№ 1564
гр. София, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.2 т.1 вр.чл.15 ал.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Е. И. В. срещу разпореждане №
2965 от 25.02.2022г. постановено по гр.д. № 20211100110805 по описа на СГС, ГО, 15
състав, с което е върната обратно искова молба вх.№ 15177/01.09.2021 г. на Е.В. срещу Д.К.
и е прекратено производството по гр.д. 10805/2021г. по описа на СГС, ГО, 15 състав.
Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 04.04.2022г.
Частната жалба срещу това разпореждане е депозирана на 11.04.2022г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят Е. И. В. изтъква факта, че определението е немотивирано, тъй като
СГС се е ограничил с позоваването на обстоятелството, че „към датата на сезиране на
настоящия съд пред PC Халкидики, гр.Полигирос, Гърция е образувано гр.д.№ 556/2020г.,
приключило с решение на първа инстанция, с която исковете на Е.В. срещу ответницата са
отхвърлени.” Твърди, че съгласно чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г „когато искове с един и същ предмет и
между същите страни са предявени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд,
различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде
установена компетентността на първия сезиран съд”, а съгласно параграф 3 от чл. 29
„Когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен
от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд. Твърди, че съдът е
допуснал нарушение на процесуалният закон и на Законодателството на ЕС, тъй като, на
първо място, от обжалвано разпореждане не става ясно по какъв начин точно е установена
компетентността на РС-Халкидики по отношение исковете с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. първо и чл. 59 ЗЗД, както и защо е приел, че между исковете, предявени пред СГС и
1
исковете, предявени пред РС-Халкидики е налице идентичност и един и същ предмет.
Посочва, че Регламент (ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012г. не е приложим в настоящия случай, тъй като се прилага по граждански и
търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган, като в пар.
2 на същият член са посочени и изключенията. Срещу лице, които има местоживеене в
държава-членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по реда на чл. 7
от Регламента, който урежда т.нар. „специална компетентност”, която изключва общата
компетентност. От изчерпателно изброените в Раздели 2 -7 от Регламента хипотези е видно,
че в т.нар. „специална компетентност” не се включват исковете за неоснователно
обогатяване, които подлежат на разглеждане при т. нар. обща компетентност от Регламента
съгласно която, искове срещу лица които имат местоживеене в държава членка, независимо
от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Посочва
още, че и ищецът и ответницата имат своето обичайно местоживеене на територията на РБ,
от което следва, че предявените по настоящото дело два евентуални иска с правно
основание чл.55 ал.1 пр. първо и чл.59 ЗЗД са изключени от Регламент (ЕО) 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Моли за отмяна на определението за
прекратяване на производството.
Ответникът по ч.ж. Д.К. оспорва същата и моли съда да потвърди определението
като правилно и законосъобразно. Счита, че оспорването на компетентността на гръцкия съд
по настоящото дело е по-скоро защитно поведение на жалбоподателя, който сам е избрал
къде първоначално да депозира своите искове. Към датата на внасяне на настоящия отговор,
спорът пред РС-Хапкидики гр. Полигирос приключил с решение №113/2021г , което е
представено към отговора на ИМ. Съдът се е произнесъл на 19 май 2021г. като предвид
наведените в молбата претенции е отхвърлил изцяло иска на Е.В. за сумата от 114 500 евро,
„като неоснователен по същество, при липса на субсидиарна историческа основа за
неоснователно обогатяване“. Твърди, че жалбоподателят, който е ищец по исковете както
пред СГС, така и пред PC Хапкидики, се позовава на едни и същи факти и обстоятелства, за
да обоснове претенциите си. В ИМ пред СГС избирателно ги допълва с неотносими към
спора факти, които са му станали известни от общото му съжителство с ответницата, с цел,
да се опита да заобиколи неизгодните за него предели на съдебното решение №113/2021 г.
на Едночленен районен съд Хапкидики по гр.д. 522/146ТМ, 3 4335-215г. 11.06.2020г. СГС,
15 състав, постановил обжалваното разпореждане, се явява сезиран по спор, първоначално
заведен пред PC-Хапкидики гр. Полигирос и след като е преценил всички доказателства по
делото, правилно е съобразил, че на основание чл. 29, ал.3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г.
ИМ подлежи на връщане, поради установяване на компетентността на PC Хапкидики гр.
Полигирос. Единствената промяна от датата на завеждане на иска пред РС-Халкидики, гр.
Полигирос - 09.06.2020г. до 01.09.2021г. датата на образуване на настоящото производство е
постановяването на съдебно решение от първия сезиран съд, който се произнася по
идентични на предявените пред СГС искове, вкл. и относно претенции, основаващи се на
неоснователно обогатяване. Към момента на подаване на настоящия отговор решението на
2
първоинстанционния съд е влязло в сила. Ищецът по него Е.В. е уведомен, чрез своя
адвокат, съгласно приложимата норма (от чл.143, ал.3 ГПК Гърция) на 18.03.2022г. съгласно
Отчет за връчване - Приложение 1 и в предвидения съгласно чл.518 ал.1 ГПК -Гърция срок
не го в обжалвал, видно от Удостоверение от РС Халкидики от 20.04.2022г.- Приложение 2.
Ищецът не е обжалвал съдебното решение в законовия срок, с което потвърждава
съгласието си с решението и мотивите към него.
Съдът, като обсъди частната жалба и приложените към нея доказателства,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения :
Производството пред СГС, 15 състав по настоящото дело е образувано по предявени
от Е. И. В. срещу Д. А. К. главни обективно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 вр. чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо
ЗЗД и втори евентуален иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 75 000 евро.
Видно от приложените към отговора на ИМ писмени доказателства Е. И. В. вече е
депозирал пред РС-Халкидики същите искове на същото основание срещу Д. А. К. с искане
съдът да я осъди /задължи/ да му заплати сумата от 134 500 евро, на основание даден заем
(която сума включва и претенцията от 75 000 евро, предмет на настоящият иск), както и
сумата от 20 000 евро причинени морални щети.
Видно от постановено съдебно решение № 113/2021 год. на РС-Халкидики съдът не е
приел за разглеждане искът за сумата от 20 000 евро за причинени морални щети и го е
оставил без разглеждане, като е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата от 134 500
евро невърнат заем, като неоснователна. Спорът пред РС-Хапкидики гр. Полигирос е
приключил с решение №113/2021г , постановено на 19 май 2021г. като искът на Е.В. за
сумата от 114 500 евро, е отхвърлен „като неоснователен по същество, при липса на
субсидиарна историческа основа за неоснователно обогатяване“.
Жалбоподателят Е.В. е уведомен, чрез своя адвокат, съгласно приложимата норма (от
чл.143, ал.3 ГПК Гърция) на 18.03.2022г. съгласно Отчет за връчване /Приложение 1/ и в
предвидения съгласно чл.518 ал.1 ГПК Гърция срок не го в обжалвал, видно от
Удостоверение от РС Халкидики от 20.04.2022г. /Приложение 2/ приложени към отговора на
ч.ж. Следователно е налице отрицателна процесуална предпоставка по допустимост на
главните искове - СПН, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи
служебно.
Що се отнася до предявените в условие на евентуалност искове с правно основание
чл.55 и 59 ЗЗД - неоснователно обогатяване, следва да се посочи следното:
Жалбоподателят, в качеството си на ищец по първоначално заведения иск пред PC
Халкидики, Полигирос е определил компетентността на гръцкия съд, пред който е избрал и
сам е депозирал първоначално исковете си за разглеждане. Приложимото европейско
законодателство във връзка с международна компетентност на Първоинстанционния съд
Халкидики да разгледа спора, към датата на завеждане на ИМ - 01.09.2021 г., е Регламент
(ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно
3
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В параграф 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) №1215/2012г. е формулирана
волята на законодателя да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства,
както и да се гарантира, че в различни държави-членки няма да се произнасят противоречащи си
съдебни решения. В §22 от преамбюла на същия регламент , е посочено изрично, че : „с цел да се
подобри ефективността на изключителните споразумения за избор на съд и да се избягнат способи
за злоупотреба при съдебните спорове, е необходимо да се предвиди изключение от общото
правило за висящи дела (lis pendens), с оглед разрешаването по удовлетворителен начин на
специфична ситуация, в която могат да възникнат успоредни производства.
В този текст на Регламента се уточнява, че предимството винаги е на първия
сезиран съд, а в случая това е гръцкият. Отново според същия Регламент, параграф 24 от
преамбюла, съдът оценява всички обстоятелства по делото, което разглежда. Тези обстоятелства
биха могли да включват фактите, връзките между фактите по делото и страните.
Идентичността на фактите и обстоятелствата е лесно проследима при сравняване на двете
искови молби. Относимите правни норми към фактическата обстановка, описана от ищеца,
определят приложимото материално право към разрешаването на спора, като в случая,
отношенията се намират в най-тясна връзка с гръцките правни норми, поради което и
ищецът първоначално се обърнал към него за разрешаване на спора. Ответницата от
своя страна, не е възразила срещу компетентността на съда в Халкидики т.е. не е направила
възражение за местна подсъдност по реда на чл.28 т.1. Съгласно чл.26 ал.1 от Регламент (ЕС)
1215/2012г., компетентността на съда се определя от явяването на ответника извън
компетентността, която произтича от други разпоредби на регламента. Сезираният съд дължи
служебна проверка досежно компетентността си. В настоящия случай, страните са
осъществили процесуалните си права при разглеждане и решаване на спора пред съда в
Гърция, като съдът се е произнесъл с влязло в сила решение и по отношение на претенциите
за неоснователно обогатяване. Първият сезиран съд по смисъла на регламента е приел за
разглеждане исковете на стр.3 от Решението изрично е констатирал, че: „Настоящият иск,
компетентно се внася, за да се разгледа пред този съд по редовна процедура и е законен, основан
на разпоредбите на чл.806, 361, 345, 346, от Гражданския кодекс, чл. 907, 908,191, и 176 от ГПК,
освен искането за сума в размер на 20 000 евро, което трябва да бъде отхвърлено като незаконно,
тъй като описаното в иска по никакъв начин не формира деликтно, като противно на морала (чл.
919 от Гражданския кодекс) поведение. На основание чл. 32 от Регламент (ЕС) 1215/2012г,
съдът в крайния съдебен акт е посочил, че се счита сезиран от момента, в който документът
за образуване на производството е внесен в съда, което в настоящия случай е 09.06.2020 г.
Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила
решение означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен
преди постановяване на решението.
Съгласно теорията и трайната съдебна практика правото да се иска връщане на
полученото без правно основание съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД възниква
само тогава, когато обеднелия няма друг иск, с който да се защити. Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД
и другият иск, с който ищецът се сезирал съда по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, са в положение на
4
субсидиарност, поради което, искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е неприложим.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл.31 от регламента
всеки съд, различен от първия избран, се отказва от компетентност в полза на този
съд.
С оглед горното настоящата инстанция приема ч.ж. за неоснователна, а
постановеното определение за правилно по същество.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна сумата
от 2000 лв. направени разноски.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2965 от 25.02.2022г. постановено по гр.д. №
20211100110805 по описа на СГС, ГО, 15 състав, с което е върната обратно искова молба вх.
№ 15177/01.09.2021 г. депозирана от Е.В. срещу Д.К., а производството по гр.д. 10805/2021г.
по описа на СГС, ГО, 15 състав е прекратено.
ОСЪЖДА Е. И. В. ЕГН ********** адрес: гр. ***, улица *** № *** вх. *** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д. А. К., ЕГН **********, СЪДЕБЕН АДРЕС: го. София 1301, ул.
„Позитано " №7, ет.2, офис 5-6, сумата от 2000 лв./две хиляди лева/ направени разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с ч.к.ж.
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5