№ 2097
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110151996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. И. К., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. М. Д., срещу „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в гр. София и адрес: ..., с
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено,
че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 217,45 лева по
недействителен договор № .../29.06.2022 г. поради пълно погасяване на
задължението.
В исковата молба са налице твърдения, че по искова молба с вх. № 55623
от 20.02.2024 г. депозирана пред Софийски районен съд е образувано гр. дело
№ 9410/2024 г. по описа на СРС, 46-ти с/в. По така образуваното дело СРС е
постановил Решение № 10377/31.05.2024 г., съгласно което е прогласен за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ М .../29,06.2022 г.
по предявения от В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., съдебен
адрес: гр. София, ..., чрез адв. М. Д. — САК, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
...“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК. “.
В своите мотиви, съдът е изложил следното: „В процесният случай в самия
договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело С-714/22 на СЕС е прието,
че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
1
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно
посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.“.
В мотивите на решението съдът е приел, че след приспадане на платените по
договора суми ищецът дължи сума в размер на 2 484.45 лв. На 23.07.2024 г. от
страна на ищеца е извършено плащане в размера установен по делото -
2484,45 лв. На същата дата ищецът е изпратил преводното нареждане на
електронните адреси на „Профи Кредит България“ ЕООД. В отговор получил
писмо от ответника, че за доплащане са останали 217,45 лева. Разминаването
идва от лихвите за забава върху задължението по кредита, което е съставено
само от главница, съгласно решението на СРС.
В исковата молба са изложени съображения, че по гр. дело 9410/2024 от
страна на ответника не са ангажирани доказателства договора да е обявен за
предсрочно изискуем. Решаващия съд е извел извод, че в конкретния случай е
налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, откъдето
е заключил, че процесният договор за заем се явява недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Изложил е, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност по кредита е 4000,00 лева.
Доколкото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е императивна и урежда
последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, то
тези последици би следвало да бъде съобразени и приложени и от „Профи
Кредит България“ ЕООД. Тоест липсва законово основание за дължимост на
сумата, посочена като възнаградителна лихва в договора, приет за
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. На свой ред и обезщетение за забава
не се дължи, доколкото в хипотезата на чл. 23 от ЗПК лихва за забава е
дължима след покана, която да постави длъжника в забава - чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. Такава покана в случая липсва. Затова намира, че не дължи
претендираните от ответника суми.
2
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното
приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска
неоснователен. Твърди, че между страните по настоящето дело е сключен
договор за потребителски кредит № ... на 29.06.2022 г., по силата на който
ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 4000,00 лева, а
ищеца се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги съгласно условията на договора.
Безспорно е водено ГД 9410/2024 по описа на РС София между същите страни
по отношение на ДПК .... Действително съдът е постановил, че процесният
договор е нищожен. След обявяване на недействителността на договора, обаче
на основание член 55 от ЗЗД ищецът дължи връщане на главницата като
дадена без основание, ведно със законната лихва.
На 29.06.2022 е усвоена сумата от 4000 лева. Платеното от ищеца до
постановяване на съдебното решение по договорното възнаграждение и по
възнаграждението за закупените допълнителни услуги е сторнирано и е
отнесено за погасяване на главницата. Така остатъчната главница е 2484.45
лева. След преразпределението на плащанията на основание съдебното
решение, считано от 07.12.2023 г. остатъчната главница е изискуема. От тази
дата е начислил и законната лихва. Съгласно решението на съда по кредита е
дължима главницата, без разходите за договорно възнаграждение и
допълнителни услуги, но това не означава, че ответното дружество няма
основание да търси обезщетение за това, че главницата не е била върната
навреме. Както съдът е казал в последното съдебно решение по молбите по чл.
247, чл. 248 и чл. 250 от ГПК „Доколкото каква сума се дължи от длъжника не
е част от предмета на спора“, поради което и в решението не се съдържа
информация за лихви за забава. Затова ответникът счита, че ищецът дължи
сума в размер на 217.48 лв., представляващи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 07.12.2023 г. – 23.07.2024 г., изчислени чрез
лихвен калкулатор.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна
3
квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от които
черпи права, като в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от иска,
както и твърдяното погасяване на задължението за главница, а ответникът
следва да докаже, че след прогласяване на договора за кредит за
недействителен и плащането на сумата за главница са налице предпоставките
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изпадане на длъжника в забава, периода на забавата и
размера на обезщетението, както и възраженията си срещу основателността на
иска.
Между страните са налице факти, които да се признават и за които да бъде
прието, че не подлежат на доказване, а именно, че с Решение №
10377/31.05.2024 г. постановено по гр. дело № 9410/2024 г. по описа на СРС,
46-ти с/в, е прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл.
11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ М .../29,06.2022 г. по предявения от В. И. К. срещу „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК.; че на 29.06.2022 г. е усвоена сума в
размер на 4 000 лв. от страна на ищеца, както и че на 23.07.2024 г. от ищеца е
извършено плащане в размер на 2484,45 лв.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез
медиация, постигане на спогодба или друг способ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване между
страните, че с Решение № 10377/31.05.2024 г. постановено по гр. дело №
4
9410/2024 г. по описа на СРС, 46-ти с/в, е прогласен за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ М .../29,06.2022 г. по
предявения от В. И. К. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК.;
че на 29.06.2022 г. е усвоена сума в размер на 4 000 лв. от страна на ищеца,
както и че на 23.07.2024 г. от ищеца е извършено плащане в размер на 2484,45
лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.04.2025 г. от 10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните, заедно с
препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5