Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Сливница 27 май 2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Сливница, шести състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №867 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация
С.” ЕАД, ЕИК: **** е предявила иск, с който моли да бъде установено по
отношение на ответникът Е.Д.П. , с ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на ищеца, „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК: ****,
сума в общ размер на 4872,59 лв. (хиляда петстотин
осемдесет и четири лева и двадесет стотинки), от които 4 302,06 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2015г. до м.04.2018г., 499,65 лв. – законна лихва за забава от
14.09.2016г. до22.01.2019г., както и сумата за дялово разпределение в размер на
59,35лв. – главница за период от м.05.2015г. до м.04.2018г. и 11,53 лв. лихва
за периода от 30.01.2016г. до 22.01.2019г.; законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, дължими за
за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, ет.17, ап.57,
аб.№ *** . Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото
производство разноски както и разноските в хода на заповедното производство.
За процесното вземане, ищецът на
основание чл. 410 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 193/2019г. по описа на РС гр.
Сливница. Предвид факта, че съобщението до ответника било връчено на основание
чл. 47 ал. 5 от ГПК, на заявителя било
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което
било образувано настоящото производство.
Представени
са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.
По искане на ищеца, съдът е конституирал като трето лице –помагач на ищеца „НЕЛБО" ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище: гр. С., ул. „Т." № 15, представлявано от Б.К., който поддържа
исковата претенция на ищеца. Представя писмени доказателства.
Ответникът, Е.Д.П.,
чрез назначеният му осолен представител, е представил в срока писмен отговор по
реда на чл.131 от ГПК. Не представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
В хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2019 г. на РС-Сливница по заявление
на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
89/28.03.2019г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 4 302,06
лева главница, представляващи главница за използвана топлинна енергия за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г./вкл./ за топлофициран имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, ет.17, ап.57, аб.№ ***, лихва за забава на
месечните плащания в размер на 499,65 лева за периода от 14.09.2016 г. до 22.01.2019
г., сумата от 59,35 лв., представляваща стойността за дялово разпределение за
периода от м.12.2015г. до м.04.2018г. и сумата
от 11,53лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.01.2016г.
до 22.01.2019г., ведно със законната лихва върху размера на главниците, считано
от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сторените разноски – 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 97,45 лева държавна такса. Сочи се, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Незаплатени суми за използвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г./вкл./ за топлофициран имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, ет.17, ап.57, аб.№***, за което са
издадени общи фактури. Наред с това длъжникът дължи и заплащането на
извършеното дялово разпределение за периода м.12.2015г. до м.04.2018г., за
което също били издадени фактури. Заповедта била връчена на длъжника на по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването . За разпореждането
на съда, заявителя е уведомен на 15.11.2019г. и на 13.12.2019г. (спр. пощенско клеймо) заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
По делото са
представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. Представено е заявление- декларация с вх.№27/08.01.2004г.
подадено от ответника, с което моли да му бъде издадена партида съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД на потребители за битови
нужди за имот находящ се в гр.С. , ж.к.“Б.В.“, бл.12А, ет.17, ап.57. Според представеното удостоверение
от „ГИС С.“ ЕООД, новият адрес на блок 12А е ж.к. „С.“.
Според представените
нотариални актове проследяващи собствеността на апартамент находящ се гр. С.,
ж.к. „С.“, бл.12А, ет.17, ап.57 от 20.11.2003г. е ответникът (л.26 от делото).
От Протокол на Общо събрание /л. 38 по
делото/ се установява, че на 13.06.2002 г. етажните собственици на имоти в
сграда на адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, вх.1,
при което е взето решение да се сключи Договор за извършване на услуга
„Топлинно счетоводство“ с „Нелбо инженеринг“ ООД гр. С.. Към Протокола е
приложен списък на собствениците, а от На 26.09.2002 г. между „Нелбо
инженеринг“ ООД и упълномощеното от Общото събрание на етажната собственост на
адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, вх.1, лице,
е сключен Договор /л. 36 по делото/ с предмет доставка
и монтаж нa термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки на
потребителите. Страните са се съгласили изготвянето на общата и индивидуалните
сметки да се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия,
отчетено и фактурирано от ищеца – „Топлофикация” ЕАД. Срокът на договора бил
пет години.
Прието е и
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че задължението на ответника е формирано при дялово разпределение на топлинна
енергия, отчетена по общия топломер, в съгласие с действащата законодателна
уредба. „Топлофикация – С.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази,
отразена в изравнителните сметки. Системата за дялово разпределение била
въведена в сградата етажна собственост по силата на договор на 26.09.2002 г. Липсвали данни за депозирани възражения от
длъжника. От заключението се установява също, че топломерът в сградата е
преминал задължителните метрологични проверки.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която
се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени
суми, относими към исковия период.
Останалите
доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се
обсъждат подробно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането
по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.
С оглед естеството на защитата, която
се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Настоящите искове са допустими, т.к.
са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово правило, собственикът или титуляр на вещно право
на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други). В т.см. е и чл. 3, ал. 1 от
Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител
на топлинна енергия, който е собственик
или титуляр на вещно право на ползване. От изложеното се налага извод, че качеството лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот.
В настоящия
случай не се спори, а се потвърждава и от изводите на приетата СТЕ, че
процесната сграда е топлофицирана
и топлоснабдителното предприятие доставя енергия в абонатната станция, поради
което самата собственост на ответницата върху отделен обект от сградата вече я
определя като потребител. И след като липсват данни за отказ на етажните
собственици от ползване на топлинни услуги в сградата, при отчитане на елемента
на административно
регулиране на разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, то следва да се
приеме, че между страните по делото са налице презюмирани от закона
облигационни правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Сумите, дължими от ответника за
услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител и горещо
водоснабдяване, изчислени съразмерно с притежаваните от него идеални части от
етажната собственост и съобразно приложимите за всеки подпериод цени на ДКЕВР,
са посочени в СТЕ, като сумарният им размер съвпада с изчисленията на приетата
и кредитирана ССчЕ.
При тези данни исковата претенция за
установяване на дължимостта на сумата за използвана
топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г./вкл./ за
топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл.12А, ет.17, ап.57, аб.№ ***,
е основателна в размер от 4 302,06 лева, както и сумата 59,35 лв.,
представляваща стойността за дялово разпределение за периода от м.12.2015г.
до м.04.2018г.
Задължението за плащане на сметките е
с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи
законна лихва за забавено плащане. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по
главния иск, искът за плащане на обезщетение за забава също се явява доказан в размер на 499,65 лева за периода от 14.09.2016 г. до
22.01.2019 г., както и сумата от 11,53лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 30.01.2016г. до 22.01.2019г.
Главницте се дължат ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Ищецът
претендира разноски за исковото производство , като не представя списък по чл.
8 ГПК. Предвид изхода по делото такива му се дължат от ответника в размер на
общо 1494,90 лева, от които : 194,90 лв.
държавна такса, 600 лв. депозит вещи лица, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл.25 от Наредбата за плащането
на правната помощ), 600лв. възнаграждение за особен представител.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищцовата страна се следват разноски в размер
на 197,45 лв., от които 25,00лв.- държавна такса и 100,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Е.Д.П., с ЕГН********** с
адрес ***, дължи на „Топлофикация-С.“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от А.А. – изп.
директор, сума
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. „С.“,
бл.12А, ет.17, ап.57, аб. № ***, в размер на 4 302,06 лева главница, за използвана топлинна енергия за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г./вкл./; 499,65 лева законна лихва за забава на месечните плащания за периода 14.09.2016 г. до 22.01.2019 г.; сумата от 59,35 лв., представляваща
стойността за дялово разпределение за периода от м.12.2015г. до м.04.2018г. и сумата от 11,53лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 30.01.2016г. до
22.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 302,06 лв. и главницата от 59,35 лв. , считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№193/2019 г. на РС-Сливница.
ОСЪЖДА Е.Д.П., с ЕГН********** с
адрес ***, да заплати на „Топлофикация-С.“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от А.А., сумата в
размер на 1494,90
лв. (хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и 90
стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и
197,45 (сто деветдесет и седем лева и 45 стотинки) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №193/2019 г. на
РС-Сливница.
Делото е разгледано и решено при
участието на „НЕЛБО" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище: гр. С., ул. „Т." №
15, представлявано от Б.К., в качеството на трето лице - помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му.
Районен съдия: