№ 801
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501023 по описа за 2025 година
С решение № 6595 от 1.12.2024 г. по гр. д. № 13694/2023 г., СГС, І-23 с-
в, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „София Франс Ауто” АД
срещу В. Н. К. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК за признаване, че ответникът В. Н. К. дължи на ищеца „София Франс
Ауто” АД сумата от 50 000 лв., частична претенция от главница в размер на
общо 100 000 лв., представляваща неплатено, но признато от него задължение
съгласно Споразумение от 03.02.2023 г., с нотариална заверка на подписи от
06.02.2023 г., с peг. № 1210 на нотариус Л. Л. с peг. № *** в НК, ведно със
законна лихва за периода от 07.08.2023 г. (датата на подаване на заявление) до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г. по ч. гр.д. № 44429/2023 г.
по описа на СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „София Франс Ауто“
АД. Твърди, че със споразумението са уредени доброволно отношенията
между страните, по повод отговорността на работника по чл. 203 КТ. Счита, че
чл. 211 КТ е приложим, когато се касае до оспорвано вземане, каквото в
случая не е налице. Твърди, че практиката, на която се позовава
1
първоинстанционният съд е за казус, в който имуществената отговорност е
наложена със заповед на работодателя, без да е налице нито съдебно решение,
нито доброволно съгласие между страните. Сочи, че ответникът не е доказал,
че е подписал под принуда или че волята му е опорочена. Изтъква, че според
решение № 487 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 339/09 г. на ВКС, няма забрана
страните да уредят отношенията си доброволно. Намира, че анализът на
доказателствата от СГС е едностранчив и повърхностен, както и че липсват
такива, които да установяват принуда. Счита нотариално завереното
споразумение за официален документ с доказателствена стойност, като
подчертава, че СПочЕ е установила, че то е подписано от ответника. Изтъква,
че ответникът е признал съществуването на липсите и за това е сключил
споразумението. Моли да се отмени решението и да се уважи иска, като се
присъдят разноски.
Ответникът по въззивната жалба В. Н. К. оспорва същата. Сочи, че
според решение № 421 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 1831/2015 г., ВКС,
отговорността по чл. 211 КТ може да се търси само по реда на чл. 410 ГПК, но
не и по чл. 417 ГПК. Счита, че имуществената отговорност не би могла да се
реализира чрез сключване на нотариално заверено споразумение. Счита, че не
носи такава отговорност, тъй като не заема отчетническа длъжност и поради
това не може да отговаря за липси. Намира, че отговорността му следва да се
реализира като ограничена имуществена отговорност и поради това,
споразумението (отнасящо се за пълна имуществена отговорност) е нищожно,
тъй като противоречи на закона. Изтъква, че самият работодател не е потърсил
дисциплинарна отговорност на К., а само е прекратил договора, след като е
подписано споразумението. Сочи, че е налице пропуск при изписване в
споразумението на точната длъжност на К., че няма заповед за ревизия и
съставът на комисия е неправилно определен. Подчертава, че длъжностната
характеристика „Организатор реализация гуми“ на К. не е надлежно
оформена, няма подписи на страните и пр.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
2
Ищецът "София Франс Ауто" АД твърди, че в качеството си на
работодател на ответника В. К. сключил с последния на 07.02.2006 г. трудов
договор № 07/07.02.2006 г., по силата на който К. е назначен на длъжност
"консултант продажби на резервни части". С допълнително споразумение от
29.01.2009 г. работникът е заел длъжността "организатор реализация гуми",
като К. подписал длъжностната характеристика за нея. Ищецът твърди, че
според т. 3 от нея ("Основни отговорности") ответникът се явява материално
отговорен за допуснати загуби поради допуснати недостатъци в
организацията на работата. Дружеството твърди, че при ревизия в началото на
2023 г., обективирана в протокол за проведена годишна ревизия на Централен
склад (с участие и на ответника като член на комисията), е установено, че
липсват гуми на обща стойност от 240 425, 47 лв. При така установената
липса работодателят и ответникът решили да уредят отношенията си
извънсъдебно, като сключили споразумение от 03.02.2023 г. с нотариална
заверка на подписите, като ответникът признал основанието и размера на
задължението си и било договорено същото да бъде изплатено на
работодателя разсрочено на вноски. Работодателят твърди, че малко след
подписване на споразумението, на 17.02.2023 г., ответникът подал молба за
напускане по взаимно съгласие, считано от 20.02.2023 г. и със заповед №
05/17.02.2023 г. бил освободен. Като твърди, че ответникът не е заплатил
нищо, претендира да се признае за установено в производството по чл. 422
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че К. дължи на дружеството сумата
от 50 000 лв., част от главница в размер на общо 100 000 лв., представляваща
неплатено, но признато от него задължение, по сключено споразумение, ведно
със законна лихва от 07.08.2023 г. (датата на подаване на заявление) до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 44429/2023 г. по описа на
СРС.
Ответникът В. Н. К. не оспорва трудовото правоотношение, но твърди,
че спрямо него няма ликвидно и изискуемо вземане въз основа на нотариално
завереното споразумение. Счита, че не е заемал отчетническа длъжност и не
следва да носи пълна имуществена отговорност. Твърди, че не е подписвал
допълнителното споразумение от 29.01.2009 г. и длъжностната
характеристика за длъжността "организатор реализация гуми" от същата дата.
Оспорва като унищожаемо споразумението, като твърди, че е бил принуден да
3
го подпише под психически натиск (че ще бъде дисциплинарно уволнен),
както и като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като
вместо да отговаря имуществено към работодателя в размер на 1 до 3 брутни
работни заплати, е поел задължение да носи пълна имуществена отговорност
за огромни суми. Намира, че споразумението е и нищожно като заобикалящо
закона, тъй като в настоящия случай се касае до имуществена отговорност на
работник, която следва да се реализира от работодателя по изрично
установения в КТ ред с оглед факта, че служителят е по-слабата икономически
страна в отношението. Намира, че отговорността на работника може да се
реализира единствено по реда на чл. 211 КТ и е допустимо да се иска издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите вземания, но
не и по реда на чл. 417 ГПК. Счита, че за да се реализира отговорността му
трябва липсата да е с неустановен произход. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Няма спор пред настоящата инстанция, че ответникът по иска В. К. е
назначен по трудов договор при ищцовото дружество на 07.02.2006 г. на
длъжност "консултант продажби на резервни части", а в последствие с
допълнително споразумение № 01/29.01.2009 г. длъжността е променена на
"организатор реализация гуми". Според представената длъжностна
характеристика, подписана (съгласно СПочЕ) от К., (в т. 3 на л. 25 и сл.)
работникът се явява материално отговорен за допуснати загуби поради
допуснати недостатъци в организацията на работата. Основните задължения
на К. са свързани с организиране на дейността по доставка и реализация на
автомобилните гуми, изготвяне на справки за складовите наличности, като
служителят отговаря за обслужване на обектите – зареждане с автомобилни
гуми, рекламни материали, промоции, отговаря за ревизиите на склада и пр.
Отразено е, че длъжността е на пряко подчинение на Ръководител-
направление „Продажби на резервни части“. Изискване към длъжността е
било да познава методите за отчитане и анализиране на дейността по
продажбите на автомобилните гуми.
Видно от Протокол за проведена годишна ревизия за 2023 г. (подписан и
от ответника К.) в склада са установени липси за 273 401, 90 лв. и 32 976,43
лв.
4
С процесното нотариално заверено на 06.02.2023 г. споразумение от
03.02.2023 г., от страните са се съгласили, че за извеждането от склада на 1184
гуми не са съставени необходимите документи и са приели, че са налице
липси. Страните са се съгласили, че сумата от 240 425, 47 лв. се дължи от К. и
са се споразумели същата да бъде изплатена на работодателя разсрочено,
както следва: 100 000 лв. в срок до 30.06.2023 г., 40 000 лв. в срок до
30.06.2024 г., 40 000 лв. в срок до 30.06.2025 г., 40 000 лв. в срок до 30.06.2026
г., 20 425, 47 лв. в срок до 30.06.2027 г.
Представена е молба за напускане по взаимно съгласие, считано от
20.02.2023 г., подадена от ответника до ищеца, като със заповед №
05/17.02.2023 г. работникът е освободен, считано от 20.02.2023 г.
Приетата по делото СПочЕ установява, че подписът на длъжностната
характеристика на длъжността "Организатор реализация гуми" е положен от
положен от В. К..
Няма спор, че по искане на дружеството, въз основа на нотариално
завереното споразумение е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат
възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от
естеството на възложената трудова дейност. Това означава, че съдът е длъжен
да изследва за всеки конкретен случай както длъжностната характеристика
така и какви действия извършва работникът или служителят при
изпълнението на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи
качеството му на материално отговорно лице. Доказването на отчетническите
функции може да се извърши с всякакви доказателствени средства.
Установява се, че ответникът К. е работил при ищцовото дружество по
трудов договор, като считано от 29.01.2009 г. е заемал длъжност „организатор
реализация на гуми“. При анализ на длъжностната характеристика (подписана
от ответника, съгласно СПочЕ) се установява, че той е имал качеството
„отчетник“. Неговата длъжност е била свързана с реализирането на пазара (т.е.
продажбата) на гуми (именно поради това тя е била и на пряко подчинение и
на Ръководител направление „Продажби на резервни части“). Очертаните в
5
характеристиката задължения на К. (организиране на дейността по доставка и
реализация на автомобилните гуми, изготвяне на справки за складовите
наличности, зареждане с автомобилни гуми, отговорност за провеждането на
ревизиите на склада и пр.) сочат, че той е бил материално отговорно лице.
Критерият за определяне на това качеството е правната възможност за
разпореждане чрез правни сделки със стоково материални ценности. В случая,
тъй като работникът е имал функции по доставка, реализиране, зареждане на
обекти с гуми, а от друга страна е изпълнявал и дейности по изготвяне на
справки за складови наличности и провеждане на ревизии, то той е бил
отчетник, тъй като действията му са свързани със събиране, съхраняване,
разходване и отчитане на пари или имущество (чл. 207 КТ). В тази връзка и в
самата характеристика е уточнено, че служителят е материално отговорен за
допуснатите загуби, поради допуснати недостатъци в организацията на
работата. В случая с протокола за годишна ревизия на 2023 г. в склада са
констатирани липси за посочените суми. Ето защо отчетникът носи пълна
отговорност.
Издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е
основана на представено пред съда споразумение с нотариална заверка на
подписите. По силата на същото ответникът К. е поел задължение да заплати
на дружеството посочената в съглашението сума, при визираните срокове,
като е признал, че носи отговорност спрямо работодателя си, за установените
при ревизия липси. Това споразумение съставлява спогодба по чл. 365 ЗЗД.
Както е прието в определение № 344 от 27.03.2017 г. по т. д. № 60222/2016 г.,
Г. К., ІV Г. О. „когато отчетникът е признал съществуването на липсите и е
сключил договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, с който се е
задължил да заплати парични суми в определен срок, то задължението му вече
произтича от договор за спогодба. Кредиторът има правото да поиска издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, а при постъпило
възражение да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, както е
процедирано в конкретния случай.“. В същото определение, върховните съдии
основавайки се на друга практика на ВКС (в този смисъл и решение № 421 от
17.02.2016 г. по гр. д. № 1831/2015 г. ІV г.о. и решение № 59 16.06.2016 г. по
гр. д. № 4363/2015 г. ІV г.о.), са изтъкнали, че „искът за имуществена
отговорност на работника, предявен по реда на чл. 422 ГПК е „осъществена по
съдебен ред“ отговорност по смисъла на чл. 211 ГПК. Производството по чл.
6
422 ГПК се развива по общия исков ред на ГПК и по отношение на него са
приложими процесуалните правила на общия исков процес.“ Ето защо следва
да се приеме, че няма ограничение на процесуалните права на работника, тъй
като в общ исков процес със сила на присъдено нещо се разрешава спора
относно дължимостта на вземането. Възражението на ответника в тази насока
са неоснователни.
Според решение № 487 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 339/2009 г. ІІІ г.о.
ВКС, „сключеното между изпълняващия отчетнически функции работник и
работодателя споразумение за уреждане на парични отношения във връзка с
констатирани липси не е нищожно, тъй като в КТ няма забрана страните да
уредят отношенията си доброволно. Когато работникът не изпълни
доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с
възможност да заяви вземането си по реда на заповедното производство, а в
случаите, когато спогодбата е с нотариална заверка на подписите на страните -
по реда на чл. 418 ГПК, като при подадено от длъжника възражение,
претенцията за имуществена отговорност се разрешава по общия исков ред
чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, т.е. в спорно исково
производство, в което подписалият споразумението може да въведе всички
възражения за валидността му.“. Такива възражения са въведени от работника,
но не са събрани никакви доказателства, че той е действал при крайна нужда и
явно неизгодни условия, нито че е бил принуден със сила или заплашване да
сключи процесното споразумение. Твърдения, че липсите се дължат на
някакви други обстоятелства, които да игнорират отговорността на работника
не са въведени, респ. не са доказани.
С оглед казаното по-горе следва да се отхвърли оплакването на
ответникът по въззивната жалба К., основано на решение № 421 от 17.02.2016
г. по гр.д. № 1831/2015 г., ВКС, тъй като в случая отговорността на работника
е ангажирана въз основа на нотариално заверено споразумение по чл. 365 ЗЗД.
В горния смисъл и други актове на ВКС - определение № 1333 от
19.12.2014 г. по гр. д. № 4857/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение №
656 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 2654/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и пр.
В обобщение, представеното споразумение е действително (не
противоречи на закона или добрите нрави), и е установило задължение за
отчетника, което е разсрочено. Първият падеж за сумата от 100 000 лв. е
7
настъпил на 30.06.2023 г. и няма данни за плащане или погасяване. Ето защо
искът по чл. 422 ГПК следва да се уважи за частично предявената сума от
50 000 лв., като се признае за установено, че К. дължи на дружеството-
жалбоподател същата, ведно с лихва от заявлението.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца и за двете
инстанции – а именно – държавна такса в размер на 3000 лв. и 400 лв. за
юрисконсулт за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6595 от 1.12.2024 г. по гр. д. № 13694/2023 г.,
СГС, І-23 с-в, допълнено с определение № 3182 от 18.02.2025 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415 ГПК, предявен от „София Франс Ауто“ АД, ЕИК *********,
срещу В. Н. К., ЕГН **********, че В. Н. К. дължи на „София Франс Ауто”
АД сумата от 50 000 лв., част от главница в размер на общо 100 000 лв.,
представляваща неплатено на падежа 30.06.2023 г., но признато от него,
задължение съгласно Споразумение от 03.02.2023 г., с нотариална заверка на
подписи от 06.02.2023 г., с peг. № 1210 на нотариус Л. Л. с peг. № *** в НК,
ведно със законна лихва за периода от 07.08.2023 г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г. по ч.
гр.д. № 44429/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. Н. К. да заплати на „София Франс Ауто” АД разноски в
размер на 3400 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9