Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 21.10.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 498 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Ф.А.К., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адвокат Вл.А.от АК-Пазарджик, с адрес за призоваване: Велинград, ул. „Булаир" № 2, против ЕТ „ХИМБЕЕРЕ-А.Г." , ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона Г-Кирков, к-с Кал.мост №1, вх. 6, представлявано от управителя А.Г.К..  

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на: сумата от общо 1125,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г., това число: 395,0лв. за м.09.2016г.; 415,0лв. за м.10.2016г.;  315,0лв. за м.11.2016г., както и общо 282,35лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху тези трудови възнаграждения, включваща: 102,26лв. за периода 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 103,87лв. за периода 28.11.2016г.-17.05.2019г.; 76,22лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г., едно със законна лихва, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане.

 

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №14 от 07.072016г. е назначен като „сезонен работник“ при ответника, като работата се състояла в събиране на селскостопанска продукция, при месечна заплата от 421,0 лв. плюс 60,48лв. представляващи 14,4% за придобит стаж или общо 481,48лв., платимо до 28-мо число на следващия месец.  Трудовия му договор бил прекратен на 31.07.2017г. със Заповед №27/31.07.2017г. за прекратяването му. Твърди също, че работата си през м.септември 2016г. не получил дължимата заплата от 395лв., за м.10.2016г. не получил дължимата заплата от 415лв., както и за м.1,.2016г. не получил заплата от 315лв.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1125,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г., това число: 395,0лв. за м.09.2016г.; 415,0лв. за м.10.2016г.;  315,0лв. за м.11.2016г., както и общо 282,35лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху тези трудови възнаграждения, включваща: 102,26лв. за периода 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 103,87лв. за периода 28.11.2016г.-17.05.2019г.; 76,22лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г., едно със законна лихва, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

 

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него не оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение в процесния период. Не оспорва и допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание. Намира искова молба за неоснователна поради следното: На първо място исковете били неоснователни поради изтекла погасителна давност за събирането на сумите, тъй като ищеца не бил предприел никакви действия в тази насока. Липсвала и покана за плащане на сумите по искова молба, което сочело ищеца да не имал претенции за неизплатени възнаграждения. На второ място намира исковете за неоснователни, тъй като претендираните суми били недължими, понеже ищеца си е получил възнаграждението под една или друга форма или същите са били недължими поради обективни обстоятелства. Поради това и се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.А.е поддържа предявените искове.

В о.з. ответникът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.M. подържа възраженията си.

Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства- ТД № 14/07.07.2016г., Заповед № 27/31.07.2017г. за прекратяване то му на осн. чл.325, т.1 КТ и Копие от трудова книжка  се установява, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 07.07.2016г.-31.07.2017г., през което време ищеца Фатме К. е работила в ответното дружество, като сезонен работник.

По делото е приета и неоспорена от страните  ССЕ изготвена от вл.Д.Т., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати при ответника. Видно от заключение по ССЕ за процесните месеци –септември, октомври и ноември 2016г., според уговореното в Трудовия договор са начислени възнаграждения в суми за получаване след приспадане на законово регламентирани удръжки в размери съответно:  377,54лв. за м.09.2016г.; 377,54лв. за м.10.2016г.;  377,54лв. Според ССЕ трудовото възнаграждение за м.09.2016г. от 377,54лв. е изплатено на ищеца по ведомост за заплати срещу подпис в нея. При което е следвало да бъдат изплатени на ищеца ТВ за месеците октомври и ноември от по 377,54лв. или общо 755,08лв., които няма данни да са изплатени до момента. Според т.е от заключение по ССЕ върху тези неизплатени трудови възнаграждения се дължи лихва за забава в размер на общо 191,85лв., в това число 97,50лв. за периода 01.11.2016г.-17.09.2019г.; 94,35лв. за периода 01.12.2016г.-17.05.2019г.

Ищецът е оспорил истинността на документа – ведомост за заплати за м.септември 2016г., като твърди подписа положен във ведомостта да не изпълнен от него и да не му принадлежи. Предвид това оспорване и до колкото документа – ведомост за заплати за м.септември 2016г. не е бил представен от ответника, то съдът го е задължил по реда на чл.190 ГПК да го представи в оригинал.

От своя страна ответника, не е представил документа – ведомост за заплати за м.септември 2016г., а вместо това със заявление от 09.10.2019г. е заявил, че признава исковата претенция за основателна за м.септември 2016г., както и за общо неизплатени 946,93лв., съгласно заключение по ССЕ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците септември, октомври и ноември 2016г., но е изпълнил задължението си да заплати начислените заплати за тези месеци, като няма данни това да е направено и до момента. В тази връзка съдът намира за правилно и законосъобразно заключението на в.л., в което е изчислен размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения на база ОТВ от 421лв., тъй като работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. По делото няма данни за това в първоначално сключения през м.07.2016г. да е уговорен конкретен падеж на плащането на ТВ, тъй в него е уговорено само „касово месечно заплащане на труда“. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца във връзка с периодите и конкретно началната дата на периодите на забава. При което и следва да се приеме, обичания краен срок за плащане на  месечното тр.възнаграждение – до ден от края на месеца следващ този на полагане на труда, а в случая от 28-мо число на месеца след полагане на труда работодателя – ответник изпада в забава. Ето защо и съдът намира, че именно за периодите 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 28.11.2016г.-17.09.2019г. и 28.12.2016г.-17.05.2019г. работодателя дължи лихви за забавено плащане на неизплатените ТВ за процесните месеци септември, октомври и ноември 2016г.

Тъй като в ССЕ не е изчислена лихва върху ТВ за м.09.2016г., а останалите са изчислени за други периоди, то съдът не взема предвид заключението в тази му част.

За тези периоди върху неизплатени ТВ от по 377,54лв. за месеците септември, октомври и ноември 2016г., лихвите за забавено плащане изчислени от съда с „апис“ калкулатор са съответно: 97,75лв.; 94,50лв. и 91,35лв. или общо 283,60лв. – лихви за забавено плащане.

Въз основа на горните доказателства и  по изложените съображения съдът  намира, че се установява да са дължими на ищеца Фатме К. ТВ в размер на общо 1132,62лв. – в сума за получаване, в това число: 377,54лв. ТВ за м.септември 2016г.;  377,54лв. ТВ за м.октомври 2016г.и 377,54лв. ТВ за м.ноември 2016г., които суми няма данни да са и изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента. Върху тези размери на неизплатените ТВ лихвите за забавено плащане видно от ССЕ са общо 283,60лв., в това число 97,75лв. за периода 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 94,50лв. за периода 28.11.2016г.-17.05.2019г. и 91,35лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г.

Ищецът е претендирал общо 1125,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г., това число: 395,0лв. за м.09.2016г.; 415,0лв. за м.10.2016г.;  315,0лв. за м.11.2016г., но не изменил исковете си по реда на чл.214 ГПК. При което и исковете за ТВ за септември и октомври ще се уважат до размера на по 377,54лв. , установен в ССЕ, а за м.ноември ще се присъди пълния претендиран размер от 315лв. Лихвата за забавено плащане на ТВ от 315лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г.  изчислена с апис калкулатор е 75,74лв.

Ето защо и съдът намира исковете по чл.128 КТ за основателни и доказани по размер до размера от общо 1070,08лв.– в сума за получаване за тр.възнаграждения, в това число: 377,54лв. ТВ за м.септември 2016г.;  377,54лв. ТВ за м.октомври 2016г.и 315,00лв. ТВ за м.ноември 2016г., която и сума ще се присъди на ищеца, като се осъди ответникът да я заплати, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019г. (дата на предявяване на искова молба) до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от общо 1125,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г. исковете ще се отхвърлят, като неоснователни.

На ищеца ще се присъдят и лихви за забавено плащане на тези ТВ в размери от общо 267,99лв., в това число 97,75лв. за периода 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 94,50лв. за периода 28.11.2016г.-17.05.2019г. и 75,74лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г.  А над този размер до пълния претендиран такъв от общо 282,35лв., представляваща сбор от лихви за забава върху неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г. исковете ще се отхвърлят, като неоснователни.

По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски. Видно от ДПЗС договорено е възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв., от което е платено в брой. В този смисъл представени са доказателства само за заплатени от ищеца разноски в размер на 400лв.  Поради което, предвид частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 380,30лв. - разноски по производството по съразмерност.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника е представляван от адвокат и е представил доказателства за направени разноски в размер на 330,0лв.  Ето защо и на ответника ще се присъдят разноски в размер на 16,25лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, която сума ще се осъди ищеца да му заплати.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 100лв., както и 50лв. разноски за ССЕ, при изплатени в този размер от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЕТ „ХИМБЕЕРЕ-А.Г.", ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона Г.Кирков, к-с Кал.мост №1, вх. 6, представлявано от управителя А.Г.К., да заплати на Ф.А.К., ЕГН: ********** ***, Сумата от общо 1070,08лв. (хиляда и седемдесет лева и 08ст.), главница представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за месеците септември, октомври и ноември 2016г., в това число 377,54лв. ТВ за м.септември; 377,54лв. ТВ за м.октомври; и 315,00лв. ТВ за м.ноември 2016г., както и СУМАТА от общо 267,99лв. – сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ, в това число 97,75лв. за периода 28.10.2016г.-17.05.2019г.; 94,50лв. за периода 28.11.2016г.-17.05.2019г. и 75,74лв. за периода 28.12.2016г.-17.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудови възнаграждения и лихви над тези размери до пълните претендирани такива  от общо 1125,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016г.  и от общо 282,35лв., представляваща сбор от лихви за забава върху неизплатени трудови възнаграждение за същите месеци, както и за законната лихва, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЕТ „ХИМБЕЕРЕ-А.Г.", ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона Г.Кирков, к-с Кал.мост №1, вх. 6, представлявано от управителя А.Г.К., да заплати на Ф.А.К., ЕГН: ********** ***, Сумата от 380,30лв. (триста и осемдесет лева и 30ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 100 лева (сто лева) и 50,0 лева (петдесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.

ОСЪЖДА Ф.А.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на ЕТ „ХИМБЕЕРЕ-А.Г.", ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона Г.Кирков, к-с Кал.мост №1, вх. 6, представлявано от управителя А.Г.К., СУМАТА от 16,25лв. (шестнадесет лева и 25ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение, по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от дата обявена на страните за изготвянето му – 24.10.2019г., а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)