РЕШЕНИЕ
гр.София, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на
секретаря Татяна Асенова и прокурора Танаицова като разгледа докладваното от
съдия Маринкова ВНАХД №1059 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид:
С решение
от 24.11.2020 г. по НАХД №6372/2020 г., СРС, НО, 22 състав е признал обвиняемия
Б.К.С. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление по чл.324, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 300 лв.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП в
частта относно размера на наложеното на обвиняемия С. административно наказание
глоба, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно определено.
Сочи, че според чл.78а, ал.1 от НК размерът на наказанието е от 1000 лв. до
5000 лв., а според ал.5 на чл.78а от НК когато за самото престъпление е
предвидено само наказание глоба или глоба и друго по- леко наказание, в този
случай размерът на административното наказание не може да надвишава размера на
наказанието глоба, предвиден за съответното престъпление. Подчертава, че в
конкретния случай това не е така, тъй като за престъплението по чл.324, ал.1 от НК законът предвижда освен наказание глоба, още и наказание лишаване от
свобода, поради което настоящият казус не попада под хипотезата на ал.5 на
чл.78а от НК.
Иска
от въззивния съд да измени решението на СРС като увеличи размера на наложеното
на обвиняемия наказание глоба в рамките на законоустановения, а именно между
1000 лв. и 5000 лв.
В протеста
не се прави искане за събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и вещи лица, както и
събирането на нови писмени и/или веществени доказателства по делото.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция прокурорът при СГП
поддържа подадения протест по съображенията, изложени в него. Иска от възивния
съд да измени решението на СРС в частта относно размера на наложеното на обвиняемия
административно наказание като съобрази размера на същото със законоустановения
такъв в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно- между 1000 и 5000 лв.
Обвиняемият Б.К.С. не се явява и не взима становище
по делото.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За
да постанови решението си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на
гл.28 от НПК като е преценил на основание чл.378, ал.2 от НПК събраните в хода
на ДП гласни и писмени доказателства (подробно посочени в мотивите към
решението), на база на които е извел фактическа обстановка, която изцяло се
споделя и от въззивния съд и тя е в следния смисъл:
Обв.
Б.К.С. е роден на 13.041970 г. в гр.София, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, средно образование, не работи, живущ ***, ЕГН **********.
На
09.10.2019 г. обв.С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел “Кади”
с ДК №******, оборудван като таксиметров автомобил за извършване на
таксиметрова дейност - жълт на цвят, с поставена на тавана на МПС табела
„такси“, с включени светлини тип „черешки“ в цвят „зелено“ и включен
таксиметров апарат, като се движил в гр.София. Около 03:45 ч. на същата дата на
ул.“Атанас Узунов“ преди кръстовището, образувано от ул.“Атанас Узунов“ и
ул.“Калиманци“, той бил спрян от К.М.Б.за полицейска проверка. Проверяващите
установили, че водачът на таксиметровия автомобил- обв.С. не представя
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, изискуемо по Наредба № 34
за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г., т.е. упражнява професия
„водач на лек таксиметров автомобил", без да има съответната
правоспособност.
От
приложената по делото справка от Агенция „Автомобилни администрация" е
видно, че на обв.С. е издадено удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, валидно до 30.06.2018 г. /дата, предхождаща инкриминираната такава -
09.10.2019 г./.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода
на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства,
съответно не бяха установени и нови обстоятелства по делото. Както е посочил и
първостепенният съд в мотивите си, събрания по делото доказателствен материал е
еднопосочен, непротиворечив и взаимнодопълващ се, поради което и напълно
излишно се явява подробния анализ на същия, още повече, че и обв.С. не оспорва
нито събраните на ДП доказателства, нито фактическите констатации на първата
инстанция, направени на база на този доказателствен материал.
При правилно установена фактическа обстановка
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл.324, ал.1 от НК.
В
конкретния случай от обективна страна обвиняемият С. на 09.10.2019 г.,
03:45 часа в гр. София на ул. “Атанас Узунов“ преди кръстовището, образувано от
ул.“Атанас Узунов“ и ул.“Калиманци“, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген
”, модел “Кади” с ДК № ******, оборудван като таксиметров
автотомобил за извършване на таксиметрова дейност - жълт на цвят, с поставена
на тавана на МПС табела „такси“, с включени светлини тип „черешки“ в цвят
„зелено“ и включен таксиметров апарат, упражнявал професия „водач на лек
таксиметров автомобил“, без да има съответната правоспособност за това - не
притежавал надлежно необходимите документи, съгласно чл. 18 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, обн. ДВ, бр.109 от 14.12.1999
г., изм. ДВ, бр.53 от 26.06.2018 г., а именно: валидно удостоверение „водач на
лек таксиметров автомобил“, като съгласно чл. 18, т.5 от „Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, обн. ДВ, бр.109 от 14.12.1999
г. Съгласно която: „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания: т.5. да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната
община.
С
други думи, той не е притежавал документ, който е могъл да получи само след
успешно полагане на съответните изпити, предвидени в Наредба № 34 на министъра
на транспорта, каквито той не е бил положил и поради това не е имал специална
правоспособност за упражняване на таксиметрова дейност по превоз на пътници,
независимо, че е бил правоспособен водач на МПС. Първата инстанция е изложила
подробни мотиви по този въпрос, които не следва да бъдат преповтаряни и от
въззивния съд, тъй като същите са изцяло правилни и законосъобразни.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината- пряк умисъл. Обвиняемият С. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Той много добре е знаел,
че не е положил необходимите за това изпити и не притежава съответните
документи за извършване на таксиметрова дейност по превоз на пътници- той не
отрича това обстоятелство, т.к. не е разполагал с документите удостоверяващи
съответните обстоятелства, които се изискват по Наредбата за упражняването на
тази дейност. Той е знаел, че няма никакво право да превозва пътници срещу
заплащане с лек таксиметров автомобил. Независимо от това обаче, обвиняемият С.
е решил да изкара доходи възползвайки се от тази дейност, напълно съзнавайки,
че няма право да извършва такава.
Въззивната
инстанция прие, че причина за извършване на престъплението е ниската правна
култура на обвиняемия и незачитането от негова страна на нормите, уреждащи
правоотношенията свързани с упражняването на търговско занятие.
При правилна
правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия Тодоров, като е приел, че са налице предпоставките за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, доколкото и
към деня на инкриминираното по настоящето дело деяние той не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Преценявайки
смекчаващите и отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства,
първостепенният съд е приел, че не са налице отегчаващи отговорността му
обстоятелства, което се споделя като становище и от въззивния съд. Едновременно
с това обаче първостепенният съд не е посочил в мотивите си поради какви
причини е наложил на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 300
лв.- т.е. под установения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимален размер
на наказанието, което се явява недопустимо освен в случаите на ал.5 на чл.78а
от НК. Настоящият казус обаче не попада под тази хипотеза, доколкото за
престъплението, за което е бил признат за виновен обвиняемия С.- това по
чл.324, ал.1 от НК законът предвижда освен наказание глоба в размер от 100 до
300 лв., още и наказание лишаване от свобода за срок до 1 година, поради което
и няма как в конкретния случай на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание глоба под установения в ал.1 на чл.78а от НК размер от 1000 лв.
Доводите изложени в протеста по този въпрос са абсолютно основателни и изцяло
се споделят и от въззивния съд.
В този смисъл
протестът се явява основателен, поради което следва да бъде уважен, като и
предвид липсата на отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, на
същия следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден от закона размер, а именно от 1000 лв. в какъвто смисъл следва да
бъде изменено и решението на СРС.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.3 вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение от 24.11.2020 г. по НАХД №6372/2020 г., СРС, НО, 22
състав в частта относно размера на наложеното на обвиняемия Б.К.С.
административно наказание глоба, като УВЕЛИЧАВА
същия от 300 лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ лева.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.