П Р
О Т О
К О Л
град Русе,12.06.2025г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ІV-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на 12 юни 2025г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ
Съд.
заседатели: 1. И.Р.
2. М.Г.
при участието на
секретаря ЮЛИЯ ОСТРЕВА
и прокурор ПАВЕЛ СЛАВОВ
сложи за разглеждане НОХД № 513 по описа на РС-Русе за 2020 година,
докладвано от председателя на състава
На именно повикване в
10.00 часа се явиха:
Подс. М.Ж.Ж., редовно призован, се явява лично и с адв.М.К., резервен защитник от АК – Русе.
Адв. Т.И. упълномощен
защитник на подс.М.Ж.Ж.,
редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от същия, че не може да се яви
в съдебно заседание поради здравословни проблеми. Към молбата са приложени
амбулаторен лист и болничен лист, видно от последния същият е в отпуск поради
временна неработоспособност до 12.06.2025г.
включително.
Подс. П.Я.С., редовно
призован, се явява лично и с упълномощени защитници адв.
О.Б. и адв. А.С..
Подс. М.Н.Н., редовно призован, се явява воден от ОЗ „Охрана“
доколкото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна и с адв. Д.Т., служебен защитник от АК – Русе.
Постр. М.К.В., редовно призована,
не се явява.
Постр. В.В.В., редовно призован, не се явява.
За Районна
прокуратура - Русе, редовно призовани, се явява прокурор Павел Славов.
Председателят на
състава запита страните за становище относно даване ход на разпоредителното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Резерв.
адв. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Б.: Да се даде ход
на разпоредителното заседание.
Адв. С.: Да се даде ход
на разпоредителното заседание.
Служ. адв.
Д. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Подс. Ж.: Да се даде ход
на разпоредителното заседание.
Подс. С.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
Подс. Н.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като съобрази, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, в стадия разпоредително заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
На осн. чл.272, ал.1 от НПК Председателят на състава извърши проверка, при която
се установи самоличността на подсъдимите.
М.Ж.Ж. – 35г., бълг. гражданин, средно образование, не работи,
очаква решение на ТЕЛК за признаване на инвалидност, неженен, неосъждан
П.Я.С. – 36 г.,
бълг. гражданин, работи, живее на семейни начала, средно образование, неосъждан
М.Н.Н. – 47г., бълг.
гражданин, средно образование, неженен, не работи, изтърпява наказание „лишаване
от свобода“, осъждан
На основание чл. 247б,
ал. 1 НПК, съдът извърши проверка връчен ли е препис от обвинителния акт и от
разпореждането на съда, с което е съобщено на подсъдимите за насрочването на
разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
Подс. Ж.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда, за насроченото разпоредително заседание преди повече от седем дни.
Подс. С.: Получил съм
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда, за насроченото
разпоредително заседание преди повече от седем дни.
Подс. Н.: Получил съм
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда, за насроченото
разпоредително заседание преди повече от седем дни.
На основание чл. 247б,
ал. 2 НПК, съдът извърши проверка съобщено ли е на прокурора, защитника на
подсъдимия, както и на посочения в обвинителния акт като пострадало от
престъплението лице, за разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248,
ал. 1 НПК, които ще бъдат обсъждани, както и дали са разяснени правата на пострадалото
лице по чл. 247б, ал. 4, вр. чл. 76 и чл. 84, ал. 1 НПК, преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Получих
съобщението.
Резерв. адв. К.: Получих съобщението.
Адв. Б.: Получих съобщението.
Адв. С.: Получих
съобщението.
Служ. адв.
Д.Т.: Получих съобщението.
Подс. Ж.: Получих
съобщението.
Подс. С.: Получих
съобщението.
Подс. Н.: Получих
съобщението.
СЪДЪТ дава възможност на
страните да изложат становищата си във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които подлежат на обсъждане в разпоредителното заседание.
СЪДЪТ докладва актуална справка за съдимост на подс.
М.Н.Н..
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, ще взема становище по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, а именно по
т. 1, на основание чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е местно и родово
подсъдно на РС – Русе същевременно обаче намирам, че са налице предпоставките
на чл.43 от НПК, а именно ВКС може да реши делото да се разгледа от друг еднакъв
по степен съд когато много обвиняеми и свидетели живеят в района на другия съд.
Предлагам да отправите мотивирано предложение до ВКС делото да се гледа в
РС-Варна, който е еднакъв по степен, тъй като и тримата подсъдими са живущи в
гр. Варна, двама от които са във влошено
здравословно състояние, също така и
повечето свидетели живеят в този съдебен район, като свидетелите, които са от
гр. Русе са само четири, от общо единадесет. Предвид изложеното предлагам да отправите
мотивирано предложение до ВКС за смяна на подсъдността на делото с еднакъв по
степен съд, а именно РС-Варна. По останалите въпроси становището ми е следното.
По т.2 налице е основание за прекратяване на наказателното производство по
отношение на престъплението по чл.345 ал.1 от НК извършено от тримата подсъдими
поради изтекла давност. По т.3 на досъдебното производство няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите или пострадалите лица.
Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Няма основание за приложение на някоя от хипотезите на т.5.
Няма основание за изменение на взетите мерки за процесуална принуда. Нямам
искане за събиране на доказателства. Моля да приемете като писмено
доказателство актуалната справка за съдимост на подс.
М.Н.Н., ведно с приложенията към нея. В случай, че не
одобрите предложението делото следва да бъде насрочено по общия ред.
Адв. С.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми Съдебни заседатели,
уважаеми г-н Прокурор, считам на първо място и споделям доводите на представителя
на държавното обвинение, че в случая са налице основания по чл.43 от НПК делото
да бъде изпратено във ВКС с оглед
препращане за разглеждане в друг еднакъв по степен съд, а именно РС – Варна,
тъй като според мен е налице хипотезата на чл.43 т.1 от НПК. Това е така
предвид обстоятелството, че не много, а всички подсъдими са от гр. Варна, 2/3 от свидетелите са от
гр. Варна, от останалите четирима двама са пострадалите, които очевидно са се дезинтересирали от наказателното производство с оглед неявяването им и липсата
на заявено желание да участват в производството чрез конституирането им като
страни и при това положение фактически считам, че обстоятелството за
местоживеене на всички подсъдими и по-голямата част от свидетелите с адреси в гр. Варна са налице основанията на чл.43
т.1 от НПК, с оглед на което ще Ви помоля да изпратите делото до ВКС, за да бъде променена подсъдността и същото
да бъде евентуално разгледано в РС- Варна. Ако прецените, че това искане е
основателно може би би следвало и е по-правилно
според мен решаващият съд, който в случая хипотетично би могъл да бъде РС-Варна,
да постанови съдебен акт по отношение на въпросите по чл.248 ал.1от НПК, но ако
държи съдът да вземем отношение и по тях ще го направим.
Ще взема становище и по останалите въпроси. Формално изхождайки от обстоятелствената
част на обвинителния акт престъпленията, за които подсъдимите са предадени на
съд, като и мястото на твърдените извършени престъпления, делото е родово и
местно подсъдно на РС-Русе. Аз също считам, че са налице основания за
прекратяване на наказателното производство по отношение на престъплението по
чл.345 ал.1 от НК, като за мен са налице предпоставките на чл.250 ал.1 т.1 пр.
1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК, тъй като към момента е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, с оглед на което и
производството в тази част би следвало да бъде прекратено съобразявайки правилата
на чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК. Според мен в хода на досъдебното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довери до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимите, в частност на подзащитния ми. Считам,
че тези нарушения са от кръга на
съществените и отстраними такива по смисъла на
разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПк, тъй като според мен подсъдимите в момента, при така
изготвения обвинителен акт от РП- Русе не могат да разберат в какво
престъпление е ангажирана тяхната наказателна отговорност и от там насетне да
ангажират адекватно правото си на защита.
Съвсем накратко съображенията ми в тази посока са следните. В обвинителния акт,
според мен, липсва ясно и безпротиворечиво излагане на всички онези обстоятелства,
които очертават обективните и субективните признаци на съставите и в частност
на състава по-скоро на престъплението по чл.195 ал.1 от НК. Видно от
обвинителния акт подсъдимите са предадени на съд за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 от НК, като според държавното
обвинение това престъпление е извършено след предварителен сговор между тримата
подсъдими. Предварителният сговор, съобразявайки разпоредбата на чл.93 т.12 от НК, предполага участие на всяко едно от лицата в изпълнителното деяние на
престъплението, т.е. в обвинителния акт следваше да са посочени всички онези
обстоятелства и да съдържа ясно и точно описание на тези обстоятелства, които
очертават участието на всеки един от подсъдимите в изпълнение на престъплението, за което са
предадени на съд, в частност и това по чл.195 от НК. На стр.3 от обвинителния
акт е посочено, че тримата подсъдими с помощта на заготовки, на метален ключ,
разбили патрона на процесното МПС. Малко след това е
отразено от представителя на държавното обвинение, че обв.
Н. привел в движение лекия автомобил и напуснал с него гр. Русе, като по-късно,
около 06.10ч. останалите двама обвиняеми – С. и Ж., също напуснали. При тази
формулировка според мен не става ясно каква е ролята и участието на всеки един от
подсъдимите в извършването на това престъпление, защото престъплението по
чл.194, респ. чл.195 от НК е такова, което предполага отнемане на чужда движима
вещ от владението на друго лице, с намерението да бъде противозаконно
присвоено, като това става чрез прекъсване на владението и установяване на
трайна фактическа власт върху същото. В конкретния случай подсъдимите са
предадени на съд в условията на предварителен сговор и изрични твърдения от
прокуратурата, че отнемането на автомобила всъщност е станало само от едни от
подсъдимите и това е подс. Н., както посочих на стр.
3 от обвинителния акт. В същото време обаче липсват твърдения, че в това
привеждане на автомобила в движение, и
общо казано отнемането на същото, са участвали останалите двама подсъдими. В
този смисъл аз считам, че липсата на конкретика
относно това какво и как е извършил
всеки един от подсъдимите по отношение на отнемането на МПС, което осъществява
изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ не дава възможност при тази
абстрактност подсъдимите да разберат в какво точно са обвинение и съответно да
организират защитата си. Да не говорим,
че тези обстоятелства сами по себе си говорят и за наличието на противоречие в
обстоятелствената част относно това кой всъщност е отнел МПС, като считам, че
тези нарушения са от категорията на отстранимите и
съществените по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК и по този начин считам, че
обвинителният акт не може да изпълни процесуалната си функция, която има, а
именно да очертае рамките на предмета на доказване и обстоятелствата, които
следва да бъдат очертани с него. Считам, че не са налице основанията по т.5 за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаване на вещо лице, преводач, тълковник
или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Няма основание за
вземане на мерки за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да приемете като писмено
доказателство актуалната справка за съдимост на подс.
М.Н.Н., ведно с приложенията към нея.
Адв. Б.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми Съдебни заседатели,
уважаеми г-н Прокурор, колеги адвокати, по въпросите по чл. 248 от НПК вземам
следното становище. На първо място към настоящия момент действително делото е
родово и местно подсъдно на РС-Русе. Поддържам изцяло заявеното от
представителя на държавното обвинение и от колегата за наличието на
предпоставките на чл.43 от НПК за изготвяне на предложение за промяна на
подсъдността във ВКС. Допълнителен аргумент, който бих посочил това е
безусловно установеното влошено здравословно състояние на двама от подсъдимите.
По делото са налице и доказателства, че
те са с множество заболявания и на второ място имат сериозни затруднения свързани
с придвижването им до гр. Русе. Спомнете си, че единият от тях беше идвал няколко пъти в инвалидна количка в
съдебни заседания, другият както виждате е с патерици и с вероятност за
операция, която би го обездвижила за дълъг период от
време с оглед счупването, което има на крака си. Това и във връзка с голямата
продължителност на делото според мен е един допълнителен аргумент, който
обуславя изпращането на делото във ВКС за препращането му в гр. Варна, тъй като
подсъдимите живеят в гр. Варна и
разглеждането му там би било по-бързо.
По отношение на т.2 смятам, че има основание за прекратяване на производството
по чл.345 от НПК. Обвинението за него предвижда наказание до една година
„лишаване от свобода“, давността независимо от прекъсване или спиране е четири
години и половина. Деянието, което е заявено е през 2017г., т.е. тези четири
години и шест месеца са изтекли. Присъединявам се изцяло и към казаното от
колегата относно наличието на съществено процесуално нарушение. В допълнение ще
посоча следното. Подзащитният ми П.С. е обвинен, че е
извършил престъплението „кражба“, като за него квалифициращо обстоятелство е,
че има разрушаване на прегради здраво направени, използване на техническо
средство и предварителен сговор. За да е налице предварителен сговор по смисъла
на т.5 по чл.195 от НК би следвало той под някаква форма да участва като извършител
на престъплението. Като извършител на престъплението може да бъде, ако участва
както по отношение на самото отнемане, така и по отношение на някои от
квалифициращите признаци. В делото така, както е описано в обвинителния акт по
отношение на тези обстоятелства, които са свързани с току-що казаното от мен е
посочено, че те първо са придобили информация, след това са решили да го откраднат, като го управлява подс.
Н., а другите да му правят параван с л.а. „Ауди“. Особеното е, че в този случай
когато се говори за използването на някакъв параван за управление то би
следвало тази дейност да бъде квалифицирана като помагаческа, а
не като съизвършителска, защото не се участва пряко в
извършване на престъплението. Важно е да се отбележи, че тук няма и квалифициращ
признак, по който да е привлечен като обвиняем за ползване на МПС, т.е.
приближаването, отдалечаването с МПС не е част от въведеното изпълнително
деяние и оттам няма как да бъде квалифициращ признак, оче
повече, че в обвинителния акт е посочено, че след отнемането на вещта
придвижването е станало от моя подзащитен, той е бил не в автомобила, който е предмет на
кражбата, а в другия, който е бил управляван от подс.
Ж.. Той не е участвал и в отдалечаването с МПС, ако въобще можем да приемем
такова, следователно този квалифициращ признак за него го няма. Другото което е
- за „разрушаването на прегради здраво направени чрез използване на техническо
средство“, в обвинителния акт е посочено буквално, че тримата обвиняеми с
помощта на сгъваем нож и заготовка на метален ключ разбили патрона на предната
врата. Няма как и тримата да направят едновременно по начина, по който е описано, т.е. чрез използването на
средства, няма как тримата да го държат, няма как тримата едновременно да
разбият тази ключалка. Тук би следвало да има някаква по-голяма конкретика, за да стане ясно кой какво точно е правил и
съответно да бъде преценявано участието
на всеки един от тримата подсъдими, включително на моя подзащитен.
Дали това се явява съществено нарушение на процесуалните правила, аз смятам, че
това е в кръга на съществените процесуални нарушения по смисъла на тълкувателно
решение № 2/2002г. В него изрично е казано, че обвинителният акт
посочва параметрите на обвинението и би следвало в него да бъдат отразени
всички факти, които са от значение по делото.
В тази насока освен задължителното тълкувателно решение бих могъл да посоча и
Решение № 164/2017г. на ВКС на второ наказателно отделение. На следващо място е
Определение № 57/30.01.25 на Пловдивски апелативен съд по ВЧНД № 42/2025. Има
множество такива където изрично е казано, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт би следвало да бъдат посочени всички факти юридически основания, на които
се иска осъждане на едно лице. Ако тези факти не са изложени то тогава му се
ограничават правата, защото действително в нашия случай не виждам как моят подзащитен би могъл да се защити от това, че тримата едновременно,
с използваното средство, са успели да разбият ключалката на автомобила. Оттук смятам, че това процесуално нарушение е
отстранимо и делото би следвало да бъде върнато за
поправяне на обвинителния акт, ако не приемете, че са налице предпоставките на
чл. 43 от НПК. На мен ми е известно, че има противоречива практика относно това
дали съдът може да се произнася поотделно по всички точки на чл.248 от НПК или
би следвало да се произнесе изцяло по всяка една от тях независимо от
становището му за промяна или не на местната подсъдност, затова ще взема
отношение и по останалите точки на чл.248 от НПК.
Няма основание към този момент за разглеждане на делото по особените
правила. Присъединявам се към всичко казано от колегите по останалите
точки и за процесуална икономия няма да
ги споменавам. Смятам, че свидетелството за съдимост е съотносимо
към доказателствения материал по делото и следва да се
приеме. В този смисъл моля да се произнесете по всички тези обстоятелства.
Служ. адв.
Д. Т.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми Съдебни
заседатели, уважаеми г-н Прокурор, изцяло се присъединявам към казаното
от прокурора що се касае за това да се приложи чл.45 от НПК, тъй като ВКС може
да реши делото да се гледа друг равен по степен съд. Безспорно и тримата подсъдими са от гр.
Варна, повечето свидетели са от там, експертите също и това са обективни факти,
от които не може да се избяга. Освен това днес в съдебно заседание става ясно,
че предстои допълнително лечение, евентуално операция на двамата подсъдими,
което е свързано със специален възстановителен и оздравителен период,
невъзможност да се явяват по делото, евентуално затруднено придвижване до гр. Русе.
Всичко това би могло да се облекчи като по Ваше искане се направи запитване и евентуално ВКС да реши
то да се гледа в гр. Варна от РС – Варна.
По отношение на въпросите, които
трябва да се разгледат в разпоредителното заседание, съгласно чл.248 от НПК
присъединявам се към изложените аргументи от колегите. Тук считам, че делото е
подсъдно на съда, но са налице допуснати
съществени процесуални правила, които могат да бъдат поправени, като се върне
делото на прокурора. В това отношение обвинителният акт е пределно ясен що се
касае до неучастието на всички подсъдими в изпълнителното деяние, казвам ясен в
този смисъл. Обвинителният акт трябва да бъде подробен, ясен, трябва да бъдат
изложени функциите на всички подсъдими, участието им поотделно, както и
аргументи в тази насока, за да могат те да се защитават нормално в един съдебен
процес.
Що се касае до квалификацията на чл.195 ал.1 т.5 от НК кражбата е извършена
от три лица след предварителен сговор. Нямаме участие в изпълнителното деяние
на тримата. В тази насока двамата колеги, които говориха преди мен, подробно
изложиха аргументи. Няма как едновременно всички да участват в разбиването на
ключалката. Това е така, защото доказателствата в тази насока сочат на друго,
че не и тримата са участвали в разбиването на ключалката. Смятам, че това може
да служи като аргумент, за да направите извод, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на правата на
обвиняемите да се защитават. В този смисъл следва да се върне делото на
прокурора, за да се коригира обвинителния акт да бъде ясен в тази насока.
Не са налице основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, както и при закрити врати по отношение на чл. 248 т.5 от НПК. Моля да приемете като писмено доказателство актуалната
справка за съдимост на подс. М.Н.Н.,
ведно с приложенията към нея.Взетите МНО са адекватни към настоящия
момент и моля в този смисъл да съобразите становището ми.
Резерв. адв. К.: Уважаеми
г-н Председател, уважаеми Съдебни заседатели, уважаеми г-н Прокурор, считам,
че направеното предложение както от прокурора, така и от колегите адвокати
за отправяне на искане до ВКС за
разглеждане на делото в друг равен по степен съд, а именно в РС-Варна, с
изложените аргументи, са достатъчно сериозни, за да бъде направено такова
искане и се присъединявам към становището на колегите по всички точки на чл.248
от НПК. Моля да приемете като писмено доказателство
актуалната справка за съдимост на подс. М.Н.Н., ведно с приложенията към нея.
Подс. С.: Присъединявам се
изцяло към казаното от защитниците ми.
Подс. Н.: Присъединявам се
изцяло към казаното от защитника ми. Предстои ми и на мен операция и имам
уверението, че ще ми прекъснат изпълнението на наказанието заради операцията на
крака. Не знам колко ще бъде
възстановителния период. Искам делото да се разгледа от РС – Варна. В
последните заседания в които идвах в Русе ,както се видя от съда и от всички ме
караха други хора, защото съм в инвалидна количка. Плащам за това и за
транспорт , а това е напълно непосилно за мен, защото нямам никакви доходи.
Подс. Ж.: Също бих отправил молба към съда делото
да се гледа в РС - Варна. Престои ми операция може би в края на месеца, не знам
точна дата, днес като се прибера във Варна и отида на ТЕЛК комисията ще разбера
кога ще е операцията. Очакваният възстановителен период е може би около 2-3
месеца, ако всичко е наред, като в този период ще ми е невъзможно да се
придвижвам до Русе. Както се видя от съда последните заседания на които успях
да дойда съм с патерици както и в момента. Не знам изобщо дали вече ще мога да
ходя без патерици и идването ми до Русе е огромен проблем за мен, трябва да
търся хора и превози, а аз вече ще чакам само на пенсия от ТЕЛК. По другите
въпроси се присъединявам изцяло към
казаното от резервния ми защитник адв. К..
Съдът, след като изслуша становищата и
направените искания от страните, намира следното:
СЪДЪТ намира, че действително в
случая са налице предпоставките на чл.43 т.1 от НПК и следва да бъде отправено
предложение до ВКС за евентуална промяна на местната подсъдност по делото, тъй
като единствено този съд има правомощията в тази насока. Видно от приложението
към обвинителния акт и тримата подсъдими са с постоянно местоживеене ***. По-голямата
част от свидетелите също живеят в гр. Варна и във Варненска област.
Действително само четири от свидетелите са с местоживеене ***, двама от които са пострадалите лица, които
очевидно действително са се дезинтересирали от
развитието на делото доколкото не се явяват на разпоредителните заседания поне
за последните две години. Отделен аргумент в тази посока е и здравословното състояние на подсъдимите
М.Ж.Ж. и М.Н.Н., по
отношение на които е налице изобилна медицинска документация. По отношение на подсъдимия
Н. са назначавани и четири съдебномедицински експертизи – две през 2021г. (л.211 – л.218 и л.220 – л.230 от НОХД № 435/2021г. по
описа на РРС, образувано на основание чл.384а ал.2 от НПК) и две през 2024г.
( л.570 – л.591 и л.655 – л.668 ) за здравословното му състояние и с оглед преценката за
наличие или не на тежко заболяване по см. на чл.25 ал.1 т.1 от НПК. Въпреки, че
всяка от четирите експертизи отрича подобно заболяване, са констатирани
множество различни заболявания по отношения на този подсъдим – поне около 15
- което във всички случаи води на извод
за затруднено придвижване от гр.Варна до гр.Русе. По отношение на подс.М.Ж. е налице травматично увреждане на долен крайник с
давност от 2024г. и предстоящи нови оперативни интервенции, което също в
максимална степен затруднява придвижването му от гр.Варна до гр.Русе. Всичко това и предвид прогнозното евентуално
бъдещо отсъствие на тези двама подсъдими от съдебни заседания в гр.Русе,
предвид и евентуалните възстановителни периоди, след оперативните процедури, които им предстоят,
предполага особено затруднение за явяване в съдебно заседание в гр. Русе, включително
изискващо и специализиран превоз.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност и най-вече количественият
критерий по чл.43 т.1 от НПК, а именно много обвиняеми и свидетели, които
живеят в района на другия съд предполага
делото да бъде изпратено на ВКС за евентуална промяна на местната подсъдност,
като бъде определен РС- Варна за местно компетентен съд. Доколкото към настоящия момент няма
как да е ясна волята на ВКС в това отношение съдът намира, че не следва да взема
отношение по въпросите по чл.248 ал.1 от т. 2 до т. 8 включително, с изключение
на приемане, като писмено доказателство на актуалната справка за съдимост на подс.М.Н., тъй като това е в правомощията единствено на
решаващия по същество делото съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 107, ал.2 от НПК и чл.43 т.1 вр. чл. 248 ал.1
т.1 от НПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство писмо с
изх. № актуална справка за съдимост на подс. М.Н.Н. ведно с приложенията към нея и плик, общо 38 листа.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 513/2020г. по описа на Районен съд
гр.Русе.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НОХД № 513/2020 по описа на РС-Русе на ВКС –
София с оглед промяна на местната подсъдност за разглеждане и решаване на делото от РС-Русе в РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ЗАСЕДАНИЕТО
приключи в 10.50 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в с.з.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: