Р Е Ш
Е Н И
Е №69
гр. Пазарджик, 07.03. 2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното
от съдията ИЛИЕВ в.гр.д.№55 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение №1255/30.10.2018г., постановено
по гр.д.№4738/2017г. по описа на РС – Пазарджик по иска на В.И.М., ЕГН ********** ***, Г.И.М., ЕГН **********
*** и И.Г.М., ЕГН ********** *** против "Звезда
2016" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
ул."Отон И."№8, представлявано от управителя Ж.Д., е прието за установено, че ищците са
собственици на 45/72 ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор
*** по КККР на гр.П., с административен адрес *** и с предназначение на имота -
за търговска дейност, с площ от 40кв.м., построен в имот с идентификатор ***,
както следва: В.И.М. - на 17/72 ид.ч., Г.И.М. - на 4/72 ид.ч. и И.Г.М. - на
24/72 ид.ч.
Осъдена
е „Звезда 2016"ООД, ЕИК203864240 да отстъпи собствеността и предаде
владението върху имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с административен
адрес *** и с предназначение на имота - за търговска дейност, с площ от
40кв.м., построен в имот с идентификатор *** на ищците, както следва: на В.И.М.
- 17/72ид.ч., на Г.И.М. - 4/72ид.ч. и на И.Г.М. - 24/72ид.ч.
Осъдена
е „Звезда 2016"ООД да заплати на Г.И.М. разноски в размер на 76,60лв. - платена ДТ, а на В.И.М., Г.И.М. и И.Г.М.
- общо 750лв.
Така
постановеното решение се обжалва изцяло в срок с въззивна жалба от адв.Г. - пълномощник на «Звезда 2016» с твърдения за
неправилност
и постановено в разрез със събраните доказателства по делото. Твърди се, че
ползвателят на имота - „Звезда 2016" ООД владее същия без правно
основание, считано от януари 2017г, с оглед на което се иска да бъдат осъдени
ответните страни да предадат владението върху 45/72 ид.ч. от недвижимия имот,
съобразно квотите на ищците от правото на собственост. Претендират се разноски.
С решението си, РС - Пазарджик приел за установено, че
ищците са собственици на 45/72 ид.ч. от процесния недвижим имот, като осъдил
ответното дружество да отстъпи собствеността и да предаде владението върху този
имот в съответните идеални части на ищците. При условията на евентуалност, са
присъдени претендираните от ищцовата страна разноски по производството. Що се отнасяло
до наличието на валидно съществуващо наемно правоотношение, защитата на
въззивника не е съгласна с доводите на съда. С решението било прието за
недоказано наличието на валидно сключен договор за наем, в качеството му на
двустранна, консенсуална, реална, възмездна сделка, въпреки неформалния
характер на този тип договор. Отбелязва, че облигационните отношения между
единия от свидетелите - Б.Г.и ищците по делото са предмет на друга претенция,
различна от предмета на делото.
Установено
било от събраните по делото доказателства, че на 06.02.2017г е изпратен отговор
на нотариалната покана до всеки един от ищците, от управителя на дружество.
Същия ги уведомил, че не е в неговите правомощия да сключи искания от ищците
договор, като е посочил точни координати - име и адрес на съдружник в
капиталовото дружество, който отговаря за сключването на подобни договори.
Веднага след получаването на отговора от 06.02.2017г, ищците отправили нова
покана на 10.02.2017г, този път до Б.И. ***, в качеството му на съдружник в
„Звезда 2016" ООД П., с която същият е бил поканен да сключи договор за
наем за процесния имот. Към поканата до Б.Г.от 10.02.2017г бил приложен и
проект на договор за наем за процесния имот в който обаче не фигурирали имената
на всички съсобственици в качеството им на наемодатели.
Впоследствие,
към месец май 2017г, съдружникът в дружеството Б.И. ***, с оглед решението на
събранието на съсобствениците на процесния имот, проведено още през декември
2016г., подготвил нов проект на договор за наем, в който били отстранени
пропуските, направени в първоначалния проект, изготвен от ищците. При изричното
намерение да бъде сключен договор за наем, който да има нотариална заверка на
подписите и да бъде вписан в Служба по вписванията гр.Пазарджик, Б.Г.предприел
действия по снабдяване със необходимите доказателства.
Установило
се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че св. Б.Г., който е
едновременно съсобственик в процесния имот и съдружник в дружеството-въззивник,
получавал парите за наемно възнаграждение от управителя и ги разпределял
ежемесечно в съответните квоти между съсобствениците. До август 2017г, изплащал
дължимите суми. От м. септември 2017г, всички дължими наемни възнаграждения,
св. Г. изплащал на съсобствениците по банков път. От друга страна се установило
от свидетелските показания на Св.Й.М.- също съсобственик в процесния имот,
заявил по време на разпита си, че знае,че помещението се ползва под наем от
„Звезда 2016" ООД, получил е неговата част от наемното възнаграждение,
което се равнявало на 200лв. годишно, съобразно притежаваната идеална част от
правото на собственост, лично от св. Г.. Поддържа се в жалбата, че между
страните по делото няма писмено сключен договор за наем, както беше посочено
по-горе, единствено поради нежеланието на ищците. Въпреки това, всеки месец -
по време на процеса пред първа инстанция, всеки един от ищците продължава да
получава полагащата му се част от наемното възнаграждение.
Поддържа се също така във въззивната жалба, че с
решението на първа инстанция е преценено, че няма договор за наем между
страните, но от мотивите на самото решение не ставало ясно кой от реквизитите
на самия наемен договор по чл.228 ЗЗД липсва, за да се приеме, че няма договор
въобще. Сочи се разпоредбата на чл.55 ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
След като се твърди, че от 20.01.2017г - датата на нотариалната покана до
довереното ми дружество, не съществува основание за ползването на недвижмия
имот и след като е налице законовото задължение на ищците съгласно чл.55 ЗЗД да
върнат това, което получават, защо не е сторено. Не е сторено, защото има
съгласие между страните за съществуване на неформалния договор за наем и това е
причината първоинстанционното решение да е неправилно.Видимо било, че и тримата
ищци, получават наемно възнаграждение, изплащано от довереното ми дружество
ежемесечно и без закъснение, в тяхна полза. Отричането на съществуването на
валидно наемно правоотношение, е безпредметно, необосновано и невярно. Между
страните продължава да съществува наемно правоотношение в устна форма, съгласно
правилата на чл.228 - чл.239 ЗЗД.
Във въззивната жалба са направени доказателствени
искания за искане на обяснения от ищците по делото, разпит на свидетел А.И.М.
за посочените обстоятелства, както и приемане на писмени доказателства, по
които районния съд се е произнесъл с определението си и е отказал приемането
им. По тези доказателства въззивния съд се е произнесъл с определение от
25.01.2019 год. и е оставил без уважение същите.
Формулирано е искане в жалбата да се отмени изцяло
решението на РС като неправилно, постановено в разрез със събраните по делото
доказателства и на негово място се постанови друго решение, с което да се
отхвърли изцяло иска. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Л., като
пълномощник на В.И.М., Г.И.М., И.Г.М., в който се оспорва подадената въззивна
жалба. Изложени са съображения по направените доказателствени искания, че не
следва да бъдат уважавани, като излага съображения във връзка с наведените
възражения във въззивната жалба. Счита, че с
оглед подробно развитите съждения в насока, че съществува съгласие между
страните и валидно сключен устен договор за наем, счита, че същите за
противоречиви с оглед другите твърдения в жалбата, а именно: "...че
липсата на съгласие пречи да се сключи такъв договор в писмена форма...",
точно съгласието между страните е основната предпоставка за наличието на
сключен договор. От събраните по делото доказателства било видно, че съгласие
по основни параметри на договора липсва, както и валидна представителна власт
от страна на наемателя. Извода е, че за въззивника не е налице правно основание
да ползва процесния имот, доколкото се касае за предявен ревандикационен иск на
недвижим имот, а не за претендиран наем или за неизпълнение по договор свързан
с наем. Формулирано е искане да се остави жалбата без уважение и потвърди решението
на РС-Пазарджик, като правилно. Претендират се разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът
констатира следното от фактическа страна:
В предявената искова молба от В.М., Г.М., И.М.
и Г.В.-К., се твърди, че ищците са
собственици на 45/72 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.П.,
с административен адрес *** и с предназначение на имота - за търговска дейност,
с площ от 40кв.м., построен в имот с идентификатор ***. Съсобствеността
възникнала чрез разпоредителни сделки между съсобственици, при което ищците
притежавали ид.части както следва: В.И.М. - 1/72ид.ч.; Г.И.М. - 1/72ид.ч.; И.Г.М.
- 1/3ид.ч. ; Г.И.В.-К.- като наследник на М.В.притежава 1/24ид.ч.
Ответното
дружество осъществявало в имота търговска дейност - заведение за бързо хранене
"Бистро златното пиле" и доколкото между него и ищците нямало договор
или друг правен акт, който да оправдава ползването на имота до правата на
ищците, то се касаело до владение без правно основание. С нотариална покана,
получена от ответника на 20.01.2017г., ищците го поканили да наеме имота или да
го освободи. До момента нито бил нает имота, нито бил освободен. Поради това
молят съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на 45/72 ид.ч. от процесния имот и да го
осъди да им предаде владението върху тях, както следва: на В.И.М. - 17/72ид.ч.,
на Г.И.М. - 1/72ид.ч., на И.Г.М. - 24/72ид.ч. и на Г.И.В.- 3/72ид.ч. Сочат
доказателства. Претендират разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който не се оспорва, че ищците
са собственици на 45/72 ид.ч. от процесния имот, както че е получена нотариална
покана на 20.01.2017г. Твърди обаче, че е изпратил отговор на поканата, като
уведомил ищците, че не е в правомощията му да сключва договори и посочил
данните на съдружника в дружеството, който отговарял за сключване на подобни
договори. След неколкократни срещи и разговори по повод сключване на договор за
наем, в крайна сметка такъв не бил сключен между ищците и ответното дружество.
Не оспорва, че няма сключен писмен договор за наем между страните, но твърди,
че ежемесечно те получавали от съдружника Б.Г. дължими суми от наемно
правоотношение съгласно сключения устен договор за наем. Г.носел лично парите
на А.М.- съпруга и съответно майка на ищците И. и Г.М.. Така на 31.08.2017г. А.М.
издала разписка на Г., че към този момент е получила дължимите суми. След
посочената дата ищците поискали от Г.да им превежда парите по банков път - по
сметка на А.М. за ищците М. и отделно на ищцата В.. Поради всичко това счита,
че межди страните съществувало наемно правоотношение в устна форма по правилата
на чл.228-229 ЗЗД, поради което ответникът ползвал на валидно правно основание
процесния имот. Заради това моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Сочи доказателства. Претендира разноски.
С
протоколно определение от 20.03.2018г. съдът е заличил като ищец Г.В.-К., тъй
като в хода на процеса същата е продала собствените си ид.ч. от процесния имот
на Г.М., при което правата на последния възлизат на 4/72ид.ч.
За изясняване на фактическата страна по спора са разпитани свидетели.
Въззивният съд като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не
се спори между страните, че ищците са собственици общо на 45/72 ид.ч. от
процесния имот, за което по делото са представени и писмени доказателства –
нотариални актове .
Не
се спори и че към настоящия момент процесният имот се владее от ответника.
Спорно
е има ли правно основание за това, като ответникът поддържа, че имал правно
основание за владението, което осъществява - устен договор за наем.
Във
връзка с това твърдение, по делото са разпитани двама свидетели.
От
показанията на св.Б.Г.се установи, че той е организирал среща със
съсобствениците на процесния имот, на която не всички са отишли, но с
присъстващите са водени разговори за наема на имота, който се ползвал от
ответника - ползвал се от фирма "Звезда" и плащали на съобствениците.
Парите от наема за В. и И. получавала сестра им А., а на Г.- свидетелят
превеждал парите по банков път. Парите взимал от управителя и ги разпределял
между съсобствениците. До август 2017г. работели така на доверие, но след този
момент поискал да има документ, че им заплаща наем. Направили с А.М. протокол -
разписка, че до м.август бил изпратил всички дължими суми, а от м.септември,
2017г. започнал да превежда парите по банков път. Твръди, че имали нотариално
заверен протокол на дружеството, съгласно които за договорите за наем отговарял
той. Управителят на дружеството го бил упълномощил писмено да се занимава с
договорите за наем. Ответното дружество никога не било канено на срещи и
разговори във връзка са наемането на процесния имот.
Другият
разпит по делото свидетел – Й.М. депозира показания, че един от съсобствениците
на процесния имот. Знае, че обектът бил отдаден под наем на "Звезда
2016"ООД, където съдружник бил свидетял Г.. Той лично не бил подписвал
договор за наем като съсобственик. Не бил канен от представител на дружеството
да подписва договор, не знае дали има такъв. От свидетеля Г.получил на ръка
200лв., като не било коментирано в какво качество му дава парите, но била за
неговата част от обекта. Не познава лично законния представител на дружеството,
от него не бил получавал наем и нямали такива уговорки.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следното от правна
страна:
Така предявеният иск с правно основание чл.108
от ЗС е допустим,тъй като е налице, правен
интерес от търсената с него защита съобразявайки изложените в исковата молба
обстоятелства. По същество същият е основателен.
Фактическият състав на чл.108 от ЗС
предполага наличие на три елемента,които следва да съществуват за да се уважи
претенцията-: ищците да са собственици
на процесния имот на поддържаното от тях основание, - ответниците да владеят
(държат) имота и - това владеене (държане) да е без основание. По делото не се спори,че ищците са собственици общо на
45/72ид.части от процесния имот,който се владее от ответника.Спорно е
обстоятелството-има ли правно основание за това което поддържа
ответника,че има правно основание за владението , а именно устен договор за
наем. В
тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя във
въззивната жалба ,като счита за необходимо да отбележи следното: Договорът за
наем е неформален, т.е. законът не изисква писмена форма за неговата
действителност, като устният договор за наем е еднакво правно валиден, както и
писменият такъв. При така изложеното се налага извода, че за да налице валидно
сключен договор за наем следва да се установи по несъмнен начин, че двете
страни по него са постигнали съгласие по основните параметри на договора. В
случая едната от страните е дружество „Звезда 2016“ООД, което съгласно
разпоредбата на чл.141, ал.2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя,
който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото
събрание. В настоящия процес управителят нито е сключвал договор за наем, нито
е упълномощавал св. Г. да го представлява и сключва такъв договор, с който да
задължи дружеството. Дори твърденията на пълномощника на ответника останаха
недоказани - нито едно доказателство не е ангажирано в подкрепа на това, между
ищците - в качеството им на съсобственици на имота - от една страна и ответника,
от друга страна, да е сключван договор за наем - устен или писмен. Твърдението
на разпитания свидетел Г., че имало нотариално заверен протокол на дружеството,
съгласно които "за договорите за
наем отговарял той", че управителят на дружеството го бил упълномощил
писмено "да се занимава с договорите за наем" не се подкрепиха от
събраните доказателства. Напротив, установи се от показанията на св.Г., че
ответното дружество никога не било канено на срещи и разговори във връзка са
наемането на процесния имот. От своя страна св.М. установява, че не познавал
лично законния представител на дружеството, от него не бил получавал наем,
нямал уговорки.
Като неоснователни съдът намира съжденията на
жалбоподателя в посока,че съществува наличие на съгласие между страните и
валидно сключен устен договор за наем тъй като същите противоречат на другите
твърдения в жалбата , а именно-„че липсата на съгласие пречи да се сключи такъв
договор в писмена форма ,което съгласие
между страните е основна предпоставка за наличието на сключен договор.В тази носока
анализирайки събрания по делото доказателствен материал-писмени и гласни
доказателства се установи ,че съгласие по основните параметри на договора за
наем липсва,както и валидна представителна власт от страна на наемателя.Оттук и
извода,че за жалбоподателя-ответник не е налице правно основание за ползване на
процесния имот,доколкото са касае за предявен ревандикационен иск на недвижим
имот , а не за неизпълнение на договор за наем, който може да бъде предмет на претенция
в различно от настоящото производство. С
оглед на това съдът не обсъжда наведените от жалбоподателя доводи за
приложението на чл.55 от ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че не се доказа наличие на
правно основание за владението, което ответникът упражнява върху процесния имот
и в този смисъл искът се явява основателен.
Въз основа на установената по
делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден.
Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил
доводите на страните. Въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника съдебно-деловодни разноски в р-р на 750лв.
представляващи адв.възнаграждение на
адв.Е.Л. ***, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2019г.
На осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението подлежи на
обжалване . Водим от горното Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1255/30.11.2018г. на
районен съд Пазарджик
, постановено
по гр. д.№4738/2017г.по
описа на същия съд. ОСЪЖДА
„Звезда 2016" ООД гр.Пазарджик,представлявано
от управителя Ж.Д. да заплати на В.И.М.,
ЕГН ********** ***, Г.И.М., ЕГН ********** *** и И.Г.М., ЕГН ********** *** разноски
в р-р на 750лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.Е.Л. ***, съгласно списък на разноски
по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.