ПРОТОКОЛ
№ 694
гр. Смолян, 11.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100176 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
На второ именно повикване в 09,50 часа се явиха:
ИЩЦАТА А М. К., редовно призована, не се явява. От процесуалния й
представите адв. М. е постъпило писмено становище от 05.09.2023 г., с което моли да
бъде даден ход в негово отсъствие, предвид служебната му ангажираност. Заявява
становище, че поддържа изцяло депозираната искова молба и отговор на насрещната
искова молба. Представя се списък с разноски по чл. 80 от ГПК и се изразява
становище по съществото на спора.
ЗА ОТВЕТНИКА „**“ АД, не се явява процесуален представител в съдебно
заседание. Чрез адв. Х. Н., АК Разград е постъпило заявление с вх. № 5983/09.10.2023
г., в която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебното
заседание, поради което моли за даване ход на делото в негово отсъствие. Поддържа
подадения отговор и подадената насрещна искова молба. Няма възражения по проекта
за доклад по делото. Моли де се приеме изготвеното заключение,като не се
противопоставя, на това, че същото е постъпило в съда извън
законоворегламентирания срок. Няма да сочи други доказателства и няма
доказателствени искания. Изразява становище по съществото, като се представя и
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г., редовно призовано, не се явява.
Заключението по назначената ССчЕ е постъпило на 06.10.2023 г., т.е. извън
установения в ГПК срок.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото съобразно съобщения на страните проект за доклад с
Определение № 460/22.06.2023 г.
Предвид постъпилия с отговора на насрещните искове ще следва да се докладва
делото на приетите с Определение № 596/23.08.2023 г. насрещни искове поради, което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото по предявената искова молба както следва
Предмет на насрещните искове са претенциите на „***“ АД с правното
основание на чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на А.
К. да заплати на „***“ АД сумата в размер на 800,00 лева - остатък от непогасена
главница по договор за потребителски кредит № 829959/12.05.2022 г., към дата
05.05.2023 представляваща задължение, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на насрещната искова молба 09.05.23 г. до окончателното изплащане, както
й 24,00 лева – договорна лихва върху главницата.
Твърденията на ищеца по насрещната искова молба са, че между страните е
сключен договора за потребителски кредит № 829959/12.05.2022 г., че дружеството
ищец е предоставило на ответника 800,00 лева като потребителски кредит на
12.05.2022 г. в брой на каса „**“, с което дружеството е изпълнило договорните си
задължения. Страните се договорили също ответника по насрещните искове да заплати
възнаградителна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на
42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Заемната сума е
предоставена на кредитополучателя като същия е следвало да погаси задължението си
по първия транш съгласно погасителния план на 11.06.2022 година. Страните по
договора са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен
процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника
по насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна документация,
включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи
условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Съгласно подробно
описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата молба процедура
по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от разстояние
ответника по насрещният иск е натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил своето
недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 829959/12.05.2022 година е сключен между страните при
2
изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.
В изпълнение на поетите от страна на А. М. К. задължения по Договора, същият
е направил вноски за погасяване на задълженията си по договора, а именно на
09.08.2022 година сумата от 200 лева, като това е единственото извършено от него
плащане за погасяване на задължението му по договора. Видно от изложеното е, че
ответника по насрещният иск не изпълнява поетите от него задължения по Договора.
С внесения отговор от А. М. К., чрез процесуалния й представител адв. М.,
насрещната искова молба се оспорва като неоснователна и недоказана.
Сключеният договор за кредит № 829959/12.05.2022 г. със „***“ АД, безспорно
има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10 г.). Същевременно, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от
10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има
задължение да следи служебно и при незаявено от наша страна основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е
налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.201 Зг. по т.д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в
потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23
от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК), предвижда,
че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни,
когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за
всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова
услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си
на информираност.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод
формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сключеният Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., със „***“ АД е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК,
3
във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая
в Договор за кредит № 829959/12.05.2022 г., сключен със „***“ АД е посочен ГПР-
42.58%., както и годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било
условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Действително в Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г.,
сключен със „***“ АД е посочено, че ГПР- 42.58 %. Липсва обаче, каквото и да е
уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият
годишен лихвен процент 0%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по
отношение на общия ГПР. По този начин А. К., е поставена в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да
бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които А. К. ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В нашият случаи имаме погасителен план, но той изцяло не отговаря на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това
създава невъзможност за подзащитния ми да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.
Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем.
Сочи се, че в Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен със „***“ АД.
е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че същата не се
4
претендира от ищеца, поради явната и нищожност, считам че фактически се дължи не
за неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, а именно: при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечение - банкова гаранция или поръчителство, т.е клаузата за
неустойка се реализира дори и доверителката ми да е заплащала всяка една
погасителна вноска на падеж. Клаузата за неустойка е предвидена при
непредоставянето на едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или
поръчител. Общоизвестен факт е, че за три дни, какъвто е срока по чл.6 от договора, е
невъзможно която и да е банка да предостави банкова гаранция, доколкото политиката
на банките, предвижда проучване на състоянието на лицето и е невъзможно за 3 дни.
По отношение на второто обезпечение, а именно поръчител. В Общите условия към
договора, са посочени кумулативно няколко основания, на който следва да отговаря
поръчителя, ще се спра само на някои от тях- доход в размер на най-малко 7 пъти над
минималната работна заплата, което доход е в размер на близо 4500 лева и много други
условия. Логически не е обосновано, да бъде търсен подобен поръчител с такива
изисквания, на който малко хора биха могли да отговаря. От тук излиза, че клаузата за
неустойка не зависи от изпълнението на задължението, т.е доверителката ми дори да
бъде изряден платен, за последната отново се начислява неустойка.
Въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им
създават значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се
възпрепятства изпълнението Налага се извод, че всички опции посочени в договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй
като са невъзможни за изпълнение. След като това е така, във всички случаи вземането
за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна
част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 0 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 216 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което
представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
5
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
от 216 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за
заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания
от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1
от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е
прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява
един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на
неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1т. 10 от ЗПК.
Ответната страна оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва,
както на основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с
добрите нрави. Уговорен е по договор за заем, ГПР-42.58%., както и годишен лихвен
процент 0%. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен
процент на БНБ е 0% + 1 0 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо
към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора
10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на
законната лихва- Решение № 906 от 30.12.2004г., по гр.д.№ 1106/2003г„ на ВКС, второ
гражданско отделение, Решение № 378 от 18.05.2006г., по гр.д.№ 315/2005г., на ВКС,
второ гражданско отделение, Определение № 901 от 10.07.2015г., по гр.д.№
6295/2014г„ на ВКС, IV гражданско отделение, Решение № 526 от 02.05.2017г., по в,
гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив. Именно поради това, така описаните в
договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречат на добрите нрави.
Предвид характера на предоставената по договора услуга, уговорките посочени в
договора за потребителски кредит, не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставенността на съконтрахентите.
С оглед на нищожността на Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен
със „***“ АД, ответникът прави възражение за прихващане на заплатената от А. К.
сума в размер на 200 лева и тези сума следва да бъде отчетена като платена по
главницата по Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен със „***“ АД.
6
Тежестта на доказване по предявените насрещни искове е на ищеца по
насрещната искова молба „“**“ АД.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна. Ще следва делото да
се отложи, тъй като заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза е
внесено извън установения ГПК срок, като от А. К. не е изразено становище за
изслушване на вещото лице, поради внасянето му на 06.10.2023 г., като не се явява
вещото лице за изслушването му.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 22.11.2023 г. – 10,00
часа, за които дата и час страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. Г..
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,00 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7