Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260114
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 26.04.2022 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Илияна
Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 415 по описа за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена
на 06.07.2020 год. от името К.Т.А. /ненавършила пълнолетие, действаща
лично и със съгласието на своята майка А.М.А./,
К.Т.А., М.Т.О., М.Т.А., Ю.А.М. и С.Т.А. против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД.
Предявени са субективно
активно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от ищците, вследствие на смъртта на техния брат А.Т.А., починал при
пътно-транспортно произшествие.
В хода на делото
е починал ищецът К.Т.А., същият е заличен като страна в процеса и на основание
чл. 227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон –
неговите родители А.М.А. и Т.М.А..
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 21.08.2018
год. А. Т.А. е загинал при пътно-транспортно произшествие. Обстоятелствата, при
които е настъпило същото, били следните: на посочената дата в гр. Пловдив, на
бул. „Цариградско шосе“,
при движение в посока изток водачът на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № *** Т.И.Х. е
нарушил правилата за движение по пътищата и е ударил пешеходеца А. Т.А., който
изпълнявал трудовите си задължения на *** в ОП „Чистота“, работейки на пътното
платно. При инцидента била причинена смъртта на А. А..
С влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 480/2020 год. Т.И.Х. бил признат за виновен в това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.
Т.А..
Починалият бил брат на
ищците по делото, които тежко понасяли неговата загуба. Израснали заедно, в
едно домакинство, в атмосфера на уважение, разбирателство и обич. Малката
разлика в годините им довела до изключителна привързаност, споделяли си всичко,
търсели съвети един от друг. А. А. бил добър и любящ брат, който бил неотлъчно
до братята и сестрите си във важните за тях моменти. И към момента на
предявяването на исковете ищците не можели да преживеят болката от трагичната
загуба на своя брат, чувствали се тревожни, неспокойни, ограничили социалните
си контакти и пр.
По отношение на
управлявания от виновния водач автомобил била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 07.03.2018 год. до 06.03.2019 год.,
валидна към датата на събитието. На 18.09.2019 год. ищците предявили писмена
претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетения и представили всички
документи, с които разполагали. Застрахователят отказал да изплати обезщетения
с писмо с изх. номер от 10.10.2019 год.
Ищците се позовават на
Тълкувателно решение № 1 / 21.06.2018 год. по тълк. дело № 1 / 2016 год. на
ОСГТНК, с което бил разширен кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на техни близки. Твърдят, че в
случая е била създадена особено близка и трайна житейска връзка между А. А. и
неговите братя и сестри, които търпят значителни неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване.
Ищците се позовават на
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и молят
съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на смъртта на техния брат А. Т.А., в размер на по 50 000 лв. за всеки ищец, или
общо 300 000 лв. След смъртта на ищеца К.Т.А., обезщетението в размер на
50 000 лв. се претендира от наследниците му по закон - родителите му А.А.
и Т.А.. Обезщетенията за вреди се претендират ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника – 18.09.2019
год. до окончателното плащане.
Претендират се сторените по
делото разноски, като се настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА за всеки един от ищците.
Предявените осъдителни
искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр.
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД
е подал отговор на исковата молба в
двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество
за изцяло неоснователни.
Оспорва се механизма на произшествието, като се твърди, че Т.Х.
е бил заслепен от силното слънце, което в този час е светело ярко, ограничавало
е видимостта му към извършващите се на пътното платно дейности в условията на
интензивен трафик. Оспорва се водачът на л.а. „Фиат Пунто“ да носи
изключителната вина за произшествието. Местопроизшествието не е било обезопасено по надлежен начин с
предупредителни табели и конуси, поставени на достатъчно разстояние, за да
бъдат видими и да предупреждават своевременно водачите на ППС; загиналият не е
бил оборудван с лични предпазни средства – шапка или каска и светлоотразителна
жилетка, с което е ограничил възможността на водачите да го забележат
своевременно и да реагират на опасността. Носенето на каска според ответника би
предотвратило настъпването на смъртоносни травматични увреждания. Нарушена била
Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна
площадка /автовишка/, утвърдена от Директора на ОП „Чистота“, предвиждаща
задължения за: спомагателен персонал да поставят конуси и обезопасителни знаци
и да се грижат за тяхното преместване; в случай на злополука да има винаги
втори ***, който да задейства алармените системи. Твърди се, че в процесния
случай подвижната работна площадка не е била обезопасена по надлежния ред и водачът на
лекия автомобил е бил поставен в невъзможност да реагира своевременно на
възникналата опасност на пътя, за него ударът е бил непредотвратим.
Въведени са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия
– възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което е в обем на 70%. Съпричиняването се
изразявало в неподсигуряването на лични предпазни средства от страна на
работодателя, неносенето на личните предпазни средства; необезопасяването на
работната площадка; неосигуряването на втори *** по поддръжка; неосигуряване на
необходимия контрол по спазването на Инструкцията; издаването на заповед за
възлагане на дейност по поставяне на знамената на елементите на пътната
инфраструктура на територията на Община Пловдив в нарушение на инструкцията за
здравословни и безопасни условия на труд.
Оспорват се описаните в исковата молба вреди, като се
твърди, че между ищците и брат им не са съществували близки и сърдечни
отношения на привързаност и топлота.
Оспорва се размера на исковите претенции като прекомерен и
несъответстващ на принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Признава се наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Фиат Пунто“, като се изразява съгласие
това обстоятелство да бъде обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване.
В допълнителната
искова молба ищците изразяват несъгласие с възраженията досежно механизма
на произшествието, доводите за липса на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „Фиат Пунто“, като се позовават на влязлата в сила
присъда и нейната обвързваща гражданския съд сила. Категорично се оспорват
възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия. Изразява се несъгласие
и с оспорването на емоционалната връзка между ищците и починалия им брат.
Считат, че претендираните размери на обезщетенията отговарят на изискванията на
чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички вече
изложени в първоначалния отговор възражения срещу основателността на исковете,
в т.ч. тези за съпричиняване. Уточнява се, предвид наличието на влязла в сила
присъда, че не се твърди от ответника, че ударът за водача Х. е бил
непредотвратим и че не се оспорва вината на водача на л.а. „Фиат“, а единствено
това, че той носи изключителна вина за произшествието. Позовава се на нормата
на пар. 96, ал. 1 от ПР на КЗ, въвеждаща
лимит от размера на застрахователното обезщетение при по-широкия кръг роднини
до 5 000 лв.
С определение на АС – Пловдив по ч.т.д. № 400/2021 год. е
уважено искането на ответника за допускане като трето лице - помагач на страната на ответното дружество на Общинско
предприятие „Чистота“ – Пловдив.
От третото лице -
помагач е постъпило писмено становище, според което работодателят на А. не
носи отговорност за настъпилото на 21.08.2018 год. произшествие. Изложено е
твърдение, че в деня на постъпването си на работа – 07.08.2018 год. на А. е бил
направен първоначален инструктаж, надлежно документиран. Бил проведен и изпит
на А. за проверка на знанията му за безопасност. Инструктаж на работното място
бил направен на 15.08.2018 год. във връзка с конкретното изпълнение на задачата
за поставяне на знамена, възложена със заповед № 94/03.08.2018 год. В деня на
инцидента – 21.08.2018 год., преди да бъде допуснат до работа на надлез
„Скобелева майка“ на А. бил направен ежедневен инструктаж от водача на
специализирания автомобил В.В., на длъжност „***“ в ОП „Чистота“ Пловдив.
Според информацията в личния картон на А. А. работодателят е предоставил на А.
облекло и лични предпазни средства, за което същият се е подписал. ОП „Чистота“
осигурило обезопасяване на работното пространство - поставени били конуси,
които ограждали пространството, където се извършвала работата, както и количка
с табела със знаци, обозначаващи извършването на ремонтни дейности; превозното
средство е работело с включена сигнална лампа.
Поради изложеното помагачът счита, че настъпилият
вредоносен резултат не се дължи на противоправно бездействие от страна на
работодателя.
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове. С оглед цената на всеки един от
субективно съединените искове, сезираният съд е родово компетентен да ги разгледа.
Спазена е и местната подсъдност по местонастъпването на застрахователното
събитие по чл. 115, ал. 2 ГПК. Представени са доказателства, че преди образуването на
делото ищците са заявили пред ответното дружество писмената си застрахователна
претенция, което е условие за допустимост на исковете.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С доклада по делото, въз
основа на становищата на страните, за
безспорно между тях е прието наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Пунто“ с
рег. № ***. Като безспорно между страните, това обстоятелство е оповестено като неподлежащо на доказване.
Установява се по делото по несъмнен
начин, в т.ч. и от служебно изисканото наказателно дело, наличието на влязла в
сила присъда, постановена по НОХД № 480 / 2020 год. по описа на ОС – Пловдив, с
която Т.И.Х. е признат за виновен в това, че на 21.08.2018 год. в гр. Пловдив,
по южното платно за движение на бул. „Цариградско шосе“, на пътен възел
„Скобелева майка“, при управление на МПС „Фиат Пунто“ с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, пр. 1, пр. 6 и изр.
второ; чл. 116, пр. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето А. Т.А..
На основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен
състав приема за установено по делото, че Т.И.Х.,
при управление на посоченото превозно средство, противоправно
и виновно е причинил смъртта на А.Т.А.. Така, виновното и противоправно
поведение на Х. като водач на л.а. „Фиат“, смъртта на А. А. и причинно-следствената връзка между деянието та водача и смъртта на А. не подлежат на доказване, респ. не
подлежат и на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.
От писмените доказателства, приети по делото, се установява, че ищците К.Т.А., М.Т.А., К.Т.А., М.Т.А. /О./ и С.Т.А.
са братя и сестри на починалия А. Т.А., като техни родители са А.М.А. и Т.М.А..
А ищецът Ю.А.М. е едноутробен брат на А. Т.А., син на майка му А.М.А..
Съществен и основен по делото въпрос е дали ищците са
активно материално-правно легитимирани да получат застрахователно обезщетение
за неимуществените вреди, търпени от тях, вследствие на смъртта на брат им А. Т.А..
В
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че: Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. При
изясняване смисъла, вложен в понятието „особено
близка връзка“, в мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези
съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в
ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само
по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.
е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
Събраните
по делото доказателства не обосновават извод, че между всеки един от първоначалните ищци и
починалия им брат А. А. е съществувала особено силна връзка, различна и
отличаваща се ярко от типичните за българския бит и култура връзки между братя
и сестри и че поради това ищците са понесли морални болки и страдания, по-интензивни и
продължителни от нормалните за тези отношения.
Разпитани като свидетели са родственик на ищците, както и
съседи без родствени връзки. От съвкупния анализ на гласните доказателства се
установява следното:
Всички братя и сестри, с изключение на Ю.М., който е с
адрес ***, и М.Т.А., който има свое семейство и деца, са живели заедно, в ***,
в един апартамент, в едно домакинство с майка си и баща си А.А. и Т.А.. Ищецът М.А.
***, но в самостоятелен апартамент на ет. * в същия блок. Всички деца на А. и Т.
А. отраснали заедно, в една стая. Отношенията им били добри – уважавали се, помагали
си взаимно, подкрепяли се, разчитали един на друг, нямало пререкания и
конфликти между тях. Заедно празнували празници и сватби, излизали заедно в
свободното си време. Приживе А. бил добър, „послушен“, „Кротичък и работлив“,
отзивчив.
М.А. се интересувал дали по-малкият си брат А. има нужда
от пари, дрехи и при необходимост му помагал. Съответно, когато М. ходел на
работа, понякога А. му помагал при гледането на децата му. Ищецът М.А.
организирал празненство за последния рожден ден на А. /роден на **., месец
преди злополуката/, купил торта и пасти, ангажирал свой приятел за видеоператор
и му направил изненада, която заснели на видоеоклип, отпразнували празника пред
блока.
Всички братя и сестри страдали при смъртта на брат си,
плакали, изживели психологически стрес. М. организирал погребението. Често
посещавали гробищата. И сега, като се сетели за брат си, пак се чувствали зле.
Загубили настроение да разговарят със съседите си, бързали да се приберат у
дома.
Безспорно,
установените
обстоятелства сочат на отношения между братя и
сестри, изпълнени с
близост, топлота и уважение. Такива отношения обаче са
характерни за българския бит и се приемат в българското общество като нещо
нормално, типично и
очаквано. Те не се характеризират с
изключителност, която надхвърля по интензитет и времетраене типичната родствена
връзка.
Поради
това, връзката между братята и сестрите
не може да бъде определена като изключително силна, в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен
акт и в създадената при приложението му
практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. тази, на която се позовава ответника в писмената
си защита, а също решение № 6/01.03.2022 год. на ВКС по т.д. № 2225/2020 год.
на второ т.о.
Не се и установява,
че страданията на ищците
са значително по-големи от тези, които би изпитал всеки човек от загубата на обичан от него близък
родственик. В началото те са били обичайно силни
и интензивни, но постепенно, макар и бавно, са преодолявани.
По изложените съображения, в
случая не са
доказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на братята и
сестрите на починал при ПТП пешеходец.
Само на това основание исковите претенции се намират за
неоснователни и като такава следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса с разноските:
Предвид отхвърлянета на исковете и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски. За разноските си ответната страна представя списък по чл. 80 ГПК.
Претендират се разноски в размер на 800 лв. за приетата комплексна експертиза,
15 лв. държавна такса по частната жалба и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Иците възразяват срещу размера на юрисконсултското
възнаграждение. Съдът приема възражението за неоснователно. Налице са
основанията на чл. 25, ал. 2 от наребдата за заплащането на правната помощ за
присъждане на възнаграждение в размер на 450 лв. – делото е с материален
интерес над 10 000 лв. и разглеждането му е продължило повече от три
съдебни заседания. Разноските за експертиза в размер на 800 лв. са реално
сторени; направени са и разноски за частна жалба. Поради това претендираните от
ответника разноски ще му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ субективно активно
съединените искове, предявени от:
1./ К.Т.А., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка А.М.А.,
двете
с адрес ***;
2./ М.Т.О., ЕГН **********,
с адрес ***;
3./ М.Т.А., ЕГН **********,***;
4./ Ю.А.М., ЕГН **********, с адрес ***;
5./ С.Т.А., ЕГН **********,***;
6./ К.Т.А., ЕГН **********, починал в хода на делото на 21.06.2021 год. и
заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон А.М.А., ЕГН **********
и Т.М.А., ЕГН **********, последните двама с адрес ***,
против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. Г.М. Димитров“ № 1, за
присъждане на сумата в общ размер на 300 000 лева, или по
50 000 лв. за всеки един от първоначалните шест ищци, представляваща
обезщетения за претърпените от тях неимуществени
вреди,
вследствие на смъртта на техния брат А. Т.А.,
ЕГН **********,
починал
на 21.08.2018 год., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.08.2018
год., причинено виновно и протиоправно от Т.И.Х. при управление на л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № ***, досежно който автомобил е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва
от датата на уведомяването на застрахователя от ищците – 18.09.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.Т.А., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка А.М.А.,
двете
с адрес ***; М.Т.О., ЕГН **********,
с адрес ***; М.Т.А., ЕГН **********,***; Ю.А.М., ЕГН **********, с адрес ***;
С.Т.А., ЕГН **********,***; А. М.А., ЕГН **********, с адрес ***
и Т.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ общо на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. Г.М. Димитров“ № 1, сумата в
общ размер на 1 265 лева разноски
по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Общинско предприятие „ЧИСТОТА“ – Пловдив,
Булстат 0004715040604, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Даме Груев“ № 64А.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..