Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…12
…май….2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. с-в в публично заседание на…ДВАНАДЕСЕТИ……..АПРИЛ….………
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ВТОРА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря…….А.…..П.,……………………..
като…разгледа докладвано от…съдия…ЯНКУЛОВА…възз.ГР.Д.
№…817…по…описа…за…2020г, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано на основание въззивна жалба, подадена от Областна дирекция- МВР чрез
пълномощника гл.юрк. П. Б.-Ф. - ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№201/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ІІІ-ти гр.с-в
съдебно Решение №971/24.07.2020г., в частта, с което е уважен осъдителен иск с
правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР,предявен от ищеца Х.Д.И.,
чрез пълномощника адв.М.М. ***, и
са присъдени разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е изключително
подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност
на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е
допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на
служители на МВР. Заплащането на труда
на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в
специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика.
В съдебно заседание на въззивната инстанция,
въззивният жалбоподател чрез процесуалния представител гл. юрк. П. Б.-Ф.
поддържа въззивната жалба и развива допълнителни съображения.
Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор на същата, не е
участвал в открито съдебно заседание на въззивната инстанция ( лично и/или чрез
процесуален представител) и не е изразил
становище.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
Областна дирекция на МВР – Плевен - ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№201/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по
делото от ІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №971/24.07.2020г. в неговата
осъдителна част, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№201/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на
основание осъдителен иск за парични
вземания с правно основание по
чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, с цена, обуславящи родова
подсъдност на РС като първа инстанция,
предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Х.Д.И.
с адрес по месторабота в гр.П., ул.“С. С.“№*, чрез пълномощника адв. М. М. ***,
със съдебен адрес ***, срещу ответника ( понастоящем въззивен
жалбоподател) - Областна дирекция на
МВР-Плевен (ОД МВР-Плевен)
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът работи като
„младши експерт" към ОДМВР-Плевен и е със статут на държавен служител. За
периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020г., давал по график и нощни дежурства,
както следва:
- през 2017
г. положил общо 79 нощни дежурства,
представляващи 632 часа
- през 2018
г. положил общо 75 нощни дежурства,
представляващи 600 часа
- през 2019
г. положил общо 74 бр. нощни дежурства,
представляващи 592 часа.
- до 15.01.2020
г. положил 4 бр. нощни
дежурства,представляващи 32 часа.
Или, общо за периода от 15.01.2017 до
15.01.2020 г. отработените нощни часове са 1 856 часа. Същите, преизчислени с
коефициент 1,143, възлизат 2121,408 часа. Разликата между отработените нощни
часове и преизчислените е 265,41 часа. Умножени по 6 лв. на час, възлизат
сумата от 1 592,46 лв.Налице е многобройна съдебна практика, с която е прието,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Петитумът е съдът да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1592,46 лв.,представляваща положен
от него извънреден труд за периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ОД на МВР-Плевен
чрез пълномощника гл. юрк.П.Б.-Ф. е
подал ОТГОВОР на исковата молба, с
която е оспорил предявения иск, като е
заявил следното:
Исковата молба е
нередовна, а предявеният с нея иск -
частично недопустим и изцяло неоснователен в допустимата част. -През исковия
период 15.01.2017г. – 15.01.2020г. ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1,
т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР.В чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че
за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Ноторно е, че
извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е
работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай
и не се претендира в исковата молба. Освен това ищецът не претендира и факта,
че е работил повече - над установената му норма за всяко тримесечие. Не са
представени и доказателства в тази насока.
Ищецът е държавен
служител – полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите
служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено
със ЗМВР. Законодателят прави
явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните
служители по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, който се урежда със Закона за държавния
служител, и статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, който се
урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. В чл.178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат
на държавните служители. Съгласно разпоредбата на чл.179. (1) от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член е
посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към посочения от
ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29
юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал.1 от същата е посочено какво
се включва в отработеното време на служителите. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е
посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.Именно
поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон — ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях
са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.Прави се
искане да се отхвърли иска и да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2020г., по
молба на пълномощника на ищеца, е допуснато изменение на основание чл.214,ал.1
от ГПК на предявения иск, като размерът му е увеличен на 1894.09лв.
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с
обжалваното Решение №971/16.01.2020г., с което е осъдил ответника да заплати на ищеца на
основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР сумата от 1861.01лв.-
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
труд в дневен, за периода от 16.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска -16.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането,
разноски по делото съобразно уважената част от иска, а за периода от 01.01.2020г. до 16.01.2020г. е
отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд приема, че в обжалваната осъдителна част постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната
жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не
установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът Х.Д.И. през процесния период от 16.01.2017г. до 31.12.2019г.е заемал длъжността “младши експерт“ към ОД на МВР-Плевен, със статут на
държавен служител.
Трудовата си
дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с
продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са
въпросите: Допустима ли е трансформация на положените от служителите на
МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд
съобрази следното:
Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен
период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи
на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените
такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба №
8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
(ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год.
на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действа Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.), която е отменена с последната Наредба №8121з-36/07.01.2020г., обн. в ДВ
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. Съобразно чл. 31
ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22. 00 часа и 06. 00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016
год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният
служител в МВР би се поставил в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението
на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за процесния
период от 16.01.2017г. до 31.12.2019г.
ищецът е положил нощен труд от 1832часа, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2093.976 часа.Разликата
от приравнените часове нощен труд (незаплатени на ответника, сега въззиваем) – 261.976часа,
от което следва, че дължимото незаплатено от ответника
възнаграждение е в
размер на 1894.09лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда- 16.01. 2020 год., до окончателното изплащане на сумата.
От изложеното е
видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са
напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което на основание чл.271
от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Районният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически
и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и поддържани в о.с.з. са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе. Доводите,
направени във въззивната жалба са
били заявени и в първата
инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и
изводите се споделят от настоящия съдебен състав.
Въззивният съд
посочва, че отменената разпоредба на чл.9г от НРВПО, е неприложима за настоящия
казус, тъй като по време на действието
си същата е уреждала отчитане на извънредния труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по
труда.
Практиката на
други съдилища в страната, постановена в обратен смисъл, не е задължителна за
настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно решение на ВКС.
Изводите на двете
съдебни инстанции на българския национален съд по настоящия казус не са в противоречие
с тълкуването, дадено с Решение от
24.02.2022г. на втори състав на Съда на Европейския съюз по дело №
С-262/2020г., на което се позовават и
двете спорещи страни.
Не следва да се
присъждат разноски в полза на ответника по въззивната жалба, тъй като не
установи такива да са претендирани и доказани.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените
съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание
чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №971/24.07.2020г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение,
ІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№201/2020г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: