Решение по дело №274/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 224
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700274
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 224/15.12.2020 г.                            гр. Ямбол                                                                                  

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  втори  декември                                                      2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар  В.  Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 274 по описа на 2020 година.

           За да се произнесе, взе предвид следното:                    

        Производството е по чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

       Образувано е по жалба  на Б.И.Ж. с ЕГН ********** и адрес ***  *, депозирана чрез адвокат Н.Н. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора *, против Заповед  № ЗСПД/Д-Я/6616/02.10.2020г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, с която е отказана еднократна месечна помощ за едно дете.

         В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е  незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон.Сочи се липса на мотиви и

не съобразяване на адм. орган с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗОДФЛ, приложима на осн. чл. 3, ал. 3 ППЗСПД, според която придобитият доход се намалява с разходи от 25 на сто за физически лица, упражняващи свободна професия. Прави се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и връщане на преписката на органа за ново произнасяне с присъждане на направените  разноски по делото.

       В съдебно заседание оспорващата редовно призована  изпраща  процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане. Представя списък на разноските и допълнителни писмени бележки.       

       Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Ямбол, редовно призована, изпраща процесуален представител юрисконсулт А. който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъда отхвърлена.

        ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

       Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по

 подадено заявление –декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/6616 от 29.09.2020 г. от  Б.И.Ж. майка на  А.Н.Н., с искане за отпускане на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД. В  заявлението е декларирано тричленно семейство, брутен доход на семейството за предходните 12 месеца от 17 947,77 лв. за периода от м. септември 2019 г. до м. август 2020 г., в който участват 13 333,88 лв. – облагаеми доходи по ЗДДФЛ и 4 614,89 лв. -обезщетения за временна нетрудоспособност. Декларираният средномесечен доход на член от семейството е 498, 58 лв. Към заявлението са приложени 2 бр. служебни бележки за доходите на оспорващата и на бащата на детето, с който последната съжителства без сключен граждански брак и който е неин процесуален представител в настоящото производство и упражнява свободна професия – адвокат. Приложена е също и служебна бележка за извършени задължителни имунизации на детето.

      На 01.10.2020г. социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол е извършил проверка на събраните доказателства по повод депозираното заявление за отпускане на месечна помощ за дете, като е изразил становище за неоснователност на молбата и постановяване на отказ предвид обстоятелството, че средномесечният доход на член от семейството е 531,85 лв. и надвишава с 21,85 лева  определения доход в Закона за държавния бюджет на РБ  за 2020г. в размер на 510 лева.

      На  02.10. 2020 г. директорът на дирекция " Социално подпомагане" гр. Ямбол е издал  оспорената Заповед  № ЗСПД/Д-Я/6616/, с която е отказал отпускане на поисканата месечна семейна помощ за деца на основание чл. 4а от ЗСПД при следните мотиви: „ Средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ. Норматив за 2020г.=510 лв. Средномес. доход на член от семейството = 531,85 лв. Висок мес. доход = -21,85лв.“

      На 08.10.2020 г. заповедта е връчена на Б.Ж., видно от отбелязване върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена директно в ЯАС  с вх. № 2130/20.10.2020 г.

      По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспорения адм. акт. Допълнително са представени: удостоверение за раждане на А. Н. Н., роден на ***г., от което се установява, че баща на детето е Н.Д.Н.; декларация за регистрация на самоосигуряващото  се лице Н.Д.Н. с вх. № 28000183049609/18.07.2018г. от електронната система на НАП; справка за субект от електронния регистър БУЛСТАТ.  По  искането на процесуалния представител на адм. орган, служебно са изискани и приобщени към доказателствата по делото, справки от ТП на НОИ гр.Ямбол  за изплатени  ПОВН за Б.И.Ж. и Н.Д.Н. за периода от м. септември 2019 г. до м. август 2020 г.

         При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

         Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Съгласно разпоредбата на  чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване  компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени  ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от  посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

        Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Оспорващата Ж. е подала процесното заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/6616 от 29.09.2020 г.  за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която е семейна помощ за деца съгласно чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПД.  Изложеното  налага извода, че  постановения    и   обжалван изричен отказ  да бъде отпусната исканата помощ  е издаден от материално компетентен орган,  в  изискуемата писмена форма.

       Същевременно изцяло основателен е изложения в жалбата довод за липса на мотиви в Заповед  № ЗСПД/Д-Я/6616/02.10.2020г. Съгласно чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК  адм. акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Идентично е изискването залегнало в нормата на чл.10, ал.5 от специалния в случая ЗСПД, съгласно която  отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. В случая като правно основание за издаване на процесната заповед е посочен  чл. 10, ал. 4  от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във вр. с чл. 7  от ЗСПД. Посоченото фактическо основание е, че средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ, като при норматив за 2020г. - 510 лв., средномесечния доход на член от семейството е 531,85 лв.

         Административният акт следва да е мотивиран, като мотивите му следва да представляват единство на фактическите и правни основания за издаването му. От една страна тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, т.е. да организира защитата си. От друга страна мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и при тяхната липса такъв контрол е невъзможен. В случая напълно неясно е какви са фактическите основания досежно определянето на средномесечния доход на член от семейството на оспорващата за предходните 12 месеца от подаването на заявлението –декларация. Видно от последното,  при посочените декларирани доходи средномесечния доход на член от семейството за процесния период  е 498, 58 лв., а не е 531,85 лв. както сочи адм. орган. Едва в съдебно заседание процесуалния представител на ответника уточнява, че отказът е постановен след служебно направена справка  за допълнително получени обезщетения по реда на КСО, което  обаче е недопустимо да става едва в съдебното производство и не може да санира липсата на мотиви. От изисканите от съда от ТП на НОИ -Ямбол  справки за изплатени  ПОВН за Б.И.Ж. и Н.Д.Н. за периода от м. септември 2019 г. до м. август 2020 г. се установява, че оспорващата е получила такива в размер на 6617,12 лв, а Н. в размер на 392,81лв. Сборът на тези суми действително надвишава декларираната сума в размер на 4614,89 лв. от получени ПОВН, но както бе посочено не става ясно дали точно тези суми са взети предвид при определяне на средномесечния доход на член от семейството на оспорващата.

        По този начин административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от значение за случая , както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед и връщане на  преписката на адм. орган за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-В/6616 от 29.09.2020 г.

       При новото произнасяне, след събиране на всички необходими доказателства за получените доходи от семейството на оспорващата за процесния период, адм. орган следва да съобрази и следното:

       Разпоредбата на чл. 3 от ППЗСПД сочи, че в заявлението декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от Закона за семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация. Съгласно ал.3 на същия текст брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението декларация.

Видно е, че нормативната уредба за целта по определяне средномесечен доход на член от семейството препраща към правилата на ЗДДФЛ.  В случая бащата на детето с когото заявителката е декларирала съвместно съжителство е  лице упражняващо свободна професия – адвокат вписан в АК-Ямбол, поради което приложима е разпоредбата  на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, според която облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Няма данни по делото адм. орган да е приложил посочената разпоредба при издаване на своя акт, което сочи и на противоречие с материално правни разпоредби.

             Поради изложеното  Заповед  № ЗСПД/Д-Я/6616/02.10.2020г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, подлежи на отмяна като преписката следва да се върне на органа за повторно произнасяне по заявлението при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

При този изход на делото с оглед направеното искане от процесуалния представител на  оспорващата, ответникът  на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на последната направените по делото разноски  в размер  на 310 лв., от който 10 лева за внесена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представения ДПЗС с.Я, № 74511 от 19.10.2020г.

 

           Предвид изложеното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ по жалба  на Б.И.Ж. Заповед  № ЗСПД/Д-Я/6616/02.10.2020г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, с която е отказана еднократна месечна помощ за едно дете.

 

          ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-В/6616 от 29.09.2020 г., съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

         ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол да заплати на Б.И.Ж. с ЕГН ********** и адрес ***  * сумата от 310/триста и десет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 10, ал. 6, изр. второ от Закона за семейни помощи за деца.

 

         Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

 

 

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете