РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Хасково, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101398 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1
ГПК от Я. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. Н. З. - В. от АК Хасково против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин,
бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2.
Ищцата твърди, че предявява иск за установяване несъществуването на вземане,
което ответникът претендирал спрямо нея, представляващо дължими суми по сключен
Договор за кредит № **********, без дата, между ищцата и „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, прехвърлен с Договор на цесия от 08.08.2018г. на ответника по
настоящия иск. Поради забава в изпълнението - неизпълнение, за вземането, обективирано в
Договор за кредит № **********, без дата, настъпили основания за изискуемост на същото,
като първоначалния кредитор „Профи Кредит България" ЕООД образувал арбитражно
производство - арбитражно дело № 1176/2011г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. По
постановеното арбитражно решение бил издаден Изпълнителен лист от 29.02.2012г. от СГС,
т.о., VI - 1 състав, по т.д. № 981/2012г. С издадения в полза на „Профи Кредит България"
ЕООД изпълнителен лист било образувано ИД 20127470405777 по описа на ЧСИ Ани
Янакиева, peг. № 747, с район на действие ОС - Монтана. Това изпълнително дело било
прекратено на 06.07.2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което означавало, че
действия по това дело не са извършвани най - малко две години преди датата на
прекратяване, от което се достигало и до извода, че давността по това дело започнала да
тече още през 2013г. Делото било унищожено, с оглед дългия срок, след прекратяването му
и съгласно Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив на частните съдебни
изпълнители. Единствено можело да бъде получена информация от дневниците на
извършените действия, които се съхранявали за срок от 25 години.
Посочено е още в исковата молба, че на 08.08.2018г. вземането, обективирано в
1
Изпълнителен лист от 29.02.2012г. било прехвърлено с Договор за цесия от „Профи Кредит
България" ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като към този момент
вземането било погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Ищцата счита, че
вземането било придобило характер на такова по чл. 118 от ЗЗД и в тази насока се поддържа
недължимост на сумите по Изпълнителен лист, издаден в полза „Профи Кредит България"
ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, тъй като и двамата кредитори загубили
качеството си на взискател и нямали правната възможност да искат да се удовлетворят за
това вземане със средствата и способите на принудителното изпълнение.
Ищецът заявява, че новият взискател и ответник в настоящото производство,
образувал ново ИД 20209290400055 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, с
район на действие ОС - Хасково на 20.01.2020г., като представил само Изпълнителен лист
от 29.02.2012г., Договор за цесия от 08.08.2018г. и пълномощни. От представеното
уведомление за извършената цесия, ставало категорично ясно, че ищцата никога не била
уведомявана за този договор, не била получила уведомление на основание чл. 99 ЗЗД, а и
това действие не било относимо, доколкото задължението вече било погасено по давност
към датата на договора за цесия.
Поддържа се в исковата молба, че институтът на давността бил създаден с цел да
стимулира кредиторите /взискателите/ да бъдат активни при събиране на вземанията си. По
тази причина, законодателят основателно предвиждал лишаването на пасивния кредитор
/взискател/ от възможността да се удовлетвори по съдебен ред, със способите и институтите
на изпълнителното производство.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, на основание
изтекла погасителна давност, следните суми: 12 214.61 лева, заедно със законната лихва от
21.10.2011г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението; 694.29 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
и сумата в размер на 90.00 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от
50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист.
Претендират се и направените разноски по настоящото дело.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Сочи се в отговора, че
вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит" и „Кредит
Инкасо". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Уведомяването представлявал неформален акт и като такъв можел да бъде извършен и от
друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл била установената съдебна практика -
решение по гр. дело № 5759/2014г., Трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., Второ т. о.,
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). След като законът не изисквал специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане,
което можело да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова
лице можел да бъде и цесионерът. Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписите от нотариус В. И., peг. № 271 при Нотариалната камара,
ответното дружество било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към
Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента.
По силата на това упълномощаване ответникът изпратил на предоставен от длъжника Я. Д.
А. адрес, а именно: гр. ************** уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана
поща, но пратката се върнала с отметка „непотърсен", което било удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
2
Експрес" ООД.
На следващо място, неправилно и неоснователно било ищцовото твърдение, че
сумите по изпълнително дело № 5777/2012 г. по описа на ЧСИ Ани Янакиева и изп. дело №
55/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, образувани въз основа на процесния
изпълнителен лист от 29.02.2012 г., не се дължали, поради изтичане на общата петгодишна
погасителна давност относно вземането. В исковата молба погрешно били изложени доводи,
че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 5777/2012 г.
по описа на ЧСИ Ани Янакиева, което се явявало невярно. Изложено е насрещно твърдение,
че въз основа на процесния изпълнителен лист на 29.03.2012 г. е било образувано
изпълнително дело № 557/2012 г., но по описа на ЧСИ Биляна Богданова. С молбата си за
образуване предишният взискател възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На тази дата
била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение
(освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.
426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водела до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021г. на СГС,
постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/.
Твърди се в отговора, че на 02.04.2012 г. ЧСИ Биляна Богданова изпратила
запитвания до множество банки с цел установяване на разкрити банкови сметки на името на
длъжника. На същата дата (02.04.2012) г. до длъжника била изпратена и покана за
доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до трето задължено лице, а именно
„Бевърли“ ООД - тогавашен работодател на длъжника. На 18.04.2012 г. до длъжника било
изпратено съобщение, че държавата е присъединен взискател по образуваното изп. дело.
Присъединяването на държавата като взискател отново представлявало действие, което било
прекъснало давността, защото съгласно т. 10 от мотивите TP № 2/2013 ОСГТК на ВКС
„...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане... ". Същото становище било застъпено и в Решение № 847 от 11.10.2017г. по гр.
дело № 817/2017 г. на PC- Пазарджик, потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик в Решение №
32 по въззивно гражданско дело № 840 от 2017 г.: „последното изпълнително действие
извършено по него е присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г." (В този смисъл
били и Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 233/2019 г.; Решение №
260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 710/2020 г.). На 08.05.2012 г. били
изпратени запорни съобщения до ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД и
РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, а на 17.05.2012 г. до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД. На 04.06.2012 г. било изпратено запорно съобщение и до ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД. На 09.03.2014 г. била извършена справка НАП на името
на длъжника. На 05.03.2015 г. били изпратени запорни съобщения до БАНКА ДСК АД,
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ИНВЕСТБАНК АД, ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕКСПРЕСБАНК
АД, АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ и АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД.
На 11.11.2019 г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД депозирал молба
в кантората на ЧСИ Биляна Богданова, с която поискал изп. дело № 557/2012 г. да бъде
перимирано и процесният изпълнителен лист да бъде изтеглен. След като изп. дело №
3
557/2012 г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и въз
основа на него било образувано изп. дело № 55/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова
на 20.01.2020 г. С молбата си за образуване, взискателят поискал извършването на справки,
налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника,
което действие отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото
демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите
му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
По това изпълнително дело, нa 03.02.2020 г. били изпратени запорни съобщения до ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД както и до
работодателя на длъжника - А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 20.02.2020 г. до длъжника било
изпратено съобщение, че държавата е присъединен взискател по образуваното изп. дело. На
12.08.2020 г. до ищцата Я. Д. А. била изпратена призовка за принудително изпълнение, тъй
като бил насрочен опис на движимите й вещи, като такъв бил насрочен на 12.01.2022 г.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително
действие, което изграждало съответния способ и прекъсвал погасителната давност. Волята
на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена, в тази връзка: „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение" - TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК.
По-нататък, на 30.11.2021 г. било изпратено запорно съобщение до трето задължено
лице, а именно до работодателя на длъжника - ЕВРО ФЕРТ АД. На 22.06.2022 г. взискателят
депозирал молба в кантората на ЧСИ, с която поискал да бъде извършена справка в ел.
регистър на БНБ и в случай, че бъдат установени нови банкови сметки на името на
длъжника, то върху същите да бъде наложен запор, а в случай че не бъдат установени такива
- да бъде насрочена дата за опис на движими вещи.
Според ответника, всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане
на изпълнителни действия прекъсвал погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител
бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното
бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като
разпоредбата на чл.433. ал.1. т.8 от ГПК налагало именно такава, но при личното
бездействие на взискателя.
По гореописаните съображения, ответникът намира, че погасителната давност
относно процесните вземания не е изтекла и същите били дължими от ищеца като всички
изброени изпълнителни действия прекъснали течащата относно вземането погасителна
давност. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвал от
задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС
стигал до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсвала
многократно, което ставало с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“. Не било необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл.
116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служел с думата „предприемане" на
4
изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка. В настоящия
случай погасителната давност била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател
„Профи Кредит България" ЕООД, настоящият взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЧСИ БилЯ. Богданова и ЧСИ Н. К. не бездействали, а напротив - предприемали
необходимите действия в хода на образуваното изп. дело № 557/2012 г. и изп. дело №
55/2020 г., което доказвало активно поведение за удовлетворяване интересите на взискателя.
На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът посочва, че следва да се
прави категорично разграничение между перемпционния и давностния срок. Такова
разрешение давало Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г„ IV г. о..
ГК. докладчик председателят Борислав Белазелков. В него било прието, че „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила за воденото на изпълнителните дела." Категорично се заявявало в
цитираното решение, че „…Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него." В настоящия
случай спорно по делото било и обстоятелството дали по отношение на процесното
изпълнително дело (изпълнително дело № 557/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова) е
настъпила перемпция през 2017 г. - след отмяната на Постановление № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд. Решаващият състав на ВКС постановил, че: „Както е посочено по-горе,
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като
за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е
направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция). Но дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността."
Становището на ответника е допълнено и с позоваване на най-актуалната съдебна
практика, свързана с давността по изпълнителните дела. В този смисъл, Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
посочвало кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни
действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото TP на
ВКС от 26.06.2015 г., се отменяло като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено
по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което било постановено, че образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. Съществени в настоящия случай били въпросите какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и в конкретика TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой
тълкувателен акт следвало пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните
актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следвало да се приложи ППВС №
3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове липсвала законова
уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като
5
източник на правото. По този въпрос имало също постановена и цитирана от ответника
съдебна практика - Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
2382/2017, IV г.о. на ВКС, с председател Борислав Белазелков. В мотивите на цитираното
съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочвал, че „с тълкувателно решение, с
което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от
момента на постановяването на новото TP, поради което и от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно
действие на новото TP, което се предвиждало само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон
за нормативните актове. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсвало давността като по време на изпълнителното производство давност
не тече. Едва от 26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г. било дадено различно разрешение, като
било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност. В
същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочвал, че „извършената с т.10
от TP № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото
с т.10 oт TP № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВНС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.". Ако се
приемело, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, погасителна
давност тече, то можело да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС“. Същото становище било застъпено и в Решение на ВКС № 252/17.02.2020г.
по дело № 1609/2019 г., III г.о.: „Когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промЯ. в тълкуваната норма или свързани с нея
други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В
тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на
6
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.". Такъв отговор на поставения
правен въпрос съответствал и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пap. 1
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в
решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба №
48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения
на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./
и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде
обратно действие на новия тълкувателен акт означавало да се наруши правото на ефективен
достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пap. 1 КЗПЧОС.
Въз основа на гореизложеното можело да се направи от правна страна извод, че по
настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 557/2012 г. по описа на ЧСИ
Биляна Богданова на 29.03.2012 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС №
3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали имало или нямало извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започвала да тече погасителна давност
била датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 г. Следователно, според
ответника, датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г., във връзка изп. дело № 557/2012 г.,
имало извършени изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния давностен срок,
както и във връзка с образуваното изп. дело № 55/2020 г. по описа на ЧСИ Николета
Кавакова.
По така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен и недоказан като претендира за присъждане на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, възразява за прекомерност на хонорара на
процесуалния представител на ищеца.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. Н. З. - В. от АК Хасково. Поддържа, вкл. и в депозирани
писмени бележки основателност на заявената претенция, както и искането за присъждане на
направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
В писмена молба оспорва иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че е постановено Решение № 1176/21.10.2011г. по вътрешно
арбитражно дело № 1176/2011 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова, въз основа на което е
издаден Изпълнителен лист на 29.02.2012 г. от Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-1 състав, т.д. № 981/2012 г., на основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от
ЗМТА. Според така издадения изпълнителен лист ищцата Я. Д. А. е била осъдена да заплати
на „Профи Кредит България“ ЕООД – София, сумата от 12214.61 лева, ведно със законната
лихва от 21.10.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 694.29 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 90 лева – разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна
такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
От материалите по приложеното в заверен препис изпълнително дело №
2012856040557 на ЧСИ с рег. № 856 БилЯ. Богданова, с район на действие Софийски
градски съд е видно, че същото е образувано по молба на ответника от 26.03.2012 г. на
29.03.2012 г. въз основа на изпълнителния лист от 29.02.2012 г., съпровождащ молбата.
7
На 02.04.2012 г. ЧСИ Биляна Богданова е изпратила запитвания до банки с цел
установяване на разкрити банкови сметки на името на длъжника. На същата дата
(02.04.2012) г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорно
съобщение до трето задължено лице, а именно „Бевърли“ ООД - работодател на длъжника.
На 18.04.2012 г. до длъжника е изпратено съобщение, че държавата е присъединен взискател
по образуваното изп. дело. На 08.05.2012 г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД и
Райфайзенбанк България ЕАД, а на 17.05.2012 г. - до ОББ АД. На 04.06.2012 г. е изпратено
запорно съобщение и до Първа инвестиционна банка АД. На 09.03.2014 г. е извършена
справка НАП на името на длъжника. На 05.03.2015 г. е изпратено запорно съобщение до
Банка ДСК АД, Банка Пиреос България АД, ОББ АД, ПИБ АД, Райфайзенбанк България
ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД, Инвестбанк АД, ЦКБ АД, Прокредит
Банк (България) ЕАД, Експресбанк АД, Алфа Банка – клон България и Алианц Банк
България АД.
На 11.11.2019 г. ответникът в настоящото производство „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД депозира молба по изп. дело № 557/2012 г. на ЧСИ Биляна Богданова
за прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния лист. С
Постановление за прекратяване от 22.11.2019 г., ЧСИ Биляна Богданова и на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, прекратява изпълнителното производство по образуваното изп. дело №
2012856040557, тъй като взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. С
протокол от 28.11.2019 г. е предаден на молителя и оригинала на изпълнителния лист от
29.02.2012 г.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба на ответника е образувано изп. дело №
20209290400055 по описа на ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова, с район на действие
Окръжен съд Хасково на 20.01.2020 г., материалите по което също са приобщени в
настоящото производство. С молбата си за образуване, взискателят е поискал извършването
на справки, налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. По това изпълнително дело, нa 03.02.2020 г. са изпратени запорни съобщения
до ПИБ АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, ОББ АД, ЦКБ АД, както и до работодателя на
длъжника - А1 България ЕАД. На 20.02.2020 г. до длъжника е изпратено съобщение, че
държавата е присъединен взискател по образуваното изп. дело. На 12.08.2020 г. до ищцата
Я. Д. А. е изпратена призовка за принудително изпълнение, тъй като бил насрочен опис на
движимите й вещи, като такъв е насрочен на 12.01.2022 г. На 30.11.2021 г. е изпратено
запорно съобщение до трето задължено лице, а именно до работодателя на длъжника - ЕВРО
ФЕРТ АД. На 09.06.2022 г. длъжникът чрез пълномощника си е поискал да се запознае с изп.
дело и да прави копия от документи. На 22.06.2022 г. взискателят е депозирал молба в
кантората на ЧСИ, с която поискал да бъде извършена справка в ел. регистър на БНБ и в
случай, че бъдат установени нови банкови сметки на името на длъжника, то върху същите
да бъде наложен запор, а в случай че не бъдат установени такива - да бъде насрочена дата за
опис на движими вещи.
От ответника са представени и съответно приети като писмени доказателства по
делото още и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.08.2018 г. ведно
с Приложение № 1а към него, както и потвърждение за сключената цесия от 30.08.2018 г. и
уведомление за прехвърляне на вземания до ищцата от „Профи Кредит България“ ЕООД и
ответника за извършеното прехвърляне на вземания (цесия), вкл. и известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка. Приложен е и договор за револвиращ заем № **********,
сключен на 26.03.2010 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищцата Я. Д. А.,
декларация от същата дата във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД и Общите
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически
лица.
8
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл.124 ал.1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, следва да се обсъди въпроса,
касаещ пасивната материална легитимация на ответното дружеството с оглед въведеното
възражение от страна на ищцата за това, че не е била уведомена за прехвърляне на
вземането по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което на основание чл.99, ал. 4 ЗЗД цесията не
е породила действие по отношение на длъжника. Това е така, тъй като в случаите на
материално правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за цесия,
какъвто е настоящия случай, при предявен иск по чл.439 ГПК, въпросът дали ответникът по
иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и следва
задължително да се разгледа от съда /в този смисъл Определение № 504/18.10.2016г. по
ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о. на ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е породил
правно действие по отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да
се отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация на
ответника по иска. Ето защо, съдът счита, че преди да разгледа възражението на длъжника
за погасяване на вземането по давност, следва да обсъди това възражение.
По делото, както бе посочено вече е представено Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от
стария кредитор до длъжника за прехвърляне на вземането. Уведомлението е направено от
цесионера по пълномощие на цедента. Последното е било изпратено чрез пощенска пратка
по куриер на адреса на кредитополучателя, който е посочен и в договора за заем. От
представеното копие на Известие за доставяне се установява, че уведомлението е върнато на
подателя с отбелязване за „непотърсен“. В т.11.3 на Общите условия към договора за кредит,
макар и трудно четимо, е посочено, че всяко известие, инструкция, документ или въпрос въз
основа или във връзка с Договора за револвиращ заем, се считат за получени, ако са
изпратени на адреса за кореспонденция, който е посочен в договора. Общите условия са
приети от кредитополучателя без възражение с подписването на договора за кредит, поради
което са станали задължителни за него. От съдържанието на т.11.3 от договора следва
извода, че с тази клауза страните са уговорили т.н. фингирано връчване на изявлението –
изявлението ще се счита за връчено, ако е изпратено на адреса, който е посочен в договора,
въпреки че не е получено от адресата. Тоест, при наличието на клауза в Общите условия за
фингирано връчване следва да се приеме, че Уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за
прехвърляне на вземането е съобщено надлежно от стария кредитор на длъжника. Тук
следва да се посочи още, че ищцата не оспори истинността на посоченото Известие за
доставяне, а и съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД може да бъде извършено от цесионера и в
хода на съдебното производство по висящо правоотношение между страните и същото
следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, в каквато насока е и
актуалната практика на ВКС. Ищцата не оспорва факта, че с отговора на исковата молба е
получила от цесионера и приложените към отговора договор за цесия и уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД, а и същата се е запознала с материалите по образуваното изп. дело №
20209290400055 по описа на ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова. При това положение,
съдът приема, че цесията е породила правно действие по отношение на длъжника, поради
което цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Следващият спорен по делото въпрос е този, касаещ погасяване на вземането по
давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
9
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника – чл.116 б.“а“ и б.“в“ ЗЗД.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това
е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на
Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Във връзка с настоящия случай и противно на твърденията на ищцата най-напред
следва да се отбележи, че в случая приложима се явява общата петгодишна давност относно
цялото вземане. Това е така, защото съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Арбитражното
решение е приравнено по правни последици на съдебно решение, т.е. когато постановява, че
то става задължително за страните, чл. 41, ал. 3 ЗМТА има предвид силата на пресъдено
нещо и конститутивното действие на решението, ако предявеният иск е бил конститутивен.
Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата
на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на
зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение,
както и същите субективни предели. Понеже подлежи на принудително изпълнение,
осъдителното арбитражно решение има и същата изпълнителна сила като съдебното
решение. Като него то е изпълнително основание, така че въз основа на него може да бъде
издаден изпълнителен лист.
Следва да се има предвид още, че в периода, когато е било образувано първото
изпълнително дело за принудителното събиране на процесните вземания – 29.03.2012 г., е
10
действало и цитираното в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на
ВС. В закона не е уреден изрично моментът, от който започват да действат тези
тълкувателни актове или откога отпада действието им. Разрешението на този въпрос е
дадено с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на ВКС,
ІV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., което
настоящият съдебен състав възприема изцяло, доколкото към момента липсва произнасяне
със задължителен тълкувателен акт по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС. В цитираните решения е посочено, че когато се касае за първоначално
приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото от тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е
имала съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове. Не така обаче
стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР
са онези, с които по налагащи се причини и промени се постановява изоставянето на вече
дадено тълкуване и въприемане на ново такова, по едни и същи непроменени действащи
норми. Тези тълкувателни актове се състоят от две части. С първата се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от момента на постановяване на
новото ТР. В тези случаи, ако преди постановяването на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. Ето защо Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума
на ВС е преустановило действието си на 26.06.2015 г. и дадените с него тълкувателни
разрешения са задължителни за времето преди отмяната му, а Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на това действие на двата релевантни тълкувателни акта, следва, че в
периода от 29.03.2012 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, като няма
правно значение дали взискателят е бил пасивен или не.
След 26.06.2015 г. давностният срок за процесните вземания е започнал отново да
тече, но е прекъсван с предприемането на редица изпълнителни действия по изпълнително
дело № 20209290400055 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, а именно – на 03.02.2020 г. е
бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата в ПИБ АД, Кей Би Си Банк България
ЕАД, ОББ АД, ЦКБ АД, както и върху трудовото й възнаграждение при работодателя А1
България ЕАД. На същата дата - 03.02.2020 г., както и на 12.08.2020 г. са били насрочени
описи на движими вещи, находящи се на адреса й. На 20.02.2020 г. е присъединена
Държавата като взискател за дължимите й от ищцата публични вземания. На 30.11.2021 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя - ЕВРО ФЕРТ
АД. Това е и последното предприето изпълнително действие, с което е прекъсната давността
и е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла едва през 2026 г., а
исковата молба, в която ищцата се позовава на същата, е подадена в Районен съд - Хасково
на 09.06.2022 г.
Тук, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че и по изпълнително дело
№ 557/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, давностният срок относно вземанията,
предмет на настоящото производство е бил прекъсван с извършване на действия, които
съобразно насоките, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са такива, които имат за правна последица прекъсване на
давността за изпълнение, а именно на 02.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. На 18.04.2012 г. е присъединена държавата като взискател за
дължимите й от ищцата публични вземания. На 08.05.2012 г. е наложен запор върху
11
банковите сметки на ищцата в ЦКБ АД и Райфайзенбанк България ЕАД, на 17.05.2012 г. - в
ОББ АД, на 04.06.2012 г. в Първа инвестиционна банка АД. Последното изпълнително
действие по това изпълнително дело, което е прекъснало давността, е наложения запор
върху банковите сметки на ищцата на 05.03.2015 г. в Банка ДСК АД, Банка Пиреос
България АД, ОББ АД, ПИБ АД, Райфайзенбанк България ЕАД, УниКредит Булбанк АД,
Юробанк България АД, Инвестбанк АД, ЦКБ АД, Прокредит Банк (България) ЕАД,
Експресбанк АД, Алфа Банка – клон България и Алианц Банк България АД.
По всички изложени съображения и проследявайки хронологията на извършените
действия по принудително събиране на дълга е видно, че процесните вземания не са
погасени по давност и Я. Д. А. дължи тяхното изпълнение. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 300 лева
за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид
конкретиката на спора, размера на иска и осъществената защита по него. В тази връзка,
възражението на ищцата следва да се приеме за неоснователно, доколкото претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение не надвишава и е под предвидените в чл.25,
ал.1 на НЗПП максимални граници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.**************,
съдебен адрес: гр.**************, адв. Н. З. - В. от АК Хасково, срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, иск с правно
основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК, за установяване по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че Я. Д. А. не му дължи сумата от 12 214.61 лева, ведно със
законната лихва от 21.10.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 694.29 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 90 лева – разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна
такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 29.02.2012 г. от Софийски градски съд по т.д. № 981/2012 г. въз
основа на вляло в сила Решение № 1176/21.10.2011 г. по вътрешно арбитражно дело №
1176/20211 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, с Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 08.08.2018 г., поради погасяването им по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Я. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. Н. З. - В. от АК Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин
6“, ет.2, сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
12
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
13