Решение по дело №3318/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 336
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20215300503318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503318 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, против Решение № 260330 от
20.09.2021 г., постановено по гр. дело № 2890 по описа на РС – Асеновград за
2019 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Б. Т., ЕГН:
**********, лично и със съгласието на майка му П. Г. Т., сумата от 4000 лв. –
обезщетение за понесените от последния болки и страдания – неимуществени
вреди, причинени при настъпване на ПТП на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр.
Асеновград, ул. ***“ на входа на бензиностанция Шел, възникнало между л.а.
Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН ***, управляван от С.Г.Б. и л.а. Рено Лагуна с
ДКН ***, управляван от Б.Л. Т., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г.,
както и сумата от 720 лв. – разноски в производството, както и е осъден да
заплати на П. Г. Т., ЕГН: **********, сумата от 9500 лв. – обезщетение за
понесените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при
настъпване на същото ПТП, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г., както
и сумата от 1080 лв. – разноски в производството. С уточняваща молба от
03.11.2021 г., представляваща неразделна част от въззивната жалба,
жалбоподателят посочва, че предвид извършено от него плащане на сумата от
по 1300 лв. на двамата ищци поддържа жалбата си по отношение на иска на
П. Г. Т. за сумата от 8200 лв., представляваща разликата над 1300 лв. до
присъдения с решението размер от 9500 лв., а по отношение на иска на Б. Б. Т.
– за сумата от 2700 лв., представляваща разликата над 1300 лв. до присъдения
с решението размер от 4000 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
1
решението в обжалваната му част. Поддържа се, че присъдените в полза на
ищците обезщетения са прекомерно завишени и несъответстващи както на на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, съответно на интензитета и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания, така и на практиката на съдилищата по
аналогични случаи. Оспорва се и началният момент, от който районният съд е
присъдил законна лихва за забава върху определените обезщетения, като се
излагат доводи, че лихва би могла да бъде претендирана от датата на
подаване на исковата молба в съда. Искането към въззивния съд е за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
ново по съществото на спора, с което предявените претенции да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – да се
намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите Б. Б. Т. и П. Г. Т., в който взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
Б. Б. Т., лично и със съгласието на майка му П. Г. Т., и П. Г. Т. искове с правно
основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да им заплати обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при настъпване на
ПТП на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр. Асеновград, ул. ***“ на входа на
бензиностанция Шел, възникнало между л.а. Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН
***, управляван от С.Г.Б., и л.а. Рено Лагуна с ДКН ***, управляван от Б.Л.
Т., в който като пътници са пътували ищците, в размер на 5000 лв. в полза на
Б. Б. Т. и в размер на 17500 лв. в полза на П. Г. Т., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на застрахователните претенции до окончателното
плащане на задължението.
От фактическа страна е прието за установено в първоинстанционното
решение и по тези факти липсват оплаквания във въззивната жалба и
2
отговора, че на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр. Асеновград, ул. ***“ на входа
на бензиностанция Шел е настъпило ПТП, виновно причинено от водача на
л.а. Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН *** С.Г.Б., който при маневра за излизане от
крайпътен обект не е пропуснал праводвижещия се л.а. Рено Лагуна с ДКН
***, управляван от Б.Л. Т., в който като пътници са пътували ищците. За
настъпилото ПТП на С.Г.Б. е съставен АУАН № 440913/15.07.2019 г., въз
основа на който е издадено наказателно постановление № 19-0239-001058 от
12.08.2019 г., което е влязло в сила. Към датата на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Мерцедес МЛ 270
ЦИ с ДКН *** е била застрахована при ответния застраховател. На 30.09.2019
г. ищецът Б. Б. Т., действащ със съгласието на своята майка П. Г. Т., е
предявил пред ответника искане за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета №
0801-003016/2019-3. На 19.08.2019 г. ищцата П. Г. Т. е предявила пред
ответника искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0801-
003016/2019-2. На 19.11.2019 г. ответникът е заплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 500 лв.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса за
претърпените от ищците неимуществени вреди от произшествието,
обуславящ от своя страна въпроса за размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания в хода
на производството пред първата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б.Л. Т. и С.В.П.. В
показанията си свидетелят Б.Л. Т., баща на ищеца Б. Б. Т. и съпруг на ищцата
П. Г. Т., разказва за настъпилото ПТП. Същият управлявал автомобила, в
който се возили ищците. Посочва, че непосредствено след произшествието
ищецът изпаднал в шок и треперел. От ръката му течала кръв, а в нея имало
забито стъкло. Ищцата, която поела целия удар, се държала за главата и
рамото и плачела. Двамата ищци били отведени с линейка до болницата. През
следващите дни болките на ищцата се усилили – тя изпитвала силни болки в
дясното слепоочие, главата пулсирала, всичките зъби я болели, имала болки
в гърдите, не можела да се храни. Ходила на редица прегледи при различни
специалисти. След преглед при хирург била насочена към невролог, тъй като
троичният нерв бил засегнат от удара. Започнала лечение, но състоянието
не се повлияло от него. През периода на лечението ищцата приемала
обезболяващи, които обаче не облекчавали болките. Започнала да посещава
стоматолог, специализиран в работата с раково болни, при когото ходила
ежедневно. Направена била операция, но това не довело до подобряване на
състоянието и болките продължили. След няколко месеца – през м.
февруари 2020 г., ищцата била оперирана още веднъж, като втората операция
била сполучлива и болките отшумяли. През целия този период от
произшествието ищцата изпитвала много силни болки, постоянно плачела и
3
викала, не можела да спи нощем. Започнала да изпитва стрес при пътуване с
кола. Свидетелят посочва, че след произшествието ищецът Б. Б. Т. се
затворил в себе си, спрял да говори и да излиза, не искал да храни, стоял си
само в стаята, спял неспокойно – стряскал се, викал и говорел на сън.
Личният му лекар му изписал лекарства, които обаче не му повлияли.
Наложило се да го заведат при психолог, тъй като не искал да излиза от дома
си. Посещенията при психолога продължили няколко месеца. Състоянието му
се подобрило, но все още изпитвал притеснения при пътуване с кола. В
показанията си свидетелката С.П. заявява, че ищцата страдала от онкологично
заболяване. Същата се обадила веднага след произшествието и я помолила
да отиде да я вземе. Когато отишла на мястото на произшествието,
свидетелката видяла ищцата, която била в шок и плачела. Ищецът също бил
ожулен. Още същата вечер започнали болките на ищцата, получила оток на
лицето и зачервяване към слепоочието. Наложило се да я оперират двукратно.
Лечението приключило през м. февруари 2020 г., като провеждането му
наложило прекъсване на другите терапии във връзка със заболяването . През
цялото време ищцата се хранела със сламка и приемала болкоуспокоителни.
Налагало се да си прави промивки по няколко пъти на ден, а това било много
болезнено. Свидетелката посочва, че се е случвало да я чува да плаче и вика
от болка. Състоянието било много тежко. Според свидетелката след
катастрофата ищецът се затворил в себе си, спрял да се храни, наложили се
консултации с психолог, имал кошмари. И двамата ищци се страхували от
пътуването с кола.
В хода на производството пред първата инстанция е прието
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. Според заключението
данни за уврежданията на ищеца Б. Б. Т. са налични в издаден на името на
ищцата П. Г. Т. амбулаторен лист № 4464/15.07.2019 г., въз основа на който
може да се приеме, че на ищеца са били причинени повърхностна рана на
кожата на дясната мишница с налично чужда тяло – малко стъкло в раната, и
повърхностно охлузване на кожата на дясна подбедрица. Охлузванията на
подбедрицата са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет по отношение, а нараняванията в областта на мишницата – при
действието на предмет с режещи ръбове и остри ъгли. Според експерта е
напълно възможно посочените травми да са причинени при описаното ПТП
като травма в купето на автомобила. Оздравителните процеси са протекли
нормално и са продължили в рамките на 10-15 дни, в който период пациентът
е понесъл умерени до слаби болки със затихващ характер, без налични
усложнения или остатъчни явления от травмата. От заключението се
установява още, че при извършени прегледи на ищцата П. Г. Т. са
констатирани охлузване по дясната буза, оток по дясната буза, контузия на
гръдния кош, травматичен оток по горната част на гръдния кош, неуточнена
повърхностна травма на подбедрицата, кръвонасядане по дясната
подбредрица и лявата колянна става. Посочените травматични увреждания са
4
причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да са получени по начина, описан в документите
поделото, а именно: при ПТП като пътник на предна дясна седалка на лек
автомобил. Получените травматични увреждания са отшумели в рамките на
20-25 дни, като не е била необходима рехабилитация. Претърпени са умерени
до слаби болки и страдания със затихващ характер. В заключението се
подчертава, че от наличните по делото материали се установява, че към
момента на инцидента ищцата е била в процес на лечение на онкологично
заболяване. Според експерта лечението на това заболяване и провежданата
антирезорбтивна терапия нямат отношение към установените травматични
увреждания след ПТП, но те несъмнено оказват влияние върху общото
състояние на ищцата и върху снижаване на имунните сили, а това от своя
страна може да има отношение към сравнително по-лесно развитие на
възпалителни изменения поради снижените защитни сили на организма.
Същият сочи, че по делото е представена медицинска документация,
отнасяща се до констатирани възпалителни процеси в устната кухина при
прорязване и екстракция, които обаче не са от травматично естество и не се
провокирани от минималната травма на главата, получена в резултат на ПТП.
В хода на производството пред първата инстанция е прието и заключението
по допуснатата допълнителна съдебномедицинска експертиза, от което също
се установява, че не е налице причинно-следствена връзка между
възпалителния процес в устната кухина и настъпилото ПТП.
От заключението по допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза,
прието като неоспорено от страните по делото и което съдът кредитира
изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
процесното ПТП е причинило реакция на остър стрес при двамата ищци, като
преживяното стресово събитие и към момента на експертизата води до
неудоволствени изживявания, които се засилват при коментиране на
събитието. При ищеца Б. Б. Т. непосредствено след ПТП се е развила остра
стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията с негативни
симтпоми – тревожност, негативни реакции, страхове. Същият е възприел
травматичното събитие като животозастрашаващо не само за него, но и за
членовете на семейството му и особено за майката. Според вещото лице и към
момента на експертизата, т.е. повече от година след травмата, са налице
данни за остатъчна тревожност, емоционална лабилност и чувствителност.
При ищцата П. Г. Т. непосредствено след ПТП е настъпила остра стресова
реакция и разстройство на адаптацията около три месеца. Същата е възприел
травматичното събитие като животозастрашаващо не само за нея, но и за
членовете на семейството. Последвалите оперативни интервенции са
субективно и емоционално травматично преживяни като свързани с
травматичното събитие. Преживяното от нея стресово събитие и към момента
на експертизата води до неудовоствени изживявания, които се засилват при
коментиране на събитието. Според заключението и при двамата ищци са били
налице тревожност, страхове за здравето и безпокойство от бъдещи
5
усложнения след настъпване на ПТП, които се дължат както на внезапното
събитие, така и на базовото здравословно състояние на ищцата. Посочва се,
че независимо от леките травматични нарушения при ищеца Б. Б. Т., то
същият е в умбиликална връзка със своята майка и това прави преживяното
като събитие с дълбочина на тревогата и страх от последствията. Към
момента на експертизата е налице възстановяване на състоянието на ищците,
както и на техните функционални способности за училище и работа.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения
размер на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ не е абстрактно,
а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, загрозявания и др., дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че в резултат на процесното ПТП на ищеца Б. Б. Т. са причинени
повърхностна рана на кожата на дясната мишница с налично чужда тяло –
малко стъкло в раната, и повърхностно охлузване на кожата на дясна
подбедрица. Действително, по делото не са налични медицински документи,
издадени на името на ищеца Б. Б. Т., които да отразяват получаването на
посочените травматични увреждания. Не може да се приеме обаче за
основателно възражението на ответника, че изводът за наличието на тези
увреди почива на предположение. Получаването им е отразено, макар и
непрецизно, в амбулаторния лист, издаден на майка му при прегледа в
спешното отделение от 15.07.2019 г., като то се потвърждава и от събраните
по делото свидетелски показания. При определяне размера на справедливото
обезщетение следва да се има предвид, че оздравителните процеси при него
са протекли нормално в рамките на непродължителен период от време (10-15
дни), като той е понесъл умерени до слаби болки със затихващ характер. Не
са констатирани някакви усложнения или остатъчни явления от травмата.
Отчетени следва да бъдат и негативните емоционални преживявания на
ищеца Б. Б. Т. в резултат на произшествието, доколкото освен физическия
дискомфорт, същият е преживял и сериозен стрес. Той е възприел
претърпяното произшествие като животозастрашаващо за него и за цялото
семейство и най-вече за своята майка. Установи се от събраните гласни
доказателствени средства, че непосредствено след произшествието е
6
изпаднал в шок. В резултат на преживяното е получил нарушения в съня,
променило се и поведението му – затворил се в себе си, спрял да говори и да
излиза. Това е наложило посещение при психолог в продължение на няколко
месеца. При ищеца Б. Б. Т. и година след инцидента са констатирани данни за
остатъчна тревожност и чувствителност. Така, преценявайки в съвкупност
посочените фактори, оказали неблагоприятно отражение върху ищеца, както
и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП,
настоящият състав на съда приема, че присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение в размер на 4000 лв. е справедливо и съответства на
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца и на приетите в
обществото критерии за справедливост и ще репарира настъпилите у ищеца
Б. Б. Т. негативни последици. По делото безспорно се установи, че в резултат
на процесното ПТП на ищцата П. Г. Т. са причинени охлузване по дясната
буза, оток по дясната буза, контузия на гръдния кош, травматичен оток по
горната част на гръдния кош, неуточнена повърхностна травма на
подбедрицата, кръвонасядане по дясната подбредрица и лявата колянна става.
Получените травматични увреждания са отшумели в рамките на
непродължителен период – 20-25 дни, като не е била необходима
рехабилитация. Претърпени са умерени до слаби болки и страдания със
затихващ характер. По делото по несъмнен начин от заключението на
съдебномедицинската експертиза и на допълнителната такава се установи, че
липсва причинна връзка между настъпилото ПТП и развилия се при ищцата
П. Г. Т. възпалителен процес в устната кухина, поради което съдът не взема
предвид данните за претърпените от нея болки и страдания по време на
лечението на това възпаление, траело около осем месеца. Важно е да се
подчертае, че към момента на произшествието тя е била в процес на лечение
на онкологично заболяване. Това лечение неминуемо оказва влияние върху
нейното общо състояние и снижава имунните сили. Освен това,
преживяното ПТП е причинило при нея реакция на остър стрес. Налице са
били тревожност, страхове за здравето и безпокойство от бъдещи усложнения
след настъпване на произшествието, дължащи се както на внезапното
събитие, така и на базовото здравословно състояние. Преживяното стресово
събитие и година след настъпването му е предизвиквало появата на
неудоволствени изживявания у ищцата П. Г. Т., засилващи при коментиране
на събитието. Следва да се отчете и породилото се у нея чувство на
тревожност и безпокойство при пътуване с автомобил. При тези данни
настоящият съдебен състав намира за справедлив определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените от
ищцата П. Г. Т. неимуществени вреди, възлизащ на сумата от 10000 лв., от
които правилно при отчитане на изплатеното от застрахователя преди
процеса обезщетение съдът е приспаднал 500 лв. С оглед на така изложеното
въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния закон при определяне размера на дължимото се на всеки един от
ищците обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователни се явяват
7
изложените във въззивната жалба оплаквания, че размерите на обезщетенията
са определени от първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, че са завишени и не удовлетворяват залегналото в закона
изискване за справедливост. Според настоящия състав на съда същите не се
явяват завишени не само от гледна точка на действителния обем на вредите,
претърпени от ищците, а и с оглед съществувалата към датата на увреждането
– 15.07.2019 г., обществено-икономическа обстановка в страната.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи относно
началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъдените
обезщетения. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
приложима в случая е разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, според която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3. Въз основа на посоченото правило съдът е
направил извод, че ответникът дължи законна лихва за забава върху
присъденото в полза на ищцата П. Г. Т. обезщетение, считано от 03.09.2019 г.,
а върху присъденото в полза на ищеца Б. Б. Т., считано от 16.10.2019 г.
Настоящият съдебен състав не споделя горния извод. Разпоредбата, на която
се е позовал първоинстанционният съд, за да приеме, че лихва се дължи от
посочения момент, се отнася до изпадането на застрахователя в забава на
собствено основание, ако не е определил и изплатил в срок застрахователното
обезщетение, след като е бил сезиран със съответната претенция. Приложима
в случая е разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, която предвижда, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ – само в рамките
на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. По делото няма данни кога
застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие, поради което
лихвата за забава е следвало да бъде присъдена от датата на предявяване на
застрахователната претенция, която дата за ищцата П. Г. Т. е 19.08.2019 г., а
за ищеца Б. Б. Т. – 30.09.2019 г. Доколкото обаче ищците не са подали
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, то същото не следва да
бъде ревизирано в посочената част.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което и решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора право на разноски за въззивната инстанция
имат ищците. Същите претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, както следва: Б. Б. Т. в размер на
800 лв., а П. Г. Т. в размер на 1500 лв., за направата на които са представили
надлежни доказателства. Ответникът е направил възражение за прекомерност
8
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
разгледано. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените процесуални действия пред въззивната инстанция, а и предвид
това, че въззивното дело е разгледано в едно открито съдебно заседание,
настоящият съдебен състав намира, че заплатените от ищците адвокатски
възнаграждения се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което следва да бъдат намалени, както следва: заплатеното от ищеца Б. Б. Т.
адвокатско възнаграждение до сумата от 480 лв., а заплатеното от ищцата П.
Г. Т. – до 900 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260330 от 20.09.2021 г., постановено по
гр. дело № 2890 по описа на РС – Асеновград за 2019 г., в частта, с която ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Б.
Б. Т., ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка му П. Г. Т., сумата
над 1300 лв. до присъдения с решението размер от 4000 лв. – обезщетение за
понесените от последния болки и страдания – неимуществени вреди,
причинени при настъпване на ПТП на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр.
Асеновград ул. ***“ на входа на бензиностанция Шел, възникнало между л.а.
Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН ***, управляван от С.Г.Б. и л.а. Рено Лагуна с
ДКН ***, управляван от Б.Л. Т., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 720 лв. – разноски в
производството, както и е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, да заплати на П. Г. Т., ЕГН: **********, сумата над 1300 лв.
до присъдения с решението размер от 9500 лв. – обезщетение за понесените
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при настъпване на
същото ПТП, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г. до окончателно
плащане на вземането, както и сумата от 1080 лв. – разноски в
производството.

В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на Б. Б. Т., ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка му П.
Г. Т., сумата от 480 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на П. Г. Т., ЕГН: **********, сумата от 900 лв. – разноски за
въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
9
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10