при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
Напълно обосновано
първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието биха се постигнали с
определяне на наказание „Пробация” при условията на чл.54, ал.1 от НК, което е
и по-лекото от двете алтернативни, посочени в закона. Съдът в случая е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни,
признанието на вината, които дават основание да се приеме, че правилно
районният съд е определил наказанието „Пробация” като най-адекватно, с оглед
степента на обществена опасност на извършеното и данните за личността на
подсъдимия. Същевременно, като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен
продължителния период от време, през който е останало неизплатено задължението.
Според въззивният състав, определеното от районният съд наказание „Пробация” се
явява правилно и законосъобразно. Настоящия състав намира за подходящи и
определените две задължителни пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес и Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от по десет месеца. Съдът е взел предвид
посочените по-горе обстоятелства и правилно е определил срока за изпълнение
в размер, близък до минималния, като е
съобразил липсата на трудовата ангажираност на подсъдимия към настоящия момент и
това, че периода на неизпълнение на задължението за издръжка, както и общия
размер на същата, е доста голям. Поради това настоящия състав не споделя
доводите на подсъдимия и неговия защитник за несъразмерност на наложеното
наказание по размер. Твърденията, че подсъдимият е трудово ангажиран не са
подкрепени с писмени доказателства. Ангажирането на подсъдимия за работа в
строителството, без трудов договор, както твърди той, прави невъзможно
събирането на сумата за издръжка. Единствено декларативното желание на подс.И.
да плаща дължимата издръжка, не дава основание на въззивната инстанция да намали
срока на постановените пробационни мерки. Представената във въззивното
производство вносна бележка за сумата от 250 лева, преведени на 19.04.2021г.
също не води до различни изводи, тъй като се касае до инцидентно плащане и то в
много по-късен период от инкриминирания.
Поради всичко изложено, изводите
на ПРС, че с определяне на пробационните мерки –„задължителна регистрация по
настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от по ДЕСЕТ МЕСЕЦА ще се съдейства в
пълна степен за постигане целите на наказанието, се явяват правилни и
законосъобразни.
Мотивиран
от горното, въззивният състав счита, че постановената присъда като обоснована и законосъобразна следва да се
потвърди. Не са налице основания за нейното отменяне или изменяне, поради което
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 10.03.2021 год., постановена по
НОХД № 8006/2020 год. по описа на Пловдивски
районен съд, 14-ти наказателен
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК
за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.