Определение по дело №366/2020 на Окръжен съд - Добрич

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                 №460

  

                               гр.Добрич     24.06.2020 год.      

 

                      В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и четвърти юни                             2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА               

                                                    ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно частно гражданско дело №366 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.Подадена е частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София чрез Областно пътно управление-гр.Русе срещу определение №380/03.02.2020 г. по ч.гр.д.№6/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за местна неподсъдност на цитираното дело на ДРС.Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за прилагане на особената местна подсъдност по чл.108 ал.2 от ГПК и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд-гр.Русе,в чийто район е възникнало правоотношението,от което произтича спорът.

В писмен отговор насрещната страна Н.М.Н. *** изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното определение,респ. за присъждане в негова полза на сторените от същия разноски в настоящото производство.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил препис от атакуваното определение на 21.02.2020 г.,подадената по пощата на 26.02.2020 г. частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 28.02.2020 г.Жалбата изхожда от активно легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение.Същата е насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Ч.гр.д.№6/2020 г. на ДРС е образувано по повод молба на основание чл.207 от ГПК,подадена от Н.М.Н. с ЕГН ********** *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София чрез Областно пътно управление-гр.Русе и „Пътинженеринг“ АД-гр.Русе,с която се настоява за обезпечаване на доказателства по бъдещ исков процес,който ще се инициира от молителя срещу посочените ответници,чрез назначаване на автотехническа експертиза,която след оглед на лек автомобил,находящ се на паркинг в гр.Добрич,да отговори на поставени задачи относно причинени щети по автомобила вследствие ПТП от 18.11.2019 г.,настъпило на републикански път втори клас №II-51 в посока гр.Бяла,обл.Русе.

В указания от съда едноседмичен срок от получаване на препис от горната молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София чрез Областно пътно управление-гр.Русе подава писмено становище,с което навежда възражение за местна неподсъдност на делото на ДРС и настоява на основание чл.108 ал.2 от ГПК делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд-гр.Русе като съд,в чийто район е възникнало правоотношението,от което произтича спорът.

Частният жалбоподател-ответник по молбата за обезпечение на доказателства е допуснал смешение между правилата за местна подсъдност на исковете и тези на молбата по чл.207 от ГПК.В случая районният съд не е сезиран с искове,поради което и подсъдността по чл.108 ал.2 от ГПК е неприложима.Правилата за местна подсъдност на молба за обезпечение на доказателства са регламентирани с разпоредбата на чл.208 ал.1 от ГПК.Според цитираната разпоредба компетентен да разгледа такава молба при вече предявен иск е съдът,пред който делото е висящо,каквато хипотеза в случая не е налице.Настоящата хипотеза е при още незаведено дело,т.е. предявяването на исковете предстои в бъдеще.В този случай компетентен е районният съд по постоянния адрес на лицето,което ще се разпитва,или по местонахождение на имота,върху който ще се извърши огледът.Разпоредбата регламентира изрично подсъдността при обезпечение на доказателства като разпит на свидетел и оглед на недвижим имот.В случая се настоява за обезпечение на друго доказателство-чрез оглед на движима вещ /лек автомобил/.Макар разпоредбата на чл.208 ал.1 от ГПК да не изчерпва подсъдността по всички видове доказателства и доказателствени средства,извършената регламентация спрямо два вида доказателства/доказателствени средства навежда на въведен общ принцип относно местната  подсъдност-доказателствата да се съберат от съда,в района на който се намират.Този принцип следва от характера на производството-да се предотврати изгубването на дадено доказателство или да се избегнат затрудненията при събирането му,както и от произтичащия от този характер на производството принцип на бързина при разглеждането му.От горното следва,че компетентен да се произнесе по настоящата молба по чл.207 от ГПК е районният съд,в района на който се намира доказателството,чието обезпечение се иска за нуждите на бъдещ исков процес,а това е Добрички районен съд,защото процесният лек автомобил се намира на територията на гр.Добрич /така определение №310/15.04.2010 г. по ч.т.д.№24/2010 г. на I т.о.,ТК на ВКС на РБ/.

Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно определение по подсъдността на молбата по чл.207 от ГПК е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият и молител в производството по чл.207 от ГПК Н.М.Н. претендира присъждане на сторени в производството пред ДОС разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,за чието заплащане е представил доказателства /договор за правна защита и съдействие и разписка от 26.05.2020 г./.Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно и не следва да бъде уважено.По смисъла на разпоредбата на чл.209 от ГПК в производството по обезпечение на доказателства разноски не се присъждат на страните.Те се вземат предвид и отговорността за тях се разпределя при решаване на спора в бъдещото исково производство.

Въззивното определение е необжалваемо по смисъла на т.9 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №380/03.02.2020 г. по ч.гр.д.№6/2020 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                 2.