ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 14302 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. с
чл. 569, т. 5 ГПК вр. с чл. 32а ПВ вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на В.Д.
и Г.Д. срещу определение от 19.11.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Софийски районен съд по заявление с вх. № 67823/19.11.2020 г.,
с което е отказано отбелязване на влязло в сила съдебно решение, постановено по
вписана искова молба. Жалбоподателите посочват, че лицето, което е подало
заявлението, е действало от тяхно име като пълномощник, което е видно от
приложените към заявлението доказателства.
След като обсъди
доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите, съдът намира следното:
Производството пред Службата по вписванията – гр.
София е образувано по заявление за отбелязване на влязло в сила съдебно
решение, постановено по вписана искова молба. Към заявлението са приложени
заверени преписи от съдебното решение, което е влязло в сила в една част, както
се установява от представените актове на въззивната и на касационната инстанции
и удостоверение, издадено от ВКС, като решението е постановено по вписана
искова молба, копие от която също е представено. Поради това съгласно чл. 14 ПВ
поначало са налице предпоставките, за да се допусне отбелязване на решението,
което е влязло в сила по отношение на част от предявените искове.
Съображението, поради което е отказано да бъде
разпоредено отбелязването на решението, според обжалваното определение е
свързано с липсата на правен интерес за заявителя. Действително производството
по вписване и отбелязване на актове, развиващо се пред Службата по вписванията,
е вид нотариално производство (чл. 569, т. 5 ГПК) и съответно вид
охранително производство, поради което за да бъде допустимо, е необходимо да
бъде образувано по заявление на лице с правен интерес. В случаите, когато се
иска отбелязване на съдебно решение по вписана искова молба, правен интерес имат
на първо място страните по делото. Видно от представените към заявлението
съдебни актове и искова молба жалбоподателите В.Д. и Г.Д. са именно страни (ищци)
по делото.
Заявлението, подадено пред Службата по
вписванията, е подадено от Н.М.. Това лице не е страна по делото, но към
заявлението е представено пълномощно, с което той е упълномощен от
жалбоподателите В.Д. и Г.Д. да ги представлява пред Службата по вписванията
именно във връзка с отбелязване на представеното със заявлението съдебно
решение. В заявлението коректно е посочено, че то изхожда от пълномощника, тъй
като именно пълномощникът извършва съответното правно действие, макар
последиците за него да настъпват за упълномощителите. Единственото
обстоятелство, което не е изрично посочено в заявлението, е, че макар то да
изхожда от Н.М., той извършва действието по подаване на заявлението като
пълномощник, т.е. от името на лицата, които имат правен интерес да поискат
отбелязването – жалбоподателите В.Д. и Г.Д.. Този пропуск, който може да се
отдаде и на липсата на съответно място за отбелязване на посоченото
обстоятелство в предоставяната от Службата по вписванията бланка на
заявлението, както и на липса на указания в бланката в тази насока, в случая не
може да бъде съществен. След като към заявлението е приложено пълномощно за
лицето, което го е подписало и подало, очевидно е, че това лице демонстрира, че
действа като пълномощник от името на посочените в пълномощното упълномощители
(в противен случай не би приложил пълномощното).
Поради това не може да се приеме, че е налице
съществена нередовност на заявлението, която да не може да бъде преодоляна чрез
преглед на приложените към него документи, особено като се съобрази, че съдията
по вписванията не следва да дава указания относно отстраняване на нередовности
на заявлението (т. 1 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Липсата на възможност
да бъдат давани указания на заявителите относно неясноти или нередовности на
подадените от тях заявления (въпреки че поначало както съдът, така и другите
държавни органи са длъжни да подпомагат лицата, които се обръщат към тях,
включително чрез съответни указания във връзка с подадените документи) изисква
съдията по вписванията да съобрази информацията, съдържаща се в приложените към
заявлението документи, за да попълни пропуските в него, доколкото това е
възможно.
Другото изтъкнато в обжалваното определение
обстоятелство, относно липсата на заверка на представеното пълномощно, също не
може да се приеме за съществена причина за постановяване на отказ за
отбелязване на решението. В случая следва да се съобрази и това, че жалбата
пред настоящата инстанция е подадена лично от лицата, имащи правен интерес да
поискат отбелязване на съдебното решение – В.Д. и Г.Д., които са и
упълномощителите, посочени в приложеното към заявлението пълномощно. С това си
действие те са потвърдили автентичността на пълномощното, а освен това изрично
са заявили в жабата си, че лицето, подало заявлението, е действало именно от
тяхно име.
По изложените съображения липсват основания да
бъде отказано отбелязването на съдебното решение, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 19.11.2020
г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление с
вх. № 67823/19.11.2020 г., с което е отказано отбелязване на влязло в сила
съдебно решение, постановено по вписана искова молба
УКАЗВА на съдията по вписванията да отбележи
съдебното решение, поискано с посоченото заявление.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.