Номер 19206.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000270 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД да заплати: на Р. П. Г. , ЕГН
********** от гр. Ябланица, ********* сумата 5 000 лв.; на Х. И. Х. , ЕГН ********** от
гр. Ябланица, ул. „******* сумата 5 000 лв. и на В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица,
ул. ********* сумата 3 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от тях следствие на ПТП, настъпило на 10.03.2019 г. на път
№ І-3, при км. 166+220, в посока с. Голям извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте
дола“, и по вина на водач на лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с peг. № CO 28**** - Т. И.
Т., ЕГН **********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” (полица № BG/22/118003583860), ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от датата на исковата молба - 04.07.2019 г. и до окончателното им
изплащане, като исковете до пълния претендиран размер от по 120 000 лв. за ищците Р. П. Г.
и Х. И. Х. и 60 000 лв. за ищеца В. Г. Г. , както и за лихви върху главниците за периода от
10.03.2019 г. до 03.07.2019 г., са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същото
решение е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
1
заплати на адв. С. В. Б. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко” № 27, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
разноски по делото в размер на 330.63 лв., включващо възнаграждение за процесуално
представителство на ищците при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, съразмерно с уважената
част от исковете. С решението са осъдени Р. П. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица,
*********, Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. „******* и В. Г. Г. , ЕГН
********** от гр. Ябланица, ул. *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Симеоновско шосе” № 67А, разноски по делото общо в размер на 8 093.40 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете, от която сума ищците Р. П. Г. и Х. И. Х. заплатят по 3
237.36 лв., а В. Г. Г. – 1 618.68 лв. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 520 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото по реда на чл. 219 от ГПК трето
лице - „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София” № 7, ет.5.
С Определение № 271/17.06.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е изменено, на основание чл. 248 от ГПК Решение № 24/19.02.2020 г.,
постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, само в частта за
разноските, които, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на адвокат С. В. Б. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 27,
вх. Б, ет. 1, ап. 2, като вместо сумата от 330.63 лв., ответникът заплати общо сумата 544.00
лв., представляваща възнаграждения за процесуално представителство при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: 163.75 лв. за
процесуално представителство на ищеца Р. П. Г. ; 163.75 лв. за процесуално
представителство на ищеца Х. И. Х. ; 116.50 лв. за процесуално представителство на ищеца
В. Г. Г. ; 100.00 лв., дължима на основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за разликата до претендираните суми.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Р. П. Г. , ЕГН ********** от гр.
Ябланица, *********, Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. „******* и В. Г. Г. ,
ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. *********, чрез адв. С. Б. от САК против Решение №
24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и несправедливо. Излага се, че макар
първоинстанционният съд да извел правилен извод за наличие на елементите на
фактическия състав за реализиране на претендираното обезщетение, неправилно е
определил неговия размер в противоречие с принципа на справедливостта, регламентиран в
чл. 52 от ЗЗД. Твърди се още, че решението е необосновано, тъй като противоречи на
събрания доказателствен материал. Неправилен бил и изводът на съда на наличие на
2
съпричиняване от ищците. Обжалваният съдебен акт съдържал неистински фактическа
констатации, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му
убеждение. Неправилно било решението и в частта му за разноските.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни директори, чрез адв. З. Т. от
САК, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в отхвърлителната му част
е правилно и законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от Р. П. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, *********,
Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. „******* и В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр.
Ябланица, ул. *********, чрез адв. С. Б. от САК против Определение № 271/17.06.2020 г.,
постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч (постановено по реда на
чл. 248 от ГПК).
В същата се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. Неправилно бил определен размера на адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се уважи молбата.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни директори, чрез адв. З. Т. от
САК, в който се излага, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение –
правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявени от Р. П. Г. , Х. И. Х. и В. Г. Г. , и тримата от гр.
Ябланица против ЗК „Лев Инс“ АД искове с посочено в молбата правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането за неимуществени вреди за сумата от по 120 000 лв. за
ищците - Р. П. Г. и Х. И. Х. и за сумата от 60 000 лв. – за ищеца - В. Г. Г. . В исковата молба
се излага следното:
Ищците твърдят, че според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-
30 на ПП при РУ на МВР гр. Ябланица, на 10.03.2019 г., около 11.00 ч., на път в гр.
Ябланица, местността „Девет дола“, е реализирано ПТП, при което Т. И. Т., ЕГН
********** от с. Равнище, управлявал лек автомобил рег. № СО 28****, марка „Опел“,
3
модел „Вектра“, негова собственост, неправилно извършил маневрата изпреварване,
въпреки забраната за това, блъска лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № СО
19****, собственост на Х. Д. В., ЕГН ********* от с. Джурово, махала „*********,
управлявано от Р. П. Г. , в който л. а. са пътували другите двама ищци. Сочи се, че ищците
са пострадали от описаното ПТП и са получили множество травматични увреждания, от
които са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди болки и страдания,
както следва, според приложени амбулаторни листи: Х. И. Х. е с диагноза контузия капис,
комоцио церебри, намалено зрение и слабост на слуха, В. Г. Г. е с диагноза счупване на
долния край на лъчевата кост на дясна ръка гривна става, лъчева кост и три броя ребра и Р.
П. Г. има травма на главата и комоцио церебри и намален слух на двете уши; намалено
зрение на двете очи. Твърди, че от описаните травми ищците не са се излекували и
продължават да боледуват. От цитираните травматични увреждания са в затруднено
движение, изпаднали са в стрес, претърпели са и търпят болки и страдания, депресии,
уплахи, паника, страх от пътни превозни средства, от автомобили, непрестанна и
продължителна тревожност през деня и нощта, и са с много тежки затруднения в живота си,
които продължавали и към този момент. Твърди се, че лекия автомобил на виновния
участник в ПТП Т. И. Т. бил застрахован в ЗК „Лев Инс“, съгласно застрахователна полица
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № ВG/22/118003583860, а в РУ на
МВР гр. Ябланица било образувано ДП № 36/2019 г. Излага, че с молба с Вх. №
3923/21.03.2019 г. до ответника, изпълнили изискванията на чл. 498 от КЗ, но в законния
тримесечен срок не се споразумели за размера на обезщетението за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да им заплати сумата от по 120
000 лв. за ищците - Р. П. Г. и Х. И. Х. и сумата от 60 000 лв. – за ищеца - В. Г. Г. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на претърпяно ПТП от 10.03.2019 г., ведно с лихва върху главницата, считано
датата на увреждането – 10.03.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират
разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва
виновно и противоправно поведение на водача Т. И. Т., което да е станало причина, за
настъпването на описаното ПТП. Относно констативния протокол счита, че той няма силата
на официален свидетелстващ документ относно обстоятелства и причини за ПТП. Навежда
доводи, че процесното ПТП е причинено по вина на водача Р. П. Г. на л. а. „БМВ Х5” с peг.
№ CО 19**** и поради това не дължи обезщетение на виновния водач, съгласно чл. 494, ал.
1, т. 1 от КЗ за вредите, претърпени от него. А относно отговорността спрямо трети лица на
водача Р. П. Г. , ищците В. Г. И. и Х. И. Х. следва да потърсят обезщетение от друг
застраховател – „ОЗК Застраховане“ АД, поради сключената от последния и водача Г.
полица № 2311900044356, валидна до 24.01.2020 г. Твърди, че описаните увреждания не
кореспондират на предявения размер. Прави възражение за намаляване отговорността на
4
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване на
произшествието от ищеца Р. П. Г. , в качеството му на водач на МПС, л. а. „БМВ Х5", с peг.
№ СО 19****, както и второ възражение за намаляване отговорността на застрахователя, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави поради непоставяне от тримата ищци на предпазен
колан, което било нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва причинно-следствена
връзка между описаното събитие и претендираните неимуществени вреди от ищците.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпилите увреждания при всеки от ищците,
като поддържа, че нямат средни или тежки телесни повреди предвид липсата на образувано
наказателно производство във връзка с ПТП, настъпило на 10.03.2019 г. Счита, че се касае
за леки телесни увреждания, които са отшумели за няколко дни. Твърди се, че размерът на
претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
като последица от процесното ПТП, е завишен и несъответстващ на принципа за
справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания,
свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД и обстоятелствата, при които е настъпило пътно-
транспортното произшествие. Оспорва претенцията за лихви. Поддържа, че недължимостта
на главния иск води и до неоснователност на претенцията за лихва, която е акцесорна.
Позовава се и на чл. 494, ал. 1, т. 1 от КЗ. Моли, на основание чл. 219 от ГПК да бъде
конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, като обосновава интереса си от привличането с обстоятелството, че ПТП е настъпило
по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“, с peг № СО 19**** - Р. П. Г. , чиято отговорност била
застрахована при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - полица „Гражданска отговорност" №
2311900044356, валидна до 23:59 на 24.01.2020 г. и тъй като застрахователят, в случай на
вина от водача Г., има право на регресно вземане към неговия застраховател при условията
на чл. 412 от КЗ.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от Р. П.
Г. , Х. И. Х. и В. Г. Г. , и тримата от гр. Ябланица.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.03.2019 год., около 11.00 часа, Т. И. Т. от с. Равнище, управлявайки лек
автомобил марка „Опел Вектра“, с peг. № CO 28****, на път № І-3, при км. 166+220, в
посока с. Голям извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте дола“, спрял в дясната пътна
лента и решил да обърне посоката на движението си, като предприел обратен завой и
навлизане в насрещната пътна лента. По същото време в същата посока се движел лек
автомобил „БМВ Х5“, с peг. № CO 19****, управляван от ищеца Р. Г., който предприел
изпреварване на първия автомобил. Предната лява част на автомобила на Тодоров била в
лявата лента за изпреварване на „БМВ“-то и на него не му е останало място за успешно
завършване на маневрата. Вследствие на това настъпил челен десен удар за този автомобил
и страничен кос ляв за л. а. „Опел“. Лекият автомобил „БМВ Х5“ се преобърнал по таван и
се забил с предна част на тавана в канавката, а преденият край достигнал до оградна мрежа с
5
циментови колове, счупил някои от тях и се установил в това положение.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-3050/12.03.2019 г. на ПП
при РУ на МВР гр. Ябланица в графа „пострадали” е отбелязано - Р. П. Г. (комоцио), Х. И.
Х. (разкъсна рана в областта на главата) и В. Г. Г. (охлузвания в областта на главата).
Образувано е досъдебно производство № 36/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Ябланица, което е прекратено с Постановление от 13.05.2019 г. на Районна прокуратура –
Тетевен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 и чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК,
тъй като единственият със средна телесна повреда е водачът на „Опел“-а - Т. Т., който е
заявил съгласие за прекратяване.
От заключението на допуснатата и изслушана комплексна съдебно – автотехническа
и медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се
установява, че на 10.03.2019 год., около 11.00 часа, Т. И. Т. от с. Равнище, управлявайки лек
автомобил марка „Опел Вектра“, с peг. № CO 28****, на път № І-3, при км. 166+220, в
посока с. Голям извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте дола“, спрял в дясната пътна
лента и решил да обърне посоката на движението си, като предприел обратен завой и
навлизане в насрещната пътна лента. По същото време в същата посока се движи лек
автомобил м. „БМВ"-Х5 с peг. № CO 19****, управляван от ищеца Р. Г., който е предприел
изпреварване. Предната лява част на автомобила на Тодоров е била в лявата лента за
изпреварване на „БМВ“-то и на него не му е останало място за успешно завършване на
маневрата. Вследствие на това настъпва челен десен удар за този автомобил и страничен кос
ляв за л. а. „Опел“. Джипът „БМВ“, предвид голямата му скорост, голяма маса и пълен товар
- водач + 4 пътника, повлича „Опел“-а и го измества по посоката на движението, завърта го
в първоначалната му посока, като вследствие удара, той е деформирал и снишил предната
си лява част, която е послужила като естакада на връхлетялото го „БМВ“ (което е с висока
предна част, голям клиренс и колесна формула „4х4“). Поради тази причина предно дясно
колело на джипа се качва на косо разположения преден десен калник и преден капак на л.а.,
накланя се значително наляво и движейки се на леви колела, продължава да се движи
вследствие на кинетичната си енергия напред, достига до канавка вляво извън пътя с предно
ляво колело, преобръща се на таван и се забива с предна част на тавана в канавката, а преден
край достига до оградна мрежа с циментови колове, счупва някои от тях и се установява в
това положение, в което е намерен и описан в огледния протокол. Вещото лице дава
заключение, че основната причина за настъпване на ПТП била извършване на маневра
обръщане посоката на движение от страна на водача на л. а. „Опел Вектра“ – Т. Т., без да се
е убедил, че не създава опасност за другите участници в движението, като не е позволил на
идващия зад него и тръгнал да го изпреварва л. а. „БМВ Х5“, управляван от Р. Г.. Друга
причина била движението на л. а. „БМВ Х5“ с несъобразена скорост за пътния участък –
населено място „Деветте дола“ с макс. разрешена скорост – 50 км/ч. Заявява, че л. а. „БМВ
Х5“ се е движел изцяло в лявата пътна лента при предприета маневра – изпреварване, със
скорост – 94 км/ч и водачът Г. е могъл да възприеме л.а. „Опел“ от 150 - 200 м. На дистанция
6
38 м., л.а. „Опел“ пресича осовата линия (единична непрекъсната, преминаваща в двойна
смесена) и се превръща в опасност за л. а. „БМВ Х5“, като за да може да спре Г. е следвало
да се движи със скорост по-ниска от 54.5 км/ч. Дава заключение, че Г. е можел да намали и
да премине в дясната лента, преминавайки зад задната част на л.а. „Опел“, който би се
изнесъл в уширението, и би освободил достатъчно място за застигащия го л. а. „БМВ Х5“.
Вещите лица дават заключение, че водачът Р. Г. е бил предпазен от поставения предпазен
колан и отворилият се еърбег, но въпреки това, при преобръщането е получил челен удар в
главата и комоцио. Возещият се отзад в дясно Х. Х., който е бил без предпазен колан се удря
в тавана и получава травма в главата. Пътникът В. Г., возещ се отпред вдясно е бил
предпазен от поставения предпазен колан и отворилият се еърбег и няма травма на главата.
Вещите лица дават заключение, че ищците са получили различни увреждания.
Според заключението на експертизата и представената Епикриза от 15.03.2019 г. на
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, Неврологично отделение, се
установява, че ищецът Р. П. Г. е бил на лечение в Неврологично отделение на болницата в
Ловеч от 10.03. до 15.03.2019 г. и анамнезата е снета по негови данни. Поставена е диагноза:
Травма на главата. Комоцио церебри (Контузия на черепа. Сътресение на мозъка). Изписва
се в стабилизирано състояние.
Според заключението на експертизата и представената Епикриза от 14.03.2019 г. на
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, Неврологично отделение, се
установява, че ищецът Х. И. Х. е бил на лечение в неврологично отделение на болницата в
Ловеч от 10.03. до 14.03.2019 г. Поставена е диагноза: Контузия капитис. Комоцио церебри
(Контузия на главата със сътресение на мозъка). Изписва се в стабилизирано състояние.
Пострадалият В. Г. Г. не е постъпил на лечение в стационар. При разпита на
18.03.2019 г. е заявил, че няма медицинско свидетелство, а само натъртвания, няма сериозни
наранявания, имал е подута дясната ръка и натъртвания по гръдния кош, но нищо сериозно.
Според наличната медицинска документация за Р. П. Г. и Х. И. Х. , същите са
пострадали при ПТП, като и за двамата има данни за контузия на главата. В тази
документация няма данни за сътресения на мозъка със загуба на съзнание.
Вещото лице дава заключение, че при Г. и Х.в е налице лека степен на сътресение на
мозъка, без загуба на съзнание, само зашеметяване – временно и неопасно разстройство на
здравето. За Г. не са налице травми в областта на главата, съобщава за оток на дясна ръка и
гръдна травма, без данни за счупени ребра – касае се само за болка. Дават заключение, че е
налице причинно-следствена връзка между получените увреждания от ищците и
претърпените болки и страдания и процесното ПТП. Дават заключение, че при челния удар,
използвалите предпазни колани са били предпазени, както и от двата еърбега, но при
преобръщането по тавана е било възможно да си ударят главите в тавана.
7
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Т. И. Т. „Опел Вектра“, с peг.
№ CO 28**** бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/22/118003583860, със срок на действие от 31.12.2018 г. до 30.12.2019 г. в ответното ЗК
„Лев Инс“ АД, гр. София, а автомобилът, управляван от Р. П. Г. „БМВ Х5“, с peг. № CO
19**** бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/23/119000344356, със срок на действие от 25.01.2019 г. до 24.01.2020 г. в ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД – третото лице-помагач.
Ищците са депозирали пред застрахователя Претенция с Вх. № 3923/21.03.2019 г. по
описа на ЗК „Лев Инс“ АД, с която са поискали да им бъде заплатено обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди.
До момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно
виновния водач, не било изплатено обезщетение.
От показанията на св. Т. И. Т., участник в ПТП – водач на л. а. „Опел Вектра“ се
установява, че първоначално не е имал спомени от случилото се, но впоследствие си
припомнил. Заявява, че пътувал за гр. Ябланица, но до махала „Деветте дола” се сетил, че
забравил нещо и решил да се върне. Видял по-широко място на пътя, един човек си изкарвал
колата там, и решил да обърне. Подал мигач, намалил скоростта и започнал да завива
наляво, след което последвал ударът. Твърди, че е пострадал много. Когато дошъл на себе си
видял много хора, полиция, линейка и бил откаран в гр. Луковит с още двама от
пострадалите, след което близките му го закарали в Етрополе. Заявява, че времето било
хубаво, а пътният участък - прав. Според него джипът не е имал право да изпреварва и е
трябвало да мине зад автомобила му.
От показанията на св. В. Н. Г. се установява, че живее на съпружески начала с Х. И.
Х. от 21 години и имат 4 деца. Казали за катастрофата и пристигнала на място пеша. В
този момент дошла и линейката и полицията. Х. имал кръв по лицето и едната му обувка
липсвала. Закарали го в Луковит в „Бърза помощ”, а след това – с линейка в болницата в
Ловеч. И тримата пострадали били закарани в Ловеч и престояли в болницата 5 дни.
Твърди, че след изписването му Х. не се е чувствал добре - боляло го главата, очите му се
насълзявали, всичко го боляло, събуждал се вечер. Преди работел, а след катастрофата не
можел да работи. Поради тази причина свидетелката работи, за да имат средства за издръжка
и за лекарства, за които давали към 80 лв. Според нея Х. бил уплашен и когато се качвал в
кола изпитвал страх. Променил се след катастрофата - карал се с децата, станал
„невъзможен”.
От показанията на св. Павлина Г.а Влахова се установява, че същата е майка на
ищеца Р. Г. и съпруга на В. Г. Г. , с когото нямат брак. За катастрофата се обадили комшии и
отишла на място. Видяла обърнатия в канавката джип. Строшили прозорците му, за да
изкарат пътуващите вътре. Р. бил в безсъзнание, а Веселин имал болки в ръката и в ребрата
8
и бил изпаднал в шок. Отишли в болницата в Луковит, а след това с Р. В., Р. П., Х. и
съпругата му отишли в болницата в Ловеч. Р. бил прегледан на скенер, събудил се на другия
ден на сутринта с болки в главата и в ухото. Веселин останал вкъщи и отишъл в болницата в
Червен бряг, където му гипсирали ръката. Описва, че в момента имал диабет, на хапчета
бил, не можел да спи и не можел да се храни добре, като отслабнал с около 30 килограма. Р.
П. спрял работа, защото му се виело свят, от едното му ухо течало гной и кръв, не можел да
спи нощем, разхождал се. Заявява, че не помни кога Р. е напуснал работа, но след това
твърди, че е 2 месеца след катастрофата. Х. бил безработен и преди инцидента също бил
безработен, както и нейният съпруг Веселин.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд при
преценката на показанията на тези свидетели с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
предвид факта, че са близки на ищците и са заинтересовани от изхода на делото, а именно че
показанията на двете свидетелки се разминават с обективните данни в заключението на
медицинската експертиза. Така напр. липсват писмени данни в подкрепа на твърдението на
св. Влахова, че Веселин има счупване и гипсиране на ръката, че е получил диабет в резултат
на ПТП. Не са представени и писмени доказателства, че Р. Г. има проблеми със слуха.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
9
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗК
„Лев Инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 21.03.2019
г. ищците са отправили до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която не е постигнато споразумение
(т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
10.03.2019 год., около 11.00 часа, Т. И. Т. от с. Равнище, при управление на лек автомобил
марка „Опел Вектра“, с peг. № CO 28****, на път № І-3, при км. 166+220, в посока с. Голям
извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте дола“, в нарушение на правилата за движение
по пътищата – обръщане посоката на движение, без да се е убедил, че не създава опасност за
другите участници в движението, с което е нарушил установената в чл. 16, ал. 1, т. 1 от
10
ЗДвП забрана на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, както и задължението си по чл. 77 от ППЗДвП - водач, който
има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата и че
няма да застраши останалите участници в движението, реализирал ПТП с движещия се в
същата посока лек автомобил „БМВ Х5“, с peг. № CO 19****, управляван от ищеца Р. Г.,
който предприел изпреварване на първия автомобил със скорост от 94 км/ч, при разрешена в
населено място – 50 км/ч – в нарушение на чл.20 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като от ПТП
пострадали - Р. П. Г. (Контузия на черепа. Сътресение на мозъка), Х. И. Х. (Контузия на
главата със сътресение на мозъка) и В. Г. Г. (подута дясната ръка и натъртвания по гръдния
кош).
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; част от вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Оспорва се само дали пострадалият Р. Г. чрез своето противоправно поведение
е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната
действителност до настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и
обстоятелството, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца Ганов да са
възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ищец Г., че в резултат на пътно -
транспортното произшествие за ищеца Г. са възникнали всички описани в исковата молба
телесни увреждания (счупване на долния край на лъчевата кост на дясна ръка гривна става,
лъчева кост и три броя ребра). От събраните доказателства средства (гласни такива и
заключението на съдебно-медицинската експертиза) същите не бяха безспорно установени.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази им
част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Както посочихме по-горе, спорен е въпросът и относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
11
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Р. П. Г. , Х. И. Х. и В. Г. Г.
неимуществени вреди и техния размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които
настоящият състав споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковите
претенции са основателни за сумата от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищците Р. П. Г. и Х. И. Х. и 6 000 лв. за ищеца В. Г. Г. .
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че е налице принос от ищеца Р. П. Г. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай пострадалият Г. с поведението си е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, тъй като както бе посочено по-горе бе безспорно установено, че
пострадалият Р. П. Г. предприел изпреварване на първия автомобил със скорост от 94 км/ч,
12
при разрешена в населено място – 50 км/ч (т.е. почти двойно по-голяма от разрешената) – в
нарушение на чл. 20 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно първоинстанционният съд е приел възражението на ответника за допуснато
съпричиняване от страна на пострадалия Г. за основателно.
В случая, настоящият състав определя допуснатото съпричиняване в размер на 1/2,
тъй като допуснатото от страна на пострадалия Г. нарушение на правилата за движение в
много по-голяма степен е довело до причиняване на констатираните увреждания. Съгласно
заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че ако Г. се е движел със скорост по-ниска от 54.5 км/ч. (а разрешената в
участъка е 50 км/ч) е можел да намали и да премине в дясната лента, преминавайки зад
задната част на л.а. „Опел“, който би се изнесъл в уширението, и би освободил достатъчно
място за застигащия го л. а. „БМВ Х5“ и да избегне ПТП. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съобразно този принос следва да бъде намалено справедливото обезщетение, дължимо от
ответника.
С оглед поведението на пострадалия Г., съдът определя приноса му в размер на 1/2,
поради което и определеното по-горе застрахователно обезщетение следва да бъде намалено
със сумата от 5 000 лв.
Относно отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ при осъществяване на увреждането от няколко делинквенти е налице практика
на ВКС на РБ, обективирана в Решение № 121/18.09.2014 г., постановено по т. д. №
2859/2013 г. по описа на ВКС на РБ, ТК, Решение № 192/02.11.2017 г., постановено по т. д.
№ 416/2017 г. по описа на ВКС на РБ, ТК и Решение № 32/30.03.2020 г., постановено по т. д.
№ 289/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I т. о., ТК. В същите е прието, че при съпричиняване
на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната
сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на
застрахования от него делинквент. Отговорът е мотивиран с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД,
установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които отговаря
спрямо увредения за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса си. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от
делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти
или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за
всички вреди и в пълния им размер, като отговорността на застрахователя би била
лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.
Настоящият състав на въззивната инстанция изцяло споделя формираната по реда на
чл. 290 от ГПК съдебна практика, поради което не споделя изводът на първоинстанционния
13
съд, че отговорността на ответника ЗК „Лев Инс“ АД спрямо другите двама ищци е само до
размера, за който отговаря застрахования при него водач на МПС, защото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие и отговорност за причинените на другите двама ищци
неимуществени вреди, резултат на противоправното поведение на Р. Г., носи
застрахователят, с който той е сключил застраховка „Гражданска отговорност” - ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД и с оглед на това приел, че ответникът следва да заплати половината от
определения по-горе размер на обезщетения - на Х. И. Х. и на В. Г. Г. .
Неоснователно е възражението на ответника, че за съпричиняване от страна на
ищците, поради непоставен обезопасителен колан. Безспорно бе установено, че водачът Р. Г.
е бил предпазен от поставения предпазен колан и отворилият се еърбег, но въпреки това,
при преобръщането е получил челен удар в главата и комоцио. Возещият се отзад в дясно Х.
Х., който е бил без предпазен колан се удря в тавана и получава травма в главата. Пътникът
В. Г., возещ се отпред вдясно е бил предпазен от поставения предпазен колан и отворилият
се еърбег и няма травма на главата, но вещите лица дават заключение, че използвалите
предпазни колани (Г. и Гетов) са били предпазени, както и от двата еърбега, но при
преобръщането по тавана е било възможно да си ударят главите в тавана.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Р. П. Г. против ЗК
„Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
5 000 лева. В останалата част предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането е неоснователен и недоказан. Предявеният от Х. И. Х. против ЗК „Лев
Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 10 000 лева. В
останалата част предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е неоснователен и недоказан. Предявеният от В. Г. Г. против ЗК „Лев Инс“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 6 000 лева. В
останалата част предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
14
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват
от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5
от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във
вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано
с: 1) изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 21.03.2019 г. По
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като няма данни по делото от ищците по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ да са искани
доказателства. Следователно срокът изтича на 21.06.2019 г., т. е. забавата на застрахователя
е от 22.06.2019 г. Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване -
10.03.2019 г. до 21.06.2019 г. застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ,
за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по делото съдът
15
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 21.03.2019 г. с
предявяване на застрахователната претенция, поради което за периода от 10.03.2019 г. до
21.06.2019 г., а и до датата на исковата молба - 04.07.2019 г. дружеството дължи законна
лихва за забава върху застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С оглед
горното разрешение и за периода от датата на деликта - 10.03.2019 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. След 21.06.2019 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, дължи
законна лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че претенцията на въззивниците за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение е основателна, считано от
22.06.2019 г. (а не както е присъдена от първоинстанционния съд – от 04.07.2019 г.) до
окончателното изплащане, съответно неоснователна за периода от 10.03.2019 г. до
20.06.2019 г.
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъдените
неимуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. И. Х. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за
сумата от 5 000 лв. до сумата от 10 000 лв. и с която е отхвърлен е предявеният от В. Г. Г.
против ЗК „Лев Инс“ АД иск за сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., е неправилно,
поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се отмени и да се
постанови друго такова, с което: ЗК „Лев Инс“ АД да бъде осъдено да заплати на Х. И. Х. и
В. Г. Г. допълнително сумата 5 000 лева за Х. Х. и 3 000 лв. за В. Г. – обезщетения за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от тях следствие на ПТП, настъпило
на 10.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. В останалата си част, с което е отхвърлен за
сумата над 5 000 лв. до претендираните 120 000 лв. за ищеца Р. Г., над 10 000 лв. до
претендираните 120 000 лв. за ищеца Х. Х. и над 6 000 лв. до претендираните 60 000 лв. за
ищеца В. Г. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е правилно и следва да
се потвърди. Решението следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода 22.06.2019 г. до
03.07.2019 г. В останалата му част Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. №
68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч следва да се потвърди.
По отношение Определение № 271/17.06.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч (постановено по реда на чл. 248 от ГПК).
С Определение № 271/17.06.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на
16
Окръжен съд – Ловеч е оставена частично без уважение молбата на адв. С. Б. по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. №
68/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определение № 271/17.06.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е валидно и допустимо.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, Ловешки окръжен съд е
съобразил, че възнаграждението на процесуалния представител на ищците е определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), с оглед материалния интерес на иска и при
приложение на правилата на чл. 78 от ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ
и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА задължава съда да определи
адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го
заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция (чл. 81 от ГПК). На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за първоинстанционното
производство съобразно уважената част на иска, съответно на процесуалния й представител
по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
В случая на ищеца при наличието на договор, с който е уговорено осъществяване на
процесуалното му представителство при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство
съобразно материалния интерес в същото – от по 120 000 лв. за ищците Р. Г. и Х. Х. и
60 000 лв. за ищеца В. Г., както е прието и в обжалваното определение. Тъй като
първоинстанционният съд е уважил иска до размер от 5 000 лв. за първите двама и 3 000 лв.
– за третия ищец, разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, за които следва да
бъде ангажирана отговорността на насрещната страна, са в размер на 544 лв., определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ. Прилагането на правилото по последната цитирана
разпоредба е следствие от осъщественото по отношение на ищците процесуално
представителство от упълномощения адв. С. Б., участвал в проведените по
първоинстанционно производство три открити съдебни заседания.
Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя и изводите на
първоинстанционния съд по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 248 от ГПК,
поради което на основание чл. 272 от ГПК отново препраща към тях.
17
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. С. В. Б. от САК направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 163.75 лв. – за ищеца Х. Х. и 116.50 лв. за
ищеца В. Г., или общо в размер 280.25 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от заплащането на държавна
такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт
държавна такса за производството пред въззивния съд в общ размер на 420 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от Х. И. Х. , ЕГН
********** от гр. Ябланица, ул. „******* против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А,
представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни директори иск за сумата от 5 000 лв. до
сумата от 10 000 лв. и с която е отхвърлен е предявеният от В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр.
Ябланица, ул. ********* против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. -
изпълнителни директори иск за сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. „******* сумата от
5 000 (пет хиляди) лева (допълнително, представляваща разликата над 5 000 лв. до 10 000
лв.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
от тях следствие на ПТП, настъпило на 10.03.2019 г. на път № І-3, при км. 166+220, в посока
с. Голям извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте дола“, и по вина на водач на лек
автомобил, марка „Опел Вектра“ с peг. № CO 28**** - Т. И. Т., ЕГН **********, със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (полица №
BG/22/118003583860), считано от 22.06.2019 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. ********* сумата от
3 000 (три хиляди) лева (допълнително, представляваща разликата над 3 000 лв. до 6 000
18
лв.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
от тях следствие на ПТП, настъпило на 10.03.2019 г. на път № І-3, при км. 166+220, в посока
с. Голям извор - гр. Ябланица, в местността „Деветте дола“, и по вина на водач на лек
автомобил, марка „Опел Вектра“ с peг. № CO 28**** - Т. И. Т., ЕГН **********, със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (полица №
BG/22/118003583860), считано от 22.06.2019 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч в останалата му част.
ОТМЕНЯВА Решение № 24/19.02.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. П. Г. ,
ЕГН ********** от гр. Ябланица, *********, Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица,
ул. „******* и В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. ********* против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни директори искови за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 22.06.2019 г. до
03.07.2019 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на Р. П. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ********* законна
лихва върху присъденото обезщетение и за периода от 22.06.2019 г. до 03.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на Х. И. Х. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. „******* законна
лихва върху присъденото обезщетение и за периода от 22.06.2019 г. до 03.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на В. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Ябланица, ул. ********* законна
лихва върху присъденото обезщетение и за периода от 22.06.2019 г. до 03.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 271/17.06.2020 г., постановено по т. д. № 68/2019
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч (постановено по реда на чл. 248 от ГПК).
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на адв. С. В. Б. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко” № 27, вх.
Б, ет. 1, ап. 2, сумата в размер 280.25 (двеста и осемдесет лв. и 25 ст.) лв., представляващи
19
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М. М. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен
съд – Велико Търново) сумата в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лв. -
представляваща държавна такса за производството пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20