Номер 15924.08.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно търговско дело №
20204001000239 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на В. Т. Н. от гр. Троян, подадена чрез
адв. С. Ч., против определение № 270 от 15.06.2020 г. на Окръжен съд гр. Ловеч по т.д. №
96/2019 г., с което е върната исковата му молба. Оплакванията са, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата е посочено, че с определение №
72 от 7.05.2020 г по в.ч.т.д. № 124/2020 г. Великотърновският апелативен съд е отменил
определението на Ловешкия окръжен съд от 28.01.2020 г., с което исковата молба е била
върната поради това, че ищецът не е внесъл определената му държавна такса в
едноседмичен срок. Изложено е в частната жалба, че поради обстоятелството, че ищецът
действително изпитва затруднение за заплащане на държавната такса към настоящия
момент, същият е упражнил правото си на изменение на иска и предявява същият като
частичен – в размер на 95 000 лв., частичен от пълния размер от 120 000 лв. Въпреки това, с
обжалваното определение Ловешкият окръжен съд отново върнал исковата молба поради
невнесена държавна такса в размер на 1000 лв., без да съобрази, че в случая тази държавна
такса не се дължи, след като искът е предявен като частичен. Искането е да се отмени
обжалваното определение и да се разпореди продължаване на съдопроизводствените
действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията по подадената
частна жалба и данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Производството по т.д. № 96/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано по
искова молба на В. Т. Н. , чрез адв. С. Ч., срещу ЗАД „Алианц България” гр. София, с
която е предявен иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, за заплащане на обезщетение в размер на
120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му В. Т. Н. . С исковата
1
молба е направено искане да се освободи ищецът от плащане на държавна такса и разноски
по делото, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Исковата молба е подадена в съда на
16.08.2019г.
С определение № 415 от 22.08.2019 г. по т.д. № 96/2019 г. Ловешкият окръжен съд е
освободил, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, ищеца В. Н. от внасянето на държавна такса по
делото за сумата от 3800 лв., представляваща разлика между 1000 лв. и дължимите 4800 лв.
и не го е освободил от внасянето на 1000 лв. държавна такса. Великотърновският
апелативен съд с определение № 247/24.10.2019г. по в.ч.т.д. № 338/2019г. по описа на съда е
потвърдил определение № 415 от 22.08.2019г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по т.д.
№ 96/2019г. по описа на същия съд, с което съдът не освобождава ищеца В. Т. Н. от
заплащането на държавна такса по делото в размер на 1000 лв., представляваща част от
дължимата държавна такса от 4800 лв. С определение № 14 от 14.01.2020г. по ч.т.д. №
2908/2019г. върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на
определение № 247/24.10.2019г. по в.ч.т.д. № 338/2019г. на ВТАС.
След връщане на делото от ВКС с определение № 52 от 28.01.2020 г. по т.д. №
96/2019г. Ловешкият окръжен съд е върнал исковата молба на В. Т. Н. и е прекратил
производството по делото поради невнасянето на дължимата държавна такса по делото от
1000 лв.
С определение № 72 от 7.05.2020 г. по в.ч.т.д. № 124/2020 г. Великотърновският
апелативен съд е отменил определение № 52 от 28.01.2020 г. на Ловешкия окръжен съд за
прекратяване на производството по делото и е върнал същото на Ловешкия окръжен съд с
указания да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, като внесе
държавна такса от 1000 лв.
Ловешкият окръжен съд, в изпълнение на тези указания, с определение от 14.05.2020
г. е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани
допуснатите нередовности на исковата молба, като внесе държавна такса в размер на 1000
лв. и да представи платежния документ в съда. С посоченото определение, което е връчено
на ищеца, съдът е указал, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в срок, съдът
ще прекрати производството по делото и ще върне исковата молба на основание чл. 129, ал.3
от ГПК.
Препис от определението на Ловешкия окръжен съд от 14.05.2020 г. е връчен на
ищеца, чрез пълномощника му адв. С. Ч., като съобщението, ведно с препис от
определението, е получено на 1.06.2020 г. Срокът за отстраняване нередовността на
исковата молба, чрез внасяне на дължимата по делото държавна такса в размер на 1000 лв.,
е изтекъл на 8.06.2020 г.
На 9.06.2020 г. в Ловешкия окръжен съд е постъпила молба, с която на основание чл.
214, ал.1 от ГПК ищецът прави изменение на предявения иск, като същият се счита частично
2
предявен за сумата от 95 000 лв. – частичен от иска за претендираните дължими 120 000 лв.
По делото не са представени доказателства за внасяне на определената по делото
като дължима държавна такса от 1000 лв.
С обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е върнал на основание чл. 129,
ал.3 от ГПК исковата молба на В. Т. Н. и е прекратил производството по т.д. № 96/2019 г. по
описа на съда. С определението съдът е приел, че ищецът В. Н. не е изпълнил дадените
указания и не е внесъл в определения му от съда срок дължимата по делото държавна такса.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
В случая ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба като не е внесъл
дължимата държавна такса от 1000 лв. За внасянето на дължимата държавна такса на ищеца
са дадени изрични указания, включително и указания за последицата при невнасяне на
таксата. В указания от съда срок ищецът не е внесъл държавната такса от 1000 лв. Това е
основание за връщане на исковата молба- чл.129 ал.3 от ГПК. Като е върнал исковата молба
и е прекратил производството по делото първостепенният съд е постановил законосъобразно
определение, което следва да се потвърди.
Несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател, че след заявеното от него
изменението на иска в частичен за 95 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
частично от обезщетение от 120 000 лв., върху частичния иск не се дължи държавна такса.
Върху частичния иск също се дължи държавна такса, която съобразно размера от 95 000 лв.
на частичния иск е 3800 лв.
В случая обаче направеното изменение на иска с молба, постъпила на 9.06.2020г., не
се отразява на задължението на ищеца да внесе държавна такса по делото в размер на 1000
лв.
Съгласно чл.73 ал.3 от ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането
за защита и съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно
тарифа, приета от Министерския съвет. От това следва, че релевантния момент, към който се
дължи внасянето на държавната такса и се определя нейния размер, е този на предявяване на
иска/в случая искът е предявен на 16.08.2019г./. Последващите обстоятелства като
изменение на иска, намаление на иска или прекратяване на производството по делото, нямат
за последица пълно или частично отпадане на основанието за дължимост на таксата. Ето
защо в конкретния случай задължението на ищеца да внесе по делото държавна такса в
размер на 1000 лв. съществува и като не е внесъл тази такса ищецът не е отстранил
нередовността на исковата си молба, поради което същата следва да бъде върната и
производството по делото прекратено.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 15.06.2020г. на Окръжен съд – Ловеч,
постановено по т.д. № 96/2019г. по описа на същия съд.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4