О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 325 22.06.2021
год. град Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАД №352 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.285, ал.1, изречение трето от ЗИНЗС вр. с чл.229 и следващите от АПК,
образувано по частна жалба на адв. С.С., в качеството на пълномощник на М.Г.Х.
срещу Определение от 05.05.2021 год., постановено по адм. дело №173/2021 год.
по описа на Административен съд Стара Загора.
С обжалваното Определение от 05.05.2021
год, съдът е прекратил предявения от М.Г.Х. иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Министерство на
правосъдието – гр. София за сумата от 4000.00 лв., представляваща парично
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на нарушение но
чл.3 от ЗИНЗС, като недопустим и
е прекратено производството по делото в тази му част. В частната жалба са
изложени съображения, за неправилност на определението, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е налице абсолютна
идентичност между двата иска – този предявен по адм. дело №173/2021 год. по
описа на Административен съд Стара Загора и този, по който е постановено
цитираното в оспореното определение на Административен съд Стара Загора,
решение на ЕСПЧ, постановено на 08.07.2014 год. и влязло в законна сила на
08.10.2014 год. Излага съображения, че в исковата молба, въз основа на която е
образувано адм. дело №173/2021 год. по описа на АССЗ, са изложени нови
съображения, които не са били наведени и не са били обсъдени в решението на
ЕСПЧ. Въз основа на подробно изложените в тази насока съображения е направено
искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответника по делото в лицето
на Министерство на правосъдието, чрез процесуалнинят си представител юриск. С.П.,
в представеният писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност
на депозираната частна жалба.
Определението е връчено на 13.05.2021
год., с указания за 7-дневен срок за обжалването му пред тричленен състав на
Административен съд Стара Загора, а жалбата е подадена на 18.05.2021 год. пред
указаната касационна инстанция.
Настоящия състав на Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на жалбоподателят, съгласно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като
подадена от лице, за което обжалваното определение е неблагоприятно и в рамките
на 7-дневния срок от връчването, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по адм. дело
№173/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора е образувано по
искова молба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в
Затвора – Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНСЗ срещу Министерство на правосъдието – гр. София за сумата от 4 000.00
лева, представляваща парично обезщетения за претърпени неимуществени вреди за
периода 18.01.2002 год. до 01.06.2009 год., причинени му от осъществяване спрямо
него нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, извършено от затворническата администрация на
затвора гр. Стара Загора и втори иск спрямо Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София за сумата от 9 000.00 лева, представляваща парично
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода от
18.01.2002 год. до 13.07.2004 год. и от 01.06.2009 год. до 17.02.2017 год.,
причинени му от осъществяване спрямо него нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, извършено
от затворническата администрация на Затвора гр. Стара Загора. При проверка на
допустимостта на предявеният иск и с оглед възраженията на ответника в лицето
на Министерство на правосъдието, подробно изложени в представеният писмен
отговор на исковата молба, съдът е приел, че искът срещу този ответник е
недопустим, тъй като между същите страни, на същото правно основание и за
същият период е налице влязло в сила съдебно решение на ЕСПЧ, постановено на
08.07.2014 год., съгласно което е осъдена Република България, чрез Министерство
на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 4 000.00 евро обезщетение.
Във връзка с това е направено възражение за допустимост на исковата претенция
срещу Министерство на правосъдието поради наличието на процесуалните пречки,
визирани в чл.299 от ГПК. Направено е искане и за присъдиняване на две
административни дела №564/2009 год. и №17/2003 год. и двете по описа на АССЗ.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя доводите на съда и не следва да ги преповтаря.
Действително самото решение не
е приложено по делото, но доколкото същото е цитирано в писменият отговор на
исковата молба, то не съществува процесуална пречка същото да бъде взето в
предвид при постановяване на оспореното определение. Същото е достъпно на
всички потребители на следния адрес: http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/11322.
В конкретният случай ищецът и по двете производства е М.Г.Х., претендираните
обезщетения и в двете производства са за нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС, ответник
е държавата, а периода за който се претендират е един и същ: 2002 год. – 2009
год. Налице е пълна идентичност на страните, периода и правното основание,
поради което и между двете страни е налице решение на съдебен орган, което е
формирало силата на присъдено нещо между тях. Именно в производството пред
ЕСПЧ, Х. е следвало да изложи всички свои възражения и оплаквания, което не е
сторил. Всякакви други претенции между страните на същото основание са
процесуално недопустими. Това, че ищецът не е изложил всички свои оплаквания
пред ЕСПЧ, се дължи на неговото процесуално бездействие, но същото не
представлява основание за предявяването на нова искова молба.
Постановяването
на съдебното решение на ЕСПЧ, предполага невъзможност на всяка една от страните
да оспорва правилността на съдебно установеното. Задължението за неоспорване се
отнася да всеки един елемент от съдебно установеното право, включително до
правната му квалификация и до неговия размер. Това не може да бъде оспорено
дори и от страната, чието правно твърдение /в случая за нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС/ - те не може да търси повече от съдебно признатото. Задължението за
неоспорване придава на съдебно установеното правно положение, качеството на
пресъдено нещо, т.е. на определеност и на безспорност. Това правоотношение не
може да бъде повече предмет на съдебен спор и такъв съдебен процес е
недопустим. Следва да се отбележи, че при предявяването на исковата си
претенция пред ЕСПЧ, М.Х. не е предявил частичен иск. Ето защо тогава е
следвало да изложи всички и обстоятелства, да представи всички доказателства в
подкрепа на своите твърдения, за да се изясни максимална степен на сигурност
действителното положение при изтърпяването на наказанието и претендираните
вреди.
Безспорно е също
така, както е изложено в частната жалба, че присъденото обезщетение от ЕСПЧ не
се отнася за периода 22.11.2011 год. – 08.07.2014 год. /от датата на
предявяване на исковата молба пред ЕСПЧ до постановяването на решението на съда/.
Следва да се отбележи обаче, че в конкретният случай съдът е прекратил исковата
претенция, предявена срещу Министерство на правосъдието и се отнася за периода
18.01.2002 год. – 01.06.2009 год., от която дата ГДИН става юридическо лице.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от АПК, Административен
съд Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на адв. С.С., в качеството му на пълномощник на М.Г.Х.,*** против Определение от
05.05.2021 год., постановено по адм. дело №173/2021 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, с което е оставен без разглеждане предявения от М.Г.Х. иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Министерство на
правосъдието – гр. София за сумата от 4 000.00 лв., представляваща парично
обезщетение за причинени му неимуществени вреди при престоя му в Затвора Стара
Загора за периода 18.01.2002 год. – 01.06.2009 год. в резултат на допуснато нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.